Разводът днес е статистика – всеки втори брак завършва с

Разводът през днешния ден е статистика – всеки втори брак приключва с бракоразвод. Но за всеки, който е претърпял бракоразвод, той е прекомерно персонална история. Първо е покруса, след това – напредък (в положителния сценарий). И тъй като е персонален, разводът като прекарване и последици има своите вариации. Тук ще показва една женска позиция , която считам за много евентуална...

Разводът се случва като автомобилна злополука. Възможно е да е имало доста предупредителни знаци по пътя, само че все пак оставаш сюрпризирана от удара. Челен, праволинеен, разтърсващ всички основи. Дълго по-късно влачиш смачканите тенекии след себе си...

След тази контузия (защото той е точно това) човек би трябвало да си даде време да поскърби. Да си даде време да оплаче загубите – на илюзии, на фантазии, на " положителното остаряло време ", на изгубената младост, на изгубеното статукво... Има цялостното право да оплаче загубата и на " най-хубавия вид ". Защото, изключително в случай че има деца от този брак, за него към този момент е неосъществим идеалният вид за връзка и семейство. Оттук нататък ще има взаимни отстъпки и компликации, които ще провалят фамилията от вида " мама, баща и аз ". В някаква степен си ни рак, ни риба – и измежду неженените, и измежду женените не се чувстваш изключително удобно. Поплачи си. Гневи се. Самосъжалявай се. Имаш право. На този стадий прекарването е от гледната точка на неуспеха – персонален и фамилен, любовен и наставнически. Ще обиняваш другия, че те е предал и ти е лишил прелестната опция за щастливо семейство. Ако бъдеш почтена със себе си, ще обвиняваш и себе си за куп неточности и взаимни отстъпки. Защото в една провалена сериозна връзка виновните постоянно са двама.

Някъде тук, измежду множеството страсти, стартира и анализът на обстановката, търсенето на въпроса за един милион $: " Как се стигна дотук, за какво стана по този начин? ". Хубаво е да се направи равносметка, изключително с по-хладен и спокоен разсъдък , който настава след известно време. Грешките би трябвало да бъдат регистрирани, тъй като са част от наследството на този брак. И освен поради избягването им в бъдеще, а и с цел да опознаеш себе си по-добре. И своето действително отношение към другия пол, обвързването, любовта.

Разбира се, не трябва да се не помнят и отхвърлят положителните моменти на този брак. А такива е имало голям брой, просто са затрупани от спомените за последните мъчителни години...

Е, минават първите месеци. Нещата се поуспокояват, настава чувството за самотност. И за безтегловност, неосведоменост, даже стеснение от новото статукво на разведен. В някаква степен си ни рак, ни риба – и измежду неженените, и измежду женените не се чувстваш изключително удобно. Твоят път е друг, а белезите – определящи. Не страдаш от наивитета на първите, нито от примиреността на вторите. Просто си друго животно...

Някъде тук е времето за буйна и безперспективна връзка , в която да си припомниш, че си жива. Да си спомниш усета на пристрастеността, силата на женствеността си и какъв брой е хубаво още веднъж да си млада и свободна. Желана, красива, въздействаща. С една дума – Жена. Този интервал има отминалост, само че е част от последствията на проваления брак и част от пътя, по който продължаваш да преоткриваш себе си.