Революциите рядко се случват без участието на външни сили
Реакцията на мощния стрес при травматичните обществени промени е наложителна за връщането към към този момент тествани практики
Не е податлив да прави революции българският народ, въздържан е и по тази причина го хулят и пустосват. Много дебили имало измежду него, до 80% ги наброи изтъкнат професор-политолог, уж-божем национален фаворит. Друг професор, психолог на туй от горната страна, укори жителите, че вместо да въстанат, избират да пърдят под завивките. И преди тях доста други мудрословеснейши водоплаващи коряха народа с сходни обидни систематизирания. Инак те всинца са родолюбци, в случай че ги питаш.
Революциите имат справедливи предпоставки, другояче не стартират, освен българите ги заобикалят. По времето на Луи XIV французите са живели доста по-бедно и тежко, в сравнение с в края на XVIII в., постоянно е припламвало неодобрение към локалните феодали,но са славили краля Слънце. Но през 1793 година парижани са крещяли възторжено, когато е паднала главата на Луи XVI. Макар, че Франция е най-богата в Европа, а просвещенските хрумвания се популяризират свободно.
През 1917 година няма революционна настройка измежду съветския народ, превратите са дело на елитите. Петър Първи прави доста мъчителни промени, само че няма гражданска война. Екатерина Велика също организира огромни преобразования, поучават я персонално Дидро и Волтер, има селски въстания, само че са потушени. Александър Втори, наименуван Цар Освободител поради даването на независимост на крепостните селяни, умира след осем атентата, само че царизмът оцелява.
Така е в България на 9. 9. 1944 година и по-късно, както и на 10. 11. 1989 година та до момента. Недоволни има преди и по време на всички тези исторически дати и събития. Във всяка страна съществуват по-малки или по-големи групи хора, в чието психическо положение релативно трайно участва чувството за непреодолими спънки пред постигането на техни цели и въжделения.Това поражда тревога, обезсърчение, яд.
Важно тук е възприеманото от обособените човеци разминаване сред тези богатства, на които хората са уверени, че имат право да претендират, с опциите, които им се коства, че могат действително да реализират с налични средства. Недоволството се появява, когато те намират своето състояние като незадоволително спрямо други човеци или групи. Разминаването може да се дължи на разнообразни аргументи. Промените са неизбежни, както и недоволството измежду хората.
Ако разкрачът сред мечтаното и вероятното не е огромен, недоволните са склонни дълго да търпят доста ограничения, щом могат в допустим размер да запазят това, което са придобили и изключително, в случай че най-малко малко могат да го усилват. Имат се поради освен материалните ценностни дадености и и упования. Ето за какво по времето на така наречен развъртян социализъм недоволството измежду българите не е взимало всеобщи размери, а след измененията нямаше остри антикомунистически реакции.
Бъдат ли лишени обаче индивидите и групите от очаквания за бъдещи позитивни промени в техните житейски дадености и обстановки, те навлизат в положение на незаинтересованост, обезверение или обезсърчение. В това положение от дълго време са болшинството българи, надалеч са от политическия възторг, който е желан от политиците. Колкото и да ги ръчкат към експанзия всякакви хабилитирани умници.
В изискванията на напредващо обществено разслоение опциите на множеството българи за по-добър живот понижиха, емиграцията обаче е забележителен отдушник за тревогата и отчаянието измежду дейните пластове на популацията. Намаляват релативно и упованията, които и преди не бяха изключително огромни, песимистичен е всеобщият българин. Недоволството не доближава равнището, належащо за политическо принуждение, за протести и даже за всеобщи улични изяви, колкото и да се напъват в някои моменти соросоиди и грантаджии.
Нещо повече. Промяната, изключително в случай че е внезапна и резултатът от нея е много далечен, провокира спор сред смисъла, с който се натоварва обстановката,с нововъзникналите условия. Този конфликт е фундаментално противен, поражда обезпокоително напрежение, изисква нереалистично бързо пригаждане, в следствие – блян да бъде избегнат.
Реакцията на мощния стрес при травматичните обществени промени е наложително връщане към към този момент тествани практики. Наскоро социологически сондаж сподели, че половината българи, по-точно живелите през социализма, избират това време. По-младото потомство, лишено от персонален досег с това време, комплицирано търси други разновидности за бъдеще въз основата на разнообразни нови модели.
