Нямам нужда от много цветове, за да изразявам това, което мисля
Рада Якова е родена на 7 юни 1980 година в София. Завършва НУИИ "Илия Петров ". Приета е в НХА, компетентност книга и печатна графика. След завършването на първи курс отпътува за Виена, където през интервала 2000-2008 година учи в Университета за приложни изкуства, компетентност графичен дизайн и реклама при проф. Люрцер. През 2010 година се дипломира с магистратура по живопис под управлението на проф. Кайзер. От 2010 година живее и работи в София, до момента в който преди 6 години се реалокира със фамилията си в Хага. Има няколко независими изложения в София и в Хага, взела участие е в общи експозиции в София, Хага, Амстердам, Ротердам, Лондон, Тел Авив, Виена, Ню Йорк. Авторка е на оформлението и илюстрациите на редица художествени издания у нас.
- Рада, по какъв начин се чувствате в Хага? Как устроихте живота си на новото място? Макар че вие и преди сте живели в чужбина, само че в този момент към този момент със семейство и деца.
- Чувствам се, като че ли пребивавам и в България, и в Холандия. Беше елементарно решение да отпътува, просто последвах мъжа си. Интересно ми е да преоткрия всяко място. И въпреки всичко човек в никакъв случай не си дава сметка за компликациите, с които ще се сблъска. Пред мен се откри нова опция, само че и пространство, в което не знаех от кое място да потегли и накъде да ходя. В България споделяме, че може би нищо не се случва в изкуството, обаче тук имаш своя кръг познати, контакти и персонални връзки и все имаш опция да направиш нещо. Там никой не те чака да пристигнеш и за тези 6 години последователно трябваше да изградя всичко от нула. В началото бях щастлива, че получих ателие и просто рисувах, без да зная за къде и защо - най-щастливото време, когато рисуваш каквото ти се желае. Първото ми ателие беше голяма класна стая. Там дават за ателиета пространства в остарели учебни заведения, които подлежат на разрушение и реорганизация, към четири метра високо, и за първи път имах опция да рисувам големи платна. Аз рисувам най-вече дами - всичко, което желая да изразя, е посредством женското тяло и придвижване.
- Как навлязохте в тази тема? И какво е посланието на творбите ви?
- Започнах тук със Софийската опера и балет - ходех при тях, доста постоянно снимах примите, а Веса Тонова най-вече ме допускаше до себе си, не се притесняваше от всекидневния си тип, по никакъв начин не е суетна - в хубавия смисъл. Интересуваше ме единствено да отразя придвижването на тялото, което съумях да реализира с нейна помощ. В Холандия се срещнах с различен тип балет - модерния. Хага е "главната квартира " на световноизвестния балет Недерландс данс тиътър. И открих нещо ново - че посредством тези тела мога да показвам това, което желая. Последното, което работих, е обвързвано с женската половост и свободата да показваме себе си като дами - без да бъдем посочени, укорявани, доста постоянно, за жал, не от мъжете, а от самите нас, жените; да имаме различен взор към себе си, по-свободен. Телата са наши и би трябвало сами да взимаме решение по какъв начин да ги представяме, да не сме стегнати в някакви правила.
- Разгледах някои от тези платна - с креда ли рисувате?
- Да, наподобява на креда. Рисувам най-много черно-бяло, от време на време наподобяват на скици, само че това не е креда, а акрил. Много постоянно оставям незавършени детайлите - най-често дрехата, рисувам дреха единствено в случай че ще ми добави израза. Имам една обичана мисъл на Владимир Зарев: "Недоизказаното, пропуснатото във всяко художествено произведение е натоварено с особени смисли. Понякога премълчаното е най-важното в него и е вероятно единственото допустимо съвършенство. " Само от време на време използвам цвят - червен или наследник, само че нямам потребност от доста цветове, с цел да показвам това, което желая. Докато работех в първото ателие, даже нямах доста пари за бои, по тази причина започнах да рисувам черно-бяло. И сякаш от ден на ден нямам потребност от цветове. В днешно време сме преситени от цветове, от реклами, от звук, от непрекъснатото гледане на картинки в телефона... Черно-бялото е същинският облик, считам, че е нещо, което може да се схване по-бързо от съзнанието.
- Показвате ли тези произведения в изложения?
- Да, последните две-три години съм най-активна или най-забелязана. Работя с един галерист от Виена, уповавам се това да се откри като сериозна процедура в бъдеще. В Холандия подкрепям връзка с дребна, само че много известна изложба, която има контакти в целия свят. Продават огромни имена като Кийт Харинг, само че дават опция и на по-млади, не толкоз известни художници. Участвам на всички места, където мисля, че има смисъл и опция, тъй като в днешно време просто би трябвало да те виждат. Често съм си казвала, че не ме интересува мнението на другите, само че колкото повече участия имам, толкоз повече съзнавам, че ме интересува. Продължавам да рисувам за себе си, само че ми е забавно да чуя разнообразни отзиви.
- Днес изкуството не е единствено красива, вдъхновяваща част от интериора, само че нещо доста повече.
- Изкуството е обръщение. Тук се разделя огромното изкуство от по-обикновеното. Един обект, една картина може да е доста красива, само че в случай че не е заредена с повече смисъл, не може да пораства.
- Работейки с галеристи от Австрия и Холандия, продължавате ли да поддържате контактите си тук - като благоприятни условия за изява, за независимо показване?
- В момента в България има една организация "Едвъртайзинг актьор ", която прави забавни и доста разнообразни нови планове. Бях поканена да вземам участие през март в изложба "Нирвана " в изложбата "Алтер его ". Хареса ми методът, по който беше проведено всичко, лишава от плещите на създателите доста огромна организационна работа. Това е и част от смисъла да намериш огромна и добра изложба.
- Сега на почивка ли сте в България?
- Да, а през август ще вземам участие в Кианчано биенале. В малко населено място в Италия британски частен колекционер е направил музей. Там са картини от известни имена като Мунк, Тулуз Лотрек, Пикасо и други. Събират художници от целия свят, всяка вечер вземат участие в някакво събитие. Предвидени са доста работни срещи, като концепцията е всеки да покаже творбите си и да създадем трайни връзки. Аз мисля да го трансформира в пленер - ще си взема пособията за изобразяване.
- Как се финансират сходни участия?
- Финансовата част е значима за всяка изява. За присъединяване ми в това биенале завоювах дотация от Националния фонд "Култура ", който отчасти ме подкрепя. Ще бъде публикуван азбучник, в който ще бъдат показани създателите и страните им, както и спонсорите, които са им съдействали. Важно е художниците от България да бъдат показвани. Виждам по какъв начин Европа, светът не знаят доста за България, за жал. Смятам, че напоследък, с помощта на няколко самолетни компании, които дават опция да се пътува с по-нисък бюджет, много хора започнаха да идват в България за уикенда, от любознание да открият нещо ново. Те се връщат заредени със слънце, хубавия климат, приятни прекарвания, видяното тук и тази дестинация става известна.
- А демонстрират ли специфичен интерес към вас в чужбина, когато схванат, че сте от България?
- Това, че съм от България не води до някакъв специфичен интерес към мен. След 1989 година към художниците, които са излезли на открито, се е породил сериозен интерес, тъй като идват от място, за което не се е знаело съвсем нищо. Тази година направихме доста огромна галерия във връзка българското председателство на Европейски Съюз - в най-голямата и представителна изложба на Съюза на художниците в Хага се събрахме четирима създатели, които живеем там, плюс сбирката на Чапко Ягер, холандски колекционер на българско изкуство. Посетих къщата му и видях сбирката му, която събира още отпреди 1989 година по рекомендация на наши известни художници. Скоро си писахме и той ми сподели, че отпътува в България на море. Ягер е човек, който обича България, има големи платна от огромни имена и се радва да ги има, същински буен фен на изкуството. В двора му са подредени статуи отново от българи.
- Какво ви следва след биенале Кианчано?
