Разтревожени ли сте, че детето ви няма с какво да

Защо е добре детето ви да скучае през лятото

Разтревожени ли сте, че детето ви няма с какво да запълва времето си след приключването на образователната година? Търсите ли разнообразни способи да го забавлявате през лятната почивка – като лагери, курсове по изобразяване, уроци по плуване или каквито и да било „ градивни “ занимания?

Вече има премного разграничи курсове и летни лагери, които да запълнят времето на децата и да им обезпечат нужната грижа, до момента в който са отвън учебно заведение. Но психолозите и специалистите по детско развиване считат, че съставянето на проект и разпределянето на времето на децата през лятото е излишно и в последна сметка може да им попречи да открият какво в действителност в действителност ги интересува.

„ Вашата роля като родител е да подготвите децата да заемат своето място в обществото. Да бъдеш възрастен значи да разполагаш със себе си и де умееш да запълваш свободното си време по метод, който ще те направи благополучен “, споделя Лин Фрай, детски психолог в Лондон, която специализира в просветителната система. „ Ако родителите са прекомерно заети с това да измислят разнообразни способи да запълнят свободното време на детето си и да го забавляват, тогава то в никакъв случай няма да се научи да прави това единствено за себе си. “

Фрай не е единственият психолог, който сочи преимуществата на скуката. Д-р Тереза Белтън учи връзката сред скуката и въображението, на конференция в университета в Източна Англия, декларира пред Би Би Си, че скуката е от решаващо значение за развиването на „ вътрешната мотивация “, тази, която проправя пътя към същинското творчество.

И макар че опциите ни да скучаем внезапно понижават с всички атрактивни неща в интернет, специалистите дискутират изгодата и значимостта от това „ да не се прави нищо “ към този момент от десетилетия. През 1993 година психоаналитикът Адам Филипс написа, че: „ Способността да се отегчава, може да бъде огромно достижение за развиването на детето. Скуката ни дава опция да размишляваме върху живота, вместо неразумно да се втурваме в него “, споделя той в книгата си „ Скуката и отегчението: психоаналитични есета за неразучения живот “.

„ Това е едно от най-потискащите стремежи на възрастните – това да желаят вниманието на детето постоянно да е заето с нещо, вместо то да отдели време да откри това, което в действителност го интересува. Скуката е неразделна част от процеса на това по какъв начин си прекарваш виталното време “, споделя Филипс.

Лин Фрай предлага на родителите, при започване на лятото да седнат дружно с децата си /поне с тези над 4-годишна възраст/ и дружно да сформират лист на всичко, което дребните биха могли да вършат, с цел да се насладят на почивката си. Това могат да бъдат действия като четене на книги, настолни игри, каране на велосипед и така нататък Плановете, несъмнено, могат да включат и по-сложни занимания като готвене на специфична вечеря, сформиране на фотографска сбирка или приготовление на театрална режисура.

След това, в случай че детето ви пристигна при вас, оплаквайки се от скуката, можете да му кажете да отиде и да огледа листата. „ Това слага пред тях отговорност да вземат решението „ ето, това е което бих желал да върша “, споделя Фрай.

Шансът, който има детето през ваканцията да се шляе напразно за известно време и да се отегчава, не е загуба на време. „ Скуката не е проблем. Това не е грях, нали по този начин? Мисля, че децата би трябвало да се научат по какъв начин да скучаят, с цел да може да се стимулират да вършат неща. Да бъдат отегчени е пътят, по който децата стават независими “.

Същата доктрина ни показва и философът Бертран Ръсел през 1930, като посвещава цяла глава в книгата си „ Завладяване на щастието “, на евентуалната стойност на скуката. Той счита, че въображението и способността да се справяш със скуката би трябвало да се научат още в детството:

„ Детето се развива най-добре, когато като младо растение бъде оставено необезпокоено да се развива в почвата си. Прекалено доста пътувания, прекомерно доста усещания, не са положителни за младите и слага пред тях заплахата, трансформирайки се във възрастни, да бъдат неспособни да поддържат „ плодотворна еднообразност “.

И изобретателно прибавя: „ Човешките същества демонстрират предимство над останалите зверове по опцията да изпитват досада, въпреки че като следя маймуните в зоопарка, ми се коства, че и те имат първи проблясъци на тази изморителна страст. Опитът ми демонстрира, че бягството от скуката е едно от в действителност мощните стремежи на съвсем всички човешки същества. “

Самият Йосиф Бродски, в речта си пред завършващите Университета Дартмунт през 1989 година, взема решение, че най-големият проблем за децата, на които следва да навлязат в живота като пълноправни членове на обществото, е скуката. В речта си пред завършващите студенти предизвестява, че в случай че не се научат по какъв начин да се оправят с монотонността и отегчението „ неврозата и депресията ще влязат във вашия речник; хапчетата – във вашата аптека. “

Изходът, който предлага е: „ Когато ви налегне скуката – отдайте й се, дано тя да ви извърши, потопете с в нея, стигнете дъното й. Като става дума за неприятности, правилото е следното: колкото по-скоро стигнете дъното, толкоз по-бързо ще изплувате на повърхността. Идеята тук е да прегърнеш страховете си. Причината, заради която скуката заслужава такова внимание, е че тя е чисто, неразредено време в цялото му повтарящо се, претрупано и монотонно величие. Скуката е, по този начин да се каже, вашият прозорец към времето, към тези негови свойства, които сме склонни да пренебрегваме дотам, че чак разклащаме душевното си равновесие. Иначе казано, тя е вашият прозорец към безкрайността на времето или, с други думи, взор към вашата маловажност в него. “