Липсват или недостигат и други решаващи фактори, с цел да се стигне до протести. Те са доста евентуални, когато след нескончаем интервал на икономическа непоклатимост настава внезапен спад. След измененията през 1990 година в хода на така наречен промени подобен срив се случи, болшинството българи излизаха по улици и площади, правеха блокади, трошиха, палеха. Все още имаха вяра, че една партия е по-добра от друга, че Западът ще им помогне. А гущерът ще си откъсне опашката, трансформирайки се в общественоотговорен бизнесмен.
Важно изискване за протест е внезапното нарушаване на равновесието на обществената среда, на появяването на мощно разминаване сред структурата на съществуващите убеждения в обществото и новото разделяне на труда и приходите. Появява се в хода на всички по-значителни стопански и политически промени, даже при добре премислените. Затова властимащите заобикалят даже наложителните, най-често ги заменят с козметични. В Съединени американски щати, Европейски Съюз и у нас, да вземем за пример, единствено се заканват да реформират опазването на здравето и образованието.
Така се появява още едно изискване за протест – отводът на политическия хайлайф да предприеме нужните за усмиряване на разколебаното публично равновесие. В резултат този хайлайф губи престиж и от ден на ден се ориентира към укрепването му посредством силовите структури. Много е мъчно да се откри точната доза на властовото принуждение, в същото време е относително елементарно да се попречи на ръководещите да го приложат даже дозирано.
Един от най-ефективните способи е да се разложат или компрометират войската, полицията и тайните служби. Което сториха по външна поръчка „ реформаторите “ от Българска социалистическа партия преди да сдадат властта на основаното отново от тях политически недъгаво Съюз на демократичните сили. Тук ще напомним думите на император Николай Втори преди да се отхвърли от короната: „ Отвсякъде измяна, плашливост и машинация “. По това време никакво болшевишко-комунистическо въздействие в Русия няма, а даже братята на царя застават на страната на демократичната гражданска война.
Предателството на елитите в Русия унищожава съпротивителните сили на империята, става същинската причина за Октомврийския прелом и комунистическата гражданска война, както и за загубата на обилни територии. Предателството на Горбачов и Елцин довежда до ликвидирането на Съюз на съветските социалистически републики и до още по-тежки териториални и политически загуби.
Предателството на комунистическия хайлайф в България довежда до разпад на държавността, безподобно плячкосване на популацията с поява на геноцидни трендове. И закономерно настава и тежко криминализиране на новите политически и стопански елити, на всички администрации и измежду цели обществени групи.
Още един фактор, постоянно решителен, се следи при всяко прерастване на общественото неодобрение в революционно недоволство – наложителното присъединяване на външни сили. През втората половина на XVIII в. множеството монархии в Европа спомагат на войната за самостоятелност на разбунтувалите се английски колонии в Америка. Енергизирани зад океана, просветителските хрумвания на европейските енциклопедисти се връщат като антимонархически буржоазни преврати, протести и революции.
Първо в богатата Франция, която най-вече е съдействала за появяването на Съединени американски щати. И европейски страни в разнообразни моменти са имали огромен принос за разгарянето на Френската гражданска война. Особено интензивно за свалянето на царския режим в Русия и поддържането на огъня на гражданската война са работили както тайните служби на обичайните й врагове, по този начин и масонски организации.
Към този външен боеприпас за импорт на протести и революции, за поддържане на неустойчивост в набелязана страна се прибавиха и така наречен неправителствени организации (НПО). Този самобитен подривен и всъщност недемократичен външно-вътрешен фактор, от една страна предизвика диктат на малцинствата над болшинството, а от друга противодейства на властта да ползва законова принуда по отношение на по-агресивните нейни съперници.
При крах на тези Неправителствени организации или при прогонването им външният фактор от време на време прибягва до открита интервенция посредством заявления, разнообразни стопански наказания и даже до директна военна експанзия по отношение на по-слаби страни. Неизбежно идва времето, когато външните ще изсърбат, каквото са дробили за другите, образци има доста. Представят си го в далечното бъдеще, само че през днешния ден измененията са мощно ускорени.
