Нелегалният и патриархът
Разбирането е основна дума от всеки исторически роман. Затова и през днешния ден, говорейки за времето " преди ", на процедура се опитваме да съобщим някакъв опит, да опишем какво и по какъв начин е било. И въпреки всичко доста неща звучат необикновено дори за съвременниците на разигралите се събития.
Историята, която имам намерение да опиша, е таман от този жанр. Ще я изложа такава, каквато я прочетох в създаването, водена от Държавна сигурност против българския патриарх Кирил. Смайваща и невероятна история от времето на комунистическия режим, за която няма да откриете нито дума даже в извънредно забавните патриаршески " Дневници ", видели бял свят наскоро (София, Нов български университет, 2018, обява Живко Лефтеров и Момчил Методиев). Нещо, изцяло обяснимо – патриарх Кирил е бил напълно наясно, че записките му ще попаднат на първо време в ръцете на изключително " профилирани читатели " от службите на Народна република България. И явно не е желал, нито е считал за належащо самичък да облекчава напъните им.
А в действителност става дума за " сюжет ", който от 50-те години заживява " личен живот " в четиритомната ДС-разработка " Топола ", водена против Константин Марков Константинов (патриарх Кирил Български). В него, дано подчертаем, има документи и отпреди 1944 година, свързани с позициите му в отбрана на евреите, с вероятното му присъединяване в интернационалните анкетни комисии по случаите " Катин " и " Виница " (което не се осъществява) и така нататък Има документи за ареста му още като Пловдивски митрополит в Дирекцията на Народната милиция (14 октомври 1944 г.) и протоколи от разпитите. Има и собственоръчно негово свидетелствуване по какъв начин е бил принуден със мощ в нощта на 12 декември 1944 година от асистент коменданта Любчо да напише оставката си от Пловдивската катедра с аргумента, че тя е " прекомерно тежка за неговите сили и заради персоналното му недостойнство (), по тази причина моли Св. Синод да му отреди място в някой манастир ". Мемоарни свидетелства от следствения арест и от Централния затвор описват по какъв начин по това време митрополит Кирил е унижаван и измъчван, по какъв начин полицаи за безчинство са чистели коридора с брадата му. Детайли, които са значими. Те също са част от историята на комунистическия режим, която още не сме прочели.
Изтръгнатата със мощ " оставка " на митрополит Кирил по този начин и не е била употребена. Обратното, през март 1945 година той е освободен, след голям брой застъпничества, включително и от еврейски организации. В решението за преустановяване на следствието против него, носещо подписа на " прословутия " национален обвинител Георги Петров Драгиев, даже се упоменават " двадесет и пет изложби, телеграми, писма, молби с голям брой подписи, удостоверения, както и писмо от Областния комитет на Отечествен фронт Пловдив всички те упорстват да бъде освободен и върнат техният обичан овчар. Такава спонтанна манифестация на обич към арестувания митрополит Кирил е нещо удивително и пръв по рода си и силата си случай ", написа безпощадният обвинител. Нещо, в действителност невиждано, изключително в онази мрачна и кървава есен на 1944 година, белязана с толкоз боязън и страдания.
Държавна сигурност обаче не изпуска духовника от око, внедрявайки към него сътрудници . Особено неспокойствие провокира взетото от него решение като наместник-председател на Св. Синод, дружно с останалите митрополити, да се отпускат месечни помощи на фамилиите на свещеници, потърпевши за вярата: " Безследно изчезнали – 62 200 лева, наказани на гибел от Народния съд – 19 000 лева, наказани и намиращи се в пандиза – 142 700 лева, намиращи се в Трудово-възпитателно общежитие – 24 400 лева, или всичко 251 300 лева, което за една година прави 3 015 600 лева ". Внедрените към него " живи микрофони " свидетелстват, че Кирил намерено приказва по какъв начин " комунистическата власт по всякакъв начин се стреми да закрие Църквата ", че покровителства " някогашни хора ". От многочислените информации за обкръжението му излиза наяве, че той подава ръка в неволя и че на него безусловно дължат оцеляването си хора като Димитър Талев, Симеон Радев и Змей Горянин, учените Михаил Арнаудов и Иван Дуйчев.
