Разказ № 1. 2020.Valeri. Това беше един бордови следобед. Корабът Volvo

Разказ № 1. 2020.Valeri.

Това беше един бордови следобяд. Корабът Volvo със стотина души на борда си наближаваше планетата Vega 4.130. Алекс се беше замислил за миналите първи дни от Новата 8020-та Земна Година, които екипажите на кораба бяха прекарали дружно по пътя към Vega 4.130. Пътуваха към този момент 10 месеца от планетата Orixon 88 нататък. Тази планета беше известна още под името Третата Земя, а там тези екипажи имаха родственици и другари, със отдалечен генезис от Земята. Алекс беше печален през първите дни на Новата Година. В неговата каюта беше и Палма, която следеше на пулта си, пилотирането на дежурните и водачите Джими и Джони. Планетата Vega 4.130 беше една от новите планети, където имаше колония на земляните, а там прииждаха нови и нови преселници- земляни. Местните извънземни одобряваха земляните гостоприемно и даже им бяха дали земя на погашение, за тяхната нова Земна колония. Никой незнаеше за какво кораба Volvo пристигаше на тази планета. Самият Шеф на кораба- Алекс,  беше мистериозен човек. Докато приближаваха планетата, Алекс се беше замислил над своите стотици предходни животи.

Времето напредваше, а Алекс възпламени цигара, до момента в който седеше зад пулта си. Корабът се намираше на 700 км. от планетата. В тези часове дежурните от Volvo опитваха да се свържат с планетата, само че досега без триумф. Алекс преглеждаше данните за Vega 4.130, във Пътеводителя на стопаджията. До него седеше Палма и слушаше хубава музика. Зад тях по пултовете си седяха Аш и Ким. Двамата бяха заети да пресмятат приземяването към планетата, само че преди този момент кораба щеше да гостува на близката междинна станция.
Към средата на следобеда на борда на кораба Volvo, Алекс и Палма излязоха из кораба на разходка. Те минаха през тунела, който опасваше кораба от външната му страна. Почти на всеки 20 метра имаше люк, където двамата се спираха, с цел да погледат на открито. Те си носеха и джин, с цел да се черпят по пътя, като имаха и задания из кораба, във връзка със инспекцията на неговите разнообразни възли и системи. Докато се занимаваха с това, незабелязано изминаха два часа време. Леко пийнали и удовлетворени двамата се озоваха в столовата на кораба, където поседнаха, с цел да поговорят с сътрудници и другари, а също и да хапнат.
Когато по- късно се прибраха в каютата, завариха там Ким и Аш, както също Шао, Джейн, Шон и Никита. Очакваше се да дойдат също Браун и Моника.
Във началото на вечерта десетимата се заеха да създадат проектите на кораба за идните десетина дни. Алекс се беше замислил, до момента в който следеше диалозите тук.
Край на роман № 1. 2020.Valeri.

Разказ № 2. 2020.Valeri.

В следобеда на другия ден, кораба Volvo беше признат на междинната станция, над планетата Vega 4.130. Из станцията излязоха 10 души от екипажите на кораба, с цел да търгуват със наличните артикули на борда и да закупят нови артикули за кораба. Със тях имаше двадесет робота, които щяха да товарят стоките. По това време Алекс също беше из станцията, дружно със Палма, Ким и Аш. Четиримата разглеждаха станцията и наличните артикули по магазините тук. Алекс възпламени цигара, до момента в който се оглеждаха в близост из коридорите на станцията. Тук беше цялостно с хора- земляни  и извънземни, които биваха най- разнообразни, само че всеки със своите задания из станцията и в близост. Станцията беше осветена от едната луна на планетата, която имаше ярко зелен цвят. Докато разглеждаха станцията и нейните магазини, четиримата си избираха и дарове, които да употребяват по- късно, при нужда. Във сложни времена и часове, няколо подобаващи дарове за околните хора, биваха скъпи. Докато се прибираха към кораба, по- късно, четиримата се разговаряха с минувачи, от които разбираха доста неща от последните времена. С тях вървяха четири робата, които дърпаха количките със закупените артикули. Алекс беше в положително въодушевление и удовлетворен от разходката и закупените артикули от тази станция. Доволни бяха също Палма, Ким и Аш. Щом се прибраха в кораба, Алекс прегледа новите си придобивки и ги прибра, с цел да ги употребява по- късно, или в неприятни времена. Междувременно дежурните бяха получили вести от близо и надалеч, които Алекс се зае да прегледа. Как живееха земляните из космоса, беше главната тематика из новините. Да прегледат новините се заеха също Палма, Ким и Аш. Неусетно настъпваше бордовата вечер. В столовата се събраха съвсем всички от трите екипажа на кораба. Те трябваше дружно да обмислят проектите за напред. В същото време Алекс учеше архивите на кораба, в които бяха разказани събитията от преди 200 години, та до тези времена – 8020- та Година. От тези архиви Алекс разбираше доста неща за земляните и техните пътища из космоса. По тематиката за предходните му животи, Алекс научаваше и си припомняше събития, случвали се с него, даже с детайлности. За разлика от другите му животи, то в сегашните му времена, той нямаше информация за бъдещето си. Дълбоко умислен над неизвестността на бъдещето си, Алекс правеше нови проекти за кораба и неговото странствуване из космоса. Трите екипажа на кораба Volvo се състояха от  опитни и тествани хора. Самото странствуване на тези хора и кораба им, беше загадка и тайнственост. Целта на пътешествието на кораба Volvo по време на 8020- тата Земна Година, също беше мистерия.
В началото на бордовата вечер Алекс възпламени цигара и се изправи пред стенния екран, с цел да ревизира нещата. Корабът щеше да нощува тук, при междинната станция. Скоро всички се прибраха в кораба, където щяха да нощуват, със възбрана за излизане на открито, та чак до сутринта.           
Край на роман № 2. 2020.Valeri.

