Кайтсърфистът Любомир Томов: В България като че ли дори и вятърът се промени...
Разкажи ни малко за себе си – какво си правил до момента, по какъв начин стигна до настоящето си занятие... Как се научи да караш сърф и кайт ?
От дребен обичам морето и се занимавам с водни спортове като занимание. Започнах с уиндсърфа още през 1984 година, имаше едни курсове на язовир „ Искър “, на Щъркелово гнездо, и тогава открих любовта си към вятъра и платната. Преди казармата упражнявах уиндсърфинг на к-г „ Златна рибка “ с копнеж да вляза в спортна рота със сърф за лятото и ски през зимата – кеф огромен, само че не стана.
Продължих това занимание 10-15 години на небезиствестния къмпинг „ Градина “ – тогава още беше чисто и незастроено. Но нашето море стартира да се трансформира, бетонът настъпи отвред, на скалите в Созопол плува стиропор във водата - от стартирани и незавършени къщи.
Като че ли даже и вятърът понижа... Хората се трансформираха, изнервеното пътешестване по автомагистралата до Бургас, августовските стомашни вируси и други негативи последователно ме отхвърлиха от родното черноморие и се отправихме на юг към Гърция и Турция. Островите – Лефкада, Кефалония, Лимнос, турския Гьокчеада, Чешме и кристалните води на Егейско море ме завоюваха и от този момент лятото извозвам там.
А по какъв начин стигна до концепцията да направиш кайтсърфинг учебно заведение, и то в Гърция?
На остров Лимнос отидох за пръв път есента на 2009 година и останах удивен от непокътнатата природа, чистите плажове и самобитния дух, който участва там. Така започнахме всяко лято да прекарваме по 20-тина дни там, станахме компания, релаксирахме с обичаното занимание, забава и незаменимите гръцки манджи и напитки. Там започнах и първите уроци по кайтсърфинг. Тъй като съм летял с парапланер към година, взех решение да се опитвам и на кайт, който има крило за ръководство, като при парапланеризма. Приятното тук е, че падаш във водата при неточност:) Въпреки че бях скептично надъхан, още от момента, в който хванах подготвителното хвърчилце, усетих мощността му и се зарибих.
Когато пристигна рецесията и бизнесът забуксува, в един момент се зароди концепцията да направя нещо на Лимнос. Пролетта там изкарах професионален курс за кайтбординг инструктор, проведен от Международната федерация по кайтбординг, по този метод човек става сертифициран инструктор и се преценява с способи на образование и правила за сигурност, наложителни в този спорт.
И по този начин през лятото на 2013 година направихме една дървена сграда и част от концепцията беше осъществена – нашият кайтсърф клуб „ Анеми “ (древногръцки господ на вятъра) стана действителност.
Сега към този момент планираме да организираме за групи кайт екскурзия – трансфер от София, с обезпечено настаняване и кайт курс за 5-6 дни на Лимнос. Училището ни е оборудвано с най-новите модели кайтове и дъски, неопрени за по-студено време, трапци, жилетки, а също по този начин и осигуряваме развлечения за безветрените дни – SUP (stand up paddle board – гребане прав на огромна дъска вид сърф), гмуркане с лодката или пък просто биричка на сянка.
Какви хора се учат да карат кайт? Има ли идеална възраст и физическа форма за това?
Няма ограничаване какви хора могат да карат кайт.
Важното е да може човек да плува, мощно да желае да кара и да се запише на курс първоначално, с цел да се научи по най безвредния метод благодарение на инструктора, до момента в който не е подготвен да продължи независимо.
Практиката е цялостна със случаи на самоуки самоуверени кайтисти, които са минали през произшествия, контузии и даже са се отказали или са използвали безпределно доста време да научат това, което един курсист при нас научава за 1 седмица.
Миналото лято при нас имаше даже един швейцарски дядо на 73 години, който на края на курса съвсем тръгваше с дъската...
Малките деца би трябвало да поизчакат до момента в който станат най-малко 35-40 кг, с цел да не ги отнесе вятъра. Дотогава умерено може да карат уиндсърф.
Кои са най-страхотните места по света, където си ходил, с цел да караш?
Карал съм на Тарифа в Испания, покрай Гибралтар, на границата сред Средиземно море и Атлантическият океан. Това е може би Меката на сърфа като спорт - голям залив и съвсем целогодишен вятър. На това пътешестване карахме и в един неповторим залив под гр. Кадис, където е и фамозният фар и нос Трафалгар.
Миналата зима бях в южен Виетнам за съвсем месец, това е относително нова дестинация, с евтина храна и спане, подобаваща за почивка през зимата, когато България е скована от мраз.
Какво липсва на българското крайбрежие, с цел да е твоето обичано място за море?
Нищо не липсва, дори е допълнително, то също беше диво и красиво, чисто и гостоприемно, само че преди 20 години... Но просто може би и аз съм си взел порцията през годините и в този момент ме кефи Егейско, тъй като е както беше нашето море преди!
Какво би споделил на хората, които желаят да се научат на някакъв ветроходен спорт, само че ги е боязън да опитат?
Страхът е при всички хора. Има една приказка, че, който не го е боязън, е простак. Когато всичко се прави с ум и деликатно, страхът не пречи, дори е потребен. Бих споделил на тези които желаят да се научат – да пробват наложително, в случай че желаят да се откажат или ги е боязън, отново да пробват макар страха или дискомфорта... Къде може да те откри човек?
На остров Лимнос от края на май, началото на юни до края на сезона през септември. Локацията е заливът Керос, който се намира на източната страна на Лимнос, нашето учебно заведение се намира от гората вдясно, има указателни табели със стрелки – Kite Club Anemoi. Също по този начин можете да ни намерите на страницата ни във фейсбук и на уеб страницата ни. Ще се радваме и на писма на [email protected].
