Работодателите скочиха срещу новата минимална заплата
Работодателите скочиха против новата минимална заплата, както и против повдигането на оптималния застрахователен приход от 3400 на 4200 лева Най-големите организации – КРИБ, АИКБ, БСК и БТПП – жигосаха предлагането на Българска социалистическа партия като „ изцяло безумно “ и „ стопански голословно “, предаде Economic.bg.
В обособена позиция водещите организации в региона на високите технологии също се възпротивиха против социалистическата концепция. Те показват, че това е " удар върху междинната класа в България, която е гръбнакът на българската стопанска система “.
Проектът на Българска социалистическа партия бе импортиран сред двете четения на специфичния законопроект на държавното управление, който цели удължение на действието на тазгодишния бюджет и следващата година. От високотехнологичната промишленост акцентират, че е „ неприемливо “ тематиката да се слага в общественото пространство, изключително на фона на отсъстващ повсеместен план за народен бюджет.
Според асоциациите в софтуерния бранш всеки ангажиран във високотехнологичните промишлености основава висока добавена стойност и способства за държавния бюджет три пъти повече от междинното за страната под формата на налози и осигуровки.
" Това е нездравословно предложение, което би довело до ограничение на вложенията в IT бранша и промишленостите с висока добавена стойност “, разяснява ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Той подсети, че в средата на декември е „ безумно “ да се подвига оптималния застрахователен приход в случай, че всички компании към този момент са направили бизнес плановете си за идната година. Според него повдигането на осигурителния таван би бил и „ мощен проинфлационен механизъм “.
Припомняме, че в предходния парламент бе стартирана полемика сред партиите и бизнеса за основаването на механизъм за оптималния застрахователен предел, който да бъде обвързван със междинния застрахователен приход. Преговорите обаче по този начин и не доведоха до дефинитивно решение.
Минималната заплата
Големият бизнес се възпротиви и на предлагането на Българска социалистическа партия минималната заплата да стане 50% от междинната. Идеята бе утвърдена на първо четене в Народното събрание и съгласно този принцип минималното заплащане ще доближи 850 лева Според Велев обаче законопроектът е „ прекомерно небрежно написан “ и е „ безусловно неверно решение “.
" Това ни връща обратно, усилва сивия бранш, усилва инфлацията и понижава устрема на хората в браншове и области да поставят по-висококвалифициран труд. Тази МРЗ в София би била търпима, само че не е по този начин в цялата страна “, разяснява Велев.
Според него внезапното нарастване на минималната заплата ще докара до повече сив бранш и инфлация и ще се изравни заплащането при служащите с подготовка към тези, които нямат такава в редица области на страната в секторите облекло и текстил, хотелиерство, храни, селско стопанство, където средната заплата е малко над 1000 лв.. Той уточни, че с предлагането за МРЗ от 850 лв., добавяйки класовете, тя към този момент става 1000 лв..
Добри Митрев, ръководител на Българската стопанска камара, сподели, че три области на страната са със средна заплата под 1200 лв., 6 – под 1300 лв., 9 – под 1400 лв., а в 27 области средната заплата е до 1600 лв.. Само в София тя се доближава до 2400 лв..
" Какво ще създадем с районите си при тази МРЗ? ", попита Митрев.
Апелът на бизнеса
Големият бизнес отправи два съществени апела. Към държавното управление той се обърна с настояването да се отделят средства за разяснителна акция за приемането на еврото в страната. Председателят на БТПП Цветан Симеонов уточни, че „ отрицателните от промяната на лв. с евро са в пъти по-малки, несъизмерими с позитивните неща “ и акцентира, че разноските на задграничните компании, които обмислят да влагат в България, биха били по-малки след влизане в еврозоната.
От бизнес асоциациите благодариха на политиците за поправката от тази седмица по отношение на енергийните обезщетения и приканиха българските компании за задържане и връщане на цените във връзка на това в допълнение понижение на цената на електрическата енергия от 1 януари.
В обособена позиция водещите организации в региона на високите технологии също се възпротивиха против социалистическата концепция. Те показват, че това е " удар върху междинната класа в България, която е гръбнакът на българската стопанска система “.
Проектът на Българска социалистическа партия бе импортиран сред двете четения на специфичния законопроект на държавното управление, който цели удължение на действието на тазгодишния бюджет и следващата година. От високотехнологичната промишленост акцентират, че е „ неприемливо “ тематиката да се слага в общественото пространство, изключително на фона на отсъстващ повсеместен план за народен бюджет.
Според асоциациите в софтуерния бранш всеки ангажиран във високотехнологичните промишлености основава висока добавена стойност и способства за държавния бюджет три пъти повече от междинното за страната под формата на налози и осигуровки.
" Това е нездравословно предложение, което би довело до ограничение на вложенията в IT бранша и промишленостите с висока добавена стойност “, разяснява ръководителят на АИКБ Васил Велев.
Той подсети, че в средата на декември е „ безумно “ да се подвига оптималния застрахователен приход в случай, че всички компании към този момент са направили бизнес плановете си за идната година. Според него повдигането на осигурителния таван би бил и „ мощен проинфлационен механизъм “.
Припомняме, че в предходния парламент бе стартирана полемика сред партиите и бизнеса за основаването на механизъм за оптималния застрахователен предел, който да бъде обвързван със междинния застрахователен приход. Преговорите обаче по този начин и не доведоха до дефинитивно решение.
Минималната заплата
Големият бизнес се възпротиви и на предлагането на Българска социалистическа партия минималната заплата да стане 50% от междинната. Идеята бе утвърдена на първо четене в Народното събрание и съгласно този принцип минималното заплащане ще доближи 850 лева Според Велев обаче законопроектът е „ прекомерно небрежно написан “ и е „ безусловно неверно решение “.
" Това ни връща обратно, усилва сивия бранш, усилва инфлацията и понижава устрема на хората в браншове и области да поставят по-висококвалифициран труд. Тази МРЗ в София би била търпима, само че не е по този начин в цялата страна “, разяснява Велев.
Според него внезапното нарастване на минималната заплата ще докара до повече сив бранш и инфлация и ще се изравни заплащането при служащите с подготовка към тези, които нямат такава в редица области на страната в секторите облекло и текстил, хотелиерство, храни, селско стопанство, където средната заплата е малко над 1000 лв.. Той уточни, че с предлагането за МРЗ от 850 лв., добавяйки класовете, тя към този момент става 1000 лв..
Добри Митрев, ръководител на Българската стопанска камара, сподели, че три области на страната са със средна заплата под 1200 лв., 6 – под 1300 лв., 9 – под 1400 лв., а в 27 области средната заплата е до 1600 лв.. Само в София тя се доближава до 2400 лв..
" Какво ще създадем с районите си при тази МРЗ? ", попита Митрев.
Апелът на бизнеса
Големият бизнес отправи два съществени апела. Към държавното управление той се обърна с настояването да се отделят средства за разяснителна акция за приемането на еврото в страната. Председателят на БТПП Цветан Симеонов уточни, че „ отрицателните от промяната на лв. с евро са в пъти по-малки, несъизмерими с позитивните неща “ и акцентира, че разноските на задграничните компании, които обмислят да влагат в България, биха били по-малки след влизане в еврозоната.
От бизнес асоциациите благодариха на политиците за поправката от тази седмица по отношение на енергийните обезщетения и приканиха българските компании за задържане и връщане на цените във връзка на това в допълнение понижение на цената на електрическата енергия от 1 януари.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