Узунджово - събира Изтока и Запада векове наред
Разположено на пътя сред Изтока и Запада, село Узунджово, Хасковско, има богата и забавна, многовековна история, съобщи кореспондентът на БГНЕС.
Стари предания и проучвания на актуалните учени разкриват, че край него през 204 година прочие Хр., върху тракийско населено място, гърците основали селището Пизус, превърнато по-късно от римляните в укрепения град Блисимос, опустошен през VI век при нападения на авари и славяни.
През Средновековието селището останало на границата сред нахлуващите от североизток племена и Източната Pимска империя /Византия/. Три века по-късно, през X в. то е упоменато в Сюлейманкьойския надпис на кан Омуртаг /814-831/ с името Макро морава /Дълго поле/. След X век, познато с името Вирово то към този момент било в рамките на българската страна. Във времето на Османската империя селището продължавало да съществува с името Узунджа ова / Дълго поле/ или Узунджа абад Хаскьой, само че с годините се наложило името Узунджово, известно в националната ни и в международната история доникъде на ХХ век като място, на което годишно е провеждан огромен панаир /тържище/.
В центъра на Узунджово се намира и православният храм „ Успение Богородично “. Това е най-голямата селска черква в България. В иконостаса на храма е изобразена молитва, написана на глаголица, а под молитвата е изобразена ДНК- спиралата. В направата на иконостаса вземат участие майстори от Дебърската и Тревненската школа. Едно време постройката е била издигната като джамия. Строежът на джамията наречена „ Гяурджамиси “ стартира след заличаването на българската черква през 1593 година. Финансирането на градежа се поема от Синан паша, който подарява 30 000 гроша за изграждане на комплекс от набожен храм, кервансарай, имарет и хамам.
Джамията е преустроена в черква през 1906 година, откакто Османската империя преотстъпва постройката на България. През 2007 година храмът е реконструиран и възобновен главно благодарение на Община Хасково.
По времето на Османската империя на това място се разполагал фамозният Узунджовски панаир, един от най-големите освен в империята, само че и в цяла Европа. Той зародил като остаряло тържище към съществуващия в селото християнски храм. Според непокътнати остарели документи и летописи, тържището било учредено през 1593 година, когато великият везир Синан паша, отпред на огромна армия се отправил към Унгария. Като минавал през покрайнините на селото, везирът доста харесал мястото, ситуирано около значимия път от Изтока към Eвропа, по който постоянно се
движели войски и търговски кервани. Тогава той заповядал тук да бъде издигнат огромен кервансарай с два хана, джамия, имарет, две бани, 46 дюкяна, от които 36 ca под един покрив, а всяка година на това място да се привиква панаир. За да се изградят и уредят нужните постройки, той дарил 30 хиляди гроша. Жителите на селището били освободени от изключителни налози и държавни повинности, защото охранявали издигнатото от великия везир. Изграденият кервансарай, наподобяващ на цитадела, разполагал с 350 стаи за над 2000 индивида, 80 огнища и огромен обор за над 1000 коня. Кервансараят дружно с имарета, джамията, баните, хановете, дюкяните и другите здания към тях, образували величествен комплекс от постройки, оприличавани на град от тогавашните пътешественици. Тогава почнал да се разраства и панаирът, който годишно през септември, в продължение на 40 дни, събирал тук хиляди купувачи и търговци. В продължение на съвсем два века - от втората половина на XVII век до втората половина на XIX век, Узунджовският панаир придобил славата на най-важното и огромно комерсиално средище сред Eвpoпa и Азия.
