Разговорът за децата в България винаги е оцветен силно емоционално,

Разговорът за децата в България постоянно е обагрен мощно прочувствено, политически, обществено, правно. В България няма утвърдена Стратегия за децата към този момент 3 години. Няма и спокоен и балансиран диалог за това каква е ролята на родителите, институциите, гражданските организации за развиването на децата на България. Детската беднотия, детската смъртност, ранното отпадане от учебно заведение са единствено част от проблемите. Инициативата „ Парламентарна група на децата “ е опит за диалог по тематиката за децата, част от която са диалозите с известни персони. Своите мисли по тематиката споделя писателката и създател на OFFNews .

- Какво е значимо да създадат бъдещите ръководещи за децата?

- В тези в действителност напрегнати дни преди изборите, само значим и скъп фокус са децата и тяхното бъдеще. Това е дълг на цялото общество, освен на политиците. Ако си представим предишното на България като една доста плодородна разорана равнища – показана с гордите победи, само че и с пропастта на отчаянието, когато българите не са били свободни, то през днешния ден всички ние, и още повече хората, които се борят за доверието на жителите, имаме задължението да засеем семената на бъдещето. Използвайки това плодородно поле на предишното, би трябвало да отгледаме гордостта на бъдещето. Но е нужно освен да се посеят семена, належащо е да се поставят грижи да покълнат, да бъдат избавени от плевелите. Това в най-висша степен се отнася за децата – те са бъдещето, те са общият наш полет към положителното, те са мотор на нашите мисли, те са в основата на нашия блян да съхраним света, те са смисъла на живота в най-висока степен. Това важи за всеки човек, който е родител и който не е, само че мисли за бъдещето на света. Затова, без значение от коя партия са представителите и какви хрумвания споделят, те са призвани да мислят за бъдещето, а най-вярното, същинското и обичаното лице на бъдещето са децата.

Това, което би трябвало да създадат преди всичко, е да подсигуряват физическото здраве на дребните. Как? Като човек, който има три деца и пет внучета, зная, че би трябвало да се сътвори стройна система от средства за медицински грижи, следене на децата, ваксиниране…

На второ място е доста значимо политическите сили, без значение каква идея пазят, да обезпечат детски надбавки за всички деца, без значение от прихода на родителите. Това би подсигурило убеденост у всеки жител, че всяко дете има скъпа стойност.

Необходимо е също да се основат задоволително брой детски заведения – ясли, градини – зная, че имаме учители, които са готови да се грижат за децата и го вършат с възприятие на отговорност и любов. Познавам такива, била съм очевидец по какъв начин деца от първа група споделят на учителката „ мамо “.

Добре би било ръководещите да се замислят за съвременни механически средства за детските градини, с цел да има опция всяко дете да работи интензивно с тях.

В детските градини би трябвало да има повече време за игри навън, а на открито да бъдат конфигурирани катерушки и люлки. Играта оформя детските характери, прави малчуганите смели и изобретателни, най-много по този начин се открива геният на всяко дете – едно тича, друго рисува – и тъкмо тази дарба, проявена в най-ранното детство, би трябвало да се насърчава. Хубаво е да има състезания в границите на детските градини, да има представления, куклени театри да гостуват в детската градина със свои постановки. Така и децата, и родителите, ще бъдат окрилени. Няма по-голяма премия от една детска усмивка и очи, които греят.

Важно е да се дава път на младежите, които приключват предучилищна педагогика. Те са нетърпеливи и изпълнени със блян да приложат последните нововъведения в определеното от тях занятие. Добре би било да се основат контакти с детски градини в други страни и да се следва техния опит – да вземем за пример в Германия да станеш преподавател е доста мъчно, тъй като точно учителите се грижат за най-ценното – нашите деца – те минават тежки изпити, образоват се в допълнение, имат продължителни стажове и практики. В България трудът на учителките е изпълнен с провокации – огромни групи, една учителка и една помощничка, която нормално мие и почиства. Представете си по какъв начин ще следи с любов 28 деца – би трябвало да се понижи броят на дечицата в групата. Всичко, казано нагоре, може да бъде изразено с точни финансови параметри, коства високи вложения, само че по тази причина пък имаме управленци, които би трябвало да положат оптимални старания – да се намерят благоприятни условия учителите да отделят внимание на всяко дете. Всеки родител би желал детето да бъде видяно и оценено.

- Какво най-вече липсва на децата в България?

Едно от нещата, които липсват, са финансите – родителите нямат задоволително средства.

След това идва различен огромен и мъчителен проблем – дребното свободно време на родителите – те могат да прекарват с децата безусловно броени минути. Родителят работи, постоянно пътува дълго до работа, връща се изтощен след 8–9 часа, денем е преодолявал компликации, изпълнявал е комплицирани задания, с някои проблеми не се е справил, мозъкът му е ангажиран с това да заплати сметките. Често работи на две и даже на три работи, с цел да има у дома здравословна храна.

