Този, който има велики мисли, често прави велики грешки ~ Мартин ХАЙДЕГЕР
Размишленията на изтъкнатия немски мъдрец, учредител на екзистенциализма в Германия и създател на фундаменталния труд „ Битие и време ”.
(1889 ~ 1976)
Може да е предопределено какви сме, само че по кой път тръгваме е въпрос на избор.
Езикът е домът на истината за Битието.
Простото крие тайната на трайното и великото.
Всичко свястно и велико се е случвало единствено тогава, когато хората са имали дом и са били вкоренени в традицията си.
Всеки човек се ражда като доста хора, а умира като един.
Ние оставаме несвободни и приковани към технологиите, без значение дали буйно ги поддържаме или отхвърляме.
Да бъдеш понятен е самоубийство за един мъдрец.
Кажи ми какво четеш и ще ти кажа какъв си.
Истината е това, което прави хората сигурни, осъзнати и мощни.
Свободата може да бъде открита единствено там, където има задължение, което да се носи.
Хората са това, което правят.
Ако приема гибелта в живота си, призная я изрично и я приема, ще се освободя от страха от нея и от дребнавостта на живота – едвам тогава ще бъда свободен и ще бъда себе си.
Не би трябвало да разрешаваме упованията на другите и страховете да слагат граници на нашата орис.
Какъв е бил животът на Аристотел? Бил е роден, мислил е и по-късно е починал. Останалото е небивалица.
Този, който има велики мисли, постоянно прави велики неточности.
Езикът зида негласно. Мълчанието е най-скритата сдържаност.
Любовта трансформира благодарността във честност към самите нас и в безусловна религия в другия. Така любовта се въздига непрекъснато към същинската си загадка.
Да растеш, значи да ти се открие небесният шир, само че и да си затвърден в земната корав.
Смъртта е опцията за безспорна неспособност за битие.
Вече единствено Бог може да ни избави.
Снимки: Listal, Prospect Magazine