Разказ № 3. 2020.Valeri.

Беше вечерта на другия ден. Корабът Volvo към момента гостуваше на междинната станция ситуирана над планетата Vega 4.130. И в този ден Алекс беше в неприятно въодушевление. Той се разхождаше из станцията, дружно с Палма, Ким и Аш. Техният дрон беше оставен на една площадка на станцията, където го пазеха два техни робота. Четиримата разглеждаха станцията, и тук- там разговаряха с тукашните минувачи, научавайки доста вести за системата Vega. За защита четиримата бяха съпроводени от два техни робота. Алекс беше намислил нещо, само че потъваше в безмълвие, даже за най- околните си на този транспортен съд. Докато вървяха и разглеждаха станцията, Алекс наблюдаваше хората тук- земни и извънземни. От предварителна подготовка, той имаше задоволително информация, от кой тип или раса, какво може да се чака, в това число и за земляните. Определено някои лица, Алекс възприемаше, като рискови. Това беше защитен механизъм, с цел да знае къде и по кое време да внимава с непознатите хора, пък били те и извънземни. По някое време четиримата влязоха в тукашно кафене, с цел да се почерпят и да си отдъхнат. По същото време от кораба на открито бяха близо 30 души, които имаха няколко свободни часа, отпуснати от командира Йон.
На тази станция живееха близо 5,000 земляни. Със някои от тях екипажите на Volvo бяха разговаряли по видеоканал. Междувременно други двадесет души от Volvo се срещнаха с десетина земляни от станцията. Новините и от едните и от другите бяха прегледани дружно. Земляните от станцията разполагаха и със своя музикална тайфа, а музиката им се хареса на хората от кораба Volvo.
Вечерта напредваше, когато четиримата и техните роботи се прибраха с дрона назад на кораба Volvo. Сетне Алекс се усамоти в своя бокс, с цел да премисли нещата и да събере мислите си. Макар и да беше в неприятно въодушевление, Алекс беше Шеф на този транспортен съд и имаше много задания пред себе си. След като по- късно си умря в койката си близо два часа, той стана и се разсъни, с цел да напише указания и задания за екипажите на кораба. Това му лиши още един час. Сетне Алекс възпламени цигара и отиде в каютата, където завари Палма, Ким и Аш. Вечерта щяха да прекарат дружно, обмисляйки проектите на кораба за напред. Из кораба всички се готвеха за спускането към планетата, планувано за другия ден. Дежурните изчисляваха в тези часове най- подобаващите траектории за приземяването, също ревизираха радиовръзките със планетата. Междувременно прогнозите за времето на планетата бяха в рамките на допустимото, за вярното приземяване на кораба Volvo, като в орбита щеше да остане товарната част на кораба, охранявана от роботи и петнадесет души. След като всеки си получи дилемите и инструкциите, на хората от кораба Volvo им останаха свободни часове, които прекараха дружно в столовата, като се изключи дежурните.
Късно вечерта Алекс си пишеше по едни бели листи хартия, всякакви свои хрумвания и проекти за напред, умислен надълбоко.
Край на роман № 3. 2020.Valeri.

Разказ.№ 4. 2020.Valeri.

