Каква минимална заплата предлага бизнесът
Работодателските организации се оповестиха срещу предлагането на Българска социалистическа партия за промени в Кодекса на труда, съгласно които минималната заплата би трябвало да е равна на 50 само че 100 от междинната работна заплата за страната.
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) акцентират, че страната към момента не е приела механизъм за изменението на минималната работна заплата, което е в прорез с утвърдената от България Международна спогодба 131 на МОТ, както и остава открит въпросът за унищожаване на минималните осигурителни прагове, което е съгласно БТПП е изкуствена спомагателна тежест за бизнеса.
Създаването на механизъм не значи сляпо повишение на МРЗ с 50 на 100, са безапелационни от палатата и показват, че сходен метод е непростим от икономическа позиция и ще докара до неравенство и дискриминация в другите райони на страната, където междинната работна заплата е с разлика от стотици левове.
В мнението се припомня, че обществените сътрудници от години упорстват за основаването на механизъм, с който да се дефинира МРЗ, и този механизъм да е съгласуван с критериите и правилата, заложени точно в спогодба № 131 на МОТ. Отделно това може да се отрази съществено на опциите на бюджета, защото страната е най-големият шеф и в държавната и общинската администрация работят забележителен брой чиновниците по трудов контракт (наетите в Изпълнителната власт са 98540 души през 2020г., а в териториалните структури 42065), показват от БТПП.
В мнението се цитира изявление на служебния министър на финансите, съгласно което нарастване с 10 лв. на минималната работна заплата утежнява недостига с 50 млн. лв..
Против предлагането минималната заплата да стане 50% от междинната се и оповестиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България. От асоциацията припомнят, че в текста на Директива за минималната работна заплата, в член 5, точка 4 категорично е посочено, че МОЖЕ (написано е тъкмо в този пожелателен вид) да се реферират 60% от месианната работна заплата или 50% от междинната работна заплата за страната. Не спекулираме, а единствено подсещаме, че в сходни европейски документи при изброяване на благоприятни условия по-препоръчителните разновидности предхождат по-малко целесъобразните.
В случая 60% от медианната е по-препоръчителният вид освен тъй като е по този начин изброен в плана на Директива за минималната работна заплата, само че и тъй като медианната работна заплата е по-адекватна – тя не се въздейства нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи приходи, които покачват междинната брутна работна заплата (СРЗ) по диспропорционален метод, считат от АИКБ.
istock
Аргументите срещу потреблението на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и напълно тенденциозни. Министерският съвет, МТСП или Национален статистически институт имат опцията да пресмятат медианната работна заплата с каквато периодичност във времето изискат. Публикуването на медианната работна заплата на четири години един път е просто процедура на Национален статистически институт, а опцията тя да се пресмята с случайна периодичност е напълно друго нещо и то е изцяло допустимо, споделят от работодателската организация.
Според тях междинната заплата се въздейства директно от минималната работна заплата. Отдавна обясняваме, че по този метод се получава „ перпетуум мобиле “ – всяко повишение на минималната работна заплата води до повишение на междинната брутна работна заплата, което пък води до следващо увеличение на МРЗ и по този начин нататък до свършека на света.
Предлагат нова минимална заплата
В случай че използваме медианната работна заплата, сходен проблем няма да има, допълват от АИКБ. Според работодателите високодоходните групи оказват доста въздействие върху СРЗ, до момента в който при МедРЗ такова въздействие няма. Затова от АИКБ считат, че тематиката за реферирането на минималната заплата към медианната не е изчерпана и не е затворена.
На последващо място, в случай че в действителност формулата МРЗ=0,5хСРЗ е толкоз доста харесвана, то тя би трябвало да се ползва не „ ан блок “ за някаква „ интегрална минимална работна заплата “, а по настрана за всяка една икономическа активност. Не съставлява никакъв механически проблем вместо да се счита за цялата страна, да се създадат съответните калкулации за обособените стопански действия и да се вкарат минимални работни заплати по стопански действия, допълват от работодателската организация.
istock
От Българската стопанска камарa (БСК) също оповестиха, че не поддържат предлагането за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата.
Според БСК, предлаганият законопроект опонира на условията на Директивата, защото изключва обществените сътрудници от процедурата за избор и използване на критерии за установяване на нивото на МРЗ, както и от процедурата за избор и използване на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този метод законопроектът ерозира ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос. Освен това, изцяло се отстраняват всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на член 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ, показват от БСК.
