Разпети петък е тъжен ден и от фолклорна гледна точка.

Разпети петък е печален ден и от фолклорна позиция. Не се работи нищо. Вярва се, че на Велики четвъртък или петък се разпускат душите на умрелите и те остават измежду нас до Спасовден .

Това изясни пред Радио София доцент доктор Веселка Тончева от Института по етнология на Българска академия на науките .

Тя напомни символиката на яйцето, както и на аления цвят, в който в четвъртък или в събота се обагря първото от великденските яйца.

„ Фолклорното мислене е богато и многозначно. Първото алено яйце се резервира до иконката, то има силата да стопира градушка. То пази от зле очи, от змея. Някои го считат за лековито. Слагало се е за малко и в раклата с чеиза на момата, та облеклата й да светят като слънце “, напомни някои от вярванията доцент Тончева.

Навремето българите са правели обредни хлябове и са ги украсявали с яйца. Козунаците са привнесени от други култури, само че към този момент се одобряват като част от традицията, добави етнологът.

Писаните яйца , присъщи за Ихтиманско и Велинградско, се вършат мъчно, само че стават забавни и красиви. Правели се в петък от моми и невести за съответния обичан. Яйцата не се ядат, изпразват се авансово и се подаряват. Сравняват ги с любовните писма.

Чуйте диалога на Лили Големинова с доцент Веселка Тончева.