От дребен обичам морето и се занимавам с водни спортове като занимание. Започнах с уиндсърфа още през 1984 година, имаше едни курсове на язовир „ Искър “, на Щъркелово гнездо, и тогава открих любовта си към вятъра и платната. Преди казармата упражнявах уиндсърфинг на к-г „ Златна рибка “ с копнеж да вляза в спортна рота със сърф за лятото и ски през зимата – кеф огромен, само че не стана.
Продължих това занимание 10-15 години на небезиствестния къмпинг „ Градина “ – тогава още беше чисто и незастроено. Но нашето море стартира да се трансформира, бетонът настъпи отвред, на скалите в Созопол плува стиропор във водата - от стартирани и незавършени къщи.
Като че ли даже и вятърът понижа... Хората се трансформираха, изнервеното пътешестване по автомагистралата до Бургас, августовските стомашни вируси и други негативи последователно ме отхвърлиха от родното черноморие и се отправихме на юг към Гърция и Турция. Островите – Лефкада, Кефалония, Лимнос, турския Гьокчеада, Чешме и кристалните води на Егейско море ме завоюваха и от този момент лятото извозвам там.
А по какъв начин стигна до концепцията да направиш кайтсърфинг учебно заведение, и то в Гърция?
На остров Лимнос отидох за пръв път есента на 2009 година и останах удивен от непокътнатата природа, чистите плажове и самобитния дух, който участва там. Така започнахме всяко лято да прекарваме по 20-тина дни там, станахме компания, релаксирахме с обичаното занимание, забава и незаменимите гръцки манджи и напитки. Там започнах и първите уроци по кайтсърфинг. Тъй като съм летял с парапланер към година, взех решение да се опитвам и на кайт, който има крило за ръководство, като при парапланеризма. Приятното тук е, че падаш във водата при неточност:) Въпреки че бях скептично надъхан, още от момента, в който хванах подготвителното хвърчилце, усетих мощността му и се зарибих.
Когато пристигна рецесията и бизнесът забуксува, в един момент се зароди концепцията да направя нещо на Лимнос. Пролетта там изкарах професионален курс за кайтбординг инструктор, проведен от Международната федерация по кайтбординг, по този метод човек става сертифициран инструктор и се преценява с способи на образование и правила за сигурност, наложителни в този спорт.
И по този начин през лятото на 2013 година направихме една дървена сграда и част от концепцията беше осъществена – нашият кайтсърф клуб „ Анеми “ (древногръцки господ на вятъра) стана действителност.
Сега към този момент планираме да организираме за групи кайт екскурзия – трансфер от София, с обезпечено настаняване и кайт курс за 5-6 дни на Лимнос. Училището ни е оборудвано с най-новите модели кайтове и дъски, неопрени за по-студено време, трапци, жилетки, а също по този начин и осигуряваме развлечения за безветрените дни – SUP (stand up paddle board – гребане прав на огромна дъска вид сърф), гмуркане с лодката или пък просто биричка на сянка.
Какви хора се учат да карат кайт? Има ли идеална възраст и физическа форма за това?
Няма ограничаване какви хора могат да карат кайт.
Важното е да може човек да плува, мощно да желае да кара и да се запише на курс първоначално, с цел да се научи по най безвредния метод благодарение на инструктора, до момента в който не е подготвен да продължи независимо.
Практиката е цялостна със случаи на самоуки самоуверени кайтисти, които са минали през произшествия, контузии и даже са се отказали или са използвали безпределно доста време да научат това, което един курсист при нас научава за 1 седмица.
Миналото лято при нас имаше даже един швейцарски дядо на 73 години, който на края на курса съвсем тръгваше с дъската...
Малките деца би трябвало да поизчакат до момента в който станат най-малко 35-40 кг, с цел да не ги отнесе вятъра. Дотогава умерено може да карат уиндсърф.
Кои са най-страхотните места по света, където си ходил, с цел да караш?
Карал съм на Тарифа в Испания, покрай Гибралтар, на границата сред Средиземно море и Атлантическият океан. Това е може би Меката на сърфа като спорт - голям залив и съвсем целогодишен вятър. На това пътешестване карахме и в един неповторим залив под гр. Кадис, където е и фамозният фар и нос Трафалгар.
Миналата зима бях в южен Виетнам за съвсем месец, това е относително нова дестинация, с евтина храна и спане, подобаваща за почивка през зимата, когато България е скована от мраз.
Какво липсва на българското крайбрежие, с цел да е твоето обичано място за море?
Нищо не липсва, дори е допълнително, то също беше диво и красиво, чисто и гостоприемно, само че преди 20 години... Но просто може би и аз съм си взел порцията през годините и в този момент ме кефи Егейско, тъй като е както беше нашето море преди!
Какво би споделил на хората, които желаят да се научат на някакъв ветроходен спорт, само че ги е боязън да опитат?
Страхът е при всички хора. Има една приказка, че, който не го е боязън, е простак. Когато всичко се прави с ум и деликатно, страхът не пречи, дори е потребен. Бих споделил на тези които желаят да се научат – да пробват наложително, в случай че желаят да се откажат или ги е боязън, отново да пробват макар страха или дискомфорта... Къде може да те откри човек?
На остров Лимнос от края на май, началото на юни до края на сезона през септември. Локацията е заливът Керос, който се намира на източната страна на Лимнос, нашето учебно заведение се намира от гората вдясно, има указателни табели със стрелки – Kite Club Anemoi. Също по този начин можете да ни намерите на страницата ни във фейсбук и на уеб страницата ни. Ще се радваме и на писма на [email protected].
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