Тази година се навършват шестдесет и пет години от интронизацията на този първи български патриарх (10 май 1953 г.) и е редно да споменем този негов жест в поддръжка на лица, лишени от опция за интелектуална или социална активност . Става дума безусловно за физическото оцеляване на тях и техните фамилии в първите години на комунистическия режим.
Така стигаме и до сюжета за " незаконния и патриарха ", който в действителност смайва при прочита на цялото това досие. Някъде от средата то е напряко засипано от информации за търсения Никола Костадинов Коларов, по специалност публицист, македонски деятел, наказан от Шести състав на Народния съд на 10 години затвор за своите изявления. Отначало човек взема решение, че става дума за някаква неточност, че " ДС-продукцията " просто е смесила досието на патриарха с това въпросния Никола Коларов. Постепенно, информация след информация, става обаче ясно, че машината на службите е напипала някаква връзка, подчинена на агентурна логичност.
Ала кой е Никола Коларов? От документите на Държавна сигурност излиза наяве, че той е роден през 1902 година в Дупница, където приключва главно и приблизително обучение, а след това учи правни науки в Швейцария, секретар е на Македонския юношески съюз в Париж през 20-те години. Че брачната половинка му Бойка е щерка на известния македонския челник Михаил Развигоров. Че Коларов е изявен журналист, непосредствен до Данаил Крапчев и Димитър Талев, че е " ванчемихайловист ". Че е бил доцент по дипломатическа история в Свободния университет и помощник на проф. Г. П. Генов. Че е създател на книгите " От Ньой до свободна България ", " Дипломатическа история на Балканите " и " Спомени за Яворов ". Че по време на войната издава в Скопие в. " Целокупна България ", където е бил командирован като регионален шеф разполагаем.
Следват още и още информации за това, че е в неопределеност от 9 септември 1944 година и е с невлязла в действие десетгодишна присъда от Народния съд. Има данни, че през 1945–1946 година е засичан в Капиновския манастир, само че е липсващ оттова. Щателно създаден проект от 1952 година за агентурно-оперативни мероприятия против " Комитата " (Никола Коларов) демонстрират, че комунистическата власт го търси къде ли не. Анализът на Държавна сигурност е, че той не е напуснал страната, а някой му оказва помощ да се укрие. И още веднъж се правят разработки и наблюдения. Разработват брачната половинка му Бойка, наблюдават децата му, околните, неговите познати. Подозират, че може би живее под непозната идентичност. И има нещо, което в действителност не дава мира на Държавна сигурност: че нечия невидима ръка оказва помощ на този преследван човек.
Документите в досието на патриарха демонстрират, че е било тъкмо по този начин. Истината е, че на Богоявление 1946 година преследваният Никола Коларов се взема решение на обезверена стъпка: появява се на водосвета на река Марица, макар риска да бъде разпознат, с цел да потърси помощ от пловдивския митрополит Кирил, с който, забележете, напълно не са близки. От разпитите на Коларов в края на живота му излиза наяве, че те са се виждали в миналото, само че най-вече два или три пъти – на съвещания на съюза " Отец Паисий " или на организацията " Братство " и може би един път в Скопие, по време на войната, когато Кирил, с решение на Св.Синод, е претрупан и с катедрата на Маронийски свещеник.
И по какъв начин мислите, че реагира освободеният неотдавна от пандиза митрополит, изпитал на гърба си следствието в Държавна сигурност? Разперва ръце с думите, че нищо не може да направи за своя близък? Изразява най-общи думи на съпричастност към един преследван човек, чийто живот е в заплаха?
Не, духовникът Кирил постъпва по този начин, както му повелява неговият християнски и човешки дълг. Както постъпва и по-преди, когато към него се обръща за помощ еврейската общественост в Пловдив. Не единствено че разпорежда да укрият Никола Коларов в земеделското стопанство на епархията, само че скоро му урежда и среща със брачната половинка му Бойка. Срещата става посредством близката на патриарха Виктория Чавова, и то в нейния дом в София, където Коларов е откаран с автомобила на пловдивската митрополия.
