Разказът на освободените от руски плен бойци на полка Азов

...
Разказът на освободените от руски плен бойци на полка Азов
Коментари Харесай

Очертанията на войната: Защо Русия не успя да овладее Киев

Разказът на освободените от съветски плен бойци на полка " Азов " още веднъж ме върна към бруталната действителност на уличните боеве. Изучавах ги близо десетилетие до най-дребните елементи, до момента в който пишех книгата за обсадата на Будапеща през 1944-45 година.

Още от времента на Троя е ясно, че преодоляването на даден град може да изиграе решаваща роля за изхода на всяка война. Градовете са били и си остават най-важните информационни центрове, до които доближават всички съществени пътища и жп линии, идват кораби и кацат самолети. На гражданското общество те оферират стопански запаси и удобни условия за живот, а на военните – хранилища, места за отдих, възобновяване и лекуване, благоприятни условия за ремонт на техника и създаване на командни щабове. Воденето на каквато и да е модерна война е немислимо без првръщането на обитаемоте места наоколо до фронтовата линия в съществени логистични центрове. И не на последно място, бидейки административни и държавни столици, по време на военни спорове, градовете автоматизирано се трансформират в мечтани „ призове “, самобитни „ награди за заплахата “ за всеки боец, а тяхното завземане обикновенно се смята за безспорен връх и венец на всяка акция. Напълно естествено е борбата за което и да значимо обитаемо място да се експлоатира от пропагандните институции на противоборстващите страни, а техният излаз има дълготраен резултат върху бойния дух на войските и морала на цивилното население.

Историята ни дава премного образци в тази тенденция. Превземането от османците на Търново през 1393 година и на Константинопол шейсет години по-късно поставя завършек на съществуването на Второто Българско Царство и на Византийската империя. Гражданската война в Испания завършва естествено напролет на 1939 г, когато войските на Франко откриват надзор върху Мадрид. Падането на Париж през 1940 година и не-падането на Москва през 1941 година изиграват решаваща роля за по-нататъшната орис надлежно на Франция и Съюз на съветските социалистически републики. Битката за Сталинград се смята за една повратните точки на Втората Световна Война в Европа, а тази за Берлин през 1945 година – за неин логически свършек. Навлизането на северновиетнамските танкове в Сайгон напролет на 1975 година изтри от картата на света Южен Виетнам, а на американските в Багдад през 2003 година – ликвидира режима на Садам Хюсеин.

В този ред на мисли е изцяло естествено да стигнем до извода, че неспособността на руснаците да завладяват до този миг множеството от огромните украински градове атакувани от тях прави вероятностите им за сполучлив свършек на войната прекомерно съмнителни. Но преди да обясня за какво се провалиха опитите им да овладеят Киев и някои други места, е значимо да ви срещна с някои съществени правила на багра за обитаемо място.

Атака на обитаемо място

След години на проучване на разнообразни акции и сражения съм стигнал до извода, че има четири съществени метода за преодоляване обитаемо място от градски вид.

1. Без пердах. Това се случва когато отбраняващата се страна взема решение, че няма да има никаква изгода от това да отбранява даден град и просто го напуща. По подобен метод, да вземем за пример, през 1944 германците се изтеглят от Рим, а французите четири години по-рано – от Париж. И в двата случая печели най-много международната цивилизация, тъй като са избавени от опустошение неповторимата архитектура на двете столици и огромен брой скъпи артефакти.

2. Измама или опасност Първото, което идва на разум е историята за троянския кон, колкото и неистинска най-вероятно ще се окаже тя. Но пък има доста действителни случаи за замъци предадени от вътрешната страна, секрети проходи и слаби места указани от предатели. Понякога градове, сложени пред алтернативата дали да се борят или не, се поддават на заканите на съперника и капитулират, тъй като отбраняващите се или техните ръководители не намират в себе си морално-волеви сили за опозиция. Един относително неотдавнашен образец за това е преодоляването на Белград без пердах от немците през април 1941 година Тогава десетина есесовци от дивизията „ Дас Райх “ предвождани от Хаупщурмфюрер Клингерберг прекосяват с лодка река Сава от север, свързват се с кмета на столицата и заплашват с въздушен удар в случай че не им съобщи града. Загубил хладнокръвие, той незабавно приема ултиматума на дръзкия немец.

