„Никой с проруски позиции няма да влезе в парламента в Литва“
Раса Юкнявичиене е литовска евродепутатка от Европейската национална партия (ЕНП). Била е министър на защитата на Литва през 2008-2012 година Оглавявала е Парламентарната асамблея на НАТО през 2018 година Тя ръководи Групата за европейска памет в Европейския парламент, бореща се за респект към жертвите на тоталитарните режими. Преди два дни Юкнявичиене взе участие в конференция на тематика „ Дезинформация и агитация против Европейски Съюз. Ролята на някогашните комунистически секрети служби в Централна и Източна Европа “. Събитието бе проведено от българските й съпартийци Асим Адемов и Александър Йорданов.
- Г-жо Юкнявичиене, виждате ли разлика в съветската агитация в Литва и в България и в случай че да, в какво се показва тя?
- Смятам, че Русия изследва доста деликатно обществата, като взема избрани сегменти, към които желае да подходи. Не знам за България, само че в Литва се насочват към по-ниско образованите или такива, които не са постигнали особени триумфи в живота. Никога обаче не се потегля намерено с послания против НАТО и Европейски Съюз, тъй като са наясно, че по-голямата част от обществото поддържа участието в тях. Нито против Съединени американски щати, защото значително сме проамериканска нация. Правят това обаче някак косвено. Последният образец беше за така наречен фамилни полезности, и по-точно ЛГБТ общностите, защото нашият парламент стартира диспути по проектозакона за партньорството. Понеже евентуално доста хора са срещу това и имат друго мнение, проруските групи бяха доста дейни в опитите си да раздухат този въпрос.
Ситуацията след 24 февруари обаче е радикално друга. Сега те са по-мълчаливи и даже проруските медии не приказват намерено, защото сега Владимир Путин е доста неизвестен, а поддръжката за Украйна – прекомерно огромна. Преди това обаче сякаш имаше подобие в тематиките във всички страни. Например в енергетиката - посредством енергийните компании и така наречен енергийни вложения. В това се изливаха доста пари. Плащаше се на политици и публицисти. Това беше значимо на бойното поле за енергетиката и за въздействие в страната ни.
- Има ли в Литва проруска партия, която се пробва да обърква хората?
- Никога не сме имали пропутински или проруски партии в Народното събрание. Отделни политици, само че не и цяла политическа партия показваха намерено проруска ориентировка. След оповестяването на независимостта през 1990 година моята партия се очерта като прозападна и беше мощно атакувана от Кремъл с неистини, подправени разкази, персонални офанзиви против политиците, да вземем за пример Витаутас Ландсбергис (първият постсъветски началник на Литва – б.р.). Други са изразявали друг метод към така наречен другарство с Русия. Те настояват, че би трябвало да сме в положителни връзки, тъй като сме съседи, и поддържат общи енергийни планове. Никой обаче не е застанал намерено на проруски позиции по простата причина, че няма да влезе в Народното събрание с тях.
- Същевременно е известно, че Литва няма същите проблеми с съветското малцинство като Латвия и Естония. Защо?
- Защото в Литва няма огромна миграция от останалата част на Съюз на съветските социалистически републики. Някои историци и специалисти настояват, че литовската опозиция против руската окупация е траяла повече от 10 години след Втората международна война. Освен това индустриализацията не беше толкоз огромна както в Латвия и Естония. Ние бяхме най-вече селскостопанска страна. Т.е. тук не идваха съветски експерти, с цел да работят.
- Руското малцинство в Литва въздейства ли се от пропагандата на Путин сега?
- Да, само че то няма въздействие в политиката, тъй като е едвам 5 на 100 от популацията, а и е разграничено. Много от руснаците у нас просто вършат бизнес и не се интересуват от политика. Извън тях има и такива, които са за Путин, и ги виждаме на 9 май. Те пристигнаха като окупатори преди време, тъй че децата, внуците и роднините им са жители на Литва.
- Опитват ли се да сеят разкол след началото на войната?
- Не, съветското малцинство в Литва въобще не е проблем - нито преди, нито след войната. По-скоро полското малцинство у нас е повече съветизирано. Звучи забавно, само че е реалност. Поляците живеят към Вилнюс (от 1919 до 1939 година литовската столица е анексирана от Полша – б.р.) и са по-малко свързани с полската позиция, в сравнение с със руската или съветската. Партньорите ни от Варшава се пробват да създадат повече, с цел да трансформират мнението им.
- Вие подготвяте за депортираните руски жители от разнообразни националности по времето на Сталин, в това число българи. Докъде стигна работата по нея?
