Шефът на следствието получи правото да разследва главния прокурор
Разследването по каузи за закононарушения, осъществени от основния прокурор или негов заместител, ще се организира от шефа на Националната следствена работа (НСлС). За задачата следствието ще бъде изведено от подчиненото си състояние по отношение на прокуратурата, в което се намира в този момент.
Този метод възприе Народното събрание, откакто през днешния ден утвърди в Закона за правосъдната власт на първо четене. Идеята пристигна от „ Възраждане “, само че получи поддръжката на ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. В Политическа партия се получи разнобой - до момента в който депутати от групировката нападнаха предлагането, зад него застана сътрудника им и някогашен вътрешен министър Бойко Рашков, който другояче е в тежка омраза с герберите.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който оглавява парламентарната правна комисия, направи от трибуната дълъг обзор на измененията в правосъдната система от 1990 година до момента. От него се разбра, че като централен проблем той вижда деградиращата през годините роля на националното разследване. Той подсети да вземем за пример, че през 2009 година шефът на службата е изработен заместител на основния прокурор, с което на процедура му става зависещ. А промяната от 2015 година, в която участваше личната му партия, упрекна, че дефинитивно е предала следствието на прокуратурата, която по този начин е станала „ четвърта власт “. Това беше индиректен удар по съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, който по това време беше правосъден министър. Чолаков ласкаво разгласи, че предлагането на „ Възраждане “ „ възвръща истинския дух на това, което са споделили бащите на Конституцията “ - а точно, че следствието би трябвало да бъде самостоятелен орган в границите на правосъдната власт.
Първо, Мирослав Иванов от Политическа партия разкритикува предлагането, като уточни, че в този момент шефът на следствието е „ дясна ръка на основния прокурор “. По думите му, това е основало взаимозависимост, която няма да може елементарно да се разчупи. Малко по-късно обаче Бойко Рашков разгласи, че е впечатлен от концепцията, която не била нова, и прикани да не се зачертава на бърза ръка. Тази позиция не беше изненада – той е някогашен дълготраен шеф на Национална следствена служба, а и самичък призна, че ще приказва от името на следователите. Той посочи, че сливането на следствието с прокуратурата е унищожила инициативността на проверяващите органи. И добави, че единствено от релативно самостоятелен шеф на следствието може да се чака, че ще може да организира без значение следствие на основния прокурор.
Междувременно, по тематиката се изрече и атакуваният от Чолаков Христо Иванов. Десният политик уточни, че когато приказваме за правосъдна промяна, би трябвало да изхождаме от европейските стандарти. А те ни диктуват, че централен въпрос би трябвало да бъде гарантирането на независимостта на съда. Това не може да се поставя наедно с „ локална традиция “, както Иванов се изрази, за ролята на следствието.
Малко по-късно му отвърна зам.-шефът на Движение за права и свободи Йордан Цонев. Той разви тайната доктрина - постоянно огласявана от партията му, че " един кръг " се пробва да овладее правосъдната система. Цонев упрекна Съюза на съдиите в България, че е употребен за задачите на въпросния " кръг ", който затова упорствал основният прокурор да бъде разследван единствено от арбитър и никой различен. Изказването му явно беше нова офанзива против Демократична България.
Отговори му десният народен представител Атанас Славов. Той подсети, че съгласно мненията на авторитетната Венецианска комисия, при настоящия парламентарен модел на България, различен метод няма да проработи, с изключение на арбитър да проверява основния прокурор. Славов изясни, че в този момент шефът на държавното обвиняване господства над прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), която на собствен ред управлява прокурорите и следователите. По тази причина няма метод следовател или проверяващ прокурор да работи против основния прокурор. Включи се и самият Христо Иванов: " България затъва все по-дълбоко поради тези театри на сенките, които разигравате тук... Няма да излезем от това тресавище с тези разкази. "
Идеята на " Възраждане " беше подкрепена от лидера на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Тя, също като Рашков, е някогашен следовател. Според Нинова отделянето на следствието от прокуратурата като самостоятелен орган ще подсигурява неговата самостоятелност и по-добрата му работа.
