Напрежение на пазара на труда
Растежът на българската стопанска система ще се форсира евентуално до 2,9% (+0,5% по отношение на 2024 г.). Основни мотори на това ускорение ще са продължаващото високо вътрешно търсене, повишаването на износа, стабилизирането на вложенията и резултатите от някои промени, подобряващи бизнес средата.
Вътрешното търсене ще остане високо, поради заложеното в проектобюджета за 2025 година: нарастване с 15,4% на минималната работна заплата, нарастване на заплатите в обществения бранш сред 10-34%, което ще докара до
повишение на междинната работна заплата
и в частния бранш, индексиране на пенсии с 8-9%, както и към момента наличните кредитни условия на комерсиалните банки. Пазарът на труда ще остане изопнат, което ще въздейства на темпа на повишаване на брутната междинна работна заплата (вероятно 4% безработица).
Инфлацията ще окаже спомагателен резултат, подкрепящ търсенето, поради упования годишен спад от 2,3% и по този начин ще усили покупателната дарба на възходящите приходи. Ще остане инфлацията на услугите, само че също по този начин и някои данъчни ограничения, които засягат бързооборотните артикули, като Данък добавена стойност и акцизи.
Инвестициите
ще бъдат подтиквани главно от намаляващата инфлация и нарасналото външно търсене. Има възможност да се получат средства по второ и трето заплащане по Плана за възобновяване и резистентност. Пълноправното изцяло участие на България в Шенген може да подтиква и известно повишаване на ПЧИ. Положителен конвергентен отчет за участие в еврозоната даже и от 2026 година също би имало неотложен резултат върху ПЧИ.
Фискалният недостиг ще остане висок (около 3%) заради бюджетната агресия на заплатите в обществения бранш, издръжката на ведомствата, избрани обществени вложения и разноските за пенсии. Външният дълг ще остане контролируем (24-24,5%), само че възходящ в номинална стойност в изискванията на демографско стесняване.
Най-висок риск
в прогнозата съставлява утежняване на недостига по настоящата сметка и комерсиалния баланс с наклонност за отрицателно задълбочаване в интервала 2025-2028 година - поради слабия потенциал за нововъведения, водещ до ниска продуктивност на труда и невисок експортен капацитет.
Повишеният геополитически риск и структурните промени, свързани главно с цифровата промяна, ще се отразят отрицателно на европейската стопанска система. Енергоемките браншове и автомобилната промишленост ще бъдат наранени, а това ще даде отражение върху българската стопанска система, включена в тези вериги на доставки на европейски производители. Новите тарифни и имиграционни политики на Съединени американски щати евентуално ще доведат до избрани
разстройства в международната стопанска система
само че и на стопанската система на Европейски Съюз. Това още веднъж ще засегне част от българските компании, свързани с вериги на доставки за европейски производители. Фискалната консолидация в огромните стопански системи на Европейски Съюз ще продължи, като това ще бъде различен фактор, който ще ограничи растежа през годината. Икономиката на Европейски Съюз ще означи последователно възобновяване на растежа с 0,9% при консенсус за упования от 1,2%.
За да повишим продуктивността и базата за напредък на българската стопанска система, би трябвало да подобрим напъните за обучение и развиване на умения, да понижим прекомерно мощните ограничавания за бизнес вложенията и да се оправим със структурното повишаване на дефицита на работна ръка.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
българска стопанска система икономическа прогноза
Вътрешното търсене ще остане високо, поради заложеното в проектобюджета за 2025 година: нарастване с 15,4% на минималната работна заплата, нарастване на заплатите в обществения бранш сред 10-34%, което ще докара до
повишение на междинната работна заплата
и в частния бранш, индексиране на пенсии с 8-9%, както и към момента наличните кредитни условия на комерсиалните банки. Пазарът на труда ще остане изопнат, което ще въздейства на темпа на повишаване на брутната междинна работна заплата (вероятно 4% безработица).
Инфлацията ще окаже спомагателен резултат, подкрепящ търсенето, поради упования годишен спад от 2,3% и по този начин ще усили покупателната дарба на възходящите приходи. Ще остане инфлацията на услугите, само че също по този начин и някои данъчни ограничения, които засягат бързооборотните артикули, като Данък добавена стойност и акцизи.
Инвестициите
ще бъдат подтиквани главно от намаляващата инфлация и нарасналото външно търсене. Има възможност да се получат средства по второ и трето заплащане по Плана за възобновяване и резистентност. Пълноправното изцяло участие на България в Шенген може да подтиква и известно повишаване на ПЧИ. Положителен конвергентен отчет за участие в еврозоната даже и от 2026 година също би имало неотложен резултат върху ПЧИ.
Фискалният недостиг ще остане висок (около 3%) заради бюджетната агресия на заплатите в обществения бранш, издръжката на ведомствата, избрани обществени вложения и разноските за пенсии. Външният дълг ще остане контролируем (24-24,5%), само че възходящ в номинална стойност в изискванията на демографско стесняване.
Най-висок риск
в прогнозата съставлява утежняване на недостига по настоящата сметка и комерсиалния баланс с наклонност за отрицателно задълбочаване в интервала 2025-2028 година - поради слабия потенциал за нововъведения, водещ до ниска продуктивност на труда и невисок експортен капацитет.
Повишеният геополитически риск и структурните промени, свързани главно с цифровата промяна, ще се отразят отрицателно на европейската стопанска система. Енергоемките браншове и автомобилната промишленост ще бъдат наранени, а това ще даде отражение върху българската стопанска система, включена в тези вериги на доставки на европейски производители. Новите тарифни и имиграционни политики на Съединени американски щати евентуално ще доведат до избрани
разстройства в международната стопанска система
само че и на стопанската система на Европейски Съюз. Това още веднъж ще засегне част от българските компании, свързани с вериги на доставки за европейски производители. Фискалната консолидация в огромните стопански системи на Европейски Съюз ще продължи, като това ще бъде различен фактор, който ще ограничи растежа през годината. Икономиката на Европейски Съюз ще означи последователно възобновяване на растежа с 0,9% при консенсус за упования от 1,2%.
За да повишим продуктивността и базата за напредък на българската стопанска система, би трябвало да подобрим напъните за обучение и развиване на умения, да понижим прекомерно мощните ограничавания за бизнес вложенията и да се оправим със структурното повишаване на дефицита на работна ръка.
Текстът е част от бр. 124 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
българска стопанска система икономическа прогноза
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