Европа и САЩ се отдалечават все повече един от друг, а Великобритания се лута
Рафаел Бер, „ Гардиън “
В продължение на десетилетия външната политика на Обединеното кралство имаше два стълба: Европейски Съюз и Вашингтон. Кои ще бъдат нашите съдружници в света на Тръмп 2.0?
Девет месеца са дълъг интервал от време, в който би трябвало да затаите мирис. Самоличността на идващия президент на Съединени американски щати няма да стане известна преди 6 ноември, само че към този момент вероятността това да бъде Доналд Тръмп кара съдружниците на Америка да се държат в стратегическо напрежение.
В европейските демокрации страхът е екзистенциален. В продължение на 75 години тяхната сигурност е обезпечена от Северноатлантическия контракт, който Тръмп презира като неприятна договорка за Съединени американски щати. На протест през уикенда някогашният президент се похвали, че е насърчил Русия да " прави каквото си желае " с страните, които съгласно него не си заплащат сметките в НАТО.
Ако се върне в Белия дом, Тръмп може и да не се откаже от уговорките на Съединени американски щати за взаимопомощ към страните, които се притесняват, че са на огневата линия с Владимир Путин. Но не е наложително някогашният президент да има поради тъкмо това, което споделя, или даже да завоюва изборите, с цел да имат думите му резултат.
Двусмислието подкопава възпирането.
Американската ненадеждност ще бъде тематика на всяка полемика, когато министрите на защитата на НАТО се съберат в Брюксел тази седмица.
Оплакването, че европейците се възползват от американския бюджет за защита, е остарял рефрен. Повечето членове на НАТО одобряват, че той е и обективен. Само дребна част от тях са изпълнили поетия през 2006 година ангажимент да отделят 2 % от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита. Но в предишното разочарованието от асиметрията на приноса е било смекчавано от историческата преданост и съвпадението на полезностите. Дори и от позиция на действителната политика, която е от персонален интерес, Вашингтон би могъл да оцени поддържането на европейската народна власт, непоклатимост и разцвет като дял за НАТО.
Не и Тръмп. Той не се занимава със съюзи, а единствено със покупко-продажби и закани. Взаимната полза е за слабаци. Тестът за добра договорка в света на Тръмп е, че другата страна се усеща ощетена. По тази причина
той презира Европейски Съюз даже повече от НАТО,
тъй като не е клиент на Съединени американски щати. Той има своя лична комерсиална тежест като континентален търговски блок.
В американската десница има секта, която се възхищава на Путин по идеологически съображения - като камшик за дегенеративния демократизъм. Но най-много републиканците просто се радват, в случай че войната се развие зле за страната, която Джо Байдън е подкрепил, с цел да могат да показват неговото президентство като ера на уязвимост на Съединени американски щати, а Тръмп - като възобновяване на силата.
Отвратителният цинизъм на тази игра ще токсини интернационалните връзки на Америка, даже в случай че Байдън завоюва втори мандат. Вече е ясно, че остарелият конгресен консенсус в интерес на конституционната народна власт и върховенството на закона е липсващ.
Виждайки написаното на стената, европейските водачи приказват с нова неотложност за това, което
Еманюел Макрон назовава " стратегическа автономност ".
Преди това това беше отхвърляно като неистински полет на галската фикция. Сега то е в основата на дневния ред на континента. Последиците от позиция на това от кое място ще дойдат спомагателните средства за по-големи бюджети за защита - даже повече от 2 % от Брутният вътрешен продукт - и какво в действителност включва консолидираният защитителен потенциал на континента, единствено постепенно проникват във вътрешната политика.
Тези въпроси ще бъдат заложени и във Англия. Това е диалог, за който Уестминстър е безнадеждно неопитен.
Близостта на парламентарните избори стесни хоризонтите на тази в най-хубавия случай късогледа политическа просвета. Външната политика рядко се намесва в предизборното говорене. Дори когато Брекзит беше преобладаващият въпрос, фокусът нормално беше стеснен - междуособици сред торите и националистическа митомания, в никакъв случай рационално разискване на смисъла му за съюзите на Обединеното кралство.
Един от признаците, че Риши Сунак е сензитивен към мащаба на това, което може да се случи в Съединени американски щати при започване на ноември, е, че съгласно сведенията той се отхвърля от концепцията за осъществяване на гласоподаване в Обединеното кралство по същото време. Победата на Тръмп, до момента в който Народното събрание е разхлабен, би засилила шока и би усложнила реакцията на Англия.
Но Сунак не желае да бъде притеглен към по-дълбоките въпроси, които би трябвало да залегнат в отговора. Дейвид Камерън стигна до такава степен, че дефинира троленето на Тръмп по адрес на НАТО през уикенда като " неблагоразумен метод ". Вероятно това е и мнението на сегашния министър-председател.
Сунак върна предшественика си в кабинета, с цел да може да аутсорсва външната политика в година на избори. Собственият му дипломатически репертоар е нищожен. Основното му достижение е стабилизирането на връзките с Европейски Съюз посредством сърдечно и реалистично взаимоотношение с Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия. Двустранните европейски връзки бяха подценени.
