Разговаряме с Ева Майдел (Паунова), член на Европейския парламент (Група

Разговаряме с Ева Майдел (Паунова), член на Европейския парламент (Група на ЕНП) и ръководител на най-голямата организация на асоциации и цивилен придвижвания в Европа – Международно Европейско придвижване за политиките на Европейски Съюз за понижаване на потреблението на газ с 15%. Според нея предложението на Европейска комисия отива прекомерно надалеч. Да, съгласуваност за краткотрайно понижаване на потреблението е нужна, само че преразпределяне на облагите на енергийните производители към други страни е недопустимо и контрапродуктивно. С Ева Майдел обсъждаме още тематиките за изкуствения разсъдък, дигитализацията на бизнеса и присъединяване й в конференцията за сигурни и налични цифрови заплащания DIGI PAY на 5 октомври. Политическите цели на Ева Майдел включват нововъведения и потребление на нови технологии, поддръжка на бизнесмените и устойчиви вложения в Европа, както и усилване на достъпа до качествено обучение. В Европейския парламент тя е член на комисията по индустрия, проучвания и енергетика, както и на комисията по стопански и парични въпроси. Тя е член на Делегацията за връзки с Япония, както и делегацията за връзки със Съединени американски щати. Ева Майдел е измежду най-активните членове на Екологичен потенциал. Евродепутатът Майдел е и водещият докладчик в Комитета по индустрия по отношение на Закона за Изкуствен разсъдък, първият по рода си общ закон за изкуствения разсъдък, както и докладчикът от групата на ЕНП по отношение на Директивата NIS 2 за киберсигурността.   Г-жо Майдел, каква е оценката Ви за дейностите на Европейска комисия във връзка с решенията за понижаване на потреблениетона газ с 15% и всички други ограничения, за които Съвета на министрите по енергетика прикани предходната седмица? Ситуацията е много комплицирана. От една страна всички жители и бизнеси чакат от Европейски Съюз някакви дейности, с цел да не се стига до режим на тока, на парното или банкрути на компании през зимата. Русия и Путин са агресори и непосредствено заплашват европейския метод на живот. Трябва да им се противопоставим в този момент, тъй като на следващия ден цената, ще би трябвало да платим, ще е по-висока. Европейският съюз е не просто стопански блок, само че и общественост от споделени полезности. Общност на нации, които са подготвени да си оказват помощ в името на общото благополучие. Когато има наводняване някъде в България или напън по границата ни, ние разчитаме на европейските ни сътрудници за помощ. С енергетиката също би трябвало да има детайл на взаимност за най-тежко страдащите от неналичието на съветски енергийни източници. От друга страна, обаче, считам, предлагането на Европейска комисия отива прекомерно надалеч. Да, съгласуваност за краткотрайно понижаване на потреблението е нужна, само че преразпределяне на облагите на енергийните производители към други страни е недопустимо и контрапродуктивно. Всяка страна има независимост сама да дефинира енергийния си микс. Тези решения са взимани предвид на районните потребности, публични настроения и дългогодишна икономическа логичност. Например, страни като Австрия и Германия лимитират през последните години потреблението на нуклеарна сила и минават на съветски газ. Това е тяхно право, също както е право на България да продължава да употребява нуклеарна енергетика със съпътстващите провокации. И в този момент няма по какъв начин да се задължат едните общества да платят непосредствено за решенията на другите. На национално равнище какви са нужните ограничения, които би трябвало да се вземат в кратковременен и дълготраен проект? Очевидно е за всички, че ограниченията на национално равнище освен са незадоволителни, ами и извънредно закъснели. Ако държавните управления на президента Радев и Кирил Петков не бяха забавили с над година европейските средства по Кохезионните фондове и Плана за възстановяане и развиване, доста домове към този момент щяха да са санирани, доста бизнеси щяха да имат по-енергийно ефикасни производства. Най-спешните ограничения са продължение на механизма за отплата на небитовите консуматори на ток за цялата 2023г, с цел да може бизнесът да има сигурност и предвидимост, както и увеличение на резервирания потенциал на терминала за полутечен газ в Александруполис, в който България има благосъстоятелност с помощта на държавното управление на Борисов. Дългосрочно е значимо не просто да продължим диверсификацията на енергийните източници, само че и кардинално да се откажем от Газпром. Технологичната самостоятелност е не по-малко значима от енергийната, какви са новите регулации във връзка с микрочиповете и батериите? Технологичният суверенитет не значи да се изолираме от света. Неговият смисъл е да държим икономическото бъдеще в личните си ръце, а не да зависи от трети страни. Като един от договарящите за Европейския парламент по регламента за микрочиповете, т.