- Следващата година съм поканена от една холандска организация да вземам участие в галерия редом на биеналето на изкуствата във Венеция - най-голямото в света. Там с павилиони са показани разнообразни страни. Експозицията, в която съм поканена да покажа мои произведения, се споделя "Personal structure " - показват доста огромни имена в изкуството, както и по-малко познати. Тази комбинация е доста забавна, тъй като дава сериозен подтик напред, в случай че успееш да попаднеш там. Но сходно присъединяване би трябвало да бъде финансирано. Между спонсорите на другите художници са държавни и частни културни фондации, галерии, частни спонсори и така нататък В предишното са взели участие Марина Абрамович, Херман Нич, Джеф Кунц и други Събират се към 80-100 създатели. Тази година през януари участвах в галерия в нюйоркска изложба - тя беше посочена измежду петте експозиции, които би трябвало да бъдат посетени през месеца. Беше обвързвана с Марша на дамите, който се организира за втора година.
- Синовете ви рисуват ли?
- Да, рисуват. Идват с мен в ателието, давам им по едно огромно платно и те се развихрят.
- Имате солидно академично обучение, само че в изкуството от време на време не е ли по-добре, в случай че човек извайва това, което усеща в душата си, без да познава разпоредбите и каноните?
- Много прекрасен въпрос! Точно това е смисълът да желая децата да рисуват свободно. Образованието колкото дава, толкоз и взима. От 10 години се пробвам да се отдалеча от това, което съм научила. Без да го отхвърлям, желая да намеря кое бях аз, преди да ме научат. В Холандия децата вървят на учебно заведение от 4-годишни. Малкият ми наследник, който е на 5, беше нарисувал китове - големи червени петна. Учителката ми се оплака - няколко пъти му обърнала внимание, че китовете са сини, а той упорствал да са червени. Казах: "Колко хубаво, че е изразил своето виждане! " Тя замълча, може би единствено тъй като знае, че съм художничка. Но тя не е отговорна, нейната работа е да научи децата, че небето е синьо, тревата е зелена и да е сигурна, че те в действителност ги виждат в тези цветове. Но ето по този начин стартират да ни моделират от 5-годишни. Децата ми дават доста хрумвания по какъв начин да освободя себе си.
- Всъщност до каква степен и по кое време един създател може да бъде изцяло свободен?
- Наскоро за първи път осъзнах за какво е значимо да имаш тапия. Кандидатствам за дотация в един фонд в Холандия и те имат условие да съм приключила висше обучение. Независимостта е обвързвана с доста недоумение и отричане. Този интервал може да продължи доста дълго и може да се реализира единствено с финансиране. Ето тук е голямата роля на спонсорите - да имат вяра в теб и да те подкрепят. След това можеш да вървиш към самоиздържане и самостоятелност. Виждам страхотни благоприятни условия в НФ "Култура ", положителни проекти, нека да имат опция и за по-добро финансиране. Защото това, което те вършат в България, е в вярната посока.
.jpg )
Снимки Личен списък
- Рада, по какъв начин се чувствате в Хага? Как устроихте живота си на новото място? Макар че вие и преди сте живели в чужбина, само че в този момент към този момент със семейство и деца.
- Чувствам се, като че ли пребивавам и в България, и в Холандия. Беше елементарно решение да отпътува, просто последвах мъжа си. Интересно ми е да преоткрия всяко място. И въпреки всичко човек в никакъв случай не си дава сметка за компликациите, с които ще се сблъска. Пред мен се откри нова опция, само че и пространство, в което не знаех от кое място да потегли и накъде да ходя. В България споделяме, че може би нищо не се случва в изкуството, обаче тук имаш своя кръг познати, контакти и персонални връзки и все имаш опция да направиш нещо. Там никой не те чака да пристигнеш и за тези 6 години последователно трябваше да изградя всичко от нула. В началото бях щастлива, че получих ателие и просто рисувах, без да зная за къде и защо - най-щастливото време, когато рисуваш каквото ти се желае. Първото ми ателие беше голяма класна стая. Там дават за ателиета пространства в остарели учебни заведения, които подлежат на разрушение и реорганизация, към четири метра високо, и за първи път имах опция да рисувам големи платна. Аз рисувам най-вече дами - всичко, което желая да изразя, е посредством женското тяло и придвижване.
- Как навлязохте в тази тема? И какво е посланието на творбите ви?
