Проф. Иван Младенов: Спри там, където тишината е глагол
„ Раз/сдвоение “ – тази книга наподобява на странствуване и не/всеки може да се качи на кораба на тази книга. Тази книга е книга за мисленето, споделя самият създател – проф. Иван Младенов. Написана е в руслото на съвсем непознатия семиотичен прагматизъм. Действието се развива на транспортен съд, имитация на „ Титаник “, плаващ сред артистични селища от началото на XX век в търсене на нови сетива и усещания. В центъра е стремителна любовна история в апогея на своя разпад, заздравен от обречеността на кораба, заника на модерните хрумвания и изтлялото очакване в науката. Разказът израства върху действителни епизоди от живота на Витгенщайн, Фреге, Лизе Майтнер, Томас Ман, Едвард Григ, само че разказвачът остава неразкрит. Пътят към ново сдвояване в любовта минава през семиотично виждане за ангелите като прорези към затрупани просветления.
Корабът
" Разбира се, че корабът е метафора. Но тази метафора, сходно на всичко в тази книга е мощно релативизирана. Корабът хем е " Титаник ", хем не е " Титаник ". Книгата не идеологизира, тя се пробва върху обстоятелства, върху персони, релативизирайки нещата, се пробва да тръгне към техния законосъобразен край, който се оказва неуспех. Това е въз основа на една фамозна мисъл, че в последна сметка всеки човешки живот е един неуспех. "
Ангелите са прорези към светлината
" Аз се пробвам да видя оптимистичното и то е – в случай че повярваме в ангелите. Имам поради една доста фамозна ария на Ленард Коен, който споделя: " Всяко нещо е с пукнатини, оттова влиза светлината ". При мен, въз основа на всичко, което съм написал, е противоположното – светлината идва с живота. А ангелите са прорези към живота. "
Особен темп и динамичност на словореда
" Този резултат е безусловно издирван. Както в една от британските ми книги има една зелена линия изпод, което алармира, че това не е книга за четене в метрото. Така и тук този извърнат словоред е нещо като " легналия служител на реда " – да предизвести, че това не е леко четиво. "
Истината е безусловна, само че пътят към нея може и да е неправилен
" Чисто философско и теологично построение, това е, което проповядва християнската черква. Ако истината е една, то всеки може да я реализира, т.е. никой не може да я реализира. Истината в действителност е една. Тя не е в никакъв случай това, което постоянно се споделя, че е някъде по средата. Ако беше по този начин, щеше да е приблизително аритметично. По-скоро ние можем да се стремим към истината и да бъдем по-далеч или по-близо до нея, само че тя постоянно е една. "
Спри там, където тишината е глагол
" Все едно не съм го написал аз... Така си пристигна. Книгата стартира да се написа сама – стартира моето тяло да я написа. А бъркайки надолу в мислите си, започнаха да ме болят думите... "
Ангели е равно на надежда
" Ангели е равно на вярата, че може да има сдвоение, което е другата част от раз/сдвоение, само че би трябвало да повярваме в тях до дъно. "
Репортаж от премиерата на романа на проф. Иван Младенов в Американския център на Столичната библиотека можете да чуете от звуковия файл.
Снимки – Милена Бордън, персонален ФБ профил на Иван Младенов
Иван Младенов е професор по семиотика в Института за литература към Българската академия на науките с интернационална кариера. Неговият главен теоретичен интерес е към философията на Чарлс С. Пърс, чиято доктрина употребява в книгата си Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia, оповестена в лондонското издателство Routledge през 2006 година, преиздадена през 2014 година Книгата е преведена на японски език и отпечатана от издателството Keiso-shobo Ltd. в Токио през 2012 година Младенов преподава в доста европейски страни, както и в Съединени американски щати: Блумингтън (САЩ), Залцбург (Австрия), Хелзинки (Финландия), Бремен, Люнебург, Дармщат (Германия). В момента проф. Иван Младенов е гост-лектор в Хумболтовия университет в Берлин.
Произведения на български език: " Отклонена литература. Прагматистки прочит ", 2011 (спечелила номинация за „ върхово достижение “ на Института за литература за 2011). " Трошене на матрицата ", 2005. Сгрешеният код. Теодор Траянов в развиването на българския символизъм, 1997.
Корабът
" Разбира се, че корабът е метафора. Но тази метафора, сходно на всичко в тази книга е мощно релативизирана. Корабът хем е " Титаник ", хем не е " Титаник ". Книгата не идеологизира, тя се пробва върху обстоятелства, върху персони, релативизирайки нещата, се пробва да тръгне към техния законосъобразен край, който се оказва неуспех. Това е въз основа на една фамозна мисъл, че в последна сметка всеки човешки живот е един неуспех. "
Ангелите са прорези към светлината
" Аз се пробвам да видя оптимистичното и то е – в случай че повярваме в ангелите. Имам поради една доста фамозна ария на Ленард Коен, който споделя: " Всяко нещо е с пукнатини, оттова влиза светлината ". При мен, въз основа на всичко, което съм написал, е противоположното – светлината идва с живота. А ангелите са прорези към живота. "
Особен темп и динамичност на словореда
" Този резултат е безусловно издирван. Както в една от британските ми книги има една зелена линия изпод, което алармира, че това не е книга за четене в метрото. Така и тук този извърнат словоред е нещо като " легналия служител на реда " – да предизвести, че това не е леко четиво. "
Истината е безусловна, само че пътят към нея може и да е неправилен
" Чисто философско и теологично построение, това е, което проповядва християнската черква. Ако истината е една, то всеки може да я реализира, т.е. никой не може да я реализира. Истината в действителност е една. Тя не е в никакъв случай това, което постоянно се споделя, че е някъде по средата. Ако беше по този начин, щеше да е приблизително аритметично. По-скоро ние можем да се стремим към истината и да бъдем по-далеч или по-близо до нея, само че тя постоянно е една. "
Спри там, където тишината е глагол
" Все едно не съм го написал аз... Така си пристигна. Книгата стартира да се написа сама – стартира моето тяло да я написа. А бъркайки надолу в мислите си, започнаха да ме болят думите... "
Ангели е равно на надежда
" Ангели е равно на вярата, че може да има сдвоение, което е другата част от раз/сдвоение, само че би трябвало да повярваме в тях до дъно. "
Репортаж от премиерата на романа на проф. Иван Младенов в Американския център на Столичната библиотека можете да чуете от звуковия файл.
Снимки – Милена Бордън, персонален ФБ профил на Иван Младенов
Иван Младенов е професор по семиотика в Института за литература към Българската академия на науките с интернационална кариера. Неговият главен теоретичен интерес е към философията на Чарлс С. Пърс, чиято доктрина употребява в книгата си Conceptualizing Metaphors. On Charles Peirce’s Marginalia, оповестена в лондонското издателство Routledge през 2006 година, преиздадена през 2014 година Книгата е преведена на японски език и отпечатана от издателството Keiso-shobo Ltd. в Токио през 2012 година Младенов преподава в доста европейски страни, както и в Съединени американски щати: Блумингтън (САЩ), Залцбург (Австрия), Хелзинки (Финландия), Бремен, Люнебург, Дармщат (Германия). В момента проф. Иван Младенов е гост-лектор в Хумболтовия университет в Берлин.
Произведения на български език: " Отклонена литература. Прагматистки прочит ", 2011 (спечелила номинация за „ върхово достижение “ на Института за литература за 2011). " Трошене на матрицата ", 2005. Сгрешеният код. Теодор Траянов в развиването на българския символизъм, 1997.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