Разказът за рода, за семейството, а и за себе си,

„ Разказът за рода, за фамилията, а и за себе си, е деликатна работа, която допуска, с изключение на всичко друго, и много кураж “, написа Николай Аретов в края на книгата си „ Семейни истории “. Книга, която ще напомни на много читатели, че не помнят по-назад от две генерации преди себе си… Дали в действителност ни липсва памет? Дали сме небрежни към предците си? Или улисани в компликациите на живота забравяме от кое място идваме, не ни е до това и се сещаме чак когато възрастта ни доближи избрани години… 

Отвъд тези въпроси и констатации, книгата на Николай Аретов споделя плътно и без сантименти за двата рода на създателя – майчиния и бащиния. А там в действителност има забавни персони и истории! 

„ Твърде късно се заех да групирам материали за рода си, написа в предговора Аретов. В паметта ми се е съхранило малко, а хората, които бих могъл да запитвам, се стопиха. Не липсват и несъгласия сред разнообразни мемоари, сред мемоари и документи и т. н. (…) Явно модата на „ коренотърсачество “ не затихва през последните десетилетия, и у нас, и по света. Опитах се, и умишлено и неумишлено, да заставам настрана от нея. Опитвах се и да се вардя от възрастовите деформации при разказването на мемоари. Знам, че не съм се доближил до високите мостри, с изключение на тяхното писателско майсторство ми липсва и смелостта при саморазголването. По тази причина се ограничих с минали истории, днешното е още прекомерно горещо, неразбираемо, а и плашещо. “

Макар да споделя за отминали времена и отишли си от този свят персони, а и непознати за читателя, „ Семейни истории “ е топла и четивна книга, която напомня за един отминал, само че към момента дишащ посредством нас, идващите генерации свят.

Чуйте Николай Аретов.
Снимки – изд. Кралица Маб и персонален списък на Николай Аретов