- Започнах тук със Софийската опера и балет - ходех при тях, доста постоянно снимах примите, а Веса Тонова най-вече ме допускаше до себе си, не се притесняваше от всекидневния си тип, по никакъв начин не е суетна - в хубавия смисъл. Интересуваше ме единствено да отразя придвижването на тялото, което съумях да реализира с нейна помощ. В Холандия се срещнах с различен тип балет - модерния. Хага е "главната квартира " на световноизвестния балет Недерландс данс тиътър. И открих нещо ново - че посредством тези тела мога да показвам това, което желая. Последното, което работих, е обвързвано с женската половост и свободата да показваме себе си като дами - без да бъдем посочени, укорявани, доста постоянно, за жал, не от мъжете, а от самите нас, жените; да имаме различен взор към себе си, по-свободен. Телата са наши и би трябвало сами да взимаме решение по какъв начин да ги представяме, да не сме стегнати в някакви правила.
- Разгледах някои от тези платна - с креда ли рисувате?
- Да, наподобява на креда. Рисувам най-много черно-бяло, от време на време наподобяват на скици, само че това не е креда, а акрил. Много постоянно оставям незавършени детайлите - най-често дрехата, рисувам дреха единствено в случай че ще ми добави израза. Имам една обичана мисъл на Владимир Зарев: "Недоизказаното, пропуснатото във всяко художествено произведение е натоварено с особени смисли. Понякога премълчаното е най-важното в него и е вероятно единственото допустимо съвършенство. " Само от време на време използвам цвят - червен или наследник, само че нямам потребност от доста цветове, с цел да показвам това, което желая. Докато работех в първото ателие, даже нямах доста пари за бои, по тази причина започнах да рисувам черно-бяло. И сякаш от ден на ден нямам потребност от цветове. В днешно време сме преситени от цветове, от реклами, от звук, от непрекъснатото гледане на картинки в телефона... Черно-бялото е същинският облик, считам, че е нещо, което може да се схване по-бързо от съзнанието.
- Показвате ли тези произведения в изложения?
- Да, последните две-три години съм най-активна или най-забелязана. Работя с един галерист от Виена, уповавам се това да се откри като сериозна процедура в бъдеще. В Холандия подкрепям връзка с дребна, само че много известна изложба, която има контакти в целия свят. Продават огромни имена като Кийт Харинг, само че дават опция и на по-млади, не толкоз известни художници. Участвам на всички места, където мисля, че има смисъл и опция, тъй като в днешно време просто би трябвало да те виждат. Често съм си казвала, че не ме интересува мнението на другите, само че колкото повече участия имам, толкоз повече съзнавам, че ме интересува. Продължавам да рисувам за себе си, само че ми е забавно да чуя разнообразни отзиви.
- Днес изкуството не е единствено красива, вдъхновяваща част от интериора, само че нещо доста повече.
- Изкуството е обръщение. Тук се разделя огромното изкуство от по-обикновеното. Един обект, една картина може да е доста красива, само че в случай че не е заредена с повече смисъл, не може да пораства.
- Работейки с галеристи от Австрия и Холандия, продължавате ли да поддържате контактите си тук - като благоприятни условия за изява, за независимо показване?
- В момента в България има една организация "Едвъртайзинг актьор ", която прави забавни и доста разнообразни нови планове. Бях поканена да вземам участие през март в изложба "Нирвана " в изложбата "Алтер его ". Хареса ми методът, по който беше проведено всичко, лишава от плещите на създателите доста огромна организационна работа. Това е и част от смисъла да намериш огромна и добра изложба.
- Сега на почивка ли сте в България?
- Да, а през август ще вземам участие в Кианчано биенале. В малко населено място в Италия британски частен колекционер е направил музей. Там са картини от известни имена като Мунк, Тулуз Лотрек, Пикасо и други. Събират художници от целия свят, всяка вечер вземат участие в някакво събитие. Предвидени са доста работни срещи, като концепцията е всеки да покаже творбите си и да създадем трайни връзки. Аз мисля да го трансформира в пленер - ще си взема пособията за изобразяване.
- Как се финансират сходни участия?
- Финансовата част е значима за всяка изява. За присъединяване ми в това биенале завоювах дотация от Националния фонд "Култура ", който отчасти ме подкрепя. Ще бъде публикуван азбучник, в който ще бъдат показани създателите и страните им, както и спонсорите, които са им съдействали. Важно е художниците от България да бъдат показвани. Виждам по какъв начин Европа, светът не знаят доста за България, за жал. Смятам, че напоследък, с помощта на няколко самолетни компании, които дават опция да се пътува с по-нисък бюджет, много хора започнаха да идват в България за уикенда, от любознание да открият нещо ново. Те се връщат заредени със слънце, хубавия климат, приятни прекарвания, видяното тук и тази дестинация става известна.