Веднага по-късно Коларов под подправена идентичност е назначен на непрекъсната работа в земеделското стопанство " Орта хан ". Митрополит Кирил е бил наясно, че оказва помощ на незаконен с присъда, търсен от комунистическата власт. Той добре е съзнавал каква заплаха поема и че може да се върне назад в пандиза. Но не е могъл да постъпи иначе.
В същото време комунистическите управляващите ревизират всички връзки на незаконния Никола Коларов – чичовци, вуйчовци, лели и сродници из цялата страна. Нищо. В края на показанията по делото му четем, че 31 души, множеството свързани с Църквата, са знаели неговата същинска идентичност. Но никой от тях не го е предал. От християнски дълг и преданост към патриарха.
Казвам към патриарха, тъй като в досието му след интронизацията – от 1 юни 1954 година –виждаме една заповед, подписана към този момент от Кирил, патриарх Български. И в нея четем следното:
По решение на подведомствения ми епархийски съвет назначаваме за хазаин на митрополитското стопанство " Орта хан " Ангел Христов Константинов, считано от 1 април 1954 година, а плануванаъа от бюджета заплата 528 лева е увеличена за прослужени години с 20 лева или всичко месечна заплата 548 лева
Кратко и ясно. Ангел Христов Константинов е подправената идентичност на Никола Коларов. От неговите показания след това научаваме, че отново по предписание на патриарх Кирил част от тази заплата е отивала за прехрана на фамилията му.
Патриархът не е забравял за своя " незаконен " . Срещали са се два или три пъти. Какво са си говорили, няма по какъв начин да узнаем. Вероятно тези срещи са били значима духовна поддръжка за преследвания човек.
Държавна сигурност попада по дирите на Никола Коларов едвам през април 1956 година, таман след прословутия априлски пленум.
Оттогава датира и следното оперативно " предложение ", което откриваме в досието на патриарха. То е от 30 април 1956 година и в него се оповестява, че по агентури данни Коларов, обект на издирвателно дело " Котарак ", е открит в имението на пловдивската епархия. Предложението е той да бъде арестуван секретно, което и става.
През 1956 година обаче не може да се работи както през 1944–1946 година Не я ясно по какъв начин Държавна сигурност попада в дирите на Коларов, обяснението е с режима на пререгистрация. Оперативните служащи, които го арестуват, се показват за преброители по изборите. Когато той влиза вкъщи си, с цел да им даде паспорта си, е арестуван. След 12 години на търсения от страна на Държавна сигурност. Навярно връх в историята на комунистическа България.
И се стартира ново писане на оперативни информации. Патриарх Кирил е упрекнат, че е " основал условия за укриване на незаконния Никола Коларов, михайловист, наказан от Народния съд, от 1946 година до 1956 година ".
Държавна сигурност тържествуващо оповестява персонално на други Тодор Живков, че е арестуван рисков " нелегал " .
Изготвя се и съответното предложение:
Патриарх Кирил да бъде извикан в Министерския съвет или в Президиума на Народното събрание и да се вземе отношение към него, за което има направена информация.
Да се вземе какво " отношение "? Да се арестува патриархът? Звучи неуместно даже за оня режим, поради на големия му публичен престиж на духовника. Ето за какво персонално зам.министърът на Министерство на вътрешните работи Горги Кумбилиев написа следната резолюция:
" Съгласно напътствията на Централен комитет на Българска комунистическа партия Никола Коларов да се изпрати в затвор за излежаване на присъдата, която има. Другите подследствени да се освободят, без да се завежда дело за съдене. По материалите към патриарха и Чавова на никое място да не се приказва и същите да се съхраняват строго секретно ".
11.08.1956 година
Никола Коларов е вкаран в Старозагорския затвор, сетне е пратен в Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран (говори се – отново по покровителство от патриарха), само че четири месеца по-късно е покосен от инфаркт. На погребението, с цел да отдадат последна респект на този толкоз преследван човек, един до различен застават Димитър Талев, Симеон Радев и Кирил, патриарх български.
