Спомени от соца: Помните ли махленските видеоклубове?
Разкритите маленски видеоклубове били общо над двадесет! Публиката – основно млада и невръстна, се тълпяла в тях. Учениците бягали от учебно заведение, с цел да си запазят ред, „ екскурзианти “ от други окръзи се вмествали с преимущество, притежателите печелили…
Каква е тази анестезия, какво толкоз невиждано може да се види в душните „ салончета “? Ами в действителност неща, които другаде не могат да се видят (за благополучие, бихме споделили ние), написа "Флагман ".
Ако човек се потруди да добие достъп до „ закритите прожекции “ и да ги погледа, ще разбере, че продукцията, която е в обращение, се свежда до няколко потока:
Карате-филми — героите са от жълтата раса, боят не стопира от първата до последната минута. Някакъв излинял полусюжет свързва обособените бойни подиуми, озвучени от стенанията на падналите трупове, от присъщите ъкания, с които се нанасят смъртоносните удари, и други звуци, които няма по какъв начин да наречеш човешки. Кадрите са гросови като в образователен филм.
Шоупрограми, сцена, роксъстави — нищо общо с това, което малкия екран ни е показвала. Като гледаш изпълнителите, на вятъра ще се питаш що за хора са това – артисти, шутове или скитници, или привидения, или наемни убийци … Музиката е в звук с реквизита и мизансцена.
Серията „ Джеймз Бонд “ — приключенията на кръвожадния сътрудник 007, са канавата на съшити с бели конци сякаш сюжети, само че пък „ осмислени “ идеологически с битката срещу „ алената заплаха “. И тук доста пердах от всевъзможен тип — ръкопашен, пукотевица, и, несъмнено, трупове, кърви, стенания, гърчове и неизменимият успех на суперагента, който сред боищата, пре-следванията и бягствата безусловно среща и някоя русокоска, с цел да се убеди публиката с очите си, че е и супермъж.
Порнофилми — всичко, което едно разпалено и болно въображение може да измисли, е нищо спрямо това, което оргиите в порнофилмите ще му покажат. Сцените са най-вече всеобщи, действието не стопира нито за момент, сюжет съвсем не съществува. И отново гросови фрагменти като в образователен филм. (Казват, че след една такава прожекция станало групово обезчестяване.)
Има още и филми на ужаса, катастрофически, диаболични, каубойски и т. н. Въртели се даже няколко касети, в които основната роля извършва с колт в ръка младият Рейгън … Продукцията в обращение е доста огромна, само че наличието и качеството й, общо взето, са това. След шока на първото стъписване настава скуката. Тя идва доста бързо. Но това го споделяме ние, вие. Не тези, които се тъпчат или мечтаят да влязат в незаконните салончета.
В Пазарджик първи в страната реагираха остро против епидемиологичното разпространяване на доходоносните частни видеопрожекции. Осъдени са над 30 души, 20 уредби дружно с касетите към тях са иззети. Не би трябвало да премълчаваме, че на пазарджишкия областен съд не му е било доста елементарно в тези особени каузи, за които няма на никое място казус.
Махленските видеобизнесмени са наказани на съображение член 324, алинея 1 от Наказателния кодекс — за това, че са упражнявали специалност без съответна дееспособност и позволение. Текст, по който биха били наказани и в случай че са продавали семки без позволение …
По едно от делата четиримата подсъдими са оправдани, тъй като не е могло да бъде потвърдено по неоспорим метод, че са събирали пари от над 600-те си фенове — т. е., че са упражнявали специалност. И надлежно уредбите и видеокасетите им са върнати. Нищо не пречи „ културната гражданска война “ в дома им, а и освен в техния, да продължи, стига да не носи или да не се потвърди, че носи —неправомерни приходи!
Същата история в наедрял проект
„ Тревогата е подправена! може би ще каже някой. — Видеоманията не е всеобщо събитие. “ Няма по какъв начин да го опровергаем единствено що се отнася до частните видеопрожекции против възнаграждение, тъй като за тях публични данни няма. Но пък няма и съображение да имаме вяра, че паниката е единствено пазарджишка, и че нещата другаде са напълно разнообразни.
За публичните заведения обаче можем да бъдем доста по-точни.