От Българската търговско-промишлена палата (БТПП) акцентират, че страната към момента не е приела механизъм за изменението на минималната работна заплата, което е в прорез с утвърдената от България Международна спогодба 131 на МОТ, както и остава открит въпросът за унищожаване на минималните осигурителни прагове, което е съгласно БТПП е изкуствена спомагателна тежест за бизнеса.
Създаването на механизъм не значи сляпо повишение на МРЗ с 50 на 100, са безапелационни от палатата и показват, че сходен метод е непростим от икономическа позиция и ще докара до неравенство и дискриминация в другите райони на страната, където междинната работна заплата е с разлика от стотици левове.
В мнението се припомня, че обществените сътрудници от години упорстват за основаването на механизъм, с който да се дефинира МРЗ, и този механизъм да е съгласуван с критериите и правилата, заложени точно в спогодба № 131 на МОТ. Отделно това може да се отрази съществено на опциите на бюджета, защото страната е най-големият шеф и в държавната и общинската администрация работят забележителен брой чиновниците по трудов контракт (наетите в Изпълнителната власт са 98540 души през 2020г., а в териториалните структури 42065), показват от БТПП.
В мнението се цитира изявление на служебния министър на финансите, съгласно което нарастване с 10 лв. на минималната работна заплата утежнява недостига с 50 млн. лв..
Против предлагането минималната заплата да стане 50% от междинната се и оповестиха и от Асоциацията на индустриалния капитал в България. От асоциацията припомнят, че в текста на Директива за минималната работна заплата, в член 5, точка 4 категорично е посочено, че МОЖЕ (написано е тъкмо в този пожелателен вид) да се реферират 60% от месианната работна заплата или 50% от междинната работна заплата за страната. Не спекулираме, а единствено подсещаме, че в сходни европейски документи при изброяване на благоприятни условия по-препоръчителните разновидности предхождат по-малко целесъобразните.
В случая 60% от медианната е по-препоръчителният вид освен тъй като е по този начин изброен в плана на Директива за минималната работна заплата, само че и тъй като медианната работна заплата е по-адекватна – тя не се въздейства нито от минималната работна заплата, нито от групите с високи приходи, които покачват междинната брутна работна заплата (СРЗ) по диспропорционален метод, считат от АИКБ.
istock Аргументите срещу потреблението на медианната работна заплата (МедРЗ) са несъстоятелни и напълно тенденциозни. Министерският съвет, МТСП или Национален статистически институт имат опцията да пресмятат медианната работна заплата с каквато периодичност във времето изискат. Публикуването на медианната работна заплата на четири години един път е просто процедура на Национален статистически институт, а опцията тя да се пресмята с случайна периодичност е напълно друго нещо и то е изцяло допустимо, споделят от работодателската организация.
Според тях междинната заплата се въздейства директно от минималната работна заплата. Отдавна обясняваме, че по този метод се получава „ перпетуум мобиле “ – всяко повишение на минималната работна заплата води до повишение на междинната брутна работна заплата, което пък води до следващо увеличение на МРЗ и по този начин нататък до свършека на света.
Предлагат нова минимална заплата
В случай че използваме медианната работна заплата, сходен проблем няма да има, допълват от АИКБ. Според работодателите високодоходните групи оказват доста въздействие върху СРЗ, до момента в който при МедРЗ такова въздействие няма. Затова от АИКБ считат, че тематиката за реферирането на минималната заплата към медианната не е изчерпана и не е затворена.
На последващо място, в случай че в действителност формулата МРЗ=0,5хСРЗ е толкоз доста харесвана, то тя би трябвало да се ползва не „ ан блок “ за някаква „ интегрална минимална работна заплата “, а по настрана за всяка една икономическа активност. Не съставлява никакъв механически проблем вместо да се счита за цялата страна, да се създадат съответните калкулации за обособените стопански действия и да се вкарат минимални работни заплати по стопански действия, допълват от работодателската организация.
istock От Българската стопанска камарa (БСК) също оповестиха, че не поддържат предлагането за промени в Кодекса на труда, въвеждащи автоматизъм при определянето на минималната работна заплата.
Според БСК, предлаганият законопроект опонира на условията на Директивата, защото изключва обществените сътрудници от процедурата за избор и използване на критерии за установяване на нивото на МРЗ, както и от процедурата за избор и използване на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. По този метод законопроектът ерозира ролята на обществените сътрудници по основен за тях въпрос. Освен това, изцяло се отстраняват всички останали национални критерии, които следва да се дефинират по смисъла на член 5 от Директивата, както и по смисъла на Конвенция 131 на МОТ, показват от БСК.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