Сатирата трябва да е смела, дори да прекрачва добрия вкус
- Радой Ралин споделя „ Светът е оживял, тъй като се е смял “. Как оцеля Музеят на хумора и сатирата в Габрово през месеците, когато беше затворен, и по какъв начин оцелява в този момент, когато коронавирусът към момента е тук?
- Ние не оцеляваме, а се развиваме, даже в тежки обстановки. Експанзивната настройка е заложена в институцията от основаването ѝ. Първо, пандемията роди доста мемета и смешки, които ние събирахме и показвахме във фейсбук групата на Музея - членовете ѝ се удвоиха, докато си седяхме у дома. Второ, заложихме на това да планираме и придвижим две стратегически дългосрочни вложения – нова огледална зала и нов музеен магазин, които отвориха порти миналата седмица.
Сега Музеят изцяло се е върнал към нормалната за сезона посещаемост – първо, той е голям и е елементарно да се съблюдава отдалеченост, и второ, прецизно съблюдаваме носенето на маски. Имаме термометър на входа, дезинфектанти на всеки етаж. Хората имат изключително доста потребност от развлечение и смях във време на рецесия. Беше доста трудно, когато Музеят работеше без гости. Ние работим за художниците и за публиката и се чувствахме извънредно самотно и безсмислено.
- Повечето галерии и музеи в София сe оплакват от провалени изложения, пропаднали планове, пропуснати възможности… Вие от какво ще се оплачете?
- Няколко планувани изложения се отложиха и бюджетът ни пострада. Сега наваксваме, само че обстановката е като в остарялата габровска смешка: едно габровче седи на улицата и реве, че си изгубило левчето. Случаен минувач решил да го успокои – „ Момче, ето ти едно левче ”, детето прибрало паричката и ревнало още по-силно. „ А в този момент за какво плачеш? ” – попитал господинът. „ Ако не си бях изгубил левчето, в този момент щях да имам две. ”
- За последните съвсем 30 години Музеят има 27 откупки за 10 хиляди лв. или малко повече, което изглежда твърде малко даже и за хора, които режат опашките на котките и играят хоро по терлици. Има ли Домът проблеми с финансирането?
- Откупките ни фактически са недопустимо малко. Тази година разчитаме да наваксаме, защото Министерството на културата за пръв път ще разгласи конкурсна сесия, с която да поддържа откупуването на творби за фондовете на музеите и галериите. Това е доста значима и похвална стъпка от тяхна страна.
Музеят на хумора е голям, средствата, които получаваме за прехрана на постройката – най-много за електричество, са извънредно незадоволителни и ние доплащаме от личните си доходи. Направихме много усъвършенствания в осветлението, само че има още доста да се влага в климатизация. Трудно е да кажем кое е приоритет – дали да осигурим качествено и здравословно осветяване за посетителите и нужната температура и мокрота за творбите, които към този момент имаме в хранилищата и по залите, или да закупуваме нови. Досега сме избирали да се погрижим първо за културните полезности, които ни е вменено от закона да опазваме.
- Вярвате ли, че свободата на изложение, на подбив и ирония е едно от най-ценните завоевания на европейската просвета? Или има пародии, ирония и комизъм, които нямат място в Музея на хумора и сатирата?
- Опитваме се да вървим по ръба на политическата уместност. Вярвам, че сатирата би трябвало да е доста смела. Понякога да прекрачва положителния усет – какъв брой авангардни, революционни стъпки в човешката история нямаше да се случат, в случай че постоянно сме се съобразявали с положителния усет? Но в никакъв случай, в действителност в никакъв случай, не бихме си разрешили да покажем нещо, което уронва човешкото достолепие.
- Проявява ли българската аудитория интерес и схващане към съвременното изкуство? Масовите мнения за „ опаковчика, който не обича родината си “ под всяка обява за Кристо, както и реакциите на присъединяване ни във Венецианското биенале работят потискащо. Вие обаче организирате и изложения на модерно изкуство. Последната беше на Кристо, в действителност те бяха две...
- Съвременното изкуство в България години наред беше държано затворено в художническите среди и надалеч от необятната аудитория. Никога и за нищо не бих обвинила публиката – тя е такава, каквато ние сме си я основали. Ние сме известен музей и дружно с доста смешните неща демонстрираме и модерно изкуство, в което има комизъм – е, не ха-ха комизъм, само че подобен с подигравка, на който може да не се разсмееш, само че ще се усмихнеш, пък било то и със смесени усеща. Заради необятната ни аудитория смятам, че сме институцията, която прави най-вече в страната за разпространение на актуалното изкуство. Стараем се да го представяме по наличен и приобщаващ публиката метод и изрично мога да кажа, че то се харесва.
Много от тези, които заклеймяваха Кристо, си смениха позицията или най-малко доста се разколебаха, откакто се срещнаха както с плановете, по този начин и с габровския стадий от биографията му посредством нашите две изложения. Музеят не трябва да е пропагандна машина, ние не желаеме да даваме привидно на хората, а да им помогнем да образуват мнение. Не сме правили изложбите за Кристо и Жан-Клод, с цел да ги заобичат хората, а с цел да схванат повече за живота и изкуството им.
- Има ли хуморът по-специална роля в актуалното изкуство, в сравнение с да вземем за пример в социалистическия натурализъм?
- Социалистическият натурализъм е лишен от възприятие за комизъм – няма по какъв начин една патетична рекламация за натурализъм, чиято задача е не фактически да показва действителността, а да я слави, да прояви подигравка. Бих споделила, че нашата институция поради спецификата си даже по време на соца е показвала модерно изкуство в границите на Габровското биенале, което е събирало създатели и от Изток, и от Запад.
Съвременното изкуство е сериозно към актуалното общество и въпреки че арт сцената напълно не е лишена от обстановка, въпреки всичко бих споделила, че изкуството е доста демократично. То е единствената свободна сфера в нашия свят. А хуморът и конкретно иронията са едно от най-силните му оръжия.
- Миналата година на Арт Базел Маями Маурицио Кателан представи банан, залепен с тиксо на стената, за 120 000 долара. Продадоха се и трите екземпляра от творбата, наречено „ Комикът “. Бихте ли го купили за музея, в случай че струваше по-малко и можете ли да го коментирате в резюме?
- Бих го купила за Музея за тъкмо толкоз, колкото коства – в Габрово може да сме спестовни, само че знаем защо да си даваме парите.
- Музеят е съорганизатор на плана " Нонумент ". Пърформансът бе изпълнен още веднъж на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа), а предходната година имахте и галерия, отдадена на такива монументи — изгубили или трансформирали символната си стойност поради промени в идеологията. Предвид пърформансите, в които от време на време взе участие паметникът на руската войска в София, не е ли и той към този момент един нонумент?
- Домът монумент на Българска комунистическа партия беше първият нонумент от серия, която планираме да е трилогия. Следете ни, с цел да разберете по какъв начин ще продължим.
- Случва ли се постоянно в изложбените зали на Дома посетителите да се смеят на глас? А смеят ли се, до момента в който работят, чиновниците, или кипи сериозен труд?
- Да, при нас хората се смеят, а някои от експонатите са интерактивни и се пипат. С сътрудниците също много се забавляваме, въпреки че тази година работихме пъклен доста, с цел да осъществим новата огледална зала и музейния магазин. Май множеството от нас по този начин и не видяха морето. В последните дни преди откриването, когато с изключение на тези два нови обекта в Музея наредихме и независимата галерия “Антигерой ” на художника Кокимото, смехът беше леко невротичен, само че даже подобен смях има принос към оцеляването. Е, оцеляхме, открихме и в този момент сме доста удовлетворени. За страдание изостанахме с други планове и отново не се обрисува отмора за екипа.
- Как се движи въпросът с Центъра за модерно изкуство на името на Кристо, не трябваше ли към този момент да бъде обявен конкурс - 2023 година не е по никакъв начин надалеч? Ще се лиши ли Габрово от сбирката " 50 постера " и от Център за модерно изкуство?
- Аз имам вяра в този план и върша всичко това, което е по силите ми. Кметът на града беше, коства ми се, единственият български политик, който посети Плаващите кейове. Тя чудесно схваща значимостта на тази самодейност за града. Но въпреки да е от локален туристически интерес, този център е план от национално значение. Важна е ролята на Министерството на културата, само че и на тези на туризма, финансите, районното развиване. Без воля на национално равнище не мисля, че Център за модерно изкуство на името на Кристо и Жан-Клод би бил изпълним.
- Какво място имат „ Новите технологии и новите медии “ (по които сте специалист) в Музея и изобщо в хумора и сатирата?