- За страдание, тя не беше призната от Конференцията на ръководителите на политическите групи в Европейския парламент. Миналата година в доста пространна резолюция ние (Групата за европейска памет – б.р.) почетохме 80-годишнината от депортациите, които в Литва започнаха през 1941 година Майка ми, която тогава е била на 9 години, е измежду депортираните, както и фамилията й. Но не е единствено то, има и доста други. Сега още веднъж ще създадем възпоменание, както на 14 юни предходната година. Тогава тук, пред Европейския парламент, прочетохме имената на всички депортирани.
- Кой тъкмо отхвърли резолюцията?
- Мисля, социалистите, левите, зелените, също и либералите. При либералите я отхвърли управлението. Говорихме с сътрудниците от Румъния и други страни, те се оповестиха в поддръжка на документа. Но не и тяхното управление. Така той въобще не беше включен в дневния ред. Може би в този момент ще изготвим нова резолюция, тъй като желаеме в четенето на имената през юни да включим и украинци, измежду които има депортирани и в този момент. Миналата година не чакахме, че депортациите ще бъдат обновени. Може би над половин милиона украинци към този момент са депортирани в Руската федерация. Иначе разпратихме покана до всички посолства. Така че в случай че от българското ни изпратят имена, ще прочетем и тях.
- Пред какви нови закани очаквате да бъде изправена Литва?
- Разбира се, ние сме във война и всички последствия от нея са опасност за страните ни. Но би трябвало да кажа, че през днешния ден се усещам надалеч по-сигурна в страната си, в сравнение с преди 2014 година. Тогава обстановката бе доста тежка, изключително у нас, тъй като Русия стартира да струпва военно съоръжение до границата ни през 2009 година и имаше голямо количество военни сили, а НАТО я нямаше никаква. Нашето участие в организацията беше просто на хартия - никакви подкрепления, никакви учения. И в случай че през 2014 година не се беше случил Майданът в Киев, несъмнено Русия щеше да удари по-малките страни членки на пакта, с цел да го опитва посредством тях. А НАТО не беше подготвена въобще да даде отговор. Сега обаче тя е и при вас, и в Румъния - с доста повече подкрепления и самолети. НАТО ще се разшири с Финландия и Швеция, а в нашия район сигурността тотално ще се промени. Балтийско море ще бъде обградено напълно, без анклава Калининград.
Сега е значимо Черно море. Ако Русия завземе още елементи от него, то ще се трансформира в едно от най-опасните места в Европа. Затова би трябвало да победим Путин. И би трябвало да помогнем на Украйна освен да завоюва войната и да отбрани територията си, а и с цел да разгроми тази нападателна Русия. Затова в документ на ЕНП за актуалната политическа обстановка се споделя, че глобите няма да бъзат отстранени, до момента в който и последният окупатор не напусне територията на Украйна.
- Г-жо Юкнявичиене, виждате ли разлика в съветската агитация в Литва и в България и в случай че да, в какво се показва тя?
- Смятам, че Русия изследва доста деликатно обществата, като взема избрани сегменти, към които желае да подходи. Не знам за България, само че в Литва се насочват към по-ниско образованите или такива, които не са постигнали особени триумфи в живота. Никога обаче не се потегля намерено с послания против НАТО и Европейски Съюз, тъй като са наясно, че по-голямата част от обществото поддържа участието в тях. Нито против Съединени американски щати, защото значително сме проамериканска нация. Правят това обаче някак косвено. Последният образец беше за така наречен фамилни полезности, и по-точно ЛГБТ общностите, защото нашият парламент стартира диспути по проектозакона за партньорството. Понеже евентуално доста хора са срещу това и имат друго мнение, проруските групи бяха доста дейни в опитите си да раздухат този въпрос.
Ситуацията след 24 февруари обаче е радикално друга. Сега те са по-мълчаливи и даже проруските медии не приказват намерено, защото сега Владимир Путин е доста неизвестен, а поддръжката за Украйна – прекомерно огромна. Преди това обаче сякаш имаше подобие в тематиките във всички страни. Например в енергетиката - посредством енергийните компании и така наречен енергийни вложения. В това се изливаха доста пари. Плащаше се на политици и публицисти. Това беше значимо на бойното поле за енергетиката и за въздействие в страната ни.
- Има ли в Литва проруска партия, която се пробва да обърква хората?
- Никога не сме имали пропутински или проруски партии в Народното събрание. Отделни политици, само че не и цяла политическа партия показваха намерено проруска ориентировка. След оповестяването на независимостта през 1990 година моята партия се очерта като прозападна и беше мощно атакувана от Кремъл с неистини, подправени разкази, персонални офанзиви против политиците, да вземем за пример Витаутас Ландсбергис (първият постсъветски началник на Литва – б.р.). Други са изразявали друг метод към така наречен другарство с Русия. Те настояват, че би трябвало да сме в положителни връзки, тъй като сме съседи, и поддържат общи енергийни планове. Никой обаче не е застанал намерено на проруски позиции по простата причина, че няма да влезе в Народното събрание с тях.
