Разбираемо е заглавието да прозвучи скандално за мнозина, в крайна

Разбираемо е заглавието да прозвучи скандално за мнозина, в последна сметка може ли такава свята концепция като националната самостоятелност да бъде осквернена с контрабанда.

Но хайде да забележим обстоятелствата, по-точно данните за референдума в Каталуния на 1 октомври. За независимостта са дали своят вот 90,18 % от участниците в референдума. Според водача й Карлес Пучдемон и обкръжението му това число наподобява убийствено и би трябвало да затвори устата на всички съперници на каталунската самостоятелност.

Само че в референдума са взели участие 2,28 млн. души, а това много под половината от 5,31-милионния каталунски електорат. По публични данни това са 43,03 %. С други думи референдумът е недействителен.

Един плебисцит може да се одобри като политическа митница. Волеизлеянието фиксира коя концепция дава отговор на условията, устоя инспекцията за разпоредбите и надлежно може да бъде пласирана законно в политическото пространство. Съответно политическите хрумвания, които не минат през митницата на волеизлеянието, само че въпреки всичко намерят способи да се завъртят в политиката, стават контрабандни. Точно това се е случило с каталунската самостоятелност поради ниската изборна интензивност.

Окрилени от високия резултат за независимостта, Пучдемон и съидейниците му евентуално си мислят, че индикаторът за изборната интензивност е юридическа условност или политически педантизъм, които не би трябвало да влизат в сметките, когато се вършат велики исторически каузи. Няма да се изненадам, в случай че си вършат следната аритметика – от 90 % „ за “ независимостта изваждаме 8-те %, които не доближиха до 51% изборна интензивност, с цел да бъде референдумът законен. Така получените 82 % са отново толкоз доста, че вършат каталунската самостоятелност необорима. И необратима.

Да, но това е казуистика с числата, извращение на данните. С такава логичност може да каже, че 3 минус 2 е равно на 4.

Освен това Пучдемон може да бъде контриран с друга, много по-простичка аритметика и действителна, а не казуистична логичност. Ако изборната интензивност е 43 %, излиза, че негласувалите са 57 %. И надали те са били твърди последователи на каталунската самостоятелност. Ако бяха такива, нямаше да пропуснат опцията да гласоподават за нея.

Има и друго. Тази неделя в Барселона демонстрираха каталунците, които желаят районът ми да не се отделя от Испания. Според медийните известия техният брой е варирал от 1,1 милиона до 1,5 милиона души. Събирал ли е Пучдемон толкоз доста каталунци в хода на цялата си акция, в това число и за референдума? Впрочем, в случай че съпоставите тези цифри с явилите се пред урните 2,28 млн. каталунци, ще стане ясно, че последователите на Испания в първия случай са съвсем половината от гласувалите в референдума, а във втория са даже повече от тази половина.

Между другото последните 10 дни на октомври в Каталуния бяха извършени 4 допитвания и в три от тях последователите на Испания бяха болшинство.

Дори да приемем тези допитвания и другите доводи за противоречиви, има един неопровергаем факт, който няма по какъв начин да се подмине – в референдума на 1 октомври са взели участие много (с цели 8 процента) под половината от каталунския гласоподаватели.

В последна сметка какво излиза? Последвалите дейности на Пучдемон и съидейниците му, в това число и екзалтираното прокламиране на независимостта, значат, че едно малцинство диктува волята си над болшинството. Това няма по какъв начин да е народна власт, въпреки че тя бди и брани правата на малцинствата. В този смисъл Пучдемон прокарва концепцията си по „ втория метод “, а каталунската самостоятелност се получава чиста проба политическа контрабанда. Въпреки ореола на праведност, която има тази концепция. /БГНЕС

--------------

Юри Михалков, началник на Международния отдел в Агенция БГНЕС.