Китай продължава да развива активно собствени технологии за ядрена енергетика
Разработени от Китай нуклеарни енергийни уреди с по-безопасна технология слязоха от индустриалната линия, като сега се приготвят над 20 реактора от трето потомство, които ще генерират повече чиста сила, с цел да обезпечат потребностите на потребителите и икономическия растеж на страната.
В момента Китай разполага с над 50 настоящи нуклеарни реактора и измежду тях е „ Хуалун-1 “ (Hualong One), конфигуриран в източния град Фуцин. Този планиран в страната нуклеарен реактор от трето потомство освен усили производството на електрическа енергия в националната мрежата, само че също по този начин съживи индустриалните вериги.
Новоразработените нуклеарни уреди на Китай са проектирани с по-безопасна технология за изстудяване на сърцевината спрямо тези от второ потомство. В допълнение към потреблението на външно захранвана циркулираща вода за изстудяване, „ Хуалун-1 “ са оборудвани с двойна система за сигурност и двуслойна конструкция за задържане.
Блок № 5 във Фуцин, първият употребяващ технологията „ Хуалун-1 “, който влезе в комерсиална употреба през януари 2021 година, има три супер огромни водни кули, инсталирани на върха му. В случай на повреда, когато системата за циркулираща вода се повреди, хиляди тонове вода, съхранявана в тези резервоари, ще се излеят автоматизирано, без да е належащо зареждане. Освен това нуклеарният остров е капсулиран в две здрави бетонни обвивки с дебелина 1,3 и 1,8 метра, които заключват несъмнено радиоактивните материали вътре. „ Хуалун-1 “ е планиран по този начин, че да устои на тайфуни от всякаква степен, трусове с най-голям интензитет и удар на реактивни самолети.
С над 60 000 съставния елемент, повече от 88 % от които са вътрешно създадени, Китай е четвъртата страна в света след Съединените щати, Франция и Русия, която има съществена технология за произвеждане на нуклеарна сила от трето потомство.
Блок № 6, вторият в страната реактор, употребяващ технологията „ Хуалун-1 “, започва работа на 24 март. Очаква се двата енергоблока да генерират близо 20 милиарда киловатчаса електрическа енергия годишно, което се равнява на ползване на 6,24 милиона тона общоприети въглища и 16,3 милиона тона излъчвания на въглероден диоксид. Малко по-късно нуклеарен енергиен блок, употребяващ „ Хуалун-1 “, стартира работа в южния китайски пристанищен град Фанчънган, с цел да отговори на пиковото търсене на електрическа енергия през лятото. Очаква се още един сходен енергоблок в същата централа, да проработи през 2024 година Технологията „ Хуалун-1 “ също се употребява в реактори, които сега се построяват в китайските централи в Джанджоу, Ниндъ и Жунчън в източната част на страната, както и в Хуейджоу и Луфън в Гуандун, главен стопански мотор на страната.
В момента Китай е в положение да строи по едно и също време 20 реактора с технологията „ Хуалун-1 “, поддържани от повече от 5000 предприятия по цялата верига в промишлеността.
„ Благодарение на „ Хуалун-1 “ ние преминахме от дребномащабно към интелигентно всеобщо произвеждане “, споделя Сю Чунюн, заместител общоприет управител на China First Heavy Industries, производител на съоръжение за нуклеарната сила.
Китайските компании интензивно употребяват капацитета на задграничните пазари. През май 2021 година в пакистанския град Карачи стартира работа нуклеарен енергоблок с технологията „ Хуалун-1 “. През юли пък започва строителството на нов реактор с тази технология в друга пакистанска централа – АЕЦ „ Часма “.
CAP1400, друга патентовата китайска технология, е на прага да бъде пусната в употреба. В момента се организира демонстрационен план в град Жунчън в провинция Шандун, и половината от 16-те реактора, които са получили утвърждение за строителство през 2022 и 2023 година, са избрали точно технологията CAP1400.
