По-широкият спектър психично-здравни услуги повишава 5 пъти ползите от тях
Разнообразяването и разширението на вариантите за грижи при постоянно срещани психиатрични положения като меланхолия и тревога води до доста по-добри резултати и трансформира съотношението полза/разход 5 към 1. Това е една от рекомендациите, посочени в Плана за психологично здраве на СЗО за интервала 2013 – 2030 година Тя е и измежду главните акценти, които са намерили място в оповестения огромен разбор на СЗО на психологичното здраве в света.
Според специалистите постигането на тази цел включва възприемането на метод за шерване на общите психично-здравни грижи, което включва и поверяването им на медицински експерти от общата здравна мрежа, както и на експерти, които оказват грижи в общността.
Нарастваща е нуждата от потреблението на цифрови технологии за подкрепяне на ръководена и неуправлявана самопомощ и за даване на психично-здравни грижи от разстояние, безапелационни са специалистите.
Сред предложените подходи за смяна са построяването на основани в общността
мрежи от взаимосвързани услуги, които се отдалечават от грижите за настойничество в психиатричните лечебни заведения
и покриват набор от грижи и поддръжка посредством композиция от три типа услуги за психологично здраве – такива, които са интегрирани в общото опазване на здравето, услуги в общността и услуги отвън здравния бранш.
От десетилетия психологичното здраве е една от най-пренебрегваните области на публичното здраве, която получава единствено доста дребна част от вниманието и ресурсите, от които се нуждае и заслужава, показват от СЗО. Промяна има, само че тя не се случва задоволително бързо, а оскъдните държавни разноски за психологично здраве от порядъка на 2 от 3 $ на глава от популацията са ориентирани към независими психиатрични лечебни заведения, а не към услуги за психологично здраве в общността, където хората получават най-хубави грижи, допълват оттова.
В тази връзка се предлагат съответни дейности за възстановяване на средата за психологично здраве, като да вземем за пример усилване на дейностите против насилието от интимни сътрудници и малтретирането и пренебрегването на деца и възрастни хора, обезпечаване на грижи за ранно детско развиване, даване на поддръжка за прехранване на хора с психологични болести, въвеждане на стратегии за обществено и прочувствено образование, противопоставяне на издевателството в учебните заведения, смяна на настройките и подсилване на правата в грижите за психологичното здраве, увеличение на достъпа до зелени площи и изрично възбрана на рискови пестициди, които са свързани с една пета от всички самоубийства в света.
Какво споделя статистиката през днешния ден?
През 2019 година близо един милиард души – в това число 14% от подрастващите в света – са живели с психологично разстройство. Самоубийството е причина за повече от 1 на 100 смъртни случая и 58% от самоубийствата са настъпили преди 50-годишна възраст. Психичните разстройства са водещата причина за неработоспособност, като предизвикват една на всеки шест години живот с увреждания.
Хората с тежки психологични болести умират приблизително с 10 до 20 години по-рано от общата популация
най-много заради предотвратими физически болести.
Сексуалното принуждение в детството и преследването на тормоз са главните аргументи за меланхолия. Социалните и стопански неравенства, изключителните обстановки в публичното опазване на здравето, войната и климатичната рецесия са измежду световните структурни закани за психологичното здраве. Депресията и тревогата се повишиха с повече от 25% единствено през първата година от пандемията.
Стигмата, дискриминирането и нарушаванията на човешките права против хора с психологични болести са необятно публикувани в общностите и системите за грижи на всички места по света.
20 страни към момента криминализират опит за самоубийство
В другите страни най-бедните в обществото са изложени на максимален риск от психологично заболяване и е минимум евентуално да получат съответни услуги. Дори преди пандемията от COVID-19, единствено дребна част от хората в потребност са имали достъп до ефикасни, налични и качествени психично-здравни грижи.
Над 70% от хората, страдащи от психологични разстройства в международен мащаб, не получават услуги за психологично здраве.
