Растението, което предизвиква самоубийство
Растението, което провокира самоубийство. Има доста рискови растения, от които можете да се разболеете. Но едно от най-опасните и смъртоносни растения е Gympiе-Gympiе. Името звучи сладко, а самото растение наподобява изцяло безобидно.
Мъхестите нежни листа могат да ви заблудят, тъй като даже лекото допиране на това отровно растение може да ви аргументи мощна невъобразима болежка. Тя е разказана от ботаника Марина Хърли като „ изгаряне с гореща киселина и удар с ток по едно и също време “. Понякога може да отнеме месеци или в някои случаи даже години, преди болката да изчезне изцяло. Някои даже са се самоубили, неиздържайки на непоносимата болежка.
Биномиалното название на най-токсичното растение е Dendrocnide moroides. Известно е и под доста други имена, като жилещо дърво или самоубийствено растение. Gympie-Gympie нормално се среща в тропическите гори на североизточна Австралия. Получава името си от австралийския град Гимпи, център за рандеман на злато, заселен през 1860-те година.
Това е мек горски шубрак, принадлежащ към фамилията на копривата. Има сърцевидни листа с назъбени ръбове и бели или лилаво-червени плодове. Плодът е кадърен за консумация, в случай че власинките се отстранят деликатно. Цялото растение е покрито със силициеви власинки (трихоми), цялостни с отрова. Dendrocnide moroides е най-токсичният от всички жилещи дървесни типове в Австралия.
Власинките на този шубрак са толкоз тънки и нежни, че единствено докосването на това растение е задоволително, с цел да се откъснат хиляди от тях и да обхванат в кожата ви, след което да освободят мъчително деен токсин, наименуван мороидин.
Понякога, когато растението се отреже или почисти на огромна повърхност, власинките летят във въздуха. Ето за какво, в случай че не се съблюдават респираторните защитни ограничения, разпръснатите косми може да навлязат в тялото посредством дишане, причинявайки обриви, сърбеж, кървене от носа и кихане.
През 1963 година Ърни Райдър е жилнат от листа по лицето и торса. Той разказва болката си по този начин: „ Два-три дни болката беше съвсем непоносима; Не можех да работя или да дремя, по-късно още две седмици имах мощна болежка. Усещането за парене продължи две години и се повтаряше всякога, когато вземах леден душ. … “
Дори по-късно болката може да се появи още веднъж, когато наранената част бъде допряна, изложена на вода или когато температурата се промени. Болката нормално продължава от няколко месеца до години.
Ако сте били ужилени от Gympie, първо би трябвало да се отстранят космите, които са пробили кожата. По този метод растението ще спре да отделя токсични субстанции в тялото. Най-добрият целесъобразен способ за обезкосмяване е да се нанесе разредена солна киселина върху засегнатите области, и по-късно да се отстранят трихомите с лента за обезкосмяване. Но човек би трябвало да бъде доста деликатен, с цел да отстрани непокътнатите власинки, без да ги счупи. Защото в случай че някаква част от власинките остане в кожата, това усилва болката. Няма противоотрова за отровата на това растение.
През 1989 година пристрастеността на Марина Хърли към ботаниката я кара да се зарови в храсталака на тропическите гори на Atherton Tablelands в Северна Куинсланд за три години, където тя прави теренна работа върху жилещите дървета. Много скоро след началото на изследванията й, тя е ужилена от Gympie-Gympie, прекарване, което разказва в публикация като „ най-лошият тип болежка, която можете да си визиите “. Най-ужасното нещо за този токсичен шубрак е фактът, че токсичните власинки могат да останат в кожата до шест месеца. През това време, в случай че кожата се натисне мощно или се измие с гореща или студена вода, ужилванията изплуват още веднъж.
Въпреки че множеството животни могат да умрат при ужилване от смъртоносното Gympie, има някои, които се радват на това растение. Листата на това растение се ядат от няколко инсекти като нощен листояден бръмбар хризомелид и други листогризещи и смучещи. Малкото торбесто животно червенокрак падемелон също е фен на Gympie-Gympie. Все още не е ясно по какъв начин тези животни могат да обхванат отровното растение, без да бъдат ужилени или да получат алергична реакция.
Това, което се знае сигурно, е, че токсинът е доста химически постоянен и топлоустойчив. Това значи, че изсушени ботанически екземпляри, събиращи прахуляк в някоя музейна сбирка от преди 100 години, са към момента рискови и могат да ви ужилят.
Учени сътвориха нов тип човешка клетка