През пролетта на предходната година представители на Комитета за държавен и национален надзор и на Комитета за просвета са създали инспекция в 48 заведения, увеселителни и други, за да открият по какъв начин се извършва решение № НК-8 от 8 юли 1982 година, с което Комисията за просвета, просвета и подготовка на фрагменти към Министерския съвет регламентира производството, вноса, износа, презаписа и разпространяването на видеофилми и видеопрограми у нас. Какво се оказва?
Жейно Жейнов, основен контрольор в Комитета за държавен и национален надзор:
— Повечето от видеоапаратурите, ползувани на публични места, са благосъстоятелност на частни лица. Близо 90 % от стратегиите са добити и се популяризират по частни пътища. От 80 касети в студиото за тиражиране на музика към Държавния комитет по туризъм единствено 6 са получени по формален път, а видеопрограми се излъчват постоянно допълнително от 100 подшефни на комитета заведения.
В най-големия хотел на столицата „ Витоша-Ню Отани “ има особено тон-студио за доставяне на хотелските заведения с музикални и видеопрограми. Но от откритите 35 касети единствено 19 са на хотела и единствено 3 — с български записи.
Безконтролно се излъчват и филми, доставяни от гости-чужденци.
Подобно е ситуацията и в Клуба на младия търговски служащ „ Астория “, видиотека „ Орбита “, бар-дансинг „ Ритъм “ в Клуба на моряка и в младежката дискотека към СП „ Вода и канал “ — Варна, в дискотека „ Балик “ — Толбухин… Намерени са 120 касети с над 250 часа видеопрограми, съдържащи принуждение, еротика, екстремизъм…
През предходната година единствено в нощните заведения има над 8 милиона визити. В какъв брой от нощните заведения има видеоуредби, какъв брой видеоуредби има на други публични места не се знае!
Каналите
Неосведомения четец несъмнено към този момент се пита; по кой метод, по какви пътища и канали видеото е съумяло да нахлуе у нас? В български магазин видеокасетофон не се е появявал, нито видеофилми. Откъде са се снабдили притежателите им, пък и публичните заведения?
До предходната година външнотърговска организация „ Кореком “ е продало 1580 видеокасетофона, а за тази са договорирани нови 1220. По неофициални данни публично в страната са импортирани над 10 000 видеоустройства.
Не са малко и феновете на новости, които, с цел да имат видео, правят престъпления, а трендовете сочат нагоре. Не можем да си представим, че някой ще държи такава скъпа техника единствено за декорация или проява на „ в крайник с модата “.
Видеофилми се продават публично единствено в системата на „ Интерхотели “, и то единствено против валута и с безпаричен подбор — най-вече анимационни, рядко игрални, нито един музикален.
Затова пък имат филми-балети — за половин година не са продали нито, един и най-после се принудили да ги приберат с все балерините и оркестъра в склада … Специализирани ателиета за видеозаписи няма, да не приказваме за магазини или щандове за предоставяне на видеофилми чартърен, както се прави по света.
Това са формалните източници за доставяне. Явно не от тях са покрити нито действителният брой уредби в частни ръце, а още по-малко големите количества филми и касети, които вървят от ръка на ръка сред притежателите на частни сбирки. Значи съществуват и други способи.
На изясняването на тази „ мистерия “ (загадка не и за въвлечените в незаконния пазар) посветихме едно пътешестване на автостоп с ТИР. Шофьорът се оказа сладкодумен:
— Кой носи видеофилми? Работниците в Либия, моряците, водачите от интернационалните транспорти. А нашего брата не е аташе по културата. Той гони облагата. На сезонната ликвидация във Федерална Република Германия можеш да купиш видеокасетофон за 400—500 марки и у нас да го продадеш за 5000 лева
С касетите пък е напълно елементарно — скриваш ги на сума места в колата и тук ги продаваш със 100—150 лв. облага.
За купувачите важи правилото: който търси, намира.
На бит-пазарите в София и Пловдив, на пристанищата, по магистралите… Добре снабдените по описаните способи продавачи в действителност са монополизирали тази активност и диктуват типа, качеството и цените на предлаганото. Трябва да признаем, че те демонстрират забележителен търговски усет, проучили са добре конюнктурата, добре познават и се преценяват с ползите и желанията на платежоспособната аудитория.