Във вечерта, два дни по- късно, кораба Volvo се приземи на космодрума край единия от градовете на земляните, тук на планетата Vega 4.130. Това беше 8020- та Земна Година. На борда на кораба имаше три екипажа, общо 130 души, както и стотина робота. В часовете след приземяването, Алекс възпламени цигара и се изправи пред един от люковете на каютата, с цел да погледа на открито. Това посещение на кораба при земната колония тук, беше най-вече със комерсиална цел, както и с цел да се опознаят земляните из тази звездна система. Алекс се беше замислил, до момента в който разглеждаше града в далечината и неговите крепости и замъци. На кораба скоро щяха да гостуват 10 души земляни от колонията. На празничната софра щяха да бъдат премислени комерсиалните каузи сред кораба и колонията тук. За празничната вечер, командира на кораба- Йон беше избрал 10 представители от този транспортен съд. Все още не се знаеше, какви решения ще се вземат в довечера.
Вечерта напредваше, а Алекс се беше усамотил в компанията на Палма, Ким и Аш, с цел да създадат проектите на кораба, за бъдещите десетина дни. Междувременно на открито нямаше нито един човек от кораба Volvo. Четиримата се черпеха с джин, до момента в който умуваха, а Алекс слушаше диалозите по общия радиоканал на кораба. Скоро девойките щяха да подреден и вечеря за четиримата, като не се очакваше да вървят някъде в скоро време. Сетне Алекс написа задания и указания за хората от кораба и ги разпредели по радиото. По- късно четиримата прегледаха и новините от последните времена. Алекс беше тъмен и в довечера. Той още веднъж преглеждаше архивите на кораба и своите също, с цел да разбере какво се е случвало преди. Темата за предходните времена и животи, продължаваше да занимава Алекс. Във архивите той намираше текстове от преди хиляди години, където се описваха още веднъж сходни времена и събития. Това събитие не шокираше никого. Времена с компютри, кораби и роботи, се срещаха много постоянно във Времето, след времена на декаданс и крах, когато още веднъж следваше подем и подем със бързо развиване на науката и техниката. Това, че се редуваха положителни със неприятни времена и още веднъж и още веднъж, не изненадваше никого. Алекс имаше на врата си медалион, излъчен от дядовците на внуците им, от незапомнени времена. В неговия медалион имаше чертежи- по какъв начин да се направи компютър, робот и редица други изключително скъпи машини. Именно от този медалион, този път земляните бяха достигнали още веднъж подем и високотехнологични времена. Всички знаеха за този античен медалион, донесъл положителни времена за всички земляни. Всички обаче се чудеха, за какво в действителност бяха изчезнали компютрите следващия път... По тематиката умуваха и мъдреци и учени, като добре знаеха, че положителни времена беше имало и преди... Загадката биваше неразрешена, макар всички старания. Затова пък хората си правеха нови и нови сходни медалиони- по какъв начин да се направи всичко от нулата, от нищото...
Алекс възпламени цигара още веднъж и заби взор в своя пулт.
Край на роман.№ 4. 2020.Valeri.

Разказ.№ 5. 2020.Valeri.

На други ден, малко след обеда, Алекс и Палма, дружно със Ким и Аш бяха излезли на разходка из близкия град на земляните. Това беше 8020- та Земна Година, а планетата беше Vega 4.130. Крепостите  и замъците в този град на земляните, бяха извънредно събитие във архитектурата. Земята, закупена на погашение от тукашните извънземни, за колония на земляните, представляваше самостоятелен остров със лични ресурси на вода, дивеч, дървета, както също нефт и въглища, пък и други скъпи материали. В същото време тук работеха няколко мегаоранжерии, със производителност- пет тона дневно, плодове и зеленчуци. Тук имаше и месокомбинат със продуктивност 10 тона разнообразни меса дневно. Жителите на острова на земляните наброяваха към 300,000 души.
Във началото на вечерта Алекс, Палма, Ким и Аш седяха в каютата си и се черпеха, до момента в който обмисляха нещата. Пътешествието със кораба Volvo беше най-вече със граждански темперамент, проведено от Алекс. Като Шеф на кораба, той имаше сериозна отговорност на раменете си. В тези часове Алекс още веднъж учеше архивите, а от тях научаваше доста неща за земляните и техните пътища из космоса. Това беше 8020- та Земна Година, само че на всички места имаха по няколко календара, с изключение на Земния. По непознатите планети календарите бяха съобразени със денонощието, месеца и годината на съответната планета. В същото време се наблюдаваше и Земния календар. Така денят на земляните ставаше извънредно комплициран, повлиян от най- малко два календара, по едно и също време. Алекс възпламени цигара и отпи глътка джин, до момента в който ревизираше обстановката към кораба си. Със идването на вечерта, всички хора от кораба Volvo към този момент се бяха прибрали на борда му. Командирът Йон беше дал и възбрана, да се напуща кораба, до утрото. Алекс сетне се занима да написа задания и указания за екипажите на кораба. Час по-късно той разпредели дилемите и инструкциите персонално до всекиго от хората си. Тъй като кораба беше най-вече негов, той имаше свободата да ръководи хората от трите му екипажа. Корабът Volvo носеше доста товари, най-вече от най- нужните, а на борда си имаше дребна оранжерия и дребна плантация за дивеч, както и рибарник. Това даваше гаранция, че няма да останат без храна и вода по пътя си, без значение дали се стопират някъде с цел да пазарят. Алекс всеки ден ревизираше запасите на кораба си, както и здравето на хората си. Освен всичко останало, на борда на Volvo беше допустимо да се сглобяват разнообразни машини, като компютри, роботи, дронове и така нататък
С напредването на вечерта Алекс и неговата компания- Палма, Ким и Аш, си бяха приготвили трапезата, с цел да вечерят дружно и да обмислят проектите за идващите дни. На борда на Volvo имаше 130 души общо. Алекс имаше планове да приема и още хора за кораба си, а при положение, че завоюват задоволително валута от активността си, той беше намислил да закупи втори транспортен съд. В тези часове Алекс прослушваше новините и обмисляше нещата, дружно с хората си.         
Край на роман.№ 5. 2020.Valeri.

Разказ.№ 6. 2020.Valeri.

Минаваше обедното време, а кораба Volvo към момента гостуваше на земляните на планетата Vega 4.130, а годината беше 8020- та Земна Година. Колонията на земляните тук беше на територии взети на погашение, а в действителност това беше един цялостен самостоятелен остров. На този остров земляните имаха три града, както също оранжерии, месокомбинат и фабрика за техника. Алекс пушеше цигара, изправен до един от люковете на каютата и наблюдаваше града в далечината. Неговите замъци и крепости, бяха неповторимо събитие за архитектурата изобщо. Алекс се беше замислил надълбоко над проектите на кораба отсега нататък. Пътешествието, което той беше провел и финансирал, беше най-вече със цивилни цели, по- скоро бизнес. Във всемирен смисъл това странствуване служеше да се учат другите колонии на земляните из космоса. Във този смисъл от кораба Volvo, се излъчваха пресни вести, съвсем всеки ден, със изложение до каква степен е стигнал кораба във своето странствуване. От този транспортен съд се излъчваха и другите вести, които той беше прихванал по пътя си. Това лъчение стигаше, в това число и чак до Земята, като на всички места беше известно под името- “Хрониките на кораба Volvo “. За да стигнат тези летописи чак до Земята, те биваха излъчени посредством ретланслатори и от всякакви кораби, та чак до там. Като изключително търсени летописи, те биваха предавани до  навсякъде, където имаше земляни. Алекс отпи глътка джин и заби взор в далечината. Във каютата бяха също Палма, Ким и Аш. В тези часове четиримата обмисляха проектите на кораба за напред. След малко гласоподаване, беше взето решението- кораба да напусне тази планета, в ранната вечер на същия ден. Екипажите към този момент се готвеха за отлитането, готвеха и самия транспортен съд. Алекс се зае да напише дилемите за всеки един човек от кораба, както и указания. След като разпредели тези задания и указания до всекиго, Алекс си умря малко, пък се зае да учи архивите, от където научаваше доста неща. Плановете за отлитане от тази планета към този момент се проиграваха на компютрите, като груби неточности не бяха видяни. Междувременно се изчакваше позволение за овакантяване на планетата.
Следобедът напредваше, когато кораба Volvo беше изцяло подготвен за отлитане, беше обещано и позволение за политане от Кулата. Алекс и пълководец Йон изчакваха подобаващ миг за начало на отлитането, евентуално след към час- два. Алекс се беше стегнал с коланите зад пулта си и ревизираше еднин по един всички възли и системи на кораба, преди отлитането. Изчакването преди политане беше обикновено събитие.
Когато излитането беше позволено от пълководец Йон и от Алекс, кораба стартира гладко да набира височина, и със ускорение  напред. Излитането започваше обикновено, а се очакваше да набират височина близо 48 часа. Алекс следеше параметрите на новия полет, а водачите Джони и Джими нямаха съвсем никакви основни проблеми в тези часове.
Край на роман.№ 6. 2020.Valeri.