Не е податлив да прави революции българският народ, въздържан е и по тази причина го хулят и пустосват. Много дебили имало измежду него, до 80% ги наброи изтъкнат професор-политолог, уж-божем национален фаворит. Друг професор, психолог на туй от горната страна, укори жителите, че вместо да въстанат, избират да пърдят под завивките. И преди тях доста други мудрословеснейши водоплаващи коряха народа с сходни обидни систематизирания. Инак те всинца са родолюбци, в случай че ги питаш.
Революциите имат справедливи предпоставки, другояче не стартират, освен българите ги заобикалят. По времето на Луи XIV французите са живели доста по-бедно и тежко, в сравнение с в края на XVIII в., постоянно е припламвало неодобрение към локалните феодали,но са славили краля Слънце. Но през 1793 година парижани са крещяли възторжено, когато е паднала главата на Луи XVI. Макар, че Франция е най-богата в Европа, а просвещенските хрумвания се популяризират свободно.
През 1917 година няма революционна настройка измежду съветския народ, превратите са дело на елитите. Петър Първи прави доста мъчителни промени, само че няма гражданска война. Екатерина Велика също организира огромни преобразования, поучават я персонално Дидро и Волтер, има селски въстания, само че са потушени. Александър Втори, наименуван Цар Освободител поради даването на независимост на крепостните селяни, умира след осем атентата, само че царизмът оцелява.
Така е в България на 9. 9. 1944 година и по-късно, както и на 10. 11. 1989 година та до момента. Недоволни има преди и по време на всички тези исторически дати и събития. Във всяка страна съществуват по-малки или по-големи групи хора, в чието психическо положение релативно трайно участва чувството за непреодолими спънки пред постигането на техни цели и въжделения.Това поражда тревога, обезсърчение, яд.
Важно тук е възприеманото от обособените човеци разминаване сред тези богатства, на които хората са уверени, че имат право да претендират, с опциите, които им се коства, че могат действително да реализират с налични средства. Недоволството се появява, когато те намират своето състояние като незадоволително спрямо други човеци или групи. Разминаването може да се дължи на разнообразни аргументи. Промените са неизбежни, както и недоволството измежду хората.
Ако разкрачът сред мечтаното и вероятното не е огромен, недоволните са склонни дълго да търпят доста ограничения, щом могат в допустим размер да запазят това, което са придобили и изключително, в случай че най-малко малко могат да го усилват. Имат се поради освен материалните ценностни дадености и и упования. Ето за какво по времето на така наречен развъртян социализъм недоволството измежду българите не е взимало всеобщи размери, а след измененията нямаше остри антикомунистически реакции.
Бъдат ли лишени обаче индивидите и групите от очаквания за бъдещи позитивни промени в техните житейски дадености и обстановки, те навлизат в положение на незаинтересованост, обезверение или обезсърчение. В това положение от дълго време са болшинството българи, надалеч са от политическия възторг, който е желан от политиците. Колкото и да ги ръчкат към експанзия всякакви хабилитирани умници.
В изискванията на напредващо обществено разслоение опциите на множеството българи за по-добър живот понижиха, емиграцията обаче е забележителен отдушник за тревогата и отчаянието измежду дейните пластове на популацията. Намаляват релативно и упованията, които и преди не бяха изключително огромни, песимистичен е всеобщият българин. Недоволството не доближава равнището, належащо за политическо принуждение, за протести и даже за всеобщи улични изяви, колкото и да се напъват в някои моменти соросоиди и грантаджии.
Нещо повече. Промяната, изключително в случай че е внезапна и резултатът от нея е много далечен, провокира спор сред смисъла, с който се натоварва обстановката,с нововъзникналите условия. Този конфликт е фундаментално противен, поражда обезпокоително напрежение, изисква нереалистично бързо пригаждане, в следствие – блян да бъде избегнат.
Реакцията на мощния стрес при травматичните обществени промени е наложително връщане към към този момент тествани практики. Наскоро социологически сондаж сподели, че половината българи, по-точно живелите през социализма, избират това време. По-младото потомство, лишено от персонален досег с това време, комплицирано търси други разновидности за бъдеще въз основата на разнообразни нови модели.