3. Директен взлом До подобен обикновенно се стига, когато нападащата страна е уверена, че ще овладее относително бързо обещано обитаемо място или когато то не може да бъде изцяло обкръжено, тъй като е построено на брега на река или море. Това обикновенно значи, че отбраняващите се имат разполагаем някакъв сухоземен или воден път за доставяне, който, също по този начин би могъл да се употребява и за евакуация. Христоматиен образец за подобен вид стълкновение е борбата за Сталинград, където червеноармейците имат зад тила си Волга, тъй като градът е издигнат на десния бряг на реката. През актуалната война станахме очевидци на няколко директни щурма от страна на съветската войска – опитите й да превземе от придвижване Киев и Харков приключиха с крушение, само че пък в тази ситуация с Мелитопол той беше сполучлив. Продължилата четири месеца яростна борба за Северодонецк , също на процедура си беше пряк взлом, само че там обстановката беше радикално друга – украинците нито за момент не разрешиха на руснаците да ги обкръжат и до последния миг запазваха път за оттегляне на запад. По този метод борбата се водеше по техните правила.

4. Обсада. Драматизмът, който съпътства обсадите на замъци и градове постоянно са вълнували историци и създатели, само че във военно отношение нещата не са се трансформирали особенно от времената на Троя насам. Принципът постоянно е еднакъв - съперникът би трябвало да бъде крепко блокиран отвред, тъй че пиле да не може да прехвръкне, и по-късно методично унищожаван или доведен до положение, при което единственият излаз е капитуалация.

През последните стотина години, т.е. откогато се водят модерните войни, има ясно направени „ техники “ за осъществяване на обсади, щурмуване на градове и надлежно за защитата им. За да е сполучливо едно обграждане на даден град или област, то наложително би трябвало да се стигне до построяването на така наречен „ външен фронт “, т.е. силите на съперника, които съумеят да избегнат клопката на обсадата да бъдат изтласкани колкото се може по-далеч. Това се прави съзнателно – колкото е по-голямо дистанцията до външния фронт, толкоз по-трудно ще бъде освен снабдяването по въздуха на обсадсените, само че и техните шансове да бъдат деблокирани с удар извън, както и самите те да се измъкнат от клопката. По-паметливите несъмнено незабавно ще си напомнят какъв беше главният проблем на блокираните бранители на Мариупол – от „ външният свят “ ги отделяше 75 км плътна „ линия “ територия следена от руснаците.

Основното предимство на отбраняващите се е, че градската инфраструктура мощно лимитира всички тези преимущества, които атакуващата страна би имала в случай че сражението се организира в намерено поле. Сградите, мазетата, подлезите, покривите хем оферират отлични позиции за пукотевица, хем могат да служат за прикрите и наблюдаване. Улиците и булевардите естествено „ канализират “ направленията, по които атакуващите се движат, лишават ги от дарба да маневрират и в същото време ги трансформират в лесни цели. Някоя друга небрежно построена укрепление или няколко добре замаскирани мини могат да спрат придвижването на цяла войскова колона.

