Растежът на бившите комунистически страни е повод за завистта на

Растежът на някогашните комунистически страни е мотив за завистта на целия свят.

За следващ път налице са повече доказателства, че икономическите свободи водят до триумф. Много от някогашните комунистически страни от Централна и Източна Европа и Съветския съюз реализираха голям стопански напредък от времето, когато станаха свободни преди близо три десетилетия до в този момент. Първите няколко години след рухването на комунизма (1989-1992 г.) бяха доста сложни, защото страните изпитваха усложнения да създадат прехода към капиталистическата стопанска система на свободния пазар, което доста от тях реализираха до 1995 година Иронията е, че Съединени американски щати биха могли да научат някои уроци от триумфа на някогашните комунистически страни.

Неотдавна Джеймс Гуартни, високо скъп икономист и академик (както и дълготраен водещ създател на годишния отчет за Икономическата независимост в света), показа обстойно проучване на триумфите и неуспехите на 25 от някогашните страни с планова стопанска система от Централна и Източна Европа и Съветския съюз. Резултатите от него, както и от доста други проучвания, демонстрираха, че икономическите политики, които водят до повече икономическа независимост и по-малко наличие на държавното управление, подкрепят страните във всички стадии на развиване.

Съпровождащата таблица сподели смяната в икономическата независимост и Брутния вътрешен артикул (БВП) на глава от популацията за определени пет страни – във всички, от които аз съм пътувал редица пъти, и които са образец за по-успешни страни. Всички те в този момент имат действителни приходи на глава от популацията, които са два до три пъти по-големи от тези отпреди 20 години. Приходите са и доста по-високи (ако се измерят правилно), в сравнение с по времето на комунизма.

Балтийските страни – Естония, Литва и Латвия, описват трите най-големи истории на триумфа, като всички те в този момент са в международния топ 10 за икономическа независимост. Това е удивително, защото те на процедура нямаха никаква икономическа независимост по времето, когато бяха под руски надзор. През 1995 година Естония да вземем за пример имаше доход на глава от популацията, който приблизително беше едвам 33% от този на първите 21 страни с най-големи приходи. Тази цифра в този момент се е нараснала до 62%. Подобно нарастване има и в Литва и Латвия. Търговията и задграничните вложения се усилиха, а бедността и корупцията бяха доста понижени.

Паралелно с растежа на икономическата независимост, гражданските свободи и политически права към този момент са на най-високо равнище в Естония и Литва, съгласно годишната ранглиста на „ Фрийдъм хаус “. Отново, единствено преди съвсем 30 години тези страни едвам имаха цивилен свободи и никакви политически права.

Румъния стартира със слаб старт на икономическата промяна, само че направи извънреден напредък през последните 15 години и в този момент се подрежда на 20-то място (от 159 държави) по икономическа независимост. Държавата вкара 16-процентов плосък налог през 2005 година и доста понижи митническите цени (средно с 5%) и други търговски ограничавания. Румъния ограничи корупцията, която все пак към момента е прекомерно висока. И въпреки политическите права и гражданските свободи да са се подобрили, към момента не са на топ равнище.

България беше в застой до 1997 година, когато вкара валутен ръб, който да спре хиперинфлацията и да форсира икономическата промяна. През 2008 година страната одобри 10-процентов закрепен налог върху приходите – както персонални, по този начин и корпоративни. Митническите цени бяха доста понижени, когато страната се причисли към Европейския съюз през 2007 година Брутният вътрешен продукт на глава от популацията нарастваше приблизително с 4,36% в интервала от 2000 до 2015 година частично поради голямото усъвършенстване на икономическата независимост. В момента България е покрай най-високото равнище както на гражданските свободи, по този начин и на политическите права. Основните проблеми на България са корупцията, както и слабостите в правната конструкция и отбраната на частната благосъстоятелност.

Полша сега е страна със междинни приходи вследствие на междинния напредък от 4,11% от Брутният вътрешен продукт на глава от популацията в интервала от 1995 година до 2015 година и непрекъснатото повишаване на икономическата независимост (придвижвайки се от долната третина). Страната стана член на Европейски Съюз през 2004 година и в този момент е неговата пета най-голяма стопанска система. Полша също по този начин е в най-високата категория във връзка с цивилен свободи и политически парва. Въпреки това обаче към момента има проблеми със своята правна система и върховенството на закона, в това число и с правата за благосъстоятелност на недвижимо имущество.

Повече от две епохи Съединени американски щати са образец за огромен международен триумф. Но до момента в който страната преди беше в челната тройка по икономическа независимост, в този момент тя падна до номер 11, най-много вследствие на несъразмерни регулации и крах на върховенството на закона. Нарастването на регулациите и наличието на държавното управление задушиха стопанската система, което докара до доста по-бавен стопански напредък и съвсем застой при междинния действителен приход.

Въпросът е: могат ли Съединени американски щати да се реформират, както направиха тогавашните страни с централно обмисляне? Няма подозрение какво би трябвало да бъде направено – да се понижат държавните разноски и налози като % от Брутният вътрешен продукт, да се отстранен регулациите, които повече вредят, в сравнение с оказват помощ, и да се разчистят съдилищата. Досега новата администрация получава „ Отличен “ в правосъдните назначения, „ Много добър “ за регулациите и препоръчаните данъчни промени, само че изостава във връзка с намаляването на разноските, осигурявайки отчасти господство на закона (министерството на правораздаването към момента е част от блатото) и искрено бърка с някои свои търговски оферти. /БГНЕС

-------

Ричард Ран, американски икономист. Той пази концепциите на либертарианството и минималните държавни регулации за бизнеса. Част е от обществото „ Монт Пелерин ”, обвързвано с Чикагската школа, и считано за метафизичен център на неолиберализма. Неговият разбор е оповестен във в. „ Вашингтон Таймс “.