Що се отнася до депресията, пропуските в обсега на услугите са огромни във всички страни – даже в страните с високи приходи единствено една трета от хората с меланхолия получават психично-здравни грижи, сигнализират още от СЗО.
Според специалистите постигането на тази цел включва възприемането на метод за шерване на общите психично-здравни грижи, което включва и поверяването им на медицински експерти от общата здравна мрежа, както и на експерти, които оказват грижи в общността.
Нарастваща е нуждата от потреблението на цифрови технологии за подкрепяне на ръководена и неуправлявана самопомощ и за даване на психично-здравни грижи от разстояние, безапелационни са специалистите.
Сред предложените подходи за смяна са построяването на основани в общността
мрежи от взаимосвързани услуги, които се отдалечават от грижите за настойничество в психиатричните лечебни заведения
и покриват набор от грижи и поддръжка посредством композиция от три типа услуги за психологично здраве – такива, които са интегрирани в общото опазване на здравето, услуги в общността и услуги отвън здравния бранш.
От десетилетия психологичното здраве е една от най-пренебрегваните области на публичното здраве, която получава единствено доста дребна част от вниманието и ресурсите, от които се нуждае и заслужава, показват от СЗО. Промяна има, само че тя не се случва задоволително бързо, а оскъдните държавни разноски за психологично здраве от порядъка на 2 от 3 $ на глава от популацията са ориентирани към независими психиатрични лечебни заведения, а не към услуги за психологично здраве в общността, където хората получават най-хубави грижи, допълват оттова.
В тази връзка се предлагат съответни дейности за възстановяване на средата за психологично здраве, като да вземем за пример усилване на дейностите против насилието от интимни сътрудници и малтретирането и пренебрегването на деца и възрастни хора, обезпечаване на грижи за ранно детско развиване, даване на поддръжка за прехранване на хора с психологични болести, въвеждане на стратегии за обществено и прочувствено образование, противопоставяне на издевателството в учебните заведения, смяна на настройките и подсилване на правата в грижите за психологичното здраве, увеличение на достъпа до зелени площи и изрично възбрана на рискови пестициди, които са свързани с една пета от всички самоубийства в света.
Какво споделя статистиката през днешния ден?
През 2019 година близо един милиард души – в това число 14% от подрастващите в света – са живели с психологично разстройство. Самоубийството е причина за повече от 1 на 100 смъртни случая и 58% от самоубийствата са настъпили преди 50-годишна възраст. Психичните разстройства са водещата причина за неработоспособност, като предизвикват една на всеки шест години живот с увреждания.
Хората с тежки психологични болести умират приблизително с 10 до 20 години по-рано от общата популация
най-много заради предотвратими физически болести.
Сексуалното принуждение в детството и преследването на тормоз са главните аргументи за меланхолия. Социалните и стопански неравенства, изключителните обстановки в публичното опазване на здравето, войната и климатичната рецесия са измежду световните структурни закани за психологичното здраве. Депресията и тревогата се повишиха с повече от 25% единствено през първата година от пандемията.
Стигмата, дискриминирането и нарушаванията на човешките права против хора с психологични болести са необятно публикувани в общностите и системите за грижи на всички места по света.
20 страни към момента криминализират опит за самоубийство
В другите страни най-бедните в обществото са изложени на максимален риск от психологично заболяване и е минимум евентуално да получат съответни услуги. Дори преди пандемията от COVID-19, единствено дребна част от хората в потребност са имали достъп до ефикасни, налични и качествени психично-здравни грижи.
Над 70% от хората, страдащи от психологични разстройства в международен мащаб, не получават услуги за психологично здраве.
Що се отнася до депресията, пропуските в обсега на услугите са огромни във всички страни – даже в страните с високи приходи единствено една трета от хората с меланхолия получават психично-здравни грижи, сигнализират още от СЗО.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