Този път легално.
Текстът е оповестен в портала " Култура "
Историята, която имам намерение да опиша, е таман от този жанр. Ще я изложа такава, каквато я прочетох в създаването, водена от Държавна сигурност против българския патриарх Кирил. Смайваща и невероятна история от времето на комунистическия режим, за която няма да откриете нито дума даже в извънредно забавните патриаршески " Дневници ", видели бял свят наскоро (София, Нов български университет, 2018, обява Живко Лефтеров и Момчил Методиев). Нещо, изцяло обяснимо – патриарх Кирил е бил напълно наясно, че записките му ще попаднат на първо време в ръцете на изключително " профилирани читатели " от службите на Народна република България. И явно не е желал, нито е считал за належащо самичък да облекчава напъните им.
А в действителност става дума за " сюжет ", който от 50-те години заживява " личен живот " в четиритомната ДС-разработка " Топола ", водена против Константин Марков Константинов (патриарх Кирил Български). В него, дано подчертаем, има документи и отпреди 1944 година, свързани с позициите му в отбрана на евреите, с вероятното му присъединяване в интернационалните анкетни комисии по случаите " Катин " и " Виница " (което не се осъществява) и така нататък Има документи за ареста му още като Пловдивски митрополит в Дирекцията на Народната милиция (14 октомври 1944 г.) и протоколи от разпитите. Има и собственоръчно негово свидетелствуване по какъв начин е бил принуден със мощ в нощта на 12 декември 1944 година от асистент коменданта Любчо да напише оставката си от Пловдивската катедра с аргумента, че тя е " прекомерно тежка за неговите сили и заради персоналното му недостойнство (), по тази причина моли Св. Синод да му отреди място в някой манастир ". Мемоарни свидетелства от следствения арест и от Централния затвор описват по какъв начин по това време митрополит Кирил е унижаван и измъчван, по какъв начин полицаи за безчинство са чистели коридора с брадата му. Детайли, които са значими. Те също са част от историята на комунистическия режим, която още не сме прочели.
Изтръгнатата със мощ " оставка " на митрополит Кирил по този начин и не е била употребена. Обратното, през март 1945 година той е освободен, след голям брой застъпничества, включително и от еврейски организации. В решението за преустановяване на следствието против него, носещо подписа на " прословутия " национален обвинител Георги Петров Драгиев, даже се упоменават " двадесет и пет изложби, телеграми, писма, молби с голям брой подписи, удостоверения, както и писмо от Областния комитет на Отечествен фронт Пловдив всички те упорстват да бъде освободен и върнат техният обичан овчар. Такава спонтанна манифестация на обич към арестувания митрополит Кирил е нещо удивително и пръв по рода си и силата си случай ", написа безпощадният обвинител. Нещо, в действителност невиждано, изключително в онази мрачна и кървава есен на 1944 година, белязана с толкоз боязън и страдания.
Държавна сигурност обаче не изпуска духовника от око, внедрявайки към него сътрудници . Особено неспокойствие провокира взетото от него решение като наместник-председател на Св. Синод, дружно с останалите митрополити, да се отпускат месечни помощи на фамилиите на свещеници, потърпевши за вярата: " Безследно изчезнали – 62 200 лева, наказани на гибел от Народния съд – 19 000 лева, наказани и намиращи се в пандиза – 142 700 лева, намиращи се в Трудово-възпитателно общежитие – 24 400 лева, или всичко 251 300 лева, което за една година прави 3 015 600 лева ". Внедрените към него " живи микрофони " свидетелстват, че Кирил намерено приказва по какъв начин " комунистическата власт по всякакъв начин се стреми да закрие Църквата ", че покровителства " някогашни хора ". От многочислените информации за обкръжението му излиза наяве, че той подава ръка в неволя и че на него безусловно дължат оцеляването си хора като Димитър Талев, Симеон Радев и Змей Горянин, учените Михаил Арнаудов и Иван Дуйчев.
