Ложа „Кармел“ срещу антисемитска публикация на сайта Култура Бг
Разтревожени сме от обстоятелството, че ръководеният от Вас уебсайт “Култура”, с престиж и искания за демократично издание, е разгласил публикация от Димитър Камбуров с остро антисемитски темперамент ( “Мастилото на киното и противоположната страна на почерка” от 12.09.2017 г.).
Това се споделя в публична позиция на Ложа „ Кармел” на българското посланичество на „ Б‘ней Б‘рит “ – най-старата еврейска организация, основана в Съединени американски щати през 1843 година
Изключително срамната публикация на лицето Камбуров е сама по себе си скръбен факт, който на фона на все по-нарастваща в България ксенофобия и в частност антисемитизъм е сигнал за възпаление даже на интелектуални среди с идеология, реторика и привички, които принадлежат на предишното. Това означават от Ложа „ Кармел “.
Всеки основен редактор носи отговорност пред читателите си и в този момент аз поемам своята. Това написа основният редактор на Култура.бг Тони Николов.
Не съм поръчвал публикацията „ Мастилото на киното и противоположната страна на почерка “, препоръчана ми от Димитър Камбуров, но одобрих да я обявявам заради една елементарна причина – неналичието на достоверен исторически спор в България и информацията за иден филм, отдаден на Анжел Вагенщайн, която ме заинтригува, отбелязва Тони Николов.
Ето и формалната позиция на Ложа „ Кармел “:
До Тони Николов
Главен редактор на уеб страницата “Култура”
Господин Николов,
Разтревожени сме от обстоятелството, че ръководеният от Вас уебсайт “Култура”, с престиж и искания за демократично издание, е разгласил публикация от Димитър Камбуров с остро антисемитски темперамент ( “Мастилото на киното и противоположната страна на почерка” от 12.09.2017 г.)
В публикацията са употребявани следните отблъскващи антисемитски клишета:
1. “Ционистки супермасизъм”, актуализирана форма на остарялата хитлеристка идея за “еврейското превъзходство” и естествено, последствията от него.
2. “Световната еврейска солидарност” като инструмент за разцвет и изместване на “не-еврейската” конкуренция (теза, развита на близо 30 реда от Камбуров)
3. Реторичният въпрос “Дали е по-хубаво еврейско-американски филм за А. Вагенщайн и България, в сравнение с никакво нищо за никого от бялото поле на културната карта с името България “. Следва безапелационното му умозаключение: „ Не мисля по този начин “.
Мотивите за тази решителност са в еврейския генезис на Вагенщайн.
Далеч сме от желанието да вменяваме на господин Камбуров или на Вас естетически внушения по отношение на кино лентата на американската режисьорка Саймън или книгите и сюжетите на Анжел Вагенщайн. Основанията за публикацията на Димитър Камбуров не са естетически обаче. Той внушава едно расистко разделяне, съгласно което създатели от еврейски генезис не могат да имат същата представителност за българската просвета, както българи да вземем за пример (Камбуров цитира няколко желани от него имена, като не се свени да инсинуира, че те страдат от нелоялната конкуренция на “еврейското лоби”, което промотирало персони като Вагенщайн). Това основава сегрегационна граница, зад която остават светли персони на българската просвета като Панчо Владигеров, Жул Паскин, Валери Петров, Леон Даниел, Марко Бехар, Ана Крамер, Алексис Вайсенбрг и десетки други, с които България може единствено да се гордее. Тези персони постоянно са изтъквали здравите си връзки с България и са извоювали международна популярност, без никой да ги упрекна в “ционистки суперматизъм”.
Изключително срамната публикация на лицето Камбуров е сама по себе си скръбен факт, който на фона на все по-нарастваща в България ксенофобия и в частност антисемитизъм е сигнал за възпаление даже на интелектуални среди с идеология, реторика и привички, които принадлежат на предишното.
Тъй като човеци като Камбуров не подлежат на развиване, ние настояваме да получим опрощение от вас, редакцията на уеб страницата “Култура”, за извънредно неуместната обява във връзка един филм, който не се е харесал на някой си Камбуров заради специфичното му отношение към “ционисткия супермасизъм”. Припомняме както на въпросното лице, по този начин и на Вас, че съществуват безспорни избрания за понятието “антисемитизъм”, дадени от Съвета на Европа и от Европейския парламент, които напълно покриват арогантните избрания на Камбуров към един създател в напреднала възраст, поради неговия еврейски генезис.
(EU Parliament Working Group on Antisemitism, Working Definition on Antisemitism, 2017;).
Преди пет години един потвърден създател, писателят-нобелист Гюнтер Грас, загуби своя престиж след публикуването на поема в прозаичност, в която също укоряваше евреите в “ционистки суперматизъм”. Той беше международно охулен, персонално канцлерът Ангела Меркел направи изказване по случая, а страната Израел му забрани всевъзможен достъп до нея.
Камбуров обаче явно не е Гюнтер Грас. За човеци като него философът Бернар-Анри Леви написа следното:
„ Този текст докара до екстатичен възторг всички павловизирани кретени, които инфектирани от чумообразната примес на посланието на Грас се хвърлиха да му подражават, безусловно омесвайки отхвърлянето на политическата уместност със словесната разхайтеност, която разрешава да се възпроизвежда антисемитизъм. “
Със страдание би трябвало да установяваме, че разказаният от Бернар-Анри Леви синдром не е пожалил и подражателят на Грас и сходните нему, Димитър Камбуров.