Да защитаваш град има и своите съществени дефекти. Първият е чисто психически – в случай че си обграден, в един миг започваш да осъзнаваш, че евентуално в никакъв случай няма да можеш да се измъкнеш. И рано или късно настава оня момент, в който обезверената до тогава опозиция рухва и гарнизонът на „ крепостта “ капитулира. Другият минус е логистическият – колкото и огромни да са първичните ресурси от храна, амуниции, гориво и медицински материали те рано или късно привършват. Дори и да има някакво доставяне по въздуха то в никакъв случай не е задоволително. Налага се да се пести от всичко, преди всеки изстрел се мисли. И лека бавно съпротивата стартира да понижава,става спорадична до момента в който най-после изчезне напълно. Третият минус е човешкият фактор – последователно се усилва броят на ранените, недостигат лекарства, а изискванията не разрешават съответно лекуване. Това, от своя страна, води до непрекъснатото понижаване броя на годните да държат оръжие и неспособност да се откри равностойна подмяна на излезлите от строя. Четвъртият минус е непрекъснато възходящата филантропична злополука. От самото начало отбраняващите се би трябвало да се грижат за огромен брой цивилни, най-много дами, деца и остарели хора, всеки със своите характерни потребности и проблеми. Така те са принудени да се борят безусловно измежду море от човешко страдалчество, да се откажат непринудено от част от своите хранителни ресурси и медицински материали, с цел да ги споделят с цивилните. А в психически проект – да поемат и споделят част от техните контузии и болежка.

От какъвто и ъгъл да го погледнем, отбраната на обсаден град си е една авансово изгубена борба, едно невероятно стълкновение. Затова историята ни дава прекомерно малко образци в които отбраняващите се са съумели да удържат на натиска до дъно или са били избавени с деблокиращ удар извън.

В актуалната война още в самото начало руснаците позволиха една колосална неточност – те не се пробваха да обкръжат Киев и Харков – и това най-вероятно ще им коства успеха.

Украйна и Русия – предварителни тактики

Както означавам всякога, за сегашната война знаем прекомерно малко, тъй като отсътват главните източници за всеки сериозен разбор - първичните документи на противоборстващите страни. Затова всичко, което ще напиша по долу се базира на информация получена от така наречен „ открити “ източници и персоналният ми опит като откривател.

Украинската тактика

Украинската предварителна тактика най-вероятно е целяла да накара руснаците да се движат главно по основните автомагистрали и по този начин да канлизира техните ударни клинове. Те трябвало да бъдат въвлечени в продължителни боеве за всеки що годе огромен град и по този метод да бъдат принудени да отделят по някоя част от всеки „ чеп “. В последна сметка това би довело до обстановка, при която колкото по-дълбоко руснаците навлизат в украинска територия, толкоз по-слаба ще е атакуващата мощност на техните сили, тъй като към този момент ще бъдат разпръснати на доста второстепенни посоки. Отделно от това, в регионите граничещи със сепаратистките Донецка и Луганска „ републики “ (известни като ДНР и ЛНР) в годините предхождащи войната е построена дълбокоешелонирана защита (т.е. серия от отбранителни линии построени една зад друга и свързващи всички съществени обитаеми пунктове). Нейното главно предопределение е да поеме вероятно нахлуване на съветската войска от изток и по този начин безусловно да принуди да „ затъне “ там, водейки продължителни и най-много изтощителни позиционни боеве.

От хода на войната дотук се постанова извода, че украинската тактика (ако в действителност е била такава каквато я описах по-горе) като цяло е била вярна. Тя не проработи само на юг, където руснаците, напредвайки от Крим, небрежно превзеха Херсон и Мелитопол, и через смесен удар от запад и изток (от ДНР) съумяха изцяло да обкръжат Мариупол. Иначе на изток и на север те се движеха главно по автомагистралите, не съумяха да завладяват с изключение на Киев и Харков, само че и значими регионални центрове като Суми и Чернигов (всеки с население от съвсем 300 хил.), претърпяха тежки загуби и в последна сметка бяха принудени позорно да се отдръпват.



Разбита съветска техника на улиците на Суми, първите часове на войната, 24 февруари 2022

Също по този начин явно сполучлив се оказва и техният проект да въвлекат руснаците в позиционна война в луганската и донецката област, където към този момент шести месец се водят изтощителни сражения за всеки град и село, а напредъкът на агресорите от време на време се мери в метри.

Руската тактика

Много анализатори дефинираха съветската тактика като „ блицкриг “ (т.е. светкавична война), целяща да сложи Украйна на колене почти за три дни. Някои украински наблюдаващи в последно време показват мнение, че Путин, в действителност, бил подготвен за по-продължителен спор, т.е. е считал, че за цялостна победа над Украйна ще са му нужни към три месеца, само че аз изрично не съм склонен с тях и в този момент ще се обосновавам за какво.