Разказ.№ 7. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно, корабът Volvo летеше нататък по пътя си, в посока към планетата Vega 4.125. Към края на бордовия следобяд Алекс седеше зад пулта си дружно с Палма, Ким и Аш. Четиримата обмисляха проектите на кораба за напред. На борда на кораба хората към този момент бяха 180 души, откакто Алекс беше приел нови хора от предходната планета, където гостуваха. Алекс персонално одобри новите 50 души и прегледа техните умения и благоприятни условия, с цел да им откри работа за извършване. При далечните полети сред планетите, беше изключително значимо хората да имат подобаващи занимания. Останалото време се запълваше просто със отмора и сън. Алекс възпламени цигара, до момента в който четиримата обмисляха дилемите за новите хора, а и на останалите. Във тези часове наоколо нямаше кой знае каква материя, само че въпреки всичко трябваше да се внимава, тъй като скоростта на кораба беше много висока. Кораба пилотираха в тези дни, Джими и Джони, най- опитните водачи на борда. Техни помощници бяха Манхатън и Сюзън. По- късно Алекс написа и указания за всички хора на борда на кораба и ги раздаде по радиоканала на кораба. По общата периодичност на кораба, четиримата следяха диалозите, с цел да знаят какво е ситуацията. Очакваше се няколко денонощия да нямат никакви спирки по пътя си. Междувременно дежурните на кораба бяха приели вести от околните планети. Четиримата сетне се заеха да прегледат тези вести, към които имаше диалект, текст, фотоси, клипове. Общата дължина на тези вести беше към два часа. От новините четиримата научиха и схванаха доста нови неща. До новините имаха свободен достъп всички хора от кораба.
Във началото на вечерта четиримата отвориха бутилка джин и тоник, с цел да се почерпят, до момента в който умуват над тазните тематики за размисъл от последните времена. За вечерта щяха да се съберат десетима, за обща вечеря. Скоро дойдоха Шао, Джейн, Шон и Никита. Браун и Моника щяха да закъснеят още два часа. Момичетата се заеха да подреден трапезата, за общата вечеря, а време имаха задоволително разполагаем. Алекс възпламени още една цигара и се зае да учи архивите, от които разбираше доста неща. Дълбоко умислен той си припомняше няколко от предходните си животи, разказани частично в някои текстове от архивите. Алекс добре си спомняше някои от тези предходни свои животи, само че най- ясни му бяха времената към 7020- та Земна Година, т.е. към 1000 години, по- рано... Скъпоценните текстове, описващи тези времена, върнаха паметта му, за тези негови животи, разказани в архивите в детайли. Онези времена бяха наситени със събития и борби, които земляните бяха водили, защитавайки се от противников извънземни типове. Тогава Алекс беше бил върховен боен от Земните сили. По принцип Алекс и в това настояще беше боен, само че това странствуване, проведено и финансирано най-вече от него, беше най-вече със цивилни цели, по- скоро неговият бизнес. Алекс се замисли надълбоко и отпи глътка джин...
Край на роман.№ 7. 2020.Valeri.

Разказ.№ 8. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно корабът Volvo продължаваше полета си към планетата Vega 4.125. Това беше към края на Януари, 8020- та Земна Година. Във бордовия следобяд кораба приближаваше астероидно поле, малко встрани от курса си. Екипажите бяха дали своят вот, корабът да посети някои от метеоритите там. За тази цел кораба гладко намаляваше скоростта си. Очакваше се до няколко часа кораба да навлезе в астероидното поле. В тези часове Алекс седеше зад пулта си в компанията на Палма, Ким и Аш. Четиримата бяха заети да пресмятат траекториите на кораба, при навлизането в астероидното поле, както и приближаването до някой по- огромен от метеоритите. Алекс възпламени цигара и отвори нова бутилка с джин и тоник, с цел да се почерпят четиримата, до момента в който обмислят идните дейности на екипажите, в астероидното поле. Със напредването на следобеда, четиримата набелязаха един от по- огромните метеорити, където смятаха да закрепят кораба, с цел да огледат самия метеорит. В същото време товарният отсек на кораба щеше да изчаква наоколо, воден и охраняван от 15 души.
Към края на бордовия следобяд корабът Volvo със 180 души на борда си, се скачи към един от огромните метеорити в близост, във астероидното поле. Алекс и Палма съвсем незабавно по-късно се демонстрираха на терасата на каютата, с цел да огледат метеорита. Без да подвигат стъклената стена, двамата се почерпиха с джин, а Алекс възпламени и цигара. Гледката беше невероятна, а метеорита разполагаше със личен дребен свят, флора и фауна, както и атмосфера, въпреки и разредена. Един час по- късно, двадесетима души спуснаха единия вход на кораба- асансьор, долу до повърхността и излязоха на открито. По това време там излязоха също Алекс, Палма, Ким и Аш. Въздухът беше добър за дишане, а хората се огледаха в близост, малко уплашени от животинките, които щъкаха в близост. Алекс възпламени цигара, а двама от хората възпламениха дребен огън със дръвца, открити в близост. Няколко души изнесоха на открито чувал със сурово месо и туба с бира. Докато се черпеха и хапваха, хората се оглеждаха в близост, стиснали автоматите си. Възможно беше тук да има и по- рискови хищници. Единият диаметър на метеорита имаше към 4,000 км. дължина, а другия по- малко от това. Пенливата бира и печеното месо, се харесаха на хората, а в тези часове на открито към този момент бяха към 80 души от кораба. Алекс седна на един дънер, край огъня и се постопли, до момента в който слушаше диалозите на другарите си. Беше решено идната нощ кораба да нощува точно на това място. Леко пийнали и свежи, хората се забавляваха към огъня. Някои от тях обиколиха зоната до към 5 км. отдалеченост, без да виждат нищо изключително там. Други петима от хората откриха водно изворче, а водата му беше бистра и чиста.
Наближаваше края на следобеда, а Алекс изпрати петима души да огледат каква руда може да се добива на този метеорит. Сетне той се замисли надълбоко, до момента в който се канеше на халба пенлива бира и десетина пържоли в купата си...
Край на роман.№ 8. 2020.Valeri.