За ложа”Кармел” Б’най Б’рит
Рафаел Чичек, президент
Соломон Бали, наставник
Леа Коен, публицист
15 октомври 2017 година
София
Това се споделя в публична позиция на Ложа „ Кармел” на българското посланичество на „ Б‘ней Б‘рит “ – най-старата еврейска организация, основана в Съединени американски щати през 1843 година
Изключително срамната публикация на лицето Камбуров е сама по себе си скръбен факт, който на фона на все по-нарастваща в България ксенофобия и в частност антисемитизъм е сигнал за възпаление даже на интелектуални среди с идеология, реторика и привички, които принадлежат на предишното. Това означават от Ложа „ Кармел “.
Всеки основен редактор носи отговорност пред читателите си и в този момент аз поемам своята. Това написа основният редактор на Култура.бг Тони Николов.
Не съм поръчвал публикацията „ Мастилото на киното и противоположната страна на почерка “, препоръчана ми от Димитър Камбуров, но одобрих да я обявявам заради една елементарна причина – неналичието на достоверен исторически спор в България и информацията за иден филм, отдаден на Анжел Вагенщайн, която ме заинтригува, отбелязва Тони Николов.
Ето и формалната позиция на Ложа „ Кармел “:
До Тони Николов
Главен редактор на уеб страницата “Култура”
Господин Николов,
Разтревожени сме от обстоятелството, че ръководеният от Вас уебсайт “Култура”, с престиж и искания за демократично издание, е разгласил публикация от Димитър Камбуров с остро антисемитски темперамент ( “Мастилото на киното и противоположната страна на почерка” от 12.09.2017 г.)
В публикацията са употребявани следните отблъскващи антисемитски клишета:
1. “Ционистки супермасизъм”, актуализирана форма на остарялата хитлеристка идея за “еврейското превъзходство” и естествено, последствията от него.
2. “Световната еврейска солидарност” като инструмент за разцвет и изместване на “не-еврейската” конкуренция (теза, развита на близо 30 реда от Камбуров)
3. Реторичният въпрос “Дали е по-хубаво еврейско-американски филм за А. Вагенщайн и България, в сравнение с никакво нищо за никого от бялото поле на културната карта с името България “. Следва безапелационното му умозаключение: „ Не мисля по този начин “.
Мотивите за тази решителност са в еврейския генезис на Вагенщайн.
Далеч сме от желанието да вменяваме на господин Камбуров или на Вас естетически внушения по отношение на кино лентата на американската режисьорка Саймън или книгите и сюжетите на Анжел Вагенщайн. Основанията за публикацията на Димитър Камбуров не са естетически обаче. Той внушава едно расистко разделяне, съгласно което създатели от еврейски генезис не могат да имат същата представителност за българската просвета, както българи да вземем за пример (Камбуров цитира няколко желани от него имена, като не се свени да инсинуира, че те страдат от нелоялната конкуренция на “еврейското лоби”, което промотирало персони като Вагенщайн). Това основава сегрегационна граница, зад която остават светли персони на българската просвета като Панчо Владигеров, Жул Паскин, Валери Петров, Леон Даниел, Марко Бехар, Ана Крамер, Алексис Вайсенбрг и десетки други, с които България може единствено да се гордее. Тези персони постоянно са изтъквали здравите си връзки с България и са извоювали международна популярност, без никой да ги упрекна в “ционистки суперматизъм”.
Изключително срамната публикация на лицето Камбуров е сама по себе си скръбен факт, който на фона на все по-нарастваща в България ксенофобия и в частност антисемитизъм е сигнал за възпаление даже на интелектуални среди с идеология, реторика и привички, които принадлежат на предишното.
Тъй като човеци като Камбуров не подлежат на развиване, ние настояваме да получим опрощение от вас, редакцията на уеб страницата “Култура”, за извънредно неуместната обява във връзка един филм, който не се е харесал на някой си Камбуров заради специфичното му отношение към “ционисткия супермасизъм”. Припомняме както на въпросното лице, по този начин и на Вас, че съществуват безспорни избрания за понятието “антисемитизъм”, дадени от Съвета на Европа и от Европейския парламент, които напълно покриват арогантните избрания на Камбуров към един създател в напреднала възраст, поради неговия еврейски генезис.
(EU Parliament Working Group on Antisemitism, Working Definition on Antisemitism, 2017;).
Преди пет години един потвърден създател, писателят-нобелист Гюнтер Грас, загуби своя престиж след публикуването на поема в прозаичност, в която също укоряваше евреите в “ционистки суперматизъм”. Той беше международно охулен, персонално канцлерът Ангела Меркел направи изказване по случая, а страната Израел му забрани всевъзможен достъп до нея.
Камбуров обаче явно не е Гюнтер Грас. За човеци като него философът Бернар-Анри Леви написа следното:
„ Този текст докара до екстатичен възторг всички павловизирани кретени, които инфектирани от чумообразната примес на посланието на Грас се хвърлиха да му подражават, безусловно омесвайки отхвърлянето на политическата уместност със словесната разхайтеност, която разрешава да се възпроизвежда антисемитизъм. “
Със страдание би трябвало да установяваме, че разказаният от Бернар-Анри Леви синдром не е пожалил и подражателят на Грас и сходните нему, Димитър Камбуров.
За ложа”Кармел” Б’най Б’рит
Рафаел Чичек, президент
Соломон Бали, наставник
Леа Коен, публицист
15 октомври 2017 година
София
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