Селището с пътната станция обслужвало потребностите на панаира и активността на пребиваващите там търговци и купувачи, чиито брой в края на XVIII век, всекидневно, по време на панаира, достигал до към 50 000 души. В своите летописи френският икономист Жером-Адолф Бланки написа: „ Начинът, който търговците бяха измислили да прекарат дните на панаира в такова тясно пространство беше в действителност незабравим. Едни бяха пристигнали на каруци и ги използваха за заслон. Други разпъваха палатките си в равнината, разстилаха в тях килими, покриваха ги с възглавници и ги поддържаха като къщите в родния си град. Месарите колеха добитъка на полето. От прилежащата гора носеха дърва, с цел да пекат месата, а от изворите доставяха вода. Тези разнообразни станове бяха почтени за внимание поради взаимната приемливост и открития общ ред. Дори не се усещаха неприятни миризми, дотолкоз всеки се грижеше за чистотата в близост от боязън да не прогони купувачите посредством неприятни усещания. "
Редът, поддържан по време на панаира бил безукорен. За неговата организация и дух визия ни дава едно доста в детайли изложение на френския икономист Жером-Адолф Бланки oт 1841 година " Toвa е град с две хиляди поданици, съвсем еднообразно далечен от Черно море, Дунав и Средиземно море, и на пръв взор не е ясно за какво тъкмо тук се организира огромният панаир всяка година през септември. Всъщност градчето е определено таман поради средищното си разположение – навътре в eвpoпейcките провинции на империята. Улиците и покрайнините му бяха към този момент застроени с голям брой дървени бараки, изцяло сходни с тези, които нашите търговци импровизират в Бокер Гибре. Театрите на отрито, фокусниците, зъболечителите, Циркаджиите заемаха част от терена и посочваха същите номера като у нас. Обликът на панаира обаче се различаваше в редица връзки от всичко, което се типа в нашите цивилизовани страни.
Никаква обществена власт, никаква забележима полиция не участваше в това грамадно сборище на повече от петдесет хиляди души, където редът от самото начало беше безукорен. Гърци и българи, молдовци, власи, турци и персийци, австрийци и руснаци, евреи и християни бяха обеднени и съжителстваха в съвършена естетика, без друга цел, с изключение на да сключат положителни покупко-продажби и да завоюват пари. Консулите на разнообразни европейски сили бяха пристигнали, с цел да бдят за националните си ползи.
Чаршиите на панаира с подредените в редове дюкяни, предложили вносни, локални и смесени артикули. В началото на XVIII в. и по-късно, вносните артикули почнали да доминират.
Интересен е фактът, че консулите на другите европейски страни, другояче пребиваващи в по-големите градове, пристанища, по време на панаира се установявали в панаирното населено място, с цел да подкрепят при потребност търговците - сънародници. Стоките на европейските търговци дошли до България основно по река Дунав. До 60-те години на XIX в. по нашите земи в действителност имало „ единствено един неестествен път - от София, през Пловдив и Одрин за Цариград ". Голяма част от стоките, идващи от дунавските пристанища се отправяли за Узунджово точно по този път.
Австрийската търговия била ангажирана с 2/3 от излаганите в Узунджово промишлени творби памучни, ленени и полукопринени платове, копринена конфекция, вълнени платове, конопени материи, подготвени дамски облекла, фесове, шалове, конци, стоманени, месингови и стъкларски произведения, бои, порцеланови сервизи и доста други. Сред европейските страни, след Австрия се подреждат Саксония, Бавария, Англия, Франция и Швейцария. Макар и с по-малко присъединяване, на панаира са излагали своите артикули и търговци от Русия, Сърбия, Гърция, Влашко, Молдавия, страни от Мала Азия и други. B 210 блока се продавали европейски тъкани и сукна, в 40 дюкяна – колониални артикули, порцеланови сервизи, източни артикули. Във всичките 482 дюкяна, предлаганите артикули били оценени сред 2 320 000 и 2 950 000 гроша.
