Фалшивите новини - какво накратко трябва да знаете?
Раждат се от дребни уеб сайтове. Бомбардират с гръмки заглавия. Така въздействат на страстите и приспиват мозъка. Разпространяват се 6 пъти по-бързо от същинските вести. Могат да провокират войни и да манипулират избори. Носят и директна заплаха за здравето, откакто накараха цяло потомство родители да се съмняват дали да имунизират децата си. А в Лондон анализите към този момент са единомислещи, че подправените вести са в основата на излизането на Англия от Европейския съюз, така наречен Брекзит.
Как да се предпазим от операция, изключително когато тя идва от средства за всеобща информация? Такива в днешно време могат да се нарекат всички уеб сайтове в интернет и даже обществените мрежи. Феноменът на подправените вести още веднъж е под светлината на прожекторите, изключително с наближаващите избори за Европейски парламент в края на май.
Статистиката демонстрира, че 80% от европейците са били жертва на подправени вести.
За мащаба на България това значи, че всеки ден близо 2 милиона души от дейното население рискуват да бъдат манипулирани.
Според проучване всяка минута по света се изпращат 160 милиона имейли и стотици хиляди постинги в обществените мрежи. Ако единствено дребен % от тях съдържат подправена вест, казусът в действителност има големи мащаби.
Противоотровата против подправените вести в действителност е да се прави разлика сред връзка и информация.
Комуникацията е всичко – в Туитър, във Facebook. Хората се разсънват заран и ни споделят какво са закусвали – това е връзка. Информацията би трябвало да бъде нещо друго. Информация са новините, създадени от експерти, които отсяват защо е значимо да се написа и си изкарват прехраната с публицистика.
Бясното развиване на технологиите в живота на хората ги подлъгва да смесват двете понятия. Вече всеки се осведоми, както и когато може. Сега всичко е преплетено и е доста мъчно да се разграничи, само че точно това е задачата на положителната публицистика. Навремето казвахме, че първата жертва на войната е истината. Сега истината е принесена в жертва даже без класическа война. На бойното поле нямаме трупове, а вести. Така че предизвикването е да се разграничават действителните вести от политическите офанзиви да вземем за пример.
И още...
Как да се предпазим от операция, изключително когато тя идва от средства за всеобща информация? Такива в днешно време могат да се нарекат всички уеб сайтове в интернет и даже обществените мрежи. Феноменът на подправените вести още веднъж е под светлината на прожекторите, изключително с наближаващите избори за Европейски парламент в края на май.
Статистиката демонстрира, че 80% от европейците са били жертва на подправени вести.
За мащаба на България това значи, че всеки ден близо 2 милиона души от дейното население рискуват да бъдат манипулирани.
Според проучване всяка минута по света се изпращат 160 милиона имейли и стотици хиляди постинги в обществените мрежи. Ако единствено дребен % от тях съдържат подправена вест, казусът в действителност има големи мащаби.
Противоотровата против подправените вести в действителност е да се прави разлика сред връзка и информация.
Комуникацията е всичко – в Туитър, във Facebook. Хората се разсънват заран и ни споделят какво са закусвали – това е връзка. Информацията би трябвало да бъде нещо друго. Информация са новините, създадени от експерти, които отсяват защо е значимо да се написа и си изкарват прехраната с публицистика.
Бясното развиване на технологиите в живота на хората ги подлъгва да смесват двете понятия. Вече всеки се осведоми, както и когато може. Сега всичко е преплетено и е доста мъчно да се разграничи, само че точно това е задачата на положителната публицистика. Навремето казвахме, че първата жертва на войната е истината. Сега истината е принесена в жертва даже без класическа война. На бойното поле нямаме трупове, а вести. Така че предизвикването е да се разграничават действителните вести от политическите офанзиви да вземем за пример.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