- Централно. За нас е значимо да присъстваме интензивно в интернет и обществените медии, както и да отразяваме тяхното въздействие върху хумора в изложбите си. Интернет абсолютно трансформира хумора.
- Могат ли да се вършат проекти за бъдещето на Дома в тези вирусни времена?
- Винаги би трябвало да има проекти за бъдещето. Коронавирусът ни подсети, че с изключение на проект А би трябвало да имаш Б, В и по този начин до Я. Голямата задача пред Музея е реновиране на съществуващата постройка и прибавяне на ново крило, пренаправяне на съществуващите непрекъснати изложения и основаване на нови, основаване на кафетерия с аспект към реката. Една по-малка задача, само че по тази причина пък незабавна, е чисто нов уебсайт.
- Как в Музея на хумора се взема решение общият за всички музеи в България въпрос за дигитализацията на фондовете?
- Похвалих Министерството на културата, задето ще отпусне пари за откупки. Сега обаче ще ги критикувам за това, че третират каталожните софтуери като дългогодишен невеществен актив и ги изключват от стратегиите си за финансиране. Със или без тяхна поддръжка ние ще се снабдим с подобен програмен продукт, само че доста от музеите няма да тръгнат сами в тази посока. Категоричното ми мнение е, че не е нужно министерството да избере и внедри подобен програмен продукт за всички музеи в страната – на никое място по света не се прави по този начин и всеки музей самичък си избира с каква система да работи. Министерството отпуска средства за финансиране на планове в музеите, незадоволително, само че порастват с всяка година. Просто би трябвало някой в юридически отдел да отстрани една досадна бюрократична пречка.
- Повечето музеи в България не обичат да приказват в цифри. Можете ли да кажете какъв брой гости имате приблизително годишно, откогато сте шеф, и каква е наклонността?
- Миналата година приключихме с над 42 хиляди гости. Растат всяка година. Да кажем, че приблизително са към 39-40 хиляди за годините на мандата ни. Тази година, за жалост, ще нарушим положителната наклонност – бяхме затворени за гости два месеца и загубихме доста от неналичието на училищен туризъм.
- Накрая да се върнем отново към крилатата мисъл на Радой Ралин - на какво се смее най-често Маргарита Доровска, с цел да оцелява в Габрово, в България и изобщо?
- На хора, които се вземат доста насериозно.
- Ние не оцеляваме, а се развиваме, даже в тежки обстановки. Експанзивната настройка е заложена в институцията от основаването ѝ. Първо, пандемията роди доста мемета и смешки, които ние събирахме и показвахме във фейсбук групата на Музея - членовете ѝ се удвоиха, докато си седяхме у дома. Второ, заложихме на това да планираме и придвижим две стратегически дългосрочни вложения – нова огледална зала и нов музеен магазин, които отвориха порти миналата седмица.
Сега Музеят изцяло се е върнал към нормалната за сезона посещаемост – първо, той е голям и е елементарно да се съблюдава отдалеченост, и второ, прецизно съблюдаваме носенето на маски. Имаме термометър на входа, дезинфектанти на всеки етаж. Хората имат изключително доста потребност от развлечение и смях във време на рецесия. Беше доста трудно, когато Музеят работеше без гости. Ние работим за художниците и за публиката и се чувствахме извънредно самотно и безсмислено.
- Повечето галерии и музеи в София сe оплакват от провалени изложения, пропаднали планове, пропуснати възможности… Вие от какво ще се оплачете?
- Няколко планувани изложения се отложиха и бюджетът ни пострада. Сега наваксваме, само че обстановката е като в остарялата габровска смешка: едно габровче седи на улицата и реве, че си изгубило левчето. Случаен минувач решил да го успокои – „ Момче, ето ти едно левче ”, детето прибрало паричката и ревнало още по-силно. „ А в този момент за какво плачеш? ” – попитал господинът. „ Ако не си бях изгубил левчето, в този момент щях да имам две. ”
- За последните съвсем 30 години Музеят има 27 откупки за 10 хиляди лв. или малко повече, което изглежда твърде малко даже и за хора, които режат опашките на котките и играят хоро по терлици. Има ли Домът проблеми с финансирането?
- Откупките ни фактически са недопустимо малко. Тази година разчитаме да наваксаме, защото Министерството на културата за пръв път ще разгласи конкурсна сесия, с която да поддържа откупуването на творби за фондовете на музеите и галериите. Това е доста значима и похвална стъпка от тяхна страна.