Тази година се навършват шестдесет и пет години от интронизацията на този първи български патриарх (10 май 1953 г.) и е редно да споменем този негов жест в поддръжка на лица, лишени от опция за интелектуална или социална активност . Става дума безусловно за физическото оцеляване на тях и техните фамилии в първите години на комунистическия режим.
Така стигаме и до сюжета за " незаконния и патриарха ", който в действителност смайва при прочита на цялото това досие. Някъде от средата то е напряко засипано от информации за търсения Никола Костадинов Коларов, по специалност публицист, македонски деятел, наказан от Шести състав на Народния съд на 10 години затвор за своите изявления. Отначало човек взема решение, че става дума за някаква неточност, че " ДС-продукцията " просто е смесила досието на патриарха с това въпросния Никола Коларов. Постепенно, информация след информация, става обаче ясно, че машината на службите е напипала някаква връзка, подчинена на агентурна логичност.
Ала кой е Никола Коларов? От документите на Държавна сигурност излиза наяве, че той е роден през 1902 година в Дупница, където приключва главно и приблизително обучение, а след това учи правни науки в Швейцария, секретар е на Македонския юношески съюз в Париж през 20-те години. Че брачната половинка му Бойка е щерка на известния македонския челник Михаил Развигоров. Че Коларов е изявен журналист, непосредствен до Данаил Крапчев и Димитър Талев, че е " ванчемихайловист ". Че е бил доцент по дипломатическа история в Свободния университет и помощник на проф. Г. П. Генов. Че е създател на книгите " От Ньой до свободна България ", " Дипломатическа история на Балканите " и " Спомени за Яворов ". Че по време на войната издава в Скопие в. " Целокупна България ", където е бил командирован като регионален шеф разполагаем.
Следват още и още информации за това, че е в неопределеност от 9 септември 1944 година и е с невлязла в действие десетгодишна присъда от Народния съд. Има данни, че през 1945–1946 година е засичан в Капиновския манастир, само че е липсващ оттова. Щателно създаден проект от 1952 година за агентурно-оперативни мероприятия против " Комитата " (Никола Коларов) демонстрират, че комунистическата власт го търси къде ли не. Анализът на Държавна сигурност е, че той не е напуснал страната, а някой му оказва помощ да се укрие. И още веднъж се правят разработки и наблюдения. Разработват брачната половинка му Бойка, наблюдават децата му, околните, неговите познати. Подозират, че може би живее под непозната идентичност. И има нещо, което в действителност не дава мира на Държавна сигурност: че нечия невидима ръка оказва помощ на този преследван човек.
Документите в досието на патриарха демонстрират, че е било тъкмо по този начин. Истината е, че на Богоявление 1946 година преследваният Никола Коларов се взема решение на обезверена стъпка: появява се на водосвета на река Марица, макар риска да бъде разпознат, с цел да потърси помощ от пловдивския митрополит Кирил, с който, забележете, напълно не са близки. От разпитите на Коларов в края на живота му излиза наяве, че те са се виждали в миналото, само че най-вече два или три пъти – на съвещания на съюза " Отец Паисий " или на организацията " Братство " и може би един път в Скопие, по време на войната, когато Кирил, с решение на Св.Синод, е претрупан и с катедрата на Маронийски свещеник.
И по какъв начин мислите, че реагира освободеният неотдавна от пандиза митрополит, изпитал на гърба си следствието в Държавна сигурност? Разперва ръце с думите, че нищо не може да направи за своя близък? Изразява най-общи думи на съпричастност към един преследван човек, чийто живот е в заплаха?
Не, духовникът Кирил постъпва по този начин, както му повелява неговият християнски и човешки дълг. Както постъпва и по-преди, когато към него се обръща за помощ еврейската общественост в Пловдив. Не единствено че разпорежда да укрият Никола Коларов в земеделското стопанство на епархията, само че скоро му урежда и среща със брачната половинка му Бойка. Срещата става посредством близката на патриарха Виктория Чавова, и то в нейния дом в София, където Коларов е откаран с автомобила на пловдивската митрополия.
