България се насочва към изграждане на хранилище за отработено ядрено гориво
Развитието на нуклеарната сила в България неизбежно е обвързвано с решаването на казуса със съхранението на радиоактивни боклуци. А мандатът да се строят нови блокове в АЕЦ „ Козлодуй “ вади на дневен ред проблеми, неразрешени с десетилетия. Затова и стартира да се приказва за създаване на вместилище за геоложко погребение на високоактивни нуклеарни боклуци в България.
Темата е оценена от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет, който показа свое проучване, отдадено на радиоактивните боклуци и приемането им от обществото. Автори на проучването са Петьо Бонев, Калоян Ганев и Ралица Симеонова-Ганева, членове на Съвета.
В Европейски Съюз стои тематиката, че всяка страна до 2050 година би трябвало да е решила въпроса със дълбокото геоложко погребение на отработеното гориво или високоактивните боклуци. Проектът беше обявен преди дни от енергийния министър Румен Радев, който посочи, че работата по него е в начална фаза и се търсят други възможности за отработеното нуклеарно гориво от АЕЦ, което сега се изнася за преправка в Русия.
Разглеждат се разнообразни технологии, в това число създадени от Съединени американски щати и Франция ", сподели по време на нуклеарната конференция, проведена от Български атомен конгрес преди дни.
Всъщност тематиката е залегнала и в бъдещото междуправителствено съглашение, което се чака да бъде подписано този месец сред България и Съединени американски щати. Освен съдействие по плана за създаване на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, то ще включва продан на познания, опит, фрагменти, както и развиването на взаимни планове за преправка и предпазване на високоактивни нуклеарни боклуци.
Темата е деликатна
По традиция популацията на България е позитивно настроено към атомната сила за цивилен цели – над 65% утвърждават потреблението ѝ, а единствено 7% са твърдо срещу. Страната е на едно от челните места в Европа по утвърждение, дружно с Франция и Швеция.
В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни боклуци, съответните складове са с краткотраен темперамент. Налице е теоретичен консенсус, че от икономическа позиция, както и от позиция на сигурността, тези краткотрайни решения не са оптимални.
Специализираните разбори във връзка с високоактивните боклуци сочат, че дълготрайно решение, осигуряващо нужната сигурност, е така наречен надълбоко геоложко погребение – вместилище, построено на стотици метри под земната повърхнина, което след „ запълване “ се запечатва. Опитът на други страни сочи, че проектите за такива непрекъснати складове могат да провокират мощна опозиция от страна на локалното население. Подобна опозиция в обособени случаи е довела до прекратяването на сходни планове.
Определяне на локация в България
Важно е да се означи, че концепцията в България е в доста първична фаза и не са обсъждани обществено вероятни местоположения за основаването на такова вместилище.
Определянето на локация обаче ще повдигне въпроса за приемането от локалната общественост. В разбора са прегледани резултатите от модел, основан на правилата на обществения избор, който дава основа за демократично решение на казуса. Използваният метод съчетава референдум на локално равнище и разнообразни разновидности на стопански тласъци: парични компенсации, възстановяване на инфраструктурата, стимулиране на локалната стопанска система и други
След изработването на листата с вероятни местоположения за геоложки складове въпросът, който би трябвало да се реши, е обвързван с политическата легитимация, т.е. по какъв метод локалната общност взе участие в процеса на взимане на решение по отношение на точната локация на обещано вместилище. Действащата в България тактика залага два съществени правилото в политиката във връзка с радиоактивните боклуци – бистрота и присъединяване на популацията.
У нас има междуведомствена група, която работи по актуализация на тактиката за ръководство на отработено нуклеарно гориво и радиоактивни боклуци в България сред 2030 и 2050 година Именно тогава към този момент се планува сходно оборудване да влезе в употреба у нас.
Видове радиоактивни боклуци
Радиоактивни боклуци пораждат при разнообразни стадии на потреблението на нуклеарна сила за цивилен цели, в това число при добива на уран, при смилането му във тип на така наречен „ жълта торта “ (yellowcake), при обогатяването му, при реакцията на нуклеарно разделяне, при ръководството на отработено нуклеарно гориво (ОЯГ), както и при окончателното извеждане от употреба на даден нуклеарен реактор.
Най-общо казано, радиоактивните боклуци се разделят на ниско-, средно- и високоактивни. Нискоактивните и средноактивните краткоживеещи РАО подлежат на погребение в така наречено " Национално вместилище за радиоактивни боклуци “, което до този миг се намира в развой на строителство. Междувременно, този вид РАО се съхраняват (в подобаващи опаковки) в обособен обект за ръководство на РАО на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “.
Високоактивните боклуци се характеризират с висока бета и гама интензивност, доста наличие на алфаемитери и висока радиотоксичност и топлоотделяне. Това допуска, че те би трябвало да бъдат дейно изолирани в продължение на стотици хиляди години
В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни боклуци, съответните складове са с краткотраен темперамент. Налице е теоретичен консенсус, че от икономическа позиция, както и от позиция на сигурността, тези краткотрайни решения не са оптимални. Специализираните разбори във връзка с високоактивните боклуци сочат, че дълготрайно решение, осигуряващо нужната сигурност, е така наречен надълбоко геоложко погребение – вместилище, построено на стотици метри под земната повърхнина, което след „ запълване “ се запечатва. Дълбоко геоложко погребение в специфични галерии, които се намират в земната кора на стотици метри под повърхността. Този вид се смята и за най-надеждният колкото за високоактивни боклуци.