В чаршиите с локалните артикули търговците употребявали 56 блока за абаджийски стоки; 60 дюкяна с вълнени гайтани; 67 блока с коприни и шнур; 12 дюкяна за торби от козинява волна, 6 дюкяна за килими - от Сливен, Котел, Чипровци, Карлово, Калофер и Хасково; 5 дюкяна за медни съдове - от Устово, Пловдив, Стара Загора, Казанлък. При продажбата на кожи максимален триумф имали габровските и търновските кожари. Тяхната стока била качествена, ценяла се скъпо и се търсела в цяла Европа. На панаира имало 28 дюкяна за продажба на желязо и стоманени произведения. Самоковското желязо било по-скъпо и по-качествено от британското. Най-добрите ножари били от габровския край. Българските златари от Враца, Карлово и Пловдив продавали на Узунджовския панаир огромна част от изработваните златни и сребърни украшения, църковна утвар, бронзови предмети, чаши за кафе и други Tук се продавали също книги и учебници, даже се пазарели даскали за идната образователна година. C покупка и експорт на разнообразни типове артикули от Узунджовския панаир, дълги години се занимавала комерсиалната къща на братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и сътрудници и медиатори на братя Пулеви. Панаирът е продължавал цели 40 дни.
Жером-Адолф Бланки от 1841 година споделя: „ Бях изключително стъписан от великолепието на някои от търговците, които участваха на този значим панаир. Един от тях, по генезис от Влашко, притежаваше магазин за кожи, надминаващ по благосъстояние и многообразие най-хубавите магазини в Париж и Лондон. Неговите артикули, възлизащи на стойност над милион и половина франка, бяха прибрани в големи кожени дисаги, сгънати като портфейли. Недалеч от него, търговци от Персия излагаха продълговати и квадратни кашмирени шалове в хиляди нюанси. Фабриканти от Мала Азия разстилаха меки килими във всевъзможни размери и можеше да се наброят към двайсетина търговци на скъпоценни камъни като всички успяваха да си намерят купувачи. Някои артикули с колониален генезис, багрилата, желязото, оризът, кожите, елементарните и фините чаршафи, памучните тъкани бяха прекомерно търсени. Стъкларията, порцеланът, оръжията, вълната и коприната се разменяха в обилни количества. Не беше мъчно да се разбере, че всички купувачи се доставяха за години напред и единствено по този начин можеше да се изясни трескавото раздвижване на сходно скупчване на хора. Платежното средство на панаира представляваше кюлчета злато и сребро, чиято достоверност всеки можеше да ревизира с пробния си камък “. Узунджовският панаир просъществува два века от XVI век до 1876 година, същият се явява вследствие на засиленото икономическо развиване в българските земи през епохата на Възраждането. /БГНЕС
Стари предания и проучвания на актуалните учени разкриват, че край него през 204 година прочие Хр., върху тракийско населено място, гърците основали селището Пизус, превърнато по-късно от римляните в укрепения град Блисимос, опустошен през VI век при нападения на авари и славяни.
През Средновековието селището останало на границата сред нахлуващите от североизток племена и Източната Pимска империя /Византия/. Три века по-късно, през X в. то е упоменато в Сюлейманкьойския надпис на кан Омуртаг /814-831/ с името Макро морава /Дълго поле/. След X век, познато с името Вирово то към този момент било в рамките на българската страна. Във времето на Османската империя селището продължавало да съществува с името Узунджа ова / Дълго поле/ или Узунджа абад Хаскьой, само че с годините се наложило името Узунджово, известно в националната ни и в международната история доникъде на ХХ век като място, на което годишно е провеждан огромен панаир /тържище/.
В центъра на Узунджово се намира и православният храм „ Успение Богородично “. Това е най-голямата селска черква в България. В иконостаса на храма е изобразена молитва, написана на глаголица, а под молитвата е изобразена ДНК- спиралата. В направата на иконостаса вземат участие майстори от Дебърската и Тревненската школа. Едно време постройката е била издигната като джамия. Строежът на джамията наречена „ Гяурджамиси “ стартира след заличаването на българската черква през 1593 година. Финансирането на градежа се поема от Синан паша, който подарява 30 000 гроша за изграждане на комплекс от набожен храм, кервансарай, имарет и хамам.
Джамията е преустроена в черква през 1906 година, откакто Османската империя преотстъпва постройката на България. През 2007 година храмът е реконструиран и възобновен главно благодарение на Община Хасково.