нар Chips Act, за мен е значимо не просто да осигурим финансов запас, a да отчетем колкото се може повече аспекти от комплицираната верига на доставки. Включително и да създадем по този начин, че страните от Източна Европа да не бъдат просто фенове, а участници със личен потенциал и специализация. За мен Chips Act значи освен Европа да има своя гигафабрика за чипове под 10 нанометра За доста хора Chips Act значи Европа да има своя гигафабрика за чипове под 10 нанометра, с което да подсигури промишлеността и потреблението си на електроника. За мен, обаче, главното, което би трябвало да реализираме, е да развием потенциал в цялата вeрига на доставки и мощна европейска екосистема. Да имаме водещите учени и техники за дизайн, сглобяване, тестване които да обезпечат софтуерно водачество и самостоятелност и след 10-15 години. Как изкуственият разсъдък ще подкрепя предотвратяването на измами и възстановяване на потребителското прекарване в областта на заплащанията? Изкуственият разсъдък (ИИ) е не просто софтуерно надграждане, а напълно нова технология. Като договарящ в Европейския парламент по регламента за ИИ целя да улесним основаването на тази технология и да я създадем оптимално безвредна, с цел да може необятен кръг от обществото да ѝ се довери и да я употребява. Тогава всички печелим. Лицевото различаване посредством ИИ е извънредно значимо за дребните бизнеси Изкуственият разсъдък внася напълно ново равнище на персонализирано потребителско преживяване и потребление на финансови услуги. Може би най-известният образец е лицевото различаване. Въпреки мощния напън от левите и зелени политически групи да се забрани потреблението му, предлагам в законодателството да има изключение за дребни снабдители на услуги. Идеята е, че лицевото различаване посредством ИИ е извънредно значимо за дребните бизнеси да оценят надеждността и кредитния резултат на евентуални клиенти.  Какви са провокациите пред новаторските финтех компании да се наложат на европейския и интернационалните пазари? Финтех секторът в Европа и особено в България се развива с доста положителни темпове. Работя по тематиката още от 2017 година, когато проведох една от първите кръгли маси на Финтех фирмите в България. В следствие кооперацията сред тях докара до основаването на доста мощна асоциация, която е център и мотор на екосистемата. Законодателството не спомага новаторски подходи като регулаторен пясъчник, където могат да се тестват следено нововъведения В диалозите ми с хора от бранша остава чувството, че най-голямото предизвикателство пред финтех фирмите у нас е изчезналата иновационна инфраструктура. Законодателството не спомага новаторски подходи като регулаторен пясъчник, където могат да се тестват следено нововъведения преди да се пуснат на пазара. Нужна е и стратегическа поддръжка за подготовка на експерти, които да приключват в България и да притеглят задгранични вложители, както и модернизиране на разпоредбите и стимулиране на развиването на финансовия пазар у нас. Вие сте заместник-председател на най-голямата организация за МСП в Европа- SME Europe, какви регулаторни промени са нужни на национално и на европейско равнище, с цел да бъдат подтиквани да се развиват? Най-спешно дребният бизнес има потребност от поддръжка за справяне с енергийната ценова рецесия, както загатнах посредством продължение на механизма за подкрепяне и през 2023 година. За да увеличим устойчивостта на бизнеса на променлива волатилност, би трябвало да повишим успеваемостта им. Затова е значимо нарасналият риск при вложение в зелени планове от МСП да бъде стихотворец от страната. Това може да стане посредством стратегия на ББР, въвеждане на ESG стандарти и други принадлежности. Друг метод да са по-ефективни дребните компании, е като употребяват повече цифрови процеси. Нужно е доста нарастване на обществените вложения и регулаторни тласъци за цифровизация на бизнеса, в това число и повишение на цифровите умения на личния състав. Първите ограничения по Плана за възобновяване са за дребния бизнес, научихме ли и какви уроци от предходните капиталови стратегии? Най-важният урок от други европейски страни беше, че колкото по-бързо бизнесът има достъп до средства, толкоз по-невредим ще излезе от Коронавирус рецесията. Уви, държавното управление на Кирил Петков не подходи с схващане към дребния бизнес и избра неразбираемо за какво да забави проекта, което води до неналичието на помощ за МСП две години и половина след COVID-19. За бизнесът е значимо оперативните стратегии и Плана за възобновяване да проработят, а за задачата е нужна опитно ръководство и администрация. Продължаването на опитите в ръководството може да докара до обстановка, в която в средата на програмния интервал, в България още да няма разплащане по европроекти. Ще се включите в конфeрeнцията DIGI PAY за сигурни и налични цифрови заплащания на 5 октомври? Кои ще са главните тематики, които ще засегнете и за какво? Когато приказваме за цифров бизнес все по-често наложително става въпрос и за изкуствен интелект. Това се отнася с цялостна мощ за финансовия бранш и е изключитeлено значимо да намерим точния баланс сред регулация и стимулиране на нововъведенията, което е главен мой принцип в работата в Европейския парламент. Затова всяка полемика в България по тематиката ми дава нови аспекти и причини, които употребявам, с цел да съм сигурна, че ползите на правещите бизнес в България са взети под внимание в законодателния развой.