Кара Делевин: Харви Уайнстийн искаше тройка
Работя доста старателно, само че в това време виждам да отстранявам време и за себе си. Писането на първата ми книга безспорно беше най-хубавата допустима терапия. Надявам се, че романът ще подейства като терапия и на други хора.
Не желаех да нараня фамилията на Харви. Чувствах се отговорна и по този начин като че ли аз съм направила нещо неправилно. Но и се ужасявах от мисълта, че сходни неща са се случвали на толкоз доста дами. И никой не е споделил нищо от боязън.
Израстването в Лондон, паниката, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво би трябвало да правиш… всичко това влезе в книгата. Омразата и обичта към себле си и разбирането, че в последна сметка няма значение какво мислят другите хора.
Британското украшение Кара Делевин е една от най-успешните и атрактивни млади актриси. Тя притегли вниманието на публиката с функции в „ Отряд самоубийци “, „ Валериан и градът на хилядите планети “, „ Треска за лалета “, „ Хартиени градове “ и други. Тя е на 25 години и е образец за сполучливо прекосяване от света на модата в света на киното. Кара има необятни артистични упоритости, тя играе, пее, танцува, театралничи и написа. Наскоро излезе първата книга на красивата актриса – разказ за младежи със заглавие „ Огледалце, огледалце “.
В последните седмици Кара влезе в медийните заглавия като една от многочислените жертви на мега продуцента Харви Уайнстийн , който бе изгонен от Холивуд откакто десетки дами ог упрекнаха в полов тормоз, полово посягане и даже изнасилвание. Меко казано непристойното държание на един от най-влиятелните мъже в шоубизнес промишлеността продължавало повече от три десетилетия и обхващало три континента.
Ето какво споделя и Кара за свето прекарване с Харви: “Скорослед като започнах да се занимавам с кино и взех решение да се потвърдя като кино актриса пристигна и позвъняването от Харви Уайнстийн. Той ме попита непосредствено дали съм спала с някоя от дамите, с които съм била засичана на обществени места и общите ни фотоси са попадали в медиите. Беше ужасно необичайно позвъняване и неуместен диалог, който ме захвърли надалеч отвън удобната ми зона. Не отговорих на нито един от неговите въпроси, само че преди да затворя той ми сподели, че в случай че съм противоположна или реша да бъда обществено по отношение на друга жена в никакъв случай няма да имам кариера в Холивуд и няма да имам късмет да получа функциите, които желая тъй като те постоянно ще отиват при хетеросексуални актриси.
Година или две след тази преживелица, имах работна среща с Харви в лобито на хотел. Трябваше да обсъждаме нов филм. Режисьорът си потегли от срещата, а Уайнстийн ме помоли да остана и да си приказвам с него. Веднага щом той се увери, че сме сами, той стартира да се хвали с какъв брой доста и известни актриси бил спал и по какъв начин бил персонално виновен за техните кариери. После продължи да води диалог в полова посока. Малко по-късно ме предложения в стаята си. Бързо отхвърлих и взех решение да се запътя към колата си, която бях оставила преди този момент да бъде паркирана от чиновниците на хотела. Свързах се с неговата асистентка, която ми сподели, че колата ми още не е подготвена и ме посъветва да се кача в стаята на Харви.
В този миг се почувствах извънредно безсилна и уплашена, само че не желаех да наподобявам по този метод и все се надявах, че може би аз не съм изтълкувала обстановката вярно. Когато се качих в стаята незабавно почувствах облекчение, тъй като вътре имаше още една жена и аз помислих, че съм на несъмнено място. Тогава Уайнстийн ни помоли да се целуваме и другата жена потегли към мен. Аз станах и се пробвах да сменя тематиката като го попитах дали знае, че мога да пея. И започнах да пея с вярата, че това ще направи обстановката малко по-поносима, по-професионална – като на прослушване. Толкова бях нервна.
След като завърших с пеенето още веднъж споделих, че е време да си вървя. Той ме изпрати до вратата, изправи се над мен и се опита да ме целуне по устните. Спрях го и съумях да изляза от стаята.