А когато скъпо купената касета се върти, върти и най-после омръзне на притежателя й? И това е уредено — този кръг хора директно или посредством медиатори имат безчет връзки между тях и могат постоянно да разчитат на другарски услуги за нови записи, които се заплащат сред 50 и 120 лева
сп. „ Общество и право “, 1984 година - "Тихата експанзия на видеото "
Каква е тази анестезия, какво толкоз невиждано може да се види в душните „ салончета “? Ами в действителност неща, които другаде не могат да се видят (за благополучие, бихме споделили ние), написа "Флагман ".
Ако човек се потруди да добие достъп до „ закритите прожекции “ и да ги погледа, ще разбере, че продукцията, която е в обращение, се свежда до няколко потока:
Карате-филми — героите са от жълтата раса, боят не стопира от първата до последната минута. Някакъв излинял полусюжет свързва обособените бойни подиуми, озвучени от стенанията на падналите трупове, от присъщите ъкания, с които се нанасят смъртоносните удари, и други звуци, които няма по какъв начин да наречеш човешки. Кадрите са гросови като в образователен филм.
Серията „ Джеймз Бонд “ — приключенията на кръвожадния сътрудник 007, са канавата на съшити с бели конци сякаш сюжети, само че пък „ осмислени “ идеологически с битката срещу „ алената заплаха “. И тук доста пердах от всевъзможен тип — ръкопашен, пукотевица, и, несъмнено, трупове, кърви, стенания, гърчове и неизменимият успех на суперагента, който сред боищата, пре-следванията и бягствата безусловно среща и някоя русокоска, с цел да се убеди публиката с очите си, че е и супермъж.
Порнофилми — всичко, което едно разпалено и болно въображение може да измисли, е нищо спрямо това, което оргиите в порнофилмите ще му покажат. Сцените са най-вече всеобщи, действието не стопира нито за момент, сюжет съвсем не съществува. И отново гросови фрагменти като в образователен филм. (Казват, че след една такава прожекция станало групово обезчестяване.)
Има още и филми на ужаса, катастрофически, диаболични, каубойски и т. н. Въртели се даже няколко касети, в които основната роля извършва с колт в ръка младият Рейгън … Продукцията в обращение е доста огромна, само че наличието и качеството й, общо взето, са това. След шока на първото стъписване настава скуката. Тя идва доста бързо. Но това го споделяме ние, вие. Не тези, които се тъпчат или мечтаят да влязат в незаконните салончета.
В Пазарджик първи в страната реагираха остро против епидемиологичното разпространяване на доходоносните частни видеопрожекции. Осъдени са над 30 души, 20 уредби дружно с касетите към тях са иззети. Не би трябвало да премълчаваме, че на пазарджишкия областен съд не му е било доста елементарно в тези особени каузи, за които няма на никое място казус.
Махленските видеобизнесмени са наказани на съображение член 324, алинея 1 от Наказателния кодекс — за това, че са упражнявали специалност без съответна дееспособност и позволение. Текст, по който биха били наказани и в случай че са продавали семки без позволение …
По едно от делата четиримата подсъдими са оправдани, тъй като не е могло да бъде потвърдено по неоспорим метод, че са събирали пари от над 600-те си фенове — т. е., че са упражнявали специалност. И надлежно уредбите и видеокасетите им са върнати. Нищо не пречи „ културната гражданска война “ в дома им, а и освен в техния, да продължи, стига да не носи или да не се потвърди, че носи —неправомерни приходи!
Същата история в наедрял проект
„ Тревогата е подправена! може би ще каже някой. — Видеоманията не е всеобщо събитие. “ Няма по какъв начин да го опровергаем единствено що се отнася до частните видеопрожекции против възнаграждение, тъй като за тях публични данни няма. Но пък няма и съображение да имаме вяра, че паниката е единствено пазарджишка, и че нещата другаде са напълно разнообразни.
За публичните заведения обаче можем да бъдем доста по-точни.
През пролетта на предходната година представители на Комитета за държавен и национален надзор и на Комитета за просвета са създали инспекция в 48 заведения, увеселителни и други, за да открият по какъв начин се извършва решение № НК-8 от 8 юли 1982 година, с което Комисията за просвета, просвета и подготовка на фрагменти към Министерския съвет регламентира производството, вноса, износа, презаписа и разпространяването на видеофилми и видеопрограми у нас. Какво се оказва?