По времето на Османската империя на това място се разполагал фамозният Узунджовски панаир, един от най-големите освен в империята, само че и в цяла Европа. Той зародил като остаряло тържище към съществуващия в селото християнски храм. Според непокътнати остарели документи и летописи, тържището било учредено през 1593 година, когато великият везир Синан паша, отпред на огромна армия се отправил към Унгария. Като минавал през покрайнините на селото, везирът доста харесал мястото, ситуирано около значимия път от Изтока към Eвропа, по който постоянно се
движели войски и търговски кервани. Тогава той заповядал тук да бъде издигнат огромен кервансарай с два хана, джамия, имарет, две бани, 46 дюкяна, от които 36 ca под един покрив, а всяка година на това място да се привиква панаир. За да се изградят и уредят нужните постройки, той дарил 30 хиляди гроша. Жителите на селището били освободени от изключителни налози и държавни повинности, защото охранявали издигнатото от великия везир. Изграденият кервансарай, наподобяващ на цитадела, разполагал с 350 стаи за над 2000 индивида, 80 огнища и огромен обор за над 1000 коня. Кервансараят дружно с имарета, джамията, баните, хановете, дюкяните и другите здания към тях, образували величествен комплекс от постройки, оприличавани на град от тогавашните пътешественици. Тогава почнал да се разраства и панаирът, който годишно през септември, в продължение на 40 дни, събирал тук хиляди купувачи и търговци. В продължение на съвсем два века - от втората половина на XVII век до втората половина на XIX век, Узунджовският панаир придобил славата на най-важното и огромно комерсиално средище сред Eвpoпa и Азия.
Селището с пътната станция обслужвало потребностите на панаира и активността на пребиваващите там търговци и купувачи, чиито брой в края на XVIII век, всекидневно, по време на панаира, достигал до към 50 000 души. В своите летописи френският икономист Жером-Адолф Бланки написа: „ Начинът, който търговците бяха измислили да прекарат дните на панаира в такова тясно пространство беше в действителност незабравим. Едни бяха пристигнали на каруци и ги използваха за заслон. Други разпъваха палатките си в равнината, разстилаха в тях килими, покриваха ги с възглавници и ги поддържаха като къщите в родния си град. Месарите колеха добитъка на полето. От прилежащата гора носеха дърва, с цел да пекат месата, а от изворите доставяха вода. Тези разнообразни станове бяха почтени за внимание поради взаимната приемливост и открития общ ред. Дори не се усещаха неприятни миризми, дотолкоз всеки се грижеше за чистотата в близост от боязън да не прогони купувачите посредством неприятни усещания. "
Редът, поддържан по време на панаира бил безукорен. За неговата организация и дух визия ни дава едно доста в детайли изложение на френския икономист Жером-Адолф Бланки oт 1841 година " Toвa е град с две хиляди поданици, съвсем еднообразно далечен от Черно море, Дунав и Средиземно море, и на пръв взор не е ясно за какво тъкмо тук се организира огромният панаир всяка година през септември. Всъщност градчето е определено таман поради средищното си разположение – навътре в eвpoпейcките провинции на империята. Улиците и покрайнините му бяха към този момент застроени с голям брой дървени бараки, изцяло сходни с тези, които нашите търговци импровизират в Бокер Гибре. Театрите на отрито, фокусниците, зъболечителите, Циркаджиите заемаха част от терена и посочваха същите номера като у нас. Обликът на панаира обаче се различаваше в редица връзки от всичко, което се типа в нашите цивилизовани страни.
Никаква обществена власт, никаква забележима полиция не участваше в това грамадно сборище на повече от петдесет хиляди души, където редът от самото начало беше безукорен. Гърци и българи, молдовци, власи, турци и персийци, австрийци и руснаци, евреи и християни бяха обеднени и съжителстваха в съвършена естетика, без друга цел, с изключение на да сключат положителни покупко-продажби и да завоюват пари. Консулите на разнообразни европейски сили бяха пристигнали, с цел да бдят за националните си ползи.
Чаршиите на панаира с подредените в редове дюкяни, предложили вносни, локални и смесени артикули. В началото на XVIII в. и по-късно, вносните артикули почнали да доминират.