В последна сметка съумях да получа ролята и все си мисля, че той ми я даде поради случилото се. Чувствам се извънредно, че участвах в този филм. В мен трайно се настани чувството, че не съм заслужила ролята, само че изпитвах и съмнения дали да опиша какво се случи. Не желаех да нараня фамилията на Харви. Чувствах се отговорна и по този начин като че ли аз съм направила нещо неправилно. Но и се ужасявах от мисълта, че сходни неща са се случвали на толкоз доста дами. И никой не е споделил нищо от боязън. ”
Въпреки тези неприятни мемоари с Харви Уайнстийн, Кара Делевин се радва на своята сполучлива кино кариера. Освен това тя пее и написа. Младата дама признава, че е инжектирала доста от тийнейджърския си яд в дебютната си книга “Огледалце, огледалце ”, която споделя за млади неудачници, които не пасват в публичните структури и йерархии.
Самата Кара не е имала типичното детство – тя е щерка на милионери и израства в богаташкия квартал Белгравия в Лондон. Но макар привилегированото си детство тя признава, че в никакъв случай не се е чувствала задоволително добра и съответна. Тя е считала себе си за странна и самотна. “Израстването в Лондон, паниката, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво би трябвало да правиш… всичко това влезе в книгата. Омразата и обичта към себле си и разбирането, че в последна сметка няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да схванеш кой тъкмо си и каква е твоята житейска задача. Няма значение дали нещата, които искаш да направиш в живота си са странни, просто би трябвало да го направиш ”, споделя Кара.
Делевин е страдала от тежка меланхолия в тийн годините си, за нея положението идва като кулминационна точка на години, наситени с тревога и себеомраза. Тя си е посягала, наранявала се е, взимала е медикаменти, блъскала се е в дърво до момента в който не изгуби схващане, ходила е на терапия при голям брой експерти. Депресията още веднъж се появила преди три години, когато Кара е била на 22, само че в този момент тя твърди, че тези тежки положения са в предишното: “Всички имаме своите неприятни интервали и ниски точки в живота, само че психическите разстройства са в действителност значима тематика и всички ние би трябвало да приказваме за тях. Аз се усещам късметлийка и съм признателна за нещата, които се случиха в живота ми. Работя доста старателно, само че в това време виждам да отстранявам време и за себе си. Писането на първата ми книга безспорно беше най-хубавата допустима терапия. Надявам се, че романът ще подейства като терапия и на други хора. ”
Кара Делевин е щастлива със своята кариера, радва се на повече от 40 милиона почитатели в обществената мрежа “Инстаграм ” и е подготвена за още доста артистични провокации.
Не желаех да нараня фамилията на Харви. Чувствах се отговорна и по този начин като че ли аз съм направила нещо неправилно. Но и се ужасявах от мисълта, че сходни неща са се случвали на толкоз доста дами. И никой не е споделил нищо от боязън.
Израстването в Лондон, паниката, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво би трябвало да правиш… всичко това влезе в книгата. Омразата и обичта към себле си и разбирането, че в последна сметка няма значение какво мислят другите хора.
Британското украшение Кара Делевин е една от най-успешните и атрактивни млади актриси. Тя притегли вниманието на публиката с функции в „ Отряд самоубийци “, „ Валериан и градът на хилядите планети “, „ Треска за лалета “, „ Хартиени градове “ и други. Тя е на 25 години и е образец за сполучливо прекосяване от света на модата в света на киното. Кара има необятни артистични упоритости, тя играе, пее, танцува, театралничи и написа. Наскоро излезе първата книга на красивата актриса – разказ за младежи със заглавие „ Огледалце, огледалце “.
В последните седмици Кара влезе в медийните заглавия като една от многочислените жертви на мега продуцента Харви Уайнстийн , който бе изгонен от Холивуд откакто десетки дами ог упрекнаха в полов тормоз, полово посягане и даже изнасилвание. Меко казано непристойното държание на един от най-влиятелните мъже в шоубизнес промишлеността продължавало повече от три десетилетия и обхващало три континента.
Ето какво споделя и Кара за свето прекарване с Харви: “Скорослед като започнах да се занимавам с кино и взех решение да се потвърдя като кино актриса пристигна и позвъняването от Харви Уайнстийн. Той ме попита непосредствено дали съм спала с някоя от дамите, с които съм била засичана на обществени места и общите ни фотоси са попадали в медиите. Беше ужасно необичайно позвъняване и неуместен диалог, който ме захвърли надалеч отвън удобната ми зона. Не отговорих на нито един от неговите въпроси, само че преди да затворя той ми сподели, че в случай че съм противоположна или реша да бъда обществено по отношение на друга жена в никакъв случай няма да имам кариера в Холивуд и няма да имам късмет да получа функциите, които желая тъй като те постоянно ще отиват при хетеросексуални актриси.
Година или две след тази преживелица, имах работна среща с Харви в лобито на хотел. Трябваше да обсъждаме нов филм. Режисьорът си потегли от срещата, а Уайнстийн ме помоли да остана и да си приказвам с него. Веднага щом той се увери, че сме сами, той стартира да се хвали с какъв брой доста и известни актриси бил спал и по какъв начин бил персонално виновен за техните кариери. После продължи да води диалог в полова посока. Малко по-късно ме предложения в стаята си. Бързо отхвърлих и взех решение да се запътя към колата си, която бях оставила преди този момент да бъде паркирана от чиновниците на хотела. Свързах се с неговата асистентка, която ми сподели, че колата ми още не е подготвена и ме посъветва да се кача в стаята на Харви.
В този миг се почувствах извънредно безсилна и уплашена, само че не желаех да наподобявам по този метод и все се надявах, че може би аз не съм изтълкувала обстановката вярно. Когато се качих в стаята незабавно почувствах облекчение, тъй като вътре имаше още една жена и аз помислих, че съм на несъмнено място. Тогава Уайнстийн ни помоли да се целуваме и другата жена потегли към мен. Аз станах и се пробвах да сменя тематиката като го попитах дали знае, че мога да пея. И започнах да пея с вярата, че това ще направи обстановката малко по-поносима, по-професионална – като на прослушване. Толкова бях нервна.
След като завърших с пеенето още веднъж споделих, че е време да си вървя. Той ме изпрати до вратата, изправи се над мен и се опита да ме целуне по устните. Спрях го и съумях да изляза от стаята.
В последна сметка съумях да получа ролята и все си мисля, че той ми я даде поради случилото се. Чувствам се извънредно, че участвах в този филм. В мен трайно се настани чувството, че не съм заслужила ролята, само че изпитвах и съмнения дали да опиша какво се случи. Не желаех да нараня фамилията на Харви. Чувствах се отговорна и по този начин като че ли аз съм направила нещо неправилно. Но и се ужасявах от мисълта, че сходни неща са се случвали на толкоз доста дами. И никой не е споделил нищо от боязън. ”
Въпреки тези неприятни мемоари с Харви Уайнстийн, Кара Делевин се радва на своята сполучлива кино кариера. Освен това тя пее и написа. Младата дама признава, че е инжектирала доста от тийнейджърския си яд в дебютната си книга “Огледалце, огледалце ”, която споделя за млади неудачници, които не пасват в публичните структури и йерархии.
Самата Кара не е имала типичното детство – тя е щерка на милионери и израства в богаташкия квартал Белгравия в Лондон. Но макар привилегированото си детство тя признава, че в никакъв случай не се е чувствала задоволително добра и съответна. Тя е считала себе си за странна и самотна. “Израстването в Лондон, паниката, гневът, хормоните, началото на процеса по осъзнаване на това кой си и какво би трябвало да правиш… всичко това влезе в книгата. Омразата и обичта към себле си и разбирането, че в последна сметка няма значение какво мислят другите хора. Най-важното е да схванеш кой тъкмо си и каква е твоята житейска задача. Няма значение дали нещата, които искаш да направиш в живота си са странни, просто би трябвало да го направиш ”, споделя Кара.
Делевин е страдала от тежка меланхолия в тийн годините си, за нея положението идва като кулминационна точка на години, наситени с тревога и себеомраза. Тя си е посягала, наранявала се е, взимала е медикаменти, блъскала се е в дърво до момента в който не изгуби схващане, ходила е на терапия при голям брой експерти. Депресията още веднъж се появила преди три години, когато Кара е била на 22, само че в този момент тя твърди, че тези тежки положения са в предишното: “Всички имаме своите неприятни интервали и ниски точки в живота, само че психическите разстройства са в действителност значима тематика и всички ние би трябвало да приказваме за тях. Аз се усещам късметлийка и съм признателна за нещата, които се случиха в живота ми. Работя доста старателно, само че в това време виждам да отстранявам време и за себе си. Писането на първата ми книга безспорно беше най-хубавата допустима терапия. Надявам се, че романът ще подейства като терапия и на други хора. ”
Кара Делевин е щастлива със своята кариера, радва се на повече от 40 милиона почитатели в обществената мрежа “Инстаграм ” и е подготвена за още доста артистични провокации.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