Откакто се е преместил в кабинета на " Даунинг стрийт " № 10,
Сунак към момента не е посетил Берлин, което е много жестоко,
като се има поради смисъла на протокола в немската политика. Той е бил в Париж, което провокира известия за зараждаща се дружба с Макрон. Но партньорството няма никакво наличие. Френският президент очакваше продан на геополитически разбори на високо ниво. Британският му сътрудник искаше бърза договорка за прекъсване на дребните лодки, пресичащи Ламанша.
Манията по морската миграция беше по-плодотворна като свързващ материал в връзките с Джорджия Мелони, италианския министър-председател с прагматична жила, която прикрива извънредно десния си генезис. Това е показателна непосредственост за Сунак, която го слага по-близо до лагера на европейските популисти, които ще се радват на втори мандат на Тръмп, в сравнение с до либералите, които настръхват при тази мисъл.
Предпочитанията му са видяни в Париж и Берлин. То е в унисон с проектите на Сунак да освободи Англия от договорните ѝ отговорности към бежанците.
Законопроектът за сигурността на Руанда, който тази седмица се преглежда в Камарата на лордовете, отхвърля Европейската спогодба за правата на индивида в по-малка степен, в сравнение с мнозина тори им се желае, само че е умислен с пренебрежение към съда, който се произнася по нарушаванията на тази спогодба. Той допуска, че интернационалното право би трябвало да се разтопи под въздействието на нетърпението на държавното управление да депортира нежелани чужденци. Духът му е като на Тръмп.
В други контексти Сунак се стреми да бъде другар на Европа.
Подкрепата му за Украйна е непоколебима.
Той контракти рамката на Уиндзор за Северна Ирландия в отменяне на вандалския способ на Борис Джонсън за Брекзит. Но въздържането от бойкот е минималното условие за функционални връзки. Добросъседството е въодушевление, а не политическа идея. То не дава отговор на сложния въпрос по какъв начин Англия се ангажира с Европа, която жадува за стратегическа автономност.
В продължение на едно потомство външната политика на Англия имаше два стълба - Европейски Съюз и трансатлантическия съюз. Лондон беше основният мост сред Вашингтон и Брюксел. Брекзит взриви едната страна. Тръмп е подготвил за експлозия другата. Това е рецесия на световната ориентировка на Англия, която би трябвало да бъде централна тематика на дебатите в акцията за общи избори. Но това изисква политически водачи, които могат да признаят съществуването на рецесията./БГНЕС
В продължение на десетилетия външната политика на Обединеното кралство имаше два стълба: Европейски Съюз и Вашингтон. Кои ще бъдат нашите съдружници в света на Тръмп 2.0?
Девет месеца са дълъг интервал от време, в който би трябвало да затаите мирис. Самоличността на идващия президент на Съединени американски щати няма да стане известна преди 6 ноември, само че към този момент вероятността това да бъде Доналд Тръмп кара съдружниците на Америка да се държат в стратегическо напрежение.
В европейските демокрации страхът е екзистенциален. В продължение на 75 години тяхната сигурност е обезпечена от Северноатлантическия контракт, който Тръмп презира като неприятна договорка за Съединени американски щати. На протест през уикенда някогашният президент се похвали, че е насърчил Русия да " прави каквото си желае " с страните, които съгласно него не си заплащат сметките в НАТО.
Ако се върне в Белия дом, Тръмп може и да не се откаже от уговорките на Съединени американски щати за взаимопомощ към страните, които се притесняват, че са на огневата линия с Владимир Путин. Но не е наложително някогашният президент да има поради тъкмо това, което споделя, или даже да завоюва изборите, с цел да имат думите му резултат.
Двусмислието подкопава възпирането.
Американската ненадеждност ще бъде тематика на всяка полемика, когато министрите на защитата на НАТО се съберат в Брюксел тази седмица.
Оплакването, че европейците се възползват от американския бюджет за защита, е остарял рефрен. Повечето членове на НАТО одобряват, че той е и обективен. Само дребна част от тях са изпълнили поетия през 2006 година ангажимент да отделят 2 % от Брутният вътрешен продукт за разноски за защита. Но в предишното разочарованието от асиметрията на приноса е било смекчавано от историческата преданост и съвпадението на полезностите. Дори и от позиция на действителната политика, която е от персонален интерес, Вашингтон би могъл да оцени поддържането на европейската народна власт, непоклатимост и разцвет като дял за НАТО.
Не и Тръмп. Той не се занимава със съюзи, а единствено със покупко-продажби и закани. Взаимната полза е за слабаци. Тестът за добра договорка в света на Тръмп е, че другата страна се усеща ощетена. По тази причина
той презира Европейски Съюз даже повече от НАТО,
тъй като не е клиент на Съединени американски щати. Той има своя лична комерсиална тежест като континентален търговски блок.