Веднага по-късно Коларов под подправена идентичност е назначен на непрекъсната работа в земеделското стопанство " Орта хан ". Митрополит Кирил е бил наясно, че оказва помощ на незаконен с присъда, търсен от комунистическата власт. Той добре е съзнавал каква заплаха поема и че може да се върне назад в пандиза. Но не е могъл да постъпи иначе.
В същото време комунистическите управляващите ревизират всички връзки на незаконния Никола Коларов – чичовци, вуйчовци, лели и сродници из цялата страна. Нищо. В края на показанията по делото му четем, че 31 души, множеството свързани с Църквата, са знаели неговата същинска идентичност. Но никой от тях не го е предал. От християнски дълг и преданост към патриарха.
Казвам към патриарха, тъй като в досието му след интронизацията – от 1 юни 1954 година –виждаме една заповед, подписана към този момент от Кирил, патриарх Български. И в нея четем следното:
По решение на подведомствения ми епархийски съвет назначаваме за хазаин на митрополитското стопанство " Орта хан " Ангел Христов Константинов, считано от 1 април 1954 година, а плануванаъа от бюджета заплата 528 лева е увеличена за прослужени години с 20 лева или всичко месечна заплата 548 лева
Кратко и ясно. Ангел Христов Константинов е подправената идентичност на Никола Коларов. От неговите показания след това научаваме, че отново по предписание на патриарх Кирил част от тази заплата е отивала за прехрана на фамилията му.
Патриархът не е забравял за своя " незаконен " . Срещали са се два или три пъти. Какво са си говорили, няма по какъв начин да узнаем. Вероятно тези срещи са били значима духовна поддръжка за преследвания човек.
Държавна сигурност попада по дирите на Никола Коларов едвам през април 1956 година, таман след прословутия априлски пленум.
Оттогава датира и следното оперативно " предложение ", което откриваме в досието на патриарха. То е от 30 април 1956 година и в него се оповестява, че по агентури данни Коларов, обект на издирвателно дело " Котарак ", е открит в имението на пловдивската епархия. Предложението е той да бъде арестуван секретно, което и става.
През 1956 година обаче не може да се работи както през 1944–1946 година Не я ясно по какъв начин Държавна сигурност попада в дирите на Коларов, обяснението е с режима на пререгистрация. Оперативните служащи, които го арестуват, се показват за преброители по изборите. Когато той влиза вкъщи си, с цел да им даде паспорта си, е арестуван. След 12 години на търсения от страна на Държавна сигурност. Навярно връх в историята на комунистическа България.
И се стартира ново писане на оперативни информации. Патриарх Кирил е упрекнат, че е " основал условия за укриване на незаконния Никола Коларов, михайловист, наказан от Народния съд, от 1946 година до 1956 година ".
Държавна сигурност тържествуващо оповестява персонално на други Тодор Живков, че е арестуван рисков " нелегал " .
Изготвя се и съответното предложение:
Патриарх Кирил да бъде извикан в Министерския съвет или в Президиума на Народното събрание и да се вземе отношение към него, за което има направена информация.
Да се вземе какво " отношение "? Да се арестува патриархът? Звучи неуместно даже за оня режим, поради на големия му публичен престиж на духовника. Ето за какво персонално зам.министърът на Министерство на вътрешните работи Горги Кумбилиев написа следната резолюция:
" Съгласно напътствията на Централен комитет на Българска комунистическа партия Никола Коларов да се изпрати в затвор за излежаване на присъдата, която има. Другите подследствени да се освободят, без да се завежда дело за съдене. По материалите към патриарха и Чавова на никое място да не се приказва и същите да се съхраняват строго секретно ".
11.08.1956 година
Никола Коларов е вкаран в Старозагорския затвор, сетне е пратен в Белене. На 12 септември 1960 година е амнистиран (говори се – отново по покровителство от патриарха), само че четири месеца по-късно е покосен от инфаркт. На погребението, с цел да отдадат последна респект на този толкоз преследван човек, един до различен застават Димитър Талев, Симеон Радев и Кирил, патриарх български.
Този път легално.
Текстът е оповестен в портала " Култура "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