Този метод възприе Народното събрание, откакто през днешния ден утвърди в Закона за правосъдната власт на първо четене. Идеята пристигна от „ Възраждане “, само че получи поддръжката на ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. В Политическа партия се получи разнобой - до момента в който депутати от групировката нападнаха предлагането, зад него застана сътрудника им и някогашен вътрешен министър Бойко Рашков, който другояче е в тежка омраза с герберите.
Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС, който оглавява парламентарната правна комисия, направи от трибуната дълъг обзор на измененията в правосъдната система от 1990 година до момента. От него се разбра, че като централен проблем той вижда деградиращата през годините роля на националното разследване. Той подсети да вземем за пример, че през 2009 година шефът на службата е изработен заместител на основния прокурор, с което на процедура му става зависещ. А промяната от 2015 година, в която участваше личната му партия, упрекна, че дефинитивно е предала следствието на прокуратурата, която по този начин е станала „ четвърта власт “. Това беше индиректен удар по съпредседателя на Демократична България Христо Иванов, който по това време беше правосъден министър. Чолаков ласкаво разгласи, че предлагането на „ Възраждане “ „ възвръща истинския дух на това, което са споделили бащите на Конституцията “ - а точно, че следствието би трябвало да бъде самостоятелен орган в границите на правосъдната власт.
Първо, Мирослав Иванов от Политическа партия разкритикува предлагането, като уточни, че в този момент шефът на следствието е „ дясна ръка на основния прокурор “. По думите му, това е основало взаимозависимост, която няма да може елементарно да се разчупи. Малко по-късно обаче Бойко Рашков разгласи, че е впечатлен от концепцията, която не била нова, и прикани да не се зачертава на бърза ръка. Тази позиция не беше изненада – той е някогашен дълготраен шеф на Национална следствена служба, а и самичък призна, че ще приказва от името на следователите. Той посочи, че сливането на следствието с прокуратурата е унищожила инициативността на проверяващите органи. И добави, че единствено от релативно самостоятелен шеф на следствието може да се чака, че ще може да организира без значение следствие на основния прокурор.
Междувременно, по тематиката се изрече и атакуваният от Чолаков Христо Иванов. Десният политик уточни, че когато приказваме за правосъдна промяна, би трябвало да изхождаме от европейските стандарти. А те ни диктуват, че централен въпрос би трябвало да бъде гарантирането на независимостта на съда. Това не може да се поставя наедно с „ локална традиция “, както Иванов се изрази, за ролята на следствието.
Малко по-късно му отвърна зам.-шефът на Движение за права и свободи Йордан Цонев. Той разви тайната доктрина - постоянно огласявана от партията му, че " един кръг " се пробва да овладее правосъдната система. Цонев упрекна Съюза на съдиите в България, че е употребен за задачите на въпросния " кръг ", който затова упорствал основният прокурор да бъде разследван единствено от арбитър и никой различен. Изказването му явно беше нова офанзива против Демократична България.
Отговори му десният народен представител Атанас Славов. Той подсети, че съгласно мненията на авторитетната Венецианска комисия, при настоящия парламентарен модел на България, различен метод няма да проработи, с изключение на арбитър да проверява основния прокурор. Славов изясни, че в този момент шефът на държавното обвиняване господства над прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет (ВСС), която на собствен ред управлява прокурорите и следователите. По тази причина няма метод следовател или проверяващ прокурор да работи против основния прокурор. Включи се и самият Христо Иванов: " България затъва все по-дълбоко поради тези театри на сенките, които разигравате тук... Няма да излезем от това тресавище с тези разкази. "
Идеята на " Възраждане " беше подкрепена от лидера на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. Тя, също като Рашков, е някогашен следовател. Според Нинова отделянето на следствието от прокуратурата като самостоятелен орган ще подсигурява неговата самостоятелност и по-добрата му работа.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ




