Владимир Путин в офанзива по чар. В четвъртък руският президент ще постла червения килим за африканските лидери, докато се стреми да укрепи позицията на Москва на континент, който става все по-важен за геополитическите амбиции на страната му.
Наред с войната в Украйна, продоволствената сигурност ще бъде на първо място в дневния ред на втората среща на върха Африка-Русия в Санкт Петербург, особено след решението на Русия миналата седмица да се оттегли от международното споразумение за зърно, което разтревожи мнозина в Африка.
Споразумението беше постигнато с посредничеството на ООН и Турция миналата година, за да позволи безопасното преминаване на селскостопански стоки през пристанищата на Украйна в Черно море въпреки войната с Русия. Въпреки че по-голямата част от почти 33-те милиона тона, изнесени оттогава, не са достигнали до най-бедните страни в света, сделката помогна да се обърне спираловидно нарастващите цени на храните с повече от 20 процента, според ООН.
Русия оправда решението си с това, че условията за удължаване на Черноморската инициатива за зърно са били игнорирани. В следващите дни той отприщи серия от удари по пристанищната инфраструктура и складовете за зърно в южната част на Украйна.
Корир Синг’Оей, главен секретар по външните работи на Кения, нарече решението на Путин „удар в гърба“, но африканските лидери като цяло се въздържаха от коментар.
В редакционна статия, публикувана в понеделник, Путин обвини Запада, че не успява да достави зърно на най-бедните в света и увери африканските нации, че Русия може да замени украинското зърно „безплатно“, тъй като страната очаква „рекордна реколта“ тази година.
„Москва винаги е мечтала за алтернативