„Развитие на регионите“ е името на новата оперативна програма, която

„ Развитие на районите “ е името на новата оперативна стратегия, която ще се ръководи от Министерството на районното развиване и благоустройството (МРРБ) през идващия програмен интервал 2021-2027 година.

Това разгласи заместник-министърът на районното развиване и благоустройството и началник на Управляващия орган на Оперативна програма “Регионално развитие” Деница Николова, която взе присъединяване в неотдавна извършеното съвещание на Управителния съвет на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ) и кметовете на десетте най-големи български общини.

Парите по програмата ще се изразходват за постигането на уравновесено районно развиване по три предпочитани оси - интегрирано градско развиване, интегрирано районно развиване и техническа помощ. Поне към този момент, индикативният бюджет на Оперативна програма “Регионално развитие” за

идващия програмен интервал е 1.464 милиарда евро,

обезпечени по линия на Европейския фонд за районно развиване (ЕФРР).

Според вътрешното систематизиране на бюджета (също индикативно), 281 млн. евро ще отидат за осъществяването на Политическа цел № 2 на Европейски Съюз - по-зелена и нисковъглеродна Европа - което значи:

- поощряване на чист и обективен енергиен преход;

- зелени и сини инвестиции;

- кръгова икономика;

- пригаждане към климатичните промени;

- предварителна защита и ръководство на екологичния риск.

Основната част от парите по програмата - 1.146 милиарда евро, би трябвало да бъдат вложени в осъществяване на Политическа цел 5 на Европейски Съюз - Европа по-близо до жителите. Което - казано накратко - значи поощряване на устойчивото и интегрираното развиване на

градските, селските и крайбрежните региони,

както и стимулиране на локалните начинания. Останалите 37.71 млн. евро са за техническа помощ.

Спрямо ОПРР' 2014-2020, Брюксел усилва "българските " пари със 152.51 млн. евро, т.е. с 11.63 на 100. Жест, който би трябвало да ни радва. Но... дали заслужаваме сходна екстра?

От 2007 година до момента, в модернизирането на българските градове

са вложени над 5.6 милиарда лева

единствено по линия на две оперативни стратегии - районно развиване и трансгранично съдействие.

Ако върнем лентата обратно, ще установим... очевидното: забележими промени - невидими резултати. Защото през днешния ден - 13 година след влизането ни в Европейски Съюз и сполучливото осчетоводяване на 12 милиарда "регионални "лева - отново да си приказваме за въпиюща потребност от уравновесено районно развиване, за запазване и развиването на човешкия капитал в така наречен провинция и за стопиране на обезлюдяването и обезличаването на по-малките обитаеми места, си е меко казано... необичайно. Или по-скоро - неуместно. Най-малкото, поради нуждата да отговорим на един въпрос: "След като в този момент още е по този начин, защо похарчихте предходните 12 милиарда лв.? "

Съвсем естествено, подобен въпрос Брюксел в никакъв случай няма да ни зададе. Едно, тъй като хората там са възпитани, и второ - тъй като даже те към този момент носят... доказателства за резултата на бумеранга.

Както и да е - продължаваме с обстоятелствата. А изводите всеки да си ги прави във вид, който ще му разреши да спи умерено и през идващия програмен интервал.

В момента,

над 70% от популацията на страната

населява огромните и развити градове. По интернационалните стандарти те са четири, а по българските - минимум 10.

За да бъде преодоляна тази катастрофична разлика в точния момент, т.е. преди да е станала пагубна, са нужни големи вложения. Които Брюксел, разчитайки на експертизата на ръководещите, още веднъж ще ни ги обезпечи.

„ Еврокомисията прави оценка позитивно новия сложен териториален метод на България за ръководството на бъдещите еврофондове, който се концентрира върху политиките за развиване на районите и градовете “, съобщи заместник-министър Николова по време на срещата с Управителния съвет на НСОРБ и кметовете на десетте най-големи български общини.

Според нея, парите по новата оперативна стратегия би трябвало да се усвояват по две предпочитани посоки -

интегрирано градско развиване и интегрирано териториално развиване.

"Приоритет 1 " е ориентиран към 10 огромни града, които са хем регионални, хем общински центрове - Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София и Благоевград. Те са обособени в 4 клъстера - по региони от Ниво 2 и отчитайки функционалните връзки сред тях.

За всеки от клъстерите, въз основа на четири индикатора - население, територия, БДС и инфраструктура - ще бъде заделени съответни пари. В смисъл подобен, че 30% от бюджета на всеки клъстер ще е за присъединяване на "големите териториални единици " в интегрирания териториален метод с по-малките общини.

Общинските администрации на 10-те града ще са териториални органи. Към тях ще действат Звена за асортимент на планове, образувани от общински специалисти с опция за привличане и на външна експертиза. Те ще правят действия по информация и гласност - обществени разисквания и социална поддръжка за плановете, както и предварителния им асортимент.

Големите общини ще имат три благоприятни условия за кандидатстване с планове:

- независимо или в партньорство със заинтригувани страни от общината;

- в партньорства сред общините в съответния клъстер (или в партньорства от заинтригувани страни от клъстера);

- в партньорство с бенефициенти по двата целта на програмата - дребни и огромни общини.

"Приоритет 2 " за интегрирано териториално развиване

ще обгръща 40 градски общини

от шестте региона на Ниво 2, в които популацията е над 15 000 поданици.

Въз основа на четири критерия, за всеки от регионите ще има обособен районен бюджет. Приоритет е Северна България, за чието възкръсване са планувани 52% от бюджета по целта.

Водещ принцип за финансиране на плановете ще е приносът им за икономическото развиване на съответната териториална единица. При подбора на плановете ще се ползва метода изпод - нагоре, означи заместник-министър Николова.

Плановете за интегрирано развиване на общината, Интегрираните проекти за градско възобновяване и развиване и Плана за градска подвижност, ще са

стратегическите документи за достъп

до европейските средства и реализирането на интегрираните вложения по новата Оперативна програма “Регионално развитие”.

Регионалните препоръки за развиване ще играят ролята на териториален орган и на тях ще бъдат предоставени пълномощия по оценка на сходството на плановите концепции и хрумвания към избраните цели за развиване на съответния район.

Предизвикателство в идващия програмен интервал ще е предлагането на Европейска комисия реализацията на плановете да става до две години след подписването на контракт. Това изисква доста добра предварителна подготовка на бенефициентите, които би трябвало да имат подготвени планове, с цел да може да започват бързо тяхното осъществяване “, разяснява заместник-регионалният министър.

Плевен и Ботевград са измежду определените

Плевен, една от определените 10 огромни общини, ще взе участие в Приоритет 1. Общинската администрация на града ще бъде и териториален орган по програмата. Към него ще действат Звено за асортимент на планове, образувано от общински специалисти, с опция за привличане и на външна експертиза. То ще прави действия по информация и гласност - разисквания и социална поддръжка за плановете, както и по предварителния им асортимент, споделиха от общината..

Ботевград една от 54-те междинни общини, с право да аплайват по новата Оперативна програма „ Развитие на регионите”. Кандидатстването по стратегиите обаче към този момент залага на интегрирания метод т.е. общината не може да кандидатства независимо, а би трябвало да има партньори- общини, неправителствени организации или бизнес организации, разясниха от локалната власт..