Темата е оценена от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет, който показа свое проучване, отдадено на радиоактивните боклуци и приемането им от обществото. Автори на проучването са Петьо Бонев, Калоян Ганев и Ралица Симеонова-Ганева, членове на Съвета.
В Европейски Съюз стои тематиката, че всяка страна до 2050 година би трябвало да е решила въпроса със дълбокото геоложко погребение на отработеното гориво или високоактивните боклуци. Проектът беше обявен преди дни от енергийния министър Румен Радев, който посочи, че работата по него е в начална фаза и се търсят други възможности за отработеното нуклеарно гориво от АЕЦ, което сега се изнася за преправка в Русия.
Разглеждат се разнообразни технологии, в това число създадени от Съединени американски щати и Франция ", сподели по време на нуклеарната конференция, проведена от Български атомен конгрес преди дни.
Всъщност тематиката е залегнала и в бъдещото междуправителствено съглашение, което се чака да бъде подписано този месец сред България и Съединени американски щати. Освен съдействие по плана за създаване на нова нуклеарна мощ на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “, то ще включва продан на познания, опит, фрагменти, както и развиването на взаимни планове за преправка и предпазване на високоактивни нуклеарни боклуци.
Темата е деликатна
По традиция популацията на България е позитивно настроено към атомната сила за цивилен цели – над 65% утвърждават потреблението ѝ, а единствено 7% са твърдо срещу. Страната е на едно от челните места в Европа по утвърждение, дружно с Франция и Швеция.
В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни боклуци, съответните складове са с краткотраен темперамент. Налице е теоретичен консенсус, че от икономическа позиция, както и от позиция на сигурността, тези краткотрайни решения не са оптимални.
Специализираните разбори във връзка с високоактивните боклуци сочат, че дълготрайно решение, осигуряващо нужната сигурност, е така наречен надълбоко геоложко погребение – вместилище, построено на стотици метри под земната повърхнина, което след „ запълване “ се запечатва. Опитът на други страни сочи, че проектите за такива непрекъснати складове могат да провокират мощна опозиция от страна на локалното население. Подобна опозиция в обособени случаи е довела до прекратяването на сходни планове.
Определяне на локация в България
Важно е да се означи, че концепцията в България е в доста първична фаза и не са обсъждани обществено вероятни местоположения за основаването на такова вместилище.
Определянето на локация обаче ще повдигне въпроса за приемането от локалната общественост. В разбора са прегледани резултатите от модел, основан на правилата на обществения избор, който дава основа за демократично решение на казуса. Използваният метод съчетава референдум на локално равнище и разнообразни разновидности на стопански тласъци: парични компенсации, възстановяване на инфраструктурата, стимулиране на локалната стопанска система и други
След изработването на листата с вероятни местоположения за геоложки складове въпросът, който би трябвало да се реши, е обвързван с политическата легитимация, т.е. по какъв метод локалната общност взе участие в процеса на взимане на решение по отношение на точната локация на обещано вместилище. Действащата в България тактика залага два съществени правилото в политиката във връзка с радиоактивните боклуци – бистрота и присъединяване на популацията.
У нас има междуведомствена група, която работи по актуализация на тактиката за ръководство на отработено нуклеарно гориво и радиоактивни боклуци в България сред 2030 и 2050 година Именно тогава към този момент се планува сходно оборудване да влезе в употреба у нас.
Видове радиоактивни боклуци
Радиоактивни боклуци пораждат при разнообразни стадии на потреблението на нуклеарна сила за цивилен цели, в това число при добива на уран, при смилането му във тип на така наречен „ жълта торта “ (yellowcake), при обогатяването му, при реакцията на нуклеарно разделяне, при ръководството на отработено нуклеарно гориво (ОЯГ), както и при окончателното извеждане от употреба на даден нуклеарен реактор.
Най-общо казано, радиоактивните боклуци се разделят на ниско-, средно- и високоактивни. Нискоактивните и средноактивните краткоживеещи РАО подлежат на погребение в така наречено " Национално вместилище за радиоактивни боклуци “, което до този миг се намира в развой на строителство. Междувременно, този вид РАО се съхраняват (в подобаващи опаковки) в обособен обект за ръководство на РАО на площадката на АЕЦ „ Козлодуй “.
Високоактивните боклуци се характеризират с висока бета и гама интензивност, доста наличие на алфаемитери и висока радиотоксичност и топлоотделяне. Това допуска, че те би трябвало да бъдат дейно изолирани в продължение на стотици хиляди години
В момента в България, както и във всички други страни, съхраняващи радиоактивни боклуци, съответните складове са с краткотраен темперамент. Налице е теоретичен консенсус, че от икономическа позиция, както и от позиция на сигурността, тези краткотрайни решения не са оптимални. Специализираните разбори във връзка с високоактивните боклуци сочат, че дълготрайно решение, осигуряващо нужната сигурност, е така наречен надълбоко геоложко погребение – вместилище, построено на стотици метри под земната повърхнина, което след „ запълване “ се запечатва. Дълбоко геоложко погребение в специфични галерии, които се намират в земната кора на стотици метри под повърхността. Този вид се смята и за най-надеждният колкото за високоактивни боклуци.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