Бързото разгръщане на нуклеарните централи даде спомагателни преимущества в отоплението, производството на водород, обезсоляването на морската вода, проучването на Космоса и дълбокия океан.
През ноември предходната година атомната електроцентрала „ Хунйенхъ “, първата в Североизточен Китай, стартира да обезпечава отопление за повърхност от 242 400 квадратни метра жилищни парцели. Смята се, че този източник на чиста сила за отопление понижава излъчванията на въглероден диоксид с 14 100 тона годишно. През декември 2021 година беше пуснат в употреба първият демонстрационен план за нуклеарно отопление в Южен Китай.
Ядрената сила също се употребява в за доставка на пара за нефтохимическата индустрия. През май 2022 година АЕЦ „ Тиенуан “ в провинция Дзянсу в Източен Китай започва доставка на чиста пара посредством тръбна система за нефтохимическа база в крайбрежния град Лиен`юнган.
Реакторът CAP1400 в Жунчън съумя да обезсоли 10 000 тона морска вода на ден за стратегически запас, а производството ще бъде увеличено до 100 000 тона дневно.
През август беше приключено сглобяването на главния модул на първия в света дребен модулен реактор (SMR) за комерсиална приложимост – „ Линлун-1 “ (Linglong One). Това бележи историческа стъпка в миниатюризацията на световната нуклеарна енергетика и удостоверява, че Китай е в челните редици във връзка с модулните реактори.
„ Линлун-1 “, който се намира в островната провинция Хайнан е новаторски, многофункционален, дребен модулен реактор с вода под налягане. Той съставлява рентабилно оборудване, което може комфортно да обслужва разпределената система за градско електроснабдяване и отопление, промишлено произвеждане на пара и обезсоляване на морска вода. След завършването му се чака да се доближи годишен потенциал за произвеждане на електрическа енергия от 1 милиарда киловатчаса, което ще задоволи потребностите на към 526 000 семейства. Очаква се и да понижи излъчванията от въглероден диоксид с към 880 000 тона годишно, което се равнява на засаждането на 7,5 милиона дървета всяка година.
В момента Китай разполага с над 50 настоящи нуклеарни реактора и измежду тях е „ Хуалун-1 “ (Hualong One), конфигуриран в източния град Фуцин. Този планиран в страната нуклеарен реактор от трето потомство освен усили производството на електрическа енергия в националната мрежата, само че също по този начин съживи индустриалните вериги.
Новоразработените нуклеарни уреди на Китай са проектирани с по-безопасна технология за изстудяване на сърцевината спрямо тези от второ потомство. В допълнение към потреблението на външно захранвана циркулираща вода за изстудяване, „ Хуалун-1 “ са оборудвани с двойна система за сигурност и двуслойна конструкция за задържане.
Блок № 5 във Фуцин, първият употребяващ технологията „ Хуалун-1 “, който влезе в комерсиална употреба през януари 2021 година, има три супер огромни водни кули, инсталирани на върха му. В случай на повреда, когато системата за циркулираща вода се повреди, хиляди тонове вода, съхранявана в тези резервоари, ще се излеят автоматизирано, без да е належащо зареждане. Освен това нуклеарният остров е капсулиран в две здрави бетонни обвивки с дебелина 1,3 и 1,8 метра, които заключват несъмнено радиоактивните материали вътре. „ Хуалун-1 “ е планиран по този начин, че да устои на тайфуни от всякаква степен, трусове с най-голям интензитет и удар на реактивни самолети.
С над 60 000 съставния елемент, повече от 88 % от които са вътрешно създадени, Китай е четвъртата страна в света след Съединените щати, Франция и Русия, която има съществена технология за произвеждане на нуклеарна сила от трето потомство.