- А демонстрират ли специфичен интерес към вас в чужбина, когато схванат, че сте от България?
- Това, че съм от България не води до някакъв специфичен интерес към мен. След 1989 година към художниците, които са излезли на открито, се е породил сериозен интерес, тъй като идват от място, за което не се е знаело съвсем нищо. Тази година направихме доста огромна галерия във връзка българското председателство на Европейски Съюз - в най-голямата и представителна изложба на Съюза на художниците в Хага се събрахме четирима създатели, които живеем там, плюс сбирката на Чапко Ягер, холандски колекционер на българско изкуство. Посетих къщата му и видях сбирката му, която събира още отпреди 1989 година по рекомендация на наши известни художници. Скоро си писахме и той ми сподели, че отпътува в България на море. Ягер е човек, който обича България, има големи платна от огромни имена и се радва да ги има, същински буен фен на изкуството. В двора му са подредени статуи отново от българи.
- Какво ви следва след биенале Кианчано?
- Следващата година съм поканена от една холандска организация да вземам участие в галерия редом на биеналето на изкуствата във Венеция - най-голямото в света. Там с павилиони са показани разнообразни страни. Експозицията, в която съм поканена да покажа мои произведения, се споделя "Personal structure " - показват доста огромни имена в изкуството, както и по-малко познати. Тази комбинация е доста забавна, тъй като дава сериозен подтик напред, в случай че успееш да попаднеш там. Но сходно присъединяване би трябвало да бъде финансирано. Между спонсорите на другите художници са държавни и частни културни фондации, галерии, частни спонсори и така нататък В предишното са взели участие Марина Абрамович, Херман Нич, Джеф Кунц и други Събират се към 80-100 създатели. Тази година през януари участвах в галерия в нюйоркска изложба - тя беше посочена измежду петте експозиции, които би трябвало да бъдат посетени през месеца. Беше обвързвана с Марша на дамите, който се организира за втора година.
- Синовете ви рисуват ли?
- Да, рисуват. Идват с мен в ателието, давам им по едно огромно платно и те се развихрят.
- Имате солидно академично обучение, само че в изкуството от време на време не е ли по-добре, в случай че човек извайва това, което усеща в душата си, без да познава разпоредбите и каноните?
- Много прекрасен въпрос! Точно това е смисълът да желая децата да рисуват свободно. Образованието колкото дава, толкоз и взима. От 10 години се пробвам да се отдалеча от това, което съм научила. Без да го отхвърлям, желая да намеря кое бях аз, преди да ме научат. В Холандия децата вървят на учебно заведение от 4-годишни. Малкият ми наследник, който е на 5, беше нарисувал китове - големи червени петна. Учителката ми се оплака - няколко пъти му обърнала внимание, че китовете са сини, а той упорствал да са червени. Казах: "Колко хубаво, че е изразил своето виждане! " Тя замълча, може би единствено тъй като знае, че съм художничка. Но тя не е отговорна, нейната работа е да научи децата, че небето е синьо, тревата е зелена и да е сигурна, че те в действителност ги виждат в тези цветове. Но ето по този начин стартират да ни моделират от 5-годишни. Децата ми дават доста хрумвания по какъв начин да освободя себе си.
- Всъщност до каква степен и по кое време един създател може да бъде изцяло свободен?
- Наскоро за първи път осъзнах за какво е значимо да имаш тапия. Кандидатствам за дотация в един фонд в Холандия и те имат условие да съм приключила висше обучение. Независимостта е обвързвана с доста недоумение и отричане. Този интервал може да продължи доста дълго и може да се реализира единствено с финансиране. Ето тук е голямата роля на спонсорите - да имат вяра в теб и да те подкрепят. След това можеш да вървиш към самоиздържане и самостоятелност. Виждам страхотни благоприятни условия в НФ "Култура ", положителни проекти, нека да имат опция и за по-добро финансиране. Защото това, което те вършат в България, е в вярната посока.
Снимки Личен списък
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