В американската десница има секта, която се възхищава на Путин по идеологически съображения - като камшик за дегенеративния демократизъм. Но най-много републиканците просто се радват, в случай че войната се развие зле за страната, която Джо Байдън е подкрепил, с цел да могат да показват неговото президентство като ера на уязвимост на Съединени американски щати, а Тръмп - като възобновяване на силата.
Отвратителният цинизъм на тази игра ще токсини интернационалните връзки на Америка, даже в случай че Байдън завоюва втори мандат. Вече е ясно, че остарелият конгресен консенсус в интерес на конституционната народна власт и върховенството на закона е липсващ.
Виждайки написаното на стената, европейските водачи приказват с нова неотложност за това, което
Еманюел Макрон назовава " стратегическа автономност ".
Преди това това беше отхвърляно като неистински полет на галската фикция. Сега то е в основата на дневния ред на континента. Последиците от позиция на това от кое място ще дойдат спомагателните средства за по-големи бюджети за защита - даже повече от 2 % от Брутният вътрешен продукт - и какво в действителност включва консолидираният защитителен потенциал на континента, единствено постепенно проникват във вътрешната политика.
Тези въпроси ще бъдат заложени и във Англия. Това е диалог, за който Уестминстър е безнадеждно неопитен.
Близостта на парламентарните избори стесни хоризонтите на тази в най-хубавия случай късогледа политическа просвета. Външната политика рядко се намесва в предизборното говорене. Дори когато Брекзит беше преобладаващият въпрос, фокусът нормално беше стеснен - междуособици сред торите и националистическа митомания, в никакъв случай рационално разискване на смисъла му за съюзите на Обединеното кралство.
Един от признаците, че Риши Сунак е сензитивен към мащаба на това, което може да се случи в Съединени американски щати при започване на ноември, е, че съгласно сведенията той се отхвърля от концепцията за осъществяване на гласоподаване в Обединеното кралство по същото време. Победата на Тръмп, до момента в който Народното събрание е разхлабен, би засилила шока и би усложнила реакцията на Англия.
Но Сунак не желае да бъде притеглен към по-дълбоките въпроси, които би трябвало да залегнат в отговора. Дейвид Камерън стигна до такава степен, че дефинира троленето на Тръмп по адрес на НАТО през уикенда като " неблагоразумен метод ". Вероятно това е и мнението на сегашния министър-председател.
Сунак върна предшественика си в кабинета, с цел да може да аутсорсва външната политика в година на избори. Собственият му дипломатически репертоар е нищожен. Основното му достижение е стабилизирането на връзките с Европейски Съюз посредством сърдечно и реалистично взаимоотношение с Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия. Двустранните европейски връзки бяха подценени.
Откакто се е преместил в кабинета на " Даунинг стрийт " № 10,
Сунак към момента не е посетил Берлин, което е много жестоко,
като се има поради смисъла на протокола в немската политика. Той е бил в Париж, което провокира известия за зараждаща се дружба с Макрон. Но партньорството няма никакво наличие. Френският президент очакваше продан на геополитически разбори на високо ниво. Британският му сътрудник искаше бърза договорка за прекъсване на дребните лодки, пресичащи Ламанша.
Манията по морската миграция беше по-плодотворна като свързващ материал в връзките с Джорджия Мелони, италианския министър-председател с прагматична жила, която прикрива извънредно десния си генезис. Това е показателна непосредственост за Сунак, която го слага по-близо до лагера на европейските популисти, които ще се радват на втори мандат на Тръмп, в сравнение с до либералите, които настръхват при тази мисъл.
Предпочитанията му са видяни в Париж и Берлин. То е в унисон с проектите на Сунак да освободи Англия от договорните ѝ отговорности към бежанците.
Законопроектът за сигурността на Руанда, който тази седмица се преглежда в Камарата на лордовете, отхвърля Европейската спогодба за правата на индивида в по-малка степен, в сравнение с мнозина тори им се желае, само че е умислен с пренебрежение към съда, който се произнася по нарушаванията на тази спогодба. Той допуска, че интернационалното право би трябвало да се разтопи под въздействието на нетърпението на държавното управление да депортира нежелани чужденци. Духът му е като на Тръмп.
В други контексти Сунак се стреми да бъде другар на Европа.
Подкрепата му за Украйна е непоколебима.
Той контракти рамката на Уиндзор за Северна Ирландия в отменяне на вандалския способ на Борис Джонсън за Брекзит. Но въздържането от бойкот е минималното условие за функционални връзки. Добросъседството е въодушевление, а не политическа идея. То не дава отговор на сложния въпрос по какъв начин Англия се ангажира с Европа, която жадува за стратегическа автономност.
В продължение на едно потомство външната политика на Англия имаше два стълба - Европейски Съюз и трансатлантическия съюз. Лондон беше основният мост сред Вашингтон и Брюксел. Брекзит взриви едната страна. Тръмп е подготвил за експлозия другата. Това е рецесия на световната ориентировка на Англия, която би трябвало да бъде централна тематика на дебатите в акцията за общи избори. Но това изисква политически водачи, които могат да признаят съществуването на рецесията./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