Защо неръждаемата стомана не ръждясва?
Ръждата е резултат от реакцията на желязото с кислорода във въздуха или водата, при която се образува стоманен оксид. Това окисляване отслабва главния материал – само че неръждаемата стомана съдържа спомагателен детайл, който прекъсва този развой.
Обикновената стомана е сплав, формирана най-вече от желязо и въглерод. Ключовата променлива на неръждаемата стомана е хромът, който нормално съставлява 10,5 % или повече от сплавта. (Наличието на хром на този най-малко в действителност дефинира дали материалът се смята за неръждаем).
Ефектът на хрома върху желязото и стоманата е следен от десетилетия, само че не е бил употребен на процедура до 1913 година, когато металургът Хари Бреърли търси способи да предотврати корозията в цевите на оръжията. Една сплав, направена отчасти от хром, се оказала устойчива на всички типове разяждане и той бързо видял по какъв начин тя може да се употребява и въобще в живота. Така приложил откритието си към кухненските съдове и принадлежности за хранене, а по-късно и към други артикули за бита.
Това, което Бреърли и други виждат, е, че хромът всъщност прихваща кислорода: вместо да окислява желязото, кислородът взаимодейства с хрома и основава хромов оксид на повърхността. Хромовият оксид работи като самобитно защитно покритие, което блокира достъпа на О2 до желязото. А в случай че това покритие бъде развалено, то може да се „ поправи “ единствено. (Освен хром и въглерод, неръждаемата стомана нормално съдържа силиций, манган, никел и молибден.)
Тъй като защитният пласт на неръждаемата стомана е безвреден за храни, устоя на киселинни съставки и има непореста повърхнина, той е съвършен и за посуда.
Но не трябва да се бъркат резистентен на наслойка с неръждаем. В избрани случаи неръждаемата стомана може да ръждяса. Ако наличието на хром е ниско или в случай че материалът е изложен на въздействието на хлор или солена вода, сплавта може да отслабне. Постоянните механични увреждания, като да вземем за пример драскането ѝ с уред, също могат да я увредят.
Ръждата сама по себе си не е нездравословна за хората. Някои хора може да свързват ръждивите предмети с тетанус – зараза, породена от бактерията Clostridium tetani. Но тя нормално се намира в почвата. Макар ръждата да е знак, че металът може да е бил изложен на въздействието на естествените стихии, не самата наслойка е притежател на патогена.
Поглъщането ѝ от кухненски съдове също е малко евентуално да ви навреди.
Като се има поради устойчивостта на неръждаемата стомана, си коства да се запитаме за какво няма повече коли, направени от този материал.
Както при множеството индустриални решения, въпросът се свежда до разноските. Неръждаемата стомана е по-скъпа и по-трудна за заваряване. И даже да беше налична и пластична, тя отново щеше да е по-тежка от елементарната стомана, което щеше да докара до по-голям разход.
