Българските пещери: Деветашка пещера
Разположена наоколо до едноименното село, на 7 km от Летница и на 15 km от Ловеч, Деветашката пещера е една от най-големите български пещери.
За да се доближи до пещерата е нужно да се мине по съвсем километър дълга пътека, започваща малко след отбивката от пътя Ловеч – гр. Левски за село Деветаки в източна посока. Ако времето е влажно достъпа е усложнен и тогава се предлага пътя, който води до паркинга на към 50 m от пещерата.
Пещерата е открита през 1921 година Тя е измежду най-големите пещери в България – общата дължина е 2442 m, височината доближава до 60 m, а площта – 20 400 m².
На входа са ситуирани внушителни сводове. Ако влезете в пещерата и продължите напред, на към 40 m във вътрешността ще попаднете на просторна зала с повърхност от 2400 m². Пещерата има две разклонения – едното е изсъхнало и топло, дълго към 50 метра и завършващо със зала наречена „ Олтара ”, до момента в който през другото, което е с дължина от почти 2 километра минава прелестна вада.
Благодарение на разкопките в пещерата, разбираме, че обратно във времето, през V хиляди прочие Хр. съвсем цялата и повърхност е била населявана. Това дружно с нейната дълбочина и естествените отвори на върха подреждат Деветашката пещера измежду най-интересните за археолозите, които се интересуват от каменно-медната ера – интервалът, през който пещерата е била най-обитавана. По време на по-късното Средновековие, пещерата е била употребена не толкоз като място за непрекъснато обитаване, а по-скоро за леговище при появяването на някаква заплаха.
През началото на предишния век са стартирани главните изследвания на пещерата – там са открити изключително забавни – находки от времето на праисторически жители. Невероятното място, на което се намира дружно с близостта до река Осъм и цялостните с дивеч гори, я е направило уместно място за живеене през древността.
Бронзова апликация от 5 в. пр.н.е., открита в Деветашката. Снимка: Уикипедияпещера. Експонат на НИМ
В някакъв интервал от историята си пещерата е била място, в което са съхранявали храни от държавния запас. После е конфиденциален боен обект – мястото е било с стеснен достъп. До към края на 90-те години на предишния век се употребила за предпазване на гориво (петрол) – това е повода за появяването на следите с форма на огромни бетонени кръгове по пода.
Днес пещерата е населявана от разнообразни представители на животинския свят. Тъй като бозайниците, които обитават пещерата изпадат в своя размножителен интервал през юни и юли, тя напълно се затваря за гости. Пещерата е населявана от 12 типа предпазени земноводни, южен гребенест тритон, смок мишкар (включен в Червената книга), елементарна блатна костенурка, жаба дървесница, шипоопашата костенурка (включена в Световния червен списък). В региона могат да бъдат видяни 82 типа птици – 13 от тях са част от Червената книга. Освен това там живеят 34 типа бозайници – 4 от тях са включени в Червената книга на България, а 15 са част от Световния червен лист. Ако решите да посетите пещерата, се пазете от прилепите – те са цели 15 типа.
Трябва да отбележим, че в Деветашката пещера са открити кости на общо 136 типа птици от отсрочения от късен вюрм (среден палеолит). Те са изследвани от проф. Златозар Боев и съставляват повече от 1/3 от състава на актуалната орнитофауна на страната. Това подрежда Деветашката пещера преди всичко измежду палеоорнитологичните залежи в България.
Снимки: Уикипедия
Автор: Божидара Иванова