Разказ.№ 9. 2020.Valeri.

Във следобеда на другия ден кораба Volvo към момента беше закрепен към огромния метеорит. По решение на екипажите на кораба, бяха почнали да добиват руда от този метеорит. Оказа се, че тук има големи находища от диаманти и скъпоценни камъни. След гласоподаване се взе решение, краткотрайно да останат на този метеорит, с цел да го проучат добре и да добият известни количества скъпоценни камъни. Междувременно към мястото се приближаваше някакъв земен транспортен съд, който щеше да се отклони от пътя си, с цел да се срещнат двата кораба и техните екипажи. Този транспортен съд щеше да дойде след към пет часа. Дежурните разговаряха с този транспортен съд, с цел да научат детайлности. Радиовръзката беше постоянна в тези часове, а екипажите чакаха срещата, планувана за късно вечерта, бордово време. На борда на другия земен транспортен съд имаше близо 200 души екипажи. Алекс заръча да се приготви празнично меню, и да се подреди столовата за празнична вечеря, сред екипажите на корабите. Името на другия транспортен съд беше Пиза. Скоро се разбра, че този транспортен съд пътува също към планетата Vega 4.125.
Следобедът напредваше незабелязано, когато Алекс възпламени цигара и повика Палма, Ким и Аш, да ревизират по какъв начин е подредена столовата за празничната вечеря. Докато крачеха из коридорите към столовата, срещаха сътрудниците си, които тръпнеха в очакване на срещата сред двата кораба. Столовата беше идеално подредена за срещата, а менюто към този момент се приготвяше. Алекс беше развързал кесията си, с цел да бъде срещата подобаваща и запаметяваща се. От складовете бяха приготвени и дарове за гостуващите екипажи, а това бяха компютри, радиокасетофони, роботи и дронове, както и друга техника. Алекс остана удовлетворен от подготовката за празничната среща. В същото време по радиото продължаваха диалозите сред двата кораба.
По някое време Алекс и Палма, Ким и Аш, се завърнаха в тяхната каюта, където се заловиха да напишат задания и указания за екипажите на кораба Volvo. През цялото време, долу при единия вход на кораба, към момента се поддържаше огън, където имаше към двадесет души. Със рудодобива бяха заети други 20 души и 100 робота. Добива на диаманти и други скъпоценни камъни, носеше страшни облаги за кораба и за Алекс. На процедура не се бързаше за на никое място, а ситуацията беше- “Ден, година храни. “. Алекс очакваше рекордни облаги и доходи от рудодобива. Плановете на кораба не бяха заети със никакви отговорности отсега нататък по този начин, че можеше умерено да останат тук безкрайно време. Алекс отвори сетне нова бутилка с джин и тоник, с цел да се почерпят четиримата, до момента в който обмисляха проектите за добиването на руда, за идните дни. Алекс възпламени цигара и се загледа в проектите на метеорита. Сканирането показваше, съществуването на огромни масиви с подобаваща руда. Докато се черпеха с джин, четиримата преглеждаха данните, дадени им от кораба Пиза. Това бяха най-вече учени и дребен брой военни, които също бяха на странствуване, със научни цели. Алекс си приготвяше малко слово, което щеше да приказва във вечерта, пред всички. Леко пийнал и безпрепятствено обръснат, Алекс се надяваше на положителни времена отсега нататък...
Край на роман.№ 9. 2020.Valeri.

Разказ.№ 10. 2020.Valeri.