Още през цялото време бе явно за мен, че руснаците се пробват бързо да завземат всеки град изпречил им се на пътя по първите три метода разказани нагоре (без пердах, посредством опасност или посредством пряк щурм). Многокилометровите колони от танкове и камиони, които застрашително се движеха по автомагистралите бяха композирани с една-едничка цел – да плашат. Те нямаха проект Б какво да вършат в случай че някой град окаже яростна опозиция и колоната е принудена да спре като пред непреодолима бариера.



Руски танкове напредват към Николаев преди следващия взлом на града, 12 март 2022

А проект Б би трябвало да бъде незабавно да пристъпят към системно обграждане на града и подготовка за продължителна блокада. Забележете, че класният боксьор/борец/джудист/тенисист постоянно съумява да пренастрои тактиката си в хода на дуела в случай че той не се развива съгласно предварителните упования. Също по този начин тимове като Реал Мадрид, Ливърпул и Байерн Мюнхен по тази причина са огромни, тъй като, в случай че се наложи, съумяват да се трансформират в хода на мача. Нищо такова, обаче, не видяхме от руснаците при започване на войната.

Унищожена съветска разследваща част, Харков, 27 Февруари 2022

Тук е мястото да загатна, че през Втората международна война Червената войска съумява да съкруши Вермахта, най-много посредством серия от интервенции приключили с обкръжаването и разгрома на разнообразни немски армии. Натрупан е грамаден опит при обсадата и щурмуването на десетки градове. Дори когато 3-ти Украински Фронт идва на североизточната българска граница при започване на септември 1944 г и се чака, че след прекосяването й няма да срещне опозиция, за всеки случай е направен План Б, т.е. по какъв начин да се настава при положение, че българската армия въпреки всичко окаже отпор. По всичко проличава, че опитът от предишното е останал необработен.

Защо не бяха овладени огромните украински градове?

Какво видяхме през първите дни и седмици на войната от страна на съветската войска? Те още през началните часове съумяха да обхванат в Суми и Чернигов, само че не можаха да ги завладяват и трябваше да отделят част от силите напредващи към Киев, с цел да отстраняват украинските елементи отбраняващи се в тях.Същевременно бяха принудени да търсят обиколни направления към украинската столица, тъй като част от трасето планувано за тази цел оставше под контрола на техният съперник. Битките за двата основни града продължиха шест седмици, а съветските механизирани колони, които трябваше да минат през тях се оказаха вкарани в едни много тесни коридори. Това в дълготраен проект се оказа съдбовно за тях, тъй като освен затрудняваше снабдяването им, само че и камионите пренасящи гориво, амуниции и храна се оказваха лесни цели за украинските самолети, дронове и артилерия.



Разгромена съветска колона по пътя за Чернигов, 27 февруари 2022

Ситуацията в региона на Киев се оказа още по-драматична. Явно първичният проект е предвиждал основни админстративни здания в града да бъдат завладяни посредством светкавични акции на командоси и парашутисти още през началните часове на нашествието, които по-късно да дочакат идването на основните сили на съветската войска. Това, от своя страна, би трябвало да докара до цялостна парализа на украинското държавно ръководство. Но опитът да бъде овладяно летището в предградието Хостомел приключи с погром на съветския десант. (Същата орис сполетя и другият съветски десант опитал се да овладее региона на авиобазата Василков, 40 км южно от Киев, два дни по-късно.) Когато главната маса от съветски войски настъпващи на юг около двата бряга на Днепър най-сетне доближи украинската столицата, тя не се опита последователно да я обкръжи, а напряко пристъпи към щурмуването й. При това го направи по най-безмисления и самоунищожителен метод.