Музеят на хумора е голям, средствата, които получаваме за прехрана на постройката – най-много за електричество, са извънредно незадоволителни и ние доплащаме от личните си доходи. Направихме много усъвършенствания в осветлението, само че има още доста да се влага в климатизация. Трудно е да кажем кое е приоритет – дали да осигурим качествено и здравословно осветяване за посетителите и нужната температура и мокрота за творбите, които към този момент имаме в хранилищата и по залите, или да закупуваме нови. Досега сме избирали да се погрижим първо за културните полезности, които ни е вменено от закона да опазваме.
- Вярвате ли, че свободата на изложение, на подбив и ирония е едно от най-ценните завоевания на европейската просвета? Или има пародии, ирония и комизъм, които нямат място в Музея на хумора и сатирата?
- Опитваме се да вървим по ръба на политическата уместност. Вярвам, че сатирата би трябвало да е доста смела. Понякога да прекрачва положителния усет – какъв брой авангардни, революционни стъпки в човешката история нямаше да се случат, в случай че постоянно сме се съобразявали с положителния усет? Но в никакъв случай, в действителност в никакъв случай, не бихме си разрешили да покажем нещо, което уронва човешкото достолепие.
- Проявява ли българската аудитория интерес и схващане към съвременното изкуство? Масовите мнения за „ опаковчика, който не обича родината си “ под всяка обява за Кристо, както и реакциите на присъединяване ни във Венецианското биенале работят потискащо. Вие обаче организирате и изложения на модерно изкуство. Последната беше на Кристо, в действителност те бяха две...
- Съвременното изкуство в България години наред беше държано затворено в художническите среди и надалеч от необятната аудитория. Никога и за нищо не бих обвинила публиката – тя е такава, каквато ние сме си я основали. Ние сме известен музей и дружно с доста смешните неща демонстрираме и модерно изкуство, в което има комизъм – е, не ха-ха комизъм, само че подобен с подигравка, на който може да не се разсмееш, само че ще се усмихнеш, пък било то и със смесени усеща. Заради необятната ни аудитория смятам, че сме институцията, която прави най-вече в страната за разпространение на актуалното изкуство. Стараем се да го представяме по наличен и приобщаващ публиката метод и изрично мога да кажа, че то се харесва.
Много от тези, които заклеймяваха Кристо, си смениха позицията или най-малко доста се разколебаха, откакто се срещнаха както с плановете, по този начин и с габровския стадий от биографията му посредством нашите две изложения. Музеят не трябва да е пропагандна машина, ние не желаеме да даваме привидно на хората, а да им помогнем да образуват мнение. Не сме правили изложбите за Кристо и Жан-Клод, с цел да ги заобичат хората, а с цел да схванат повече за живота и изкуството им.
- Има ли хуморът по-специална роля в актуалното изкуство, в сравнение с да вземем за пример в социалистическия натурализъм?
- Социалистическият натурализъм е лишен от възприятие за комизъм – няма по какъв начин една патетична рекламация за натурализъм, чиято задача е не фактически да показва действителността, а да я слави, да прояви подигравка. Бих споделила, че нашата институция поради спецификата си даже по време на соца е показвала модерно изкуство в границите на Габровското биенале, което е събирало създатели и от Изток, и от Запад.
Съвременното изкуство е сериозно към актуалното общество и въпреки че арт сцената напълно не е лишена от обстановка, въпреки всичко бих споделила, че изкуството е доста демократично. То е единствената свободна сфера в нашия свят. А хуморът и конкретно иронията са едно от най-силните му оръжия.
- Миналата година на Арт Базел Маями Маурицио Кателан представи банан, залепен с тиксо на стената, за 120 000 долара. Продадоха се и трите екземпляра от творбата, наречено „ Комикът “. Бихте ли го купили за музея, в случай че струваше по-малко и можете ли да го коментирате в резюме?
- Бих го купила за Музея за тъкмо толкоз, колкото коства – в Габрово може да сме спестовни, само че знаем защо да си даваме парите.
- Музеят е съорганизатор на плана " Нонумент ". Пърформансът бе изпълнен още веднъж на връх Хаджи Димитър (Бузлуджа), а предходната година имахте и галерия, отдадена на такива монументи — изгубили или трансформирали символната си стойност поради промени в идеологията. Предвид пърформансите, в които от време на време взе участие паметникът на руската войска в София, не е ли и той към този момент един нонумент?