Това беше идващия ден, откакто кораба Volvo и кораба Пиза се срещнаха на един огромен метеорит, някъде по пътя към планетата Vega 4.125. Във вечерта всички екипажи без дежурните, имаха празнична вечеря на борда на кораба Volvo. Това беше 8020- та Земна Година. Във  кораба Пиза имаше 200 души, а кораба Volvo имаше 180 души. След веселбата траяла до сутринтта по бордово време, екипажите си почиваха, със изключение на дежурните. Във следобеда Алекс и Палма, дружно със Ким и Аш, обмисляха добива на руда за идващите 10 дни. Алекс възпламени цигара, отвори нова бутилка джин и тоник, отпи глътка и се загледа в проектите на метеорита, където след сканирането бяха маркирани находищата на диаманти и други скъпоценни камъни. Беше решено да останат на този метеорит безкрайно време, с цел да добият повече от скъпоценностите. По ориентировъчни калкулации, Алекс към този момент разполагаше с пари, за още един сходен транспортен съд, както той самия мислеше да закупи, по- нататък. Бонуси имаше и за всички хора от кораба Volvo. Междувременно дежурните от кораба Volvo ревизираха къде ще могат да продават скъпоценните камъни, добите на този метеорит. Едно от такива места за търговия със скъпоценни камъни се оказа, междинната станция над планетата Vega 4.125. Дежурните ревизираха и какви са цените на стоката. Алекс беше удовлетворен от всичко това. Неочакваното благосъстояние, което му се натрупа в последно време, беше изключително и непредвидено, само че това нямаше кой знае какво значение. В този ден се стартира и сглобяването на още роботи за добива на скъпоценните камъни. Освен стоте робота, с които кораба разполагаше, се чакаха още петдесет да бъдат съединени и тествани до края на този ден. В същото време долу при единия вход на кораба, към момента гореше огън, където хората се топлеха и похапваха печено месо. Добива на руда вървеше обикновено. По някое време Алекс се зае да напише нови задания и указания за хората си. Сетне той раздаде дилемите и се зае да изучва архивите както постоянно.
Към края на следобеда екипажите на двата кораба се събраха още веднъж в столовата на Volvo, където щяха да имат още веднъж обща, празнична софра за вечерта. Момичета от кораба Volvo сервираха умело по масите в столовата, а менюто още веднъж беше празнично. Щом всички, без дежурните, се събраха още веднъж в столовата, тук беше пусната хубава музика, а вечерта започваше с танци, музика и диалози, както и похапване. Алекс беше в положително въодушевление и в довечера. Той възпламени цигара и огледа столовата, дружно с Палма, Ким и Аш. За известно време четиримата седнаха в столовата, с цел да участват на веселбата. За по- късно Алекс имаше готова тирада, която да каже пред всички тук. Докато похапваха, четиримата следяха диалозите към себе си. Алекс се беше замислил над проблемите от последните времена. Скоро се разбра, че кораба Пиза, ще може да остане на това място, още няколко дни, по принцип. Това беше добра новина- хората от кораба Volvo, щяха да имат посетители още няколко дни.

Край на роман.№ 10. 2020.Valeri.

Разказ.№ 11. 2020.Valeri.

Няколко дни по- късно, двата кораба към момента бяха закрепени един до различен, на един от по- огромните метеорити в близост, в астероидното поле, по пътя към планетата Vega 4.125. Във следобеда Алекс възпламени цигара, до момента в който се черпеха с джин и обмисляше проектите за напред, дружно със Палма, Ким и Аш. По някое време четиримата излязоха пред единия вход на кораба, където имаше разпален огън, а там хората пийваха бира и похапваха печено месо. Тук имаше към 30 души от двата кораба. Във същото време с извличане на руда се занимаваха други 20 души и 100 робота. Работата вървеше обикновено. Това беше към края на Януари, 8020- та Земна Година, някъде из звездната система Vega. Хората от кораба Пиза, смятаха да си отпътуват в идващите дни. Алекс и пълководец Йон дълго ги умоляваха да останат най-малко 10 дни тук, с цел да имат хората компания. Командира на кораба Пиза, даде обещание да намерения по въпроса. Алекс атакува халба бира и си взе няколко пържоли от скарата, да се почерпи, до момента в който оглеждаше в близост. Астероидът беше леко осветлен от близката синя звезда, като всичко беше окъпано в приятни цветове. Алекс се заслуша в диалозите към себе си и се замисли над проблемите от последните времена. Край огъня беше прелестно и някак си сантиментално. От време на време към входа на кораба прекосяваха роботи с колички, цялостни със скъпоценни камъни и диаманти. Добивът беше разпределен във денонощен режим на работа.
По някое време четиримата се прибраха в каютата си, а Алекс се зае да напише задания и указания за хората си. Това му лиши към час, а сетне той се занима да прегледа новините. Това бяха такива времена, когато земляните бяха заселили към този момент разнообразни планети из космоса. Ставаше все по- мъчно да се завръщат до Земята- люлката на земните  цивилизации. Хората желаеха най-малко да получават вести от далечните дистанции, където имаше хора. За задачата всички кораби и всички земни колонии разполагаха със мощни антени за радиопредаване и радиоприемане. Алекс се беше замислил надълбоко над проблемите към огромните дистанции. Сетне той още веднъж се зае да учи архивите. От архивите той научаваше доста за предходни свои животи. Един от неговите предходни животи беше към 7020- та Земна Година, като за този му живот бяха изписани подробни летописи. Алекс добре си спомняше детайлности от този си живот. Това беше минало преди към 1000 години, в предходен негов живот.
Във началото на бордовата вечер Алекс и Палма, дружно със Ким и Аш, отидоха във столовата, където и довечера щеше да има забава на екипажите от двата кораба. Тук към този момент звучеше хубава музика, а трапезите бяха подготвени за веселбата, като към този момент бяха пристигнали към 180 души, а се чакаха и останалите, със изключение на дежурните.
Алекс възпламени цигара, до момента в който оглеждаше в близост. На дансинга към този момент имаше танцуващи хора. В очакване на хубава вечер, прииждаха още хора. Все още не беше решено, какъв брой дни още ще бъде тук кораба Пиза.
Край на роман.№ 11. 2020.Valeri.

