Разрешението за пребиваване и работа тип Синя карта на Европейския

Разрешението за престояване и работа вид „ Синя карта на Европейския съюз ” /СК на ЕС/ се издава от Министерството на вътрешните работи /МВР/ според член 33к от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/. В него се съдържа и предоставеното от изпълнителния шеф на Агенцията по заетостта позитивно документално мнение за достъп до българския пазар на труда.
Процедурата за издаване на “Синя карта на Европейски Съюз ” е съобразена с Директива 2009/50/ЕО по отношение на висококвалифицираната претовареност на жители на трети страни.

По данни на БТПП през 2015-та България е издала едвам 61 сини карти, през 2019 - 706. Статистиката на Евростат демонстрира, че са издадени сред 115 и 168 издадени карти в интервала 2016-та- 2019-та година. Българските компании имат интерес, само че в случай че търсят стеснен експерт, би трябвало да уредят документите бързо. Затова даже и да оказва помощ, процедурата по издаването на „ синя карта “ би трябвало да е по-оперативна, сподели за БНР Ивайло Къцарков, който дава отговор за човешките запаси в огромна българска IT компания.

" Ако би трябвало да бъде усъвършенствано нещо, обвързвано с издаването на синя карта за мен това е времето, за което една такава синя карта бива издавана. Проверките, които се вършат. Ако е належащо страната да ангажира повече хора, които ревизират заявките ".

Адаптирането на българското законодателство към европейското би било стъпка в вярната посока, разяснява Ивайло Къцарков:

Според него сложното приемане на висококвалифицирани експерти от трети страни се дължи на страха, че локалните ще останат без работа. 

" Вливането на едни хора, които са от чужбина с друго мислене и просвета, способстват за това фирмите да се развиват   добре . Синята карта е от изгода ". 
Законодателството, въпреки и облекчено от няколко месеца насам, затруднява, разяснява юрист Симона Белчева, която работи в адвокатска фирма за трудово право. Тя обработва документи и на претендентите, и на работодателите, с цел да може двете страни да се срещнат на пазара на труда. 
" Изглежда по-гъвкаво, защото работодателите могат сами да подават документите, чужденците също могат сами да подават документите, има оживление в тази обстановка, само че новото на процедура не постоянно може да се случи. Така да вземем за пример имаше една единствена смяна във връзка с кандидатстването за виза и тя е, че може да стане по електронен път, в случай че чужденецът има дипломиран електронен автограф, на процедура нито един чужденец от трета страна, който за пръв път желае да се релокира в България не би имал квалицифиран електронен автограф ".

Според Симона Белчева процедурата би била по-бърза, в случай че се прави онлайн . Има и страни, които са съставили лист на авансово утвърдени работодатели, което форсира обработката на заявките. Трета процедура е двустранните междудържавни контракти. 

„ Има от кое място да вземем положителни практики. Важното е някой да изиска да ги одобри “

Симона Белчева чака, че компликациите могат да се решат и с приемането на нови регламенти на европейско равнище, които ще разрешат на кандидатстващите да показват годни трудови контракти с дълготрайност най-малко шест месеца, вместо 12. Регламенти, които ще улеснят напредването на притежателите на сини карти и фамилиите им в границите на Европейски Съюз. Ще разрешат даже на висококвалифицирани бежанци да получат работа освен в страната, дала им интернационална протекция, а в друга от Европейски Съюз.

Адаптирането на българското законодателство към европейското би било стъпка в вярната посока, разяснява Ивайло Къцарков:

Според него сложното приемане на висококвалифицирани експерти от трети страни се дължи на страха, че локалните ще останат без работа. 

" Вливането на едни хора, които са от чужбина с друго мислене и просвета, способстват за това фирмите да се развиват   добре . Синята карта е от изгода ". 
Целия репортаж можете да чете в звуковия файл.