Блок № 6, вторият в страната реактор, употребяващ технологията „ Хуалун-1 “, започва работа на 24 март. Очаква се двата енергоблока да генерират близо 20 милиарда киловатчаса електрическа енергия годишно, което се равнява на ползване на 6,24 милиона тона общоприети въглища и 16,3 милиона тона излъчвания на въглероден диоксид. Малко по-късно нуклеарен енергиен блок, употребяващ „ Хуалун-1 “, стартира работа в южния китайски пристанищен град Фанчънган, с цел да отговори на пиковото търсене на електрическа енергия през лятото. Очаква се още един сходен енергоблок в същата централа, да проработи през 2024 година Технологията „ Хуалун-1 “ също се употребява в реактори, които сега се построяват в китайските централи в Джанджоу, Ниндъ и Жунчън в източната част на страната, както и в Хуейджоу и Луфън в Гуандун, главен стопански мотор на страната.
В момента Китай е в положение да строи по едно и също време 20 реактора с технологията „ Хуалун-1 “, поддържани от повече от 5000 предприятия по цялата верига в промишлеността.
„ Благодарение на „ Хуалун-1 “ ние преминахме от дребномащабно към интелигентно всеобщо произвеждане “, споделя Сю Чунюн, заместител общоприет управител на China First Heavy Industries, производител на съоръжение за нуклеарната сила.
Китайските компании интензивно употребяват капацитета на задграничните пазари. През май 2021 година в пакистанския град Карачи стартира работа нуклеарен енергоблок с технологията „ Хуалун-1 “. През юли пък започва строителството на нов реактор с тази технология в друга пакистанска централа – АЕЦ „ Часма “.
CAP1400, друга патентовата китайска технология, е на прага да бъде пусната в употреба. В момента се организира демонстрационен план в град Жунчън в провинция Шандун, и половината от 16-те реактора, които са получили утвърждение за строителство през 2022 и 2023 година, са избрали точно технологията CAP1400.
Бързото разгръщане на нуклеарните централи даде спомагателни преимущества в отоплението, производството на водород, обезсоляването на морската вода, проучването на Космоса и дълбокия океан.
През ноември предходната година атомната електроцентрала „ Хунйенхъ “, първата в Североизточен Китай, стартира да обезпечава отопление за повърхност от 242 400 квадратни метра жилищни парцели. Смята се, че този източник на чиста сила за отопление понижава излъчванията на въглероден диоксид с 14 100 тона годишно. През декември 2021 година беше пуснат в употреба първият демонстрационен план за нуклеарно отопление в Южен Китай.
Ядрената сила също се употребява в за доставка на пара за нефтохимическата индустрия. През май 2022 година АЕЦ „ Тиенуан “ в провинция Дзянсу в Източен Китай започва доставка на чиста пара посредством тръбна система за нефтохимическа база в крайбрежния град Лиен`юнган.
Реакторът CAP1400 в Жунчън съумя да обезсоли 10 000 тона морска вода на ден за стратегически запас, а производството ще бъде увеличено до 100 000 тона дневно.
През август беше приключено сглобяването на главния модул на първия в света дребен модулен реактор (SMR) за комерсиална приложимост – „ Линлун-1 “ (Linglong One). Това бележи историческа стъпка в миниатюризацията на световната нуклеарна енергетика и удостоверява, че Китай е в челните редици във връзка с модулните реактори.
„ Линлун-1 “, който се намира в островната провинция Хайнан е новаторски, многофункционален, дребен модулен реактор с вода под налягане. Той съставлява рентабилно оборудване, което може комфортно да обслужва разпределената система за градско електроснабдяване и отопление, промишлено произвеждане на пара и обезсоляване на морска вода. След завършването му се чака да се доближи годишен потенциал за произвеждане на електрическа енергия от 1 милиарда киловатчаса, което ще задоволи потребностите на към 526 000 семейства. Очаква се и да понижи излъчванията от въглероден диоксид с към 880 000 тона годишно, което се равнява на засаждането на 7,5 милиона дървета всяка година.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