Разказ.№ 12. 2020.Valeri.

Двата кораба останаха на метеорита още една седмица бордово време. Във един бордови следобяд командирите на кораба Volvo взеха решение да оставят на метеорита, опознавателна пирамида за благосъстоятелност, както също 10 охранителни робота. Те имаха желание да се завърнат още веднъж тук след време, с цел да продължат добива на руда. Заедно със командирите на кораба Пиза, беше взето решение, двата кораба да тръгнат дружно към планетата Vega 4.125. За старт беше планувано времето в ранната вечер, същия ден. Във оставащите часове до старта, Алекс възпламени цигара и отвори бутилка джин, с цел да се почерпят дружно със Палма, Ким и Аш. Траекториите на полета бяха към този момент подготвени, корабите също бяха подготвени, както и екипажите. В тези часове Алекс дружно със Палма, Ким и Аш, направиха инспекция, какво количество скъпоценна руда бяха добили от този метеорит. След като сметнаха  това количество във валути, стана ясно, че сумата е голяма...
Със наближаването на вечерта, двата кораба бяха подготвени за отлитане. Пръв се откачи от метеорита, кораба Volvo, а кораба Пиза го подледва. Докато набираха скорост, двата кораба се ориентираха в посоката към планетата  Vega 4.125. Алекс се беше пристегнал с коланите към креслото си зад пулта и наблюдаваше началото на полета, дружно с Палма, Ким и Аш. Всички системи на кораба бяха във редовност, а полета започваше обикновено, със водачите Джони и Джими и асистент водачи Манхатън и Сюзън. Алекс си взе чаша нес- кафе от автомата до себе си, възпламени цигара и се зае да ревизира проектите на полета за идващите дни. Очакваше се да набират скорост още два дни, до момента в който доближат добра скорост за междупланетния полет. Сетне Алекс се зае да напише задания и указания за хората си, като щеше да се възобнови производството на дронове, на борда на кораба. Тези дронове биваха търсени на всички места, където кораба гостуваше. За един ден на кораба, биваха сглобявани 10 пътнически дрона. Алекс се гордееше със производството на кораба. Така се уплътняваше времето на хората му, а от това се печелеха доста пари. Във същото време производството от оранжерията, със нейните бързорастящи растения, плодове и зеленчуци биваше също печелившо занятие. На борда също имаше рибарник и стопанство със дивеч, за рандеман на месо.
Вечерта напредваше, до момента в който Алекс, Палма, Ким и Аш, се черпеха с джин и следиха началото на полета. Сетне Алекс се зае да прегледа новините, а това му лиши още два часа. Животът на земляните из космоса вървеше обикновено, като проблемите им се решаваха сполучливо. Колкото до икономическото положение на земляните из космоса, то нещата вървяха обикновено и сполучливо. Това беше 8020- та Земна Година, а в тези времена нямаше основни войни и напрежение сред хората- земляни и извънземните раси и типове.
Със напредването на времето Алекс се зае още веднъж да изобретява всякакви машини, най-вече за себе си и за кораба Volvo, като някои негови машини, доближиха и до серийно произвеждане, със цел- бизнес.
Леко пиян, безпрепятствено избръснат и стегнат в нова униформа, Алекс беше щастлив в тези часове...
Край на роман.№ 12. 2020.Valeri.

Разказ.№ 13. 2020.Valeri.

Няколко дни по-късно, двата кораба- Volvo и Пиза, летяха един след различен към планетата Vega 4.125. Във следобеда на един ден, Алекс беше малко печален и кахърен, като го беше хванала до известна степен, носталгия и потиснатост. Той седеше зад пулта си в компанията на Палма, Ким и Аш. Те дружно обмисляха какво ще вършат екипажите, когато доближат най- близката междинна станция, няколко часа по- късно. Алекс се беше заел да напише задания и указания за всички от неговия транспортен съд. Това му лиши към един час време, а сетне той изпрати поща до всекиго от кораба, по общата радиомрежа на кораба. Със напредването на следобеда Алекс отвори бутилка джин и тоник, с цел да се почерпят четиримата, а за вечерта щяха да дойдат също Шао, Джейн, Шон и Никита, както също Браун и Моника. Алекс възпламени цигара и ревизира параметрите на полета. Дежурните на кораба  Volvo, по това време бяха съумели да се свържат с междинната станция по радиото. Оказа се, че там всичко е обикновено. Във оставащите часове до достигането до междинната станция, Алекс и другарите му, обмислиха в детайли проектите за дейности на екипажите, при идването до междинната станция. Както обикноцено имаха артикули за обмен, както и артикули за закупуване там. От друга гледна