- Същевременно е известно, че Литва няма същите проблеми с съветското малцинство като Латвия и Естония. Защо?
- Защото в Литва няма огромна миграция от останалата част на Съюз на съветските социалистически републики. Някои историци и специалисти настояват, че литовската опозиция против руската окупация е траяла повече от 10 години след Втората международна война. Освен това индустриализацията не беше толкоз огромна както в Латвия и Естония. Ние бяхме най-вече селскостопанска страна. Т.е. тук не идваха съветски експерти, с цел да работят.
- Руското малцинство в Литва въздейства ли се от пропагандата на Путин сега?
- Да, само че то няма въздействие в политиката, тъй като е едвам 5 на 100 от популацията, а и е разграничено. Много от руснаците у нас просто вършат бизнес и не се интересуват от политика. Извън тях има и такива, които са за Путин, и ги виждаме на 9 май. Те пристигнаха като окупатори преди време, тъй че децата, внуците и роднините им са жители на Литва.
- Опитват ли се да сеят разкол след началото на войната?
- Не, съветското малцинство в Литва въобще не е проблем - нито преди, нито след войната. По-скоро полското малцинство у нас е повече съветизирано. Звучи забавно, само че е реалност. Поляците живеят към Вилнюс (от 1919 до 1939 година литовската столица е анексирана от Полша – б.р.) и са по-малко свързани с полската позиция, в сравнение с със руската или съветската. Партньорите ни от Варшава се пробват да създадат повече, с цел да трансформират мнението им.
- Вие подготвяте за депортираните руски жители от разнообразни националности по времето на Сталин, в това число българи. Докъде стигна работата по нея?
- За страдание, тя не беше призната от Конференцията на ръководителите на политическите групи в Европейския парламент. Миналата година в доста пространна резолюция ние (Групата за европейска памет – б.р.) почетохме 80-годишнината от депортациите, които в Литва започнаха през 1941 година Майка ми, която тогава е била на 9 години, е измежду депортираните, както и фамилията й. Но не е единствено то, има и доста други. Сега още веднъж ще създадем възпоменание, както на 14 юни предходната година. Тогава тук, пред Европейския парламент, прочетохме имената на всички депортирани.
- Кой тъкмо отхвърли резолюцията?
- Мисля, социалистите, левите, зелените, също и либералите. При либералите я отхвърли управлението. Говорихме с сътрудниците от Румъния и други страни, те се оповестиха в поддръжка на документа. Но не и тяхното управление. Така той въобще не беше включен в дневния ред. Може би в този момент ще изготвим нова резолюция, тъй като желаеме в четенето на имената през юни да включим и украинци, измежду които има депортирани и в този момент. Миналата година не чакахме, че депортациите ще бъдат обновени. Може би над половин милиона украинци към този момент са депортирани в Руската федерация. Иначе разпратихме покана до всички посолства. Така че в случай че от българското ни изпратят имена, ще прочетем и тях.
- Пред какви нови закани очаквате да бъде изправена Литва?
- Разбира се, ние сме във война и всички последствия от нея са опасност за страните ни. Но би трябвало да кажа, че през днешния ден се усещам надалеч по-сигурна в страната си, в сравнение с преди 2014 година. Тогава обстановката бе доста тежка, изключително у нас, тъй като Русия стартира да струпва военно съоръжение до границата ни през 2009 година и имаше голямо количество военни сили, а НАТО я нямаше никаква. Нашето участие в организацията беше просто на хартия - никакви подкрепления, никакви учения. И в случай че през 2014 година не се беше случил Майданът в Киев, несъмнено Русия щеше да удари по-малките страни членки на пакта, с цел да го опитва посредством тях. А НАТО не беше подготвена въобще да даде отговор. Сега обаче тя е и при вас, и в Румъния - с доста повече подкрепления и самолети. НАТО ще се разшири с Финландия и Швеция, а в нашия район сигурността тотално ще се промени. Балтийско море ще бъде обградено напълно, без анклава Калининград.
Сега е значимо Черно море. Ако Русия завземе още елементи от него, то ще се трансформира в едно от най-опасните места в Европа. Затова би трябвало да победим Путин. И би трябвало да помогнем на Украйна освен да завоюва войната и да отбрани територията си, а и с цел да разгроми тази нападателна Русия. Затова в документ на ЕНП за актуалната политическа обстановка се споделя, че глобите няма да бъзат отстранени, до момента в който и последният окупатор не напусне територията на Украйна.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