Работата в офис обичайно протича така: отивате там в 8

...
Работата в офис обичайно протича така: отивате там в 8
Коментари Харесай

Да караш велосипед в час, или защо децата не трябва да стоят мирно

Работата в офис всекидневно протича по този начин: отивате там в 8 часа заран, сядате на бюро и прекарвате пред компютър по-голямата част от деня. Учебният ден на един третокласник също стартира рано, към 8 часа, детето прекарва към шест часа в класната стая, седнало на чин. Движението остава вероятно за огромното междучасие и за часовете по физическо, които са два-три пъти в седмицата. Така видяно началното учебно заведение може да се одобри като привикване на децата с работата в офис.

Тези практики – и в офиса, и в учебно заведение, опонират на обстоятелството, че освен здравето, само че и ефикасната работа е обвързвана с повече придвижване и положително физическо положение. Съвременните изследвания сочат също, че придвижването и развиването на моториката при детето е неразделна част от развиването на умствените качества и ефикасното учене, централизация и разбиране, изключително при по-малките. Това не пречи работата при огромните и ученето при дребните по инерция да продължава да се случва по остарелия седящ метод.

Непослушните

И въпреки всичко нещата стартират да се трансформират последователно. Родители и шефове на начални учебни заведения в Съединени американски щати и Канада стартират да схващат, че " непослушните деца " в клас – които стават от ден на ден – не са неприятни или палави деца, които би трябвало да бъдат наказвани до стената, с цел да станат послушни и " мирни ". Това са естествени подрастващи, които имат потребност от оживление, с цел да се успокояват, да се концентрират, с цел да учат и запомнят...

Това осъзнаване от страна на възрастните надига една вълна на оживление в образователните заведения в Съединени американски щати и Канада през последните няколко години. В Калифорния вкарват в класните стаи бюра за правостоящи, разбирайки, че бюрото не е наложително най-хубавото място за учене и че даже малко повече интензивност – в тази ситуация просто да сис тъпиш на краката си, усъвършенства осезаемо концентрацията на учениците (за последното се изричат позитивно с обстоятелства и учените).

Други начални учебни заведения, като " Уорд Елементари " в Уинстън-Салем, Северна Каролина, преди две години инсталират чинове с педали (т.нар. статични колела с чин или подложка за книга отгоре). Така децата въртят педали по едно и също време до момента в който четат, или не въртят, в случай че не желаят. Програмата става известна като " Чета и карам колело " (Read and ride) и се развива в разнообразни направления в обособените учебни заведения към този момент от към седем години в Съединени американски щати.

В учебно заведение още веднъж в Северна Каролина, което има няколко класни стаи с колела, откриват в края на образователната година, че децата, които са прекарали най-вече време на велосипедите, са имали по-високи оценки по четене.

Наред с чиновете, на които седят дребните възпитаници, в над 1300 учебни заведения в Канада към този момент има и " статични колела ". Понякога те наподобяват велоаргуметрите във фитнесзалите, на други меса това са колела, вдигнати на стойка без задна гума, с цел да могат децата да въртят на място. Официалното им име е " стационарни колела " (stationary bike/ vélo stationaire).

Идеята е колелата да са в непосредствена непосредственост в моментите, когато подрастващите имат потребност да изразходват насъбраната сила или стрес, паника или отмалялост. И това се случва по време на час, в средата на образователния развой. Самите учители усещат очевидно по какъв начин това оказва помощ на децата да се успокоят и концентрират, да учат по-лесно.

Ползването на велосипедите в час в никакъв случай не се дефинира като тип наказване. В началото, когато велосипедите са оригиналност в класа, учителите подсещат децата: " Струва ми се, че имаш малко сила в остатък. Може би е добре да покараш колелото за две-три минутки? ". В следствие децата сами усещат по кое време желаят да отидат на колелото и по кое време да продължи още веднъж работата си в клас.

А общото мнение на родители и учители е, че въвеждането на стационарните колела е довело до осезаемо превъзмогване на напрежението в клас – и за децата, и за учителите. Най-големите " калпазани " се успокояват, учителите съумяват да се концентрират върху преподаването, а децата имат метод да се оправят със напрежението, умората и силата си – без да ги нарочват за неприятни и непослушни, без назидания и кавги.

Пред CBC радио учител от канадско начално учебно заведение разказва велосипеда като неразделна част от класната стая. По думите й децата го употребяват от самото начало. Ако са по-енергични, в случай че се усещат тъжни или ядосани, те го подкарват за няколко минути. И когато решат, че са се раздвижили задоволително, се връщат към урока и работата в класа.

Учителите споделят, че виждат огромна разлика, когато децата имат опция да изразходват физически насъбраното напрежение или непотребна сила. " Да бъдеш физически деен е значимо освен за здравето, това оказва помощ и за по-доброто и дейно учене и когнитивнитивните качества, " припомня началната учителка Никол Маунт, която вижда позитивния резултат от колелата: " След като се раздвижат, децата са по-свежи, по-концентрирани, по-малко импулсивни, не се тормозят и могат да задържат вниманието си за по-дълго време. "

Нов модел велосипед евентуално ще развие програмата " Чети и карай колело " още една крачка напред. С така наречен " green microcycle " Green Microcycle – който към момента е първообраз, до момента в който учениците въртят педалите и четат,те генерират и малко електричество, задоволително, с цел да зарежда таблет или телефон.

Ръководствата на учебните заведения към този момент търсят от основателя на велосипедите, генериращи сила, модели с размер за дете и виждат в тях и метод да оказват помощ на учениците да научат повече за науката и технологиите.

Масовото въвеждане на колела в стаите на учебните заведения в Канада е част от по-широка полемика измежду преподавателите в страната за " саморегулиране на децата " в класната стая, дефинирано по-свободно като " личната дарба на човек да се успокоява и да схваща паниката си, с цел да може в следствие да се върне към естественото си положение, да се успокои и да е готово за учене ". Идеята е, че посредством саморегулацията " децата да стартират да се схващат по-добре, а също и това, което се желае от тях.

Всичко, което би трябвало да знаете за: На учебно заведение 2017 (62)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР