Денди - хулен и обиждан още в студентските години
Разтърсващ роман за младостта на починалия публицист Любомир Милчев-Денди разкри в обществената мрежа изкусният стихотворец и негов състудент Владимир Сабоурин. От текста за възпоменание на светския хроникьор, отишъл си неуместно след побой, излиза наяве освен, че преди да се снабди с прякора Денди, с който в някой от идните дни приятелите му ще го изпратят, само че и че предизвикването на юмручното право нееднократно е застигало Милчев.
Денди издъхна след нечовечен побой през януари и бе повече от месец в кома в столичната болница " Св. Анна ".
Ето какво написа Сабоурин:
" ЮМРУЧНОТО ПРАВО НА НЕСВОБОДАТА И СВОБОДАТА
Бяхме състуденти в една група и най-силните години на българска лингвистика през втората половина на 80-те. Падна ни се да сме в групата на мъжкарите, преди малко уволнили се, пиещи бири в час на задните банки. Тероризираха го, измислиха му прякор: Джувката. Тогава го обикнах.
През 90-те го изгубих от взор, до момента в който обществото на спектакъла не ми подсети за него, още веднъж с прякор. Беше го получил откакто академичното юмручно право се беше разправило с неговата дисертация и превод на Хайдегер.
Този елегантен индивид, който селяндурско мъжкарската околна среда още веднъж и още веднъж свеждаше до прякори.
Спомням си една среща на стълбата на Дома на киното. Излизахме от " Юмручното право на свободата " на Фасбиндер. Любо беше сардонично тъмен.
Друг път пред Кристал ведро сардонично описа по какъв начин щели да го бият в Париж хора от Магреба и френска черна Африка за хитлеристки привет. Навсякъде го застигаше предизвикваното от него юмручно право на несвободата и свободата.
Почивай в мир, елегантен юмручен боецо. Обичам те, Любо ".
Владимир Сабоурин е книжовник от френско-кубински генезис, създател е на „ Манифест на новата обществена лирика “ и създател на придвижване „ Нова обществена лирика “, чиято задача е да разпространява постмодернизма в българската литература.
Денди издъхна след нечовечен побой през януари и бе повече от месец в кома в столичната болница " Св. Анна ".
Ето какво написа Сабоурин:
" ЮМРУЧНОТО ПРАВО НА НЕСВОБОДАТА И СВОБОДАТА
Бяхме състуденти в една група и най-силните години на българска лингвистика през втората половина на 80-те. Падна ни се да сме в групата на мъжкарите, преди малко уволнили се, пиещи бири в час на задните банки. Тероризираха го, измислиха му прякор: Джувката. Тогава го обикнах.
През 90-те го изгубих от взор, до момента в който обществото на спектакъла не ми подсети за него, още веднъж с прякор. Беше го получил откакто академичното юмручно право се беше разправило с неговата дисертация и превод на Хайдегер.
Този елегантен индивид, който селяндурско мъжкарската околна среда още веднъж и още веднъж свеждаше до прякори.
Спомням си една среща на стълбата на Дома на киното. Излизахме от " Юмручното право на свободата " на Фасбиндер. Любо беше сардонично тъмен.
Друг път пред Кристал ведро сардонично описа по какъв начин щели да го бият в Париж хора от Магреба и френска черна Африка за хитлеристки привет. Навсякъде го застигаше предизвикваното от него юмручно право на несвободата и свободата.
Почивай в мир, елегантен юмручен боецо. Обичам те, Любо ".
Владимир Сабоурин е книжовник от френско-кубински генезис, създател е на „ Манифест на новата обществена лирика “ и създател на придвижване „ Нова обществена лирика “, чиято задача е да разпространява постмодернизма в българската литература.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