Липсват или недостигат и други решаващи фактори, с цел да се стигне до протести. Те са доста евентуални, когато след нескончаем интервал на икономическа непоклатимост настава внезапен спад. След измененията през 1990 година в хода на така наречен промени подобен срив се случи, болшинството българи излизаха по улици и площади, правеха блокади, трошиха, палеха. Все още имаха вяра, че една партия е по-добра от друга, че Западът ще им помогне. А гущерът ще си откъсне опашката, трансформирайки се в общественоотговорен бизнесмен.
Важно изискване за протест е внезапното нарушаване на равновесието на обществената среда, на появяването на мощно разминаване сред структурата на съществуващите убеждения в обществото и новото разделяне на труда и приходите. Появява се в хода на всички по-значителни стопански и политически промени, даже при добре премислените. Затова властимащите заобикалят даже наложителните, най-често ги заменят с козметични. В Съединени американски щати, Европейски Съюз и у нас, да вземем за пример, единствено се заканват да реформират опазването на здравето и образованието.
Така се появява още едно изискване за протест – отводът на политическия хайлайф да предприеме нужните за усмиряване на разколебаното публично равновесие. В резултат този хайлайф губи престиж и от ден на ден се ориентира към укрепването му посредством силовите структури. Много е мъчно да се откри точната доза на властовото принуждение, в същото време е относително елементарно да се попречи на ръководещите да го приложат даже дозирано.
Един от най-ефективните способи е да се разложат или компрометират войската, полицията и тайните служби. Което сториха по външна поръчка „ реформаторите “ от Българска социалистическа партия преди да сдадат властта на основаното отново от тях политически недъгаво Съюз на демократичните сили. Тук ще напомним думите на император Николай Втори преди да се отхвърли от короната: „ Отвсякъде измяна, плашливост и машинация “. По това време никакво болшевишко-комунистическо въздействие в Русия няма, а даже братята на царя застават на страната на демократичната гражданска война.
Предателството на елитите в Русия унищожава съпротивителните сили на империята, става същинската причина за Октомврийския прелом и комунистическата гражданска война, както и за загубата на обилни територии. Предателството на Горбачов и Елцин довежда до ликвидирането на Съюз на съветските социалистически републики и до още по-тежки териториални и политически загуби.
Предателството на комунистическия хайлайф в България довежда до разпад на държавността, безподобно плячкосване на популацията с поява на геноцидни трендове. И закономерно настава и тежко криминализиране на новите политически и стопански елити, на всички администрации и измежду цели обществени групи.
Още един фактор, постоянно решителен, се следи при всяко прерастване на общественото неодобрение в революционно недоволство – наложителното присъединяване на външни сили. През втората половина на XVIII в. множеството монархии в Европа спомагат на войната за самостоятелност на разбунтувалите се английски колонии в Америка. Енергизирани зад океана, просветителските хрумвания на европейските енциклопедисти се връщат като антимонархически буржоазни преврати, протести и революции.
Първо в богатата Франция, която най-вече е съдействала за появяването на Съединени американски щати. И европейски страни в разнообразни моменти са имали огромен принос за разгарянето на Френската гражданска война. Особено интензивно за свалянето на царския режим в Русия и поддържането на огъня на гражданската война са работили както тайните служби на обичайните й врагове, по този начин и масонски организации.
Към този външен боеприпас за импорт на протести и революции, за поддържане на неустойчивост в набелязана страна се прибавиха и така наречен неправителствени организации (НПО). Този самобитен подривен и всъщност недемократичен външно-вътрешен фактор, от една страна предизвика диктат на малцинствата над болшинството, а от друга противодейства на властта да ползва законова принуда по отношение на по-агресивните нейни съперници.
При крах на тези Неправителствени организации или при прогонването им външният фактор от време на време прибягва до открита интервенция посредством заявления, разнообразни стопански наказания и даже до директна военна експанзия по отношение на по-слаби страни. Неизбежно идва времето, когато външните ще изсърбат, каквото са дробили за другите, образци има доста. Представят си го в далечното бъдеще, само че през днешния ден измененията са мощно ускорени.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