Ralph Schoellhammer Миналата седмица посланиците на ЕС проведоха годишната си

Ralph Schoellhammer Миналата седмица посланиците на Европейски Съюз организираха годишната си конференция, на която бяха казани някои изненадващо откровени неща. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел намерено укори събралите се посланици. Европейският модел към този момент не работи, сподели той: " Съединените щати се грижат за нашата сигурност. Русия и Китай поставиха основата за нашия непрестанен разцвет. Но това е свят, който към този момент не съществува. ". Според него в изискванията на възраждащ се шовинизъм визията на Европа за самата себе си като „ земя на разсъдъка “ може към този момент да няма универсална прелест. " Ние подценяваме ролята на страстите и привлекателността на политиката на еднаквост ", сподели той. " Но останалият свят от ден на ден отхвърля да одобри европейският модел. " Това бележи ясна смяна в тона от самодоволното мислене за края на историята, което се резервира в Европейски Съюз даже до края на 2000-те години. Но Борел към момента е в малцинство. Твърде мнозина в Европейски Съюз се придържат към концепцията, че актуалният световен ужас не е нищо повече от краткотрайно положение и, че завръщането към света от 90-те не е надалеч. От тези заблуди страдат освен европейските дипломати. Водещи икономисти наподобява към момента имат вяра, че актуалната икономическа рецесия е единствено фаза от бизнес цикъла, въпреки и изострена от такива външни шокове като ковид и спора в Украйна. В учебниците по стопанска система бизнес цикълът се дефинира като периодично повтаряне на интервали на стопански напредък и криза, като в същото време се поддържа обща позитивна наклонност. Това значи, че даже рецесията служи за избрана цел: изчистване на пазара от неефективните компании, надутите балони и разчистването на системата, тъй че да се обезпечи продуктивността й в бъдеще. Такъв метод е основан на концепцията „ съзидателно разрушение “, създадена от австрийския икономист Joseph Schumpeter. Той твърди, че в краткосрочно бъдеще софтуерният напредък макар че може да докара стопанската система до шокове, в последна сметка ще способства за по-нататъшен напредък. Като образец да забележим железниците в Америка през XIX век. В разстояние на 1880-те години Съединени американски щати съвсем удвоиха дължината на железопътните линии, създавайки обширна инфраструктурна мрежа и един от най-големите капиталови балони в актуалната история. До 1894 година една четвърт от всички железопътни компании банкрутираха, само че релсите не изчезнаха и в бъдеще способстваха за подема на Съединени американски щати като икономическа страна. Подобни цикли на взривове и спадове се следят през цялата половина на XX век. Но това, което е изключително значимо е, че по това време изискванията на международната стопанска система не разрешават придвижване на промишлеността и капитала. Офшорингът и аутсорсингът не бяха обсъждани като разновидности. Така даже след сериозна криза сигурно наложително ще последва напредък. Но съществуват ли през днешния ден тези условия, които разрешиха нормализиране на стопанската система на XX век? В Съединени американски щати – да, изцяло, за което свидетелства водачеството в доста основни браншове. Невероятно, само че при започване на века към момента беше допустимо да се купи първокачествен мобилен телефон, създаден в Европа:  Siemens, Ericsson или Nokia. А през днешния ден на този и други пазара преобладават Съединени американски щати и Азия. За Европейски Съюз това  не дава обещание нищо положително. Означава, че актуалната криза – и големият енергиен дефицит, който я движи – няма безусловно да бъде последвана от интервал на рационализация и напредък. По-скоро, в противен случай, може да докара до бърза деиндустриализация на Европа. Пазарите може да осъзнаят този факт много скоро. Вярата в цялостното възобновяване на Европа се разпада и цената на заемите ще стартира да пораства, оказвайки голям напън върху страните, които са обществено насочени с високо равнище на задлъжнялост. За благополучие за страните-членки на Европейски Съюз, в нестабилните стопански времена доста вложители, както и преди считат Стария Свят за релативно несъмнено леговище  (макар че желание към момента се отдава на Съединените щати). Сега обаче европейската стопанска система се приближи допустимо най-близо до ръба на пропастта. Учените  Wim Naudé и Paula Nagler от Института по стопанска система на труда считат, че стопанската система на Германия е закостеняла, тъй като през последните 150 години страната е станала по-малко конкурентоспособна във всички области - от образованието до софтуерните нововъведения. Техният разбор важи и за други европейски страни. Кой ще спре упадъка на европейските стопански системи? Дори по време на дълбоката криза и меланхолия на 20-ти век европейците можеха да разчитат на предприемаческа интензивност и големи интелектуални запаси. Това им обезпечи сполучливото възобновяване от икономическия спад (и опустошенията от международните войни). Но тази активност е намаляла, отстъпвайки място на празни обещания за зелена идеология. Особено разочароващ е фактът, че Европа сама си  аргументи по-голямата част от вредите. Някога Европейски Съюз имаше доста личен природен газ, само че производството е намаляло на половина сред 2011 година и 2021 година Някога Германия произвеждаше доста количество електрическа енергия, употребявайки нуклеарна сила, до момента в който не реши да ги отстрани. Доскоро тази страна беше център на икономическа мощност. Но защото Грета Тунберг стана по-влиятелна от междинен министър-председател  се натрупаха и антиенергийни настроения, подкопавайки индустриалната база на Европа. На Германия са й нужни 15 години, с цел да построи едно летище. Процесът на приемане на разрешителни за разширение на водноелектрически централи в Австрия лиши 10 години. И напълно не наподобява, че европейските държавни управления в миналото ще поддържат фракинга или ГМО проучванията. Това е рецепта за деиндустриализация. Откъде биха пристигнали вложенията в стопанска система, толкоз враждебна към предприемачеството? За мнозина наподобява, че отговорът се крие във все по-разрастваща се страна, за която се допуска, че може да реши всички проблеми посредством увеличение на държавните разноски. Но при изискванията на понижено произвеждане, това ще докара до безпределно повишаване на инфлацията. За което единственото търсено решение е …повече държавни разноски.  А елитите не горят от предпочитание да пресечен този циничен кръг. Икономическите проблеми на Европа занапред стартират. Ralph Schoellhammer е помощник по стопанска система и политически науки в Webster University във Виена. По обява наSpiked-online