„Чети етикета”: Как работодателите могат да ни следят електронно
Работодателите могат да постановат разнообразни ограничавания на електронните ни връзки, изключително когато обезпечават служебни компютри и телефони, а също и при използването на служебния интернет.
Как и по кое време обаче те може да ни наблюдават електронно – това е тематиката на днешното издание на „ Чети етикета”.
„ Има корпоративни правила, които би трябвало да се съблюдават – само че би трябвало да сме предизвестени, че има следене. Цялата връзка сред два компютъра, без значение къде се намират по света – може да бъде проследявана и записвана”, изяснява специалистът по киберсигурност Борислав Сестримски.
„ Могат да се постановат и разнообразни филтри, тъй че да не може да се употребяват някои стратегии или да не може да се достъпват някои уеб сайтове – като цяло този режим зависи от другите корпорации. Пример за такива с изключително затегнат режим са да вземем за пример банките”, добави той.
„ Работодателите упражняват надзор и го вършат. Имат право да ползва такива ограничения – това не са свързани с „ шпионаж”, а се следи по какъв начин се разходва работното време, дали се употребява по предназначение”, изяснява Тончо Томов от Българската стопанска камара.
„ Работещите са следени когато и да е и това е следващият административен метод за лимитиран е на правата и свободите на служащите. В съвремието ни персоналния и професионалния ни живот много постоянно са смесени”, разяснява пък Тодор Капитанов от КНСБ.
„ Трябва да се прави разлика съгласно позицията – да вземем за пример за един публицист или един пиар са обществените мрежи нужни… Но има европейско проучване, съгласно което 37% от работното време се изразходва не по предопределение – младото потомство стои в интернет, без това да има нещо общо с работата”, прибавя Томов.
Вижте още във видеото:
-->
Как и по кое време обаче те може да ни наблюдават електронно – това е тематиката на днешното издание на „ Чети етикета”.
„ Има корпоративни правила, които би трябвало да се съблюдават – само че би трябвало да сме предизвестени, че има следене. Цялата връзка сред два компютъра, без значение къде се намират по света – може да бъде проследявана и записвана”, изяснява специалистът по киберсигурност Борислав Сестримски.
„ Могат да се постановат и разнообразни филтри, тъй че да не може да се употребяват някои стратегии или да не може да се достъпват някои уеб сайтове – като цяло този режим зависи от другите корпорации. Пример за такива с изключително затегнат режим са да вземем за пример банките”, добави той.
„ Работодателите упражняват надзор и го вършат. Имат право да ползва такива ограничения – това не са свързани с „ шпионаж”, а се следи по какъв начин се разходва работното време, дали се употребява по предназначение”, изяснява Тончо Томов от Българската стопанска камара.
„ Работещите са следени когато и да е и това е следващият административен метод за лимитиран е на правата и свободите на служащите. В съвремието ни персоналния и професионалния ни живот много постоянно са смесени”, разяснява пък Тодор Капитанов от КНСБ.
„ Трябва да се прави разлика съгласно позицията – да вземем за пример за един публицист или един пиар са обществените мрежи нужни… Но има европейско проучване, съгласно което 37% от работното време се изразходва не по предопределение – младото потомство стои в интернет, без това да има нещо общо с работата”, прибавя Томов.
Вижте още във видеото:
-->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