Разбрахме за изложбата на акад. Сапунджиев случайно. Тя ще бъде

Разбрахме за изложбата на акад. Сапунджиев инцидентно. Тя ще бъде открита в Съюза на архитектите във втория ден на нашия Mish Mash Fest. Беше ни забавно защо става дума и " Google " бе по този начин добър да ни упъти – Богоя Сапунждиев е един от най-изтъкнатите български сценографи. Освен това е и проектант, създател на няколко книги, художник с 27 изложения зад тила си. Като сценограф е работил по някои от най-големите планове на българската кинематография от недалечното минало – „ Златният век “, „ Хан Аспарух “, „ Топло “, „ Селянинът с колелото “ и други

Богоя Сапунджиев е роден в Панагюрище през 1930 година През 1955 година приключва Московския архитектурен институт, а от 1958 година е шеф на Декоростроителния отдел и художник-постановчик в Студията за игрални филми „ Бояна “. Работи основно в региона на филмовата сценография. Зададохме му няколко въпроса, а той бе по този начин добър да ни отдели от времето си и да ни опише освен за идната си галерия, само че и забавни обстоятелства от своята кариера.

Разкажете ни малко повече за изложбата във връзка 85-тата ви годишнина?

Изложбата е графика... моя графика, като под „ моя “ би трябвало да се схваща „ нетрадиционна “. Решил съм нещата по-особено... вие, уповавам се, ще ги видите. Това значи, че съм сложил съответното изображение дружно с нереални, декоративни детайли, които укрепват внушението на действителния обект.

Картините станаха бързо, нарисувах ги за месец. Много прочувствено и доста бързо. Бях се отказал да върша галерия за издаването на новата ми книга „ В прегръдките на живота “. Само че през лятото ненадейно музата пристигна, желанието ме принуди и аз седнах да рисувам. За месец, месец и половина приключих тези 37 картини и съгласно мен се получиха.

А книгата?

Досега пишех лирика, имам към 9 издадени стихосбирки и 17 книжки за деца. Моята щерка, която също е кинаджийка – беше режисьор по монтажа в киностудия „ Бояна – ми сподели: " Татко, стига с твоята лирика, напиши нещо за своя живот. " Замислих се и взех решение да напиша записки. Моят жанр се оказа малко телеграмен. Често са ме упреквали, че когато приказвам, го върша доста в резюме. Написах историята на живота си – това е книгата, по тази причина и се назовава „ В прегръдката на живота “. Тя ще бъде показана дружно с изложбата.

Как сте успявали да съчетавате толкоз доста функции в живота си – на сценограф, на художник, на стихотворец... Как се живее с толкоз доста гений?


Ако го назоваваме гений... само че, както и да го назоваваме, истината е, че аз съм успявал да работя доста бързо, каквото и да съм правил. За мой шанс постоянно всичко сполучливо съм завършвал.

Разкажете ни някоя забавна преживелица от вашия професионален живот...

Започнах кино лентата „ Златният век “ с Иво Морчев като режисьор. Щеше да е ефирен филм, сериен. Започнах с огромно предпочитание. Защото като се изключи че филмът е исторически, за този интервал има доста останали извори – манускрипти, стенописи... Художникът може да черпи ентусиазъм. Изпълних цялото си ателие в Киноцентъра със сценографски ескизи. Режисьорът беше доста удовлетворен и работехме. В този миг обаче се появи различен режисьор – Людмил Стайков. Идва и ми споделя: " Повериха ми „ Хан Аспарух “ на мен. " (Първоначално щеше да го снима Вили Цанков.) Казвам му: „ Честито! “ Той отвръща: " И на теб честито! Ти ще му бъдеш художник “. " Ааа, не – незабавно отговорих – аз си имам филм и за нищо на света не бих го оставил. " Но и Людмил не се отхвърля: " Ако би трябвало, ще спрем „ Златният век “ и откакто свършим „ Аспарух “, ще продължиш по него. " Така и стана. Доколкото ми е известно – това единственият случай в света, поради художник-постановчик да спрат филм...

Изложбата на акад. Сапунждиев ще бъде открита в Съюза на архитектите на 13 декември.