Интересен е фактът, че консулите на другите европейски страни, другояче пребиваващи в по-големите градове, пристанища, по време на панаира се установявали в панаирното населено място, с цел да подкрепят при потребност търговците - сънародници. Стоките на европейските търговци дошли до България основно по река Дунав. До 60-те години на XIX в. по нашите земи в действителност имало „ единствено един неестествен път - от София, през Пловдив и Одрин за Цариград ". Голяма част от стоките, идващи от дунавските пристанища се отправяли за Узунджово точно по този път.
Австрийската търговия била ангажирана с 2/3 от излаганите в Узунджово промишлени творби памучни, ленени и полукопринени платове, копринена конфекция, вълнени платове, конопени материи, подготвени дамски облекла, фесове, шалове, конци, стоманени, месингови и стъкларски произведения, бои, порцеланови сервизи и доста други. Сред европейските страни, след Австрия се подреждат Саксония, Бавария, Англия, Франция и Швейцария. Макар и с по-малко присъединяване, на панаира са излагали своите артикули и търговци от Русия, Сърбия, Гърция, Влашко, Молдавия, страни от Мала Азия и други. B 210 блока се продавали европейски тъкани и сукна, в 40 дюкяна – колониални артикули, порцеланови сервизи, източни артикули. Във всичките 482 дюкяна, предлаганите артикули били оценени сред 2 320 000 и 2 950 000 гроша.
В чаршиите с локалните артикули търговците употребявали 56 блока за абаджийски стоки; 60 дюкяна с вълнени гайтани; 67 блока с коприни и шнур; 12 дюкяна за торби от козинява волна, 6 дюкяна за килими - от Сливен, Котел, Чипровци, Карлово, Калофер и Хасково; 5 дюкяна за медни съдове - от Устово, Пловдив, Стара Загора, Казанлък. При продажбата на кожи максимален триумф имали габровските и търновските кожари. Тяхната стока била качествена, ценяла се скъпо и се търсела в цяла Европа. На панаира имало 28 дюкяна за продажба на желязо и стоманени произведения. Самоковското желязо било по-скъпо и по-качествено от британското. Най-добрите ножари били от габровския край. Българските златари от Враца, Карлово и Пловдив продавали на Узунджовския панаир огромна част от изработваните златни и сребърни украшения, църковна утвар, бронзови предмети, чаши за кафе и други Tук се продавали също книги и учебници, даже се пазарели даскали за идната образователна година. C покупка и експорт на разнообразни типове артикули от Узунджовския панаир, дълги години се занимавала комерсиалната къща на братята Евлоги и Христо Георгиеви, както и сътрудници и медиатори на братя Пулеви. Панаирът е продължавал цели 40 дни.
Жером-Адолф Бланки от 1841 година споделя: „ Бях изключително стъписан от великолепието на някои от търговците, които участваха на този значим панаир. Един от тях, по генезис от Влашко, притежаваше магазин за кожи, надминаващ по благосъстояние и многообразие най-хубавите магазини в Париж и Лондон. Неговите артикули, възлизащи на стойност над милион и половина франка, бяха прибрани в големи кожени дисаги, сгънати като портфейли. Недалеч от него, търговци от Персия излагаха продълговати и квадратни кашмирени шалове в хиляди нюанси. Фабриканти от Мала Азия разстилаха меки килими във всевъзможни размери и можеше да се наброят към двайсетина търговци на скъпоценни камъни като всички успяваха да си намерят купувачи. Някои артикули с колониален генезис, багрилата, желязото, оризът, кожите, елементарните и фините чаршафи, памучните тъкани бяха прекомерно търсени. Стъкларията, порцеланът, оръжията, вълната и коприната се разменяха в обилни количества. Не беше мъчно да се разбере, че всички купувачи се доставяха за години напред и единствено по този начин можеше да се изясни трескавото раздвижване на сходно скупчване на хора. Платежното средство на панаира представляваше кюлчета злато и сребро, чиято достоверност всеки можеше да ревизира с пробния си камък “. Узунджовският панаир просъществува два века от XVI век до 1876 година, същият се явява вследствие на засиленото икономическо развиване в българските земи през епохата на Възраждането. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