Разбиващ анализ на Мария Спирова. Спира дъха от иронично-стоманена неприязън

Мария Спирова със съсипващата истина: Съветник по почтеност ни е нужен толкова, колкото Е НУЖЕН СЪВЕТНИК ПО НАВОДНЕНИЯТА В САХАРА

Разбиващ разбор на Мария Спирова. Спира дъха от иронично-стоманена злост към самозабравилата се власт имитираща 35 години народна власт. Толкова самозабравила се, че когато се заприказва по света за „ фасадната народна власт “, всеки да я свързва с България.

Горе-долу ще стане като честност и консултант по честността – служба, която следва да забележим какво ще поучава премиера, само че в случай че си нечестен, 20 съветници да назначиш, те не могат да трансформират вродената балканска ловкост. А и няма охранителни компании, които да оферират услуга „ честност “ против такса успокоение.

SafeNews разгласява текста без редакторска интервенция

В българското схващане думата „ честност “ е криворазбрана.

Тя произлиза от славянски корен, имащ общо с думата „ респект “ – отдаване на дължимото внимание на границите, които обрисуват и отделят положителното от злото, реда от хаоса. Почит към това, което е редно, нравствено възможно. Уважение към разпоредбите като метод на живот.
Почтеният човек е човек, който не престъпва границите на допустимото, не прекрачва разпоредбите.

Проблемът у нас е, че разпоредбите са два типа. Истински и привидни. Публични и родово-общинни. Тези, които са за пред хората, и тези, които правят работата.

Истински и само значими са единствено тези, в които ни посвещава групата, към която принадлежим – вътрешните, неписаните правила, отразяващи действителната локална подчиненост, а не формалната, хартиена такава.
Истински са НЕ тези правила, които се изповядват, а тези, които се практикуват в действителността. А сред тези две структури няма мостове и в никакъв случай не е имало.

Действителността на българското общество не е комплицирана. Тя е, бих споделила, чистосърдечно декларирана и елементарно налична през фолклора.

Тази реалност изисква една тиха, само че неотлъчна преданост – племенна, към неофициалните мрежи на властта – НЕ към обети, конституции и други официални атрибути на огромната държавност. Тази апокрифна реалност е затворена към външния свят и неговоте мечти за демократични институции и общовалидна правда.

Властта у нас е интимно свещенодействие – полунаследствено, полу-заграбено със мощ. У нас, след 35 години фасадна народна власт, властта си остава непублична, не-институционална или сигурно не социална.

Законът е врата у поле.

Героите на българския народ са Андрешко, Хитър Петър и Бай Ганьо – хитреците, които постоянно оцеляват, тъй като умеят да злоупотребяват с ЧУЖДИТЕ упования за честност. Трикстъри, които показват пренебрежение към разпоредбите на цивилизацията и/или държавността във всичките им форми, достигали някак нашата територия – османска, западна, монархическа…

Цинизмът, радикалният утилитаризъм, като висша форма на оцеляване СА фундаментални за нашата общностна просвета. Те са интензивно и откровено прегърнати полезности, които водят след себе си нормализацията на шмекеруването: визията, че не е морално укоримо да манипулираш околната си среда и всички в нея – по всевъзможен начин – с цел да постигнеш задачите си. Всичко е въпрос на игра с мигане, на договорка, на алъш вериш със своите и брутално, неразкаяно мамене и пързаляне на външните, непознатите.

Вторият метод у нас е постоянно първи.

В този смисъл, почтеният човек в български условия е особеност. Той просто не е схванал *кои* са *същинските правила* и по някаква странна причина е избрал да бъде… балък. Ортак с никого, еднообразно непознат всекиму. Самоотълчил се от колектива.

Та, честността у нас е в най-хубавия случай синонимн на с тип учудваща доверчивост. С някаква ексцентрична неприспособимост към условията на императива за оцеляване.

И консултант по честност ни е необходим точнo толкоз, колкото на туарегите в Сахара им е необходим консултант по наводняванията.

Непознато събитие.

Мария Спирова