А Карл Юнг, бащата на аналитичната логика на психиката, отбелязва – в случай че едно дете не е почувствало задоволително любов от родителите си, по какъв начин, когато единствено стане родител, би могло да даде любов и деликатност, откакто не е имало образец в фамилията. В устрема си да осигурим самун, топлота, ние крадем от минутите другарство, които са скъпи, най-важни. Осъзнавам, че е мъчно да се реализира баланс сред устрема всичко у дома да е почистено, ярко, топло, хладилникът да е цялостен, и в това време да намираме време да прегърнем детето, да рисуваме с него, да му покажем по какъв начин се написа, да чуем стихче – моментите на усмивките с децата са скъпо богатство, съкровището на добротата.

- Един от разногласията в обществото е би трябвало ли да се забрани телесното наказване, какво е Вашето мнение?

- Нека още веднъж изтъквам Юнг – той споделя „ противоположното на любовта е не омразата, а властта “. В подобен аспект, когато човек се стреми да господства, да постанова, да принуждава обособен човек или цяла човешка общественост, той затваря пътя на развиване освен на тази общественост, само че и на самия себе си. Стремейки се да властваш и да се налагаш, ти загубваш вселената, която съставлява другият човек – а дребният човек – детето – е галактика, която концентрира доста хубост, благоприятни условия, копнежи.

- А какво най-вече липсва на нас като родители?

- Най-много ни липсва време. Родителите вървим на работа, заети сме в изключителна степен. Трябва да работим, с цел да осигурим хляба, здравето, положително обучение за децата си. Може би е добре да се намерения за дребни учебни рейсове, които да минават по авансово посочени адреси, да одобряват малчуганите и да ги закарват до учебно заведение или до детската градина. Много е мъчно, с оглед извънредно лимитираното време, родителите да водят и прибират дребните си дъщери и синове до образователните заведения. Цялото семейство прави график кой ги води, кой ги взима в края на напрегнатия работен ден, ще се постанова ли децата да останат в градината до шест часа следобяд.

- На какво е значимо да учим децата?

- Важно е да вложим в дребното дете добрина – тя ще пораства дружно с него.

Ще опиша една забавна алегория – един татко бил доста ангажиран, тичал непрестанно по работа, само че купувал всичко на детето, заобикалял го с разкош, то се изучило, станало авторитетна фигура с власт и позиция. Минало време и синът споделил на своя водач: „ Доведи татко ми, дано със личните си очи види какъв човек съм станал аз. “ Отишъл водачът, взел бащата с първокласна кола, закарал го при момчето. Синът споделил: „ Ето, тате, даде си парите и аз станах огромен човек. “ Бащата дал отговор: „ Сине, да, ти си станал огромен, само че надали си станал човек, тъй като същинският човек не праща водач да докара татко му, а самичък отива да го види. “ Не парите и луксът основават фантазиите и копнежът да дадем нещо на света, да помогнем на болните да оздравеят, за създадем нов мощен мотор, свръх- бърз компютър. Най-важно е да не слагаме преди всичко банковата сметка и детето да привикне, че само парите и охолството имат значение. Онова, докосващо ни най-дълбоко и витално значимо, е духовната сметка в сърцето, която ще открием в мислите и възприятията на дребния човек – сметката на добротата и състраданието.

- В какво би трябвало да възпитават обществото и политиците?

- Много вредят и пречат феномени като неначетеност, доносничество, раболепство. Така да вземем за пример, взети непочтено изпити и дипломи усилват територията на неграмотността – вместо да израсне като човек с качества, индивидът остава необразован, самичък лишил себе си от умения, привички и познания да трансформира всекидневието към достолепие и правдивост. Какви пътища са открити пред необразования – да се отдаде на раболепство и нагаждачество, тъй като не има нужните качества да се пребори. Да, раболепния може да използваш през днешния ден, само че той на следващия ден ще съобщи тебе. Той не знае, не умее, лишен е от воля, неизменност, самичък е стъпкал и унищожил гения си, без да осъзнава, че това е най-безценният капитал за всеки човек.

Другият път на развиване пред необразования е доносничеството. Човекът, по лична воля лишил себе си от познания, е некадърен да се бори. Умее само да очерня и злослови. Обществото би трябвало от най-ранна възраст да възпитава младостта в дух на кураж, почтено държание и отстояване на личната, аргументирана позиция. А политиците посредством дейностите си следва всекидневно да вдъхват убеденост, че хората, които могат и знаят, са свободни и таман те ще бъдат сполучливи.

- Смятате ли, че е допустимо политическите партии да се обединят по тематиките, свързани с децата?

- Възможно е и е безусловно наложително – в случай че не се обединят за децата, за бъдещето, то те не са никакви политически „ сили “. Ако не го създадат, ще изгубят освен въздействието върху гласоподавателите, само че и смисъла си за бъдещето на България, а те съществуват в името на това бъдеще.

*Интервюто със Здравка Евтимова e взето във връзка акцията на Национална мрежа за децата „ Парламентарна група за децата “.