Жейно Жейнов, основен контрольор в Комитета за държавен и национален надзор:
— Повечето от видеоапаратурите, ползувани на публични места, са благосъстоятелност на частни лица. Близо 90 % от стратегиите са добити и се популяризират по частни пътища. От 80 касети в студиото за тиражиране на музика към Държавния комитет по туризъм единствено 6 са получени по формален път, а видеопрограми се излъчват постоянно допълнително от 100 подшефни на комитета заведения.
В най-големия хотел на столицата „ Витоша-Ню Отани “ има особено тон-студио за доставяне на хотелските заведения с музикални и видеопрограми. Но от откритите 35 касети единствено 19 са на хотела и единствено 3 — с български записи.
Безконтролно се излъчват и филми, доставяни от гости-чужденци.
Подобно е ситуацията и в Клуба на младия търговски служащ „ Астория “, видиотека „ Орбита “, бар-дансинг „ Ритъм “ в Клуба на моряка и в младежката дискотека към СП „ Вода и канал “ — Варна, в дискотека „ Балик “ — Толбухин… Намерени са 120 касети с над 250 часа видеопрограми, съдържащи принуждение, еротика, екстремизъм…
През предходната година единствено в нощните заведения има над 8 милиона визити. В какъв брой от нощните заведения има видеоуредби, какъв брой видеоуредби има на други публични места не се знае!
Каналите
Неосведомения четец несъмнено към този момент се пита; по кой метод, по какви пътища и канали видеото е съумяло да нахлуе у нас? В български магазин видеокасетофон не се е появявал, нито видеофилми. Откъде са се снабдили притежателите им, пък и публичните заведения?
До предходната година външнотърговска организация „ Кореком “ е продало 1580 видеокасетофона, а за тази са договорирани нови 1220. По неофициални данни публично в страната са импортирани над 10 000 видеоустройства.
Не са малко и феновете на новости, които, с цел да имат видео, правят престъпления, а трендовете сочат нагоре. Не можем да си представим, че някой ще държи такава скъпа техника единствено за декорация или проява на „ в крайник с модата “.
Видеофилми се продават публично единствено в системата на „ Интерхотели “, и то единствено против валута и с безпаричен подбор — най-вече анимационни, рядко игрални, нито един музикален.
Затова пък имат филми-балети — за половин година не са продали нито, един и най-после се принудили да ги приберат с все балерините и оркестъра в склада … Специализирани ателиета за видеозаписи няма, да не приказваме за магазини или щандове за предоставяне на видеофилми чартърен, както се прави по света.
Това са формалните източници за доставяне. Явно не от тях са покрити нито действителният брой уредби в частни ръце, а още по-малко големите количества филми и касети, които вървят от ръка на ръка сред притежателите на частни сбирки. Значи съществуват и други способи.
На изясняването на тази „ мистерия “ (загадка не и за въвлечените в незаконния пазар) посветихме едно пътешестване на автостоп с ТИР. Шофьорът се оказа сладкодумен:
— Кой носи видеофилми? Работниците в Либия, моряците, водачите от интернационалните транспорти. А нашего брата не е аташе по културата. Той гони облагата. На сезонната ликвидация във Федерална Република Германия можеш да купиш видеокасетофон за 400—500 марки и у нас да го продадеш за 5000 лева
С касетите пък е напълно елементарно — скриваш ги на сума места в колата и тук ги продаваш със 100—150 лв. облага.
За купувачите важи правилото: който търси, намира.
На бит-пазарите в София и Пловдив, на пристанищата, по магистралите… Добре снабдените по описаните способи продавачи в действителност са монополизирали тази активност и диктуват типа, качеството и цените на предлаганото. Трябва да признаем, че те демонстрират забележителен търговски усет, проучили са добре конюнктурата, добре познават и се преценяват с ползите и желанията на платежоспособната аудитория.
А когато скъпо купената касета се върти, върти и най-после омръзне на притежателя й? И това е уредено — този кръг хора директно или посредством медиатори имат безчет връзки между тях и могат постоянно да разчитат на другарски услуги за нови записи, които се заплащат сред 50 и 120 лева
сп. „ Общество и право “, 1984 година - "Тихата експанзия на видеото "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