- Домът монумент на Българска комунистическа партия беше първият нонумент от серия, която планираме да е трилогия. Следете ни, с цел да разберете по какъв начин ще продължим.
- Случва ли се постоянно в изложбените зали на Дома посетителите да се смеят на глас? А смеят ли се, до момента в който работят, чиновниците, или кипи сериозен труд?
- Да, при нас хората се смеят, а някои от експонатите са интерактивни и се пипат. С сътрудниците също много се забавляваме, въпреки че тази година работихме пъклен доста, с цел да осъществим новата огледална зала и музейния магазин. Май множеството от нас по този начин и не видяха морето. В последните дни преди откриването, когато с изключение на тези два нови обекта в Музея наредихме и независимата галерия “Антигерой ” на художника Кокимото, смехът беше леко невротичен, само че даже подобен смях има принос към оцеляването. Е, оцеляхме, открихме и в този момент сме доста удовлетворени. За страдание изостанахме с други планове и отново не се обрисува отмора за екипа.
- Как се движи въпросът с Центъра за модерно изкуство на името на Кристо, не трябваше ли към този момент да бъде обявен конкурс - 2023 година не е по никакъв начин надалеч? Ще се лиши ли Габрово от сбирката " 50 постера " и от Център за модерно изкуство?
- Аз имам вяра в този план и върша всичко това, което е по силите ми. Кметът на града беше, коства ми се, единственият български политик, който посети Плаващите кейове. Тя чудесно схваща значимостта на тази самодейност за града. Но въпреки да е от локален туристически интерес, този център е план от национално значение. Важна е ролята на Министерството на културата, само че и на тези на туризма, финансите, районното развиване. Без воля на национално равнище не мисля, че Център за модерно изкуство на името на Кристо и Жан-Клод би бил изпълним.
- Какво място имат „ Новите технологии и новите медии “ (по които сте специалист) в Музея и изобщо в хумора и сатирата?
- Централно. За нас е значимо да присъстваме интензивно в интернет и обществените медии, както и да отразяваме тяхното въздействие върху хумора в изложбите си. Интернет абсолютно трансформира хумора.
- Могат ли да се вършат проекти за бъдещето на Дома в тези вирусни времена?
- Винаги би трябвало да има проекти за бъдещето. Коронавирусът ни подсети, че с изключение на проект А би трябвало да имаш Б, В и по този начин до Я. Голямата задача пред Музея е реновиране на съществуващата постройка и прибавяне на ново крило, пренаправяне на съществуващите непрекъснати изложения и основаване на нови, основаване на кафетерия с аспект към реката. Една по-малка задача, само че по тази причина пък незабавна, е чисто нов уебсайт.
- Как в Музея на хумора се взема решение общият за всички музеи в България въпрос за дигитализацията на фондовете?
- Похвалих Министерството на културата, задето ще отпусне пари за откупки. Сега обаче ще ги критикувам за това, че третират каталожните софтуери като дългогодишен невеществен актив и ги изключват от стратегиите си за финансиране. Със или без тяхна поддръжка ние ще се снабдим с подобен програмен продукт, само че доста от музеите няма да тръгнат сами в тази посока. Категоричното ми мнение е, че не е нужно министерството да избере и внедри подобен програмен продукт за всички музеи в страната – на никое място по света не се прави по този начин и всеки музей самичък си избира с каква система да работи. Министерството отпуска средства за финансиране на планове в музеите, незадоволително, само че порастват с всяка година. Просто би трябвало някой в юридически отдел да отстрани една досадна бюрократична пречка.
- Повечето музеи в България не обичат да приказват в цифри. Можете ли да кажете какъв брой гости имате приблизително годишно, откогато сте шеф, и каква е наклонността?
- Миналата година приключихме с над 42 хиляди гости. Растат всяка година. Да кажем, че приблизително са към 39-40 хиляди за годините на мандата ни. Тази година, за жалост, ще нарушим положителната наклонност – бяхме затворени за гости два месеца и загубихме доста от неналичието на училищен туризъм.
- Накрая да се върнем отново към крилатата мисъл на Радой Ралин - на какво се смее най-често Маргарита Доровска, с цел да оцелява в Габрово, в България и изобщо?
- На хора, които се вземат доста насериозно.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