Разгром на съветска танкова колона хваната в капан в Бровари/Бородянка, предградие в източната част на Киев, 9 март 2022

Дълги колони бронирана техника и моторни коли задръстиха пътните артерии в предградията, където неведнъж ставаха лесна цел за украинската артилерия и противотанкови средства. Битката за Киев продължи до края на март без никакви изгледи за триумф на Путин и войските му. Крайният резултат от немарливото обмисляне, бе че руснаците бяха принудени да бягат на север, изхранвайки се посредством грабежи и изоставяйки стотици танкове, бронирани машини и камиони с празни резервоари.

По малко по-различен метод, само че със същия резултат, приключиха опитите на съветските войски да завладяват други два регионални центъра - Николаев (на юг) и Харков (на севроизток). Николаев, значимо черноморско пристанище с население от съвсем половин милион, бе доближат от дребен съветски отряд още на третия ден на нашествието, само че той бързо бе отхвърлен. Неколкократните напъни на руснаците да обхванат в града през първата половина на март, този път с по-големи сили, също не се увенчаха с триумф.



Украински бойци изследват разрушена съветска колона в региона на Николаев.

Основната причина, евентуално е освен, че нямаха достъчно войски, с цел да бъде изпълнена такава нелека задача, само че и че на всичкото от горната страна тези, с които разполагаха бяха раздробени на дребни отряди. (Един подобен отряд, наколко стотин души, даже съумя за четири дни да овладее град Вознесенск, намиращ се на ок. 80 км северно от Николаев. Зад себе си той имаше единствено едно шосе, което даже не контролираше. Напълно разумно, скоро по-късно той бе разрушен.) К онцентрацията на силите, едно от главните правила на военното изкуство, само че незнайно за какво в региона на Николаев съветските командири изобщо не го съблюдаваха.

В Харков, който по размери и население е съвсем колкото София, съветските войски проникнаха в ранните часове на 27 февруари, неделя. Това обче не бяха някакви страховити бронетанкови съединения, а по-скоро разследващи патрули с джипове и спешени бойци, които внимателно вървяха около стените на къщите и боязливо надничаха зад всеки ъгъл. Те бързо попаднаха в клопките на украинските засади и бяха разгромени до крайник. Защо бяха изпратени на сигурна крах от своите командири - до през днешния ден си остава огромна мистерия. При изискване, че в предходните дни бранителите на града го отбраняваха настойчиво и не даваха никава индикация, че той ще бъде лесна плячка за нашествениците.

Унищожена съветска разследваща част, Харков, 27 Февруари 2022

Именно тогава, през тази неделя, за мен към този момент беше ясно, че „ специфичната военна интервенция “ върви към всеизвестен неуспех и няма действителни изгледи за триумф. Предполагам, че още тогава Путин и групово слабоумният му общоприет щаб са почнали да си задават въпроса, на който ние всички през днешния ден търсим отговор – Zащо?

Имаше ли, въпреки всичко, „ блицкригът “ някакви изгледи за триумф и какви бяха главните неточности позволени от московският самовластник и генералите му?

Първо - трябваше да нападне при започване на лятото или в края на декемри. Това щеше да му даде по едно и също време няколко прерогативи: корав и пристъпен терен отвън основните автомагистрали, население в безгрижно въодушевление с настройка за празници и отдих, и доста хора на основни позиции, които отсъстват, тъй като са отпътували някъде на отмора.

Второ - трябваше да концентрира главните сили към Киев и да се опита да реализира цялостно обграждане на града , а на останалите сектори (юг, изток, североизток) най-много да се опита да ангажира украинските елементи по този начин, че да не могат да бъдат трансферирани на друго чясто. Съответно да има проект Б, при положение, че столицата не бъде завладяна от придвижване, т.е. незабавно да пристъпи към блокада. При това наложително да построи външен фронт достаъчно надалеч на запад от нея, с цел да може оптимално да затрудни всякави опити за доставяне по въздуха или деблокиране по суша. Рано или късно, популацията на обсадения град щеше да бъде доведено до ръба на физическото оцеляване. Това щеше да докара до капитуалция на бранителите, измежду които най-вероятно щеше да бъде и актуалното украинско държавно управление.

Трето, просто не трябваше да стартира " специфичната военна интервенция ".
Източник: bnt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР