Цели градове и народи се заразяваха и лудееха - ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИ
Расколников лежа в болничното заведение до края на постите и целия Великден.
Вече на излекуване си спомни сънищата, когато още лежеше с температура и бълнуваше.
Присънваше му се през време на заболяването, че целият свят е наказан да бъде принесен в жертва на някаква странна, нечувана и невиждана смъртоносна зараза, идваща от вътрешността на Азия към Европа.
Всички са обречени на крах като се изключи някои прекомерно малобройни, избраници.
Бяха се появили някакви нови трихини, микроскопични същества, които се вселяваха в телата на хората.
Но тези същества бяха духове, надарени с разум и воля.
Хората, приели ги в себе си, незабавно побесняваха и полудяваха.
Но в никакъв случай, в никакъв случай хората не бяха се считали толкоз умни и непоклатими в правотата си, както се смятаха инфектираните.
Никога не бяха считали за по-непоколебими своите присъди, своите научни заключения, своите нравствени убеждения и вярвания.
Цели селища, цели градове и нации се заразяваха и лудееха.
Всички бяха в паника и не се разбираха, всеки мислеше, че той единствен е притежател на истината, и се измъчваше, като виждаше другите, биеше се в гърдите и плачеше и кършеше ръце.
Не знаеха кого и по какъв начин да съдят, не можеха да се спогодят какво да считат за зло, какво — за положително.
Не знаеха кого да упрекват, кого да оправдават.
Хората се убиваха взаимно в някаква безсмислена завист.
Събираха едни против други цели армии, само че армиите, към този момент в поход, внезапно започваха сами да се унищожават, редиците се разбъркваха, воините се нахвърляха един против различен, намушкваха се и се колеха, хапеха се и се изяждаха един различен.
В градовете по през целия ден камбаните биеха паника: само че кой и защо приканва, никой не знаеше, а всички бяха в паника.
Изоставиха най-обикновените занаяти, тъй като всеки оферираше свои мисли, свои ремонти и не можеха да се споразумеят; земеделието спря.
Тук-там хората се стичаха на групи, споразумяваха се за нещо, кълняха се да не се разделят, само че на часа започваха нещо напълно друго от това, което преди малко бяха проектирали, започваха да се упрекват взаимно, биеха се и се колеха.
Започнаха пожари, стартира апетит.
Всички и всичко загиваше.
Епидемията се разрастваше и се придвижваше все по-далеч и по-далеч.
В целия свят можеха да се спасят единствено няколко души, това бяха чистите и определените, предопределени да сложат начало на новия човешки жанр и на новия живот, да обновят и очистят земята, само че никой и на никое място не беше виждал тези хора, никой не беше чувал тяхното слово и техния глас.
„ Престъпление и наказване “, завършек, 1866 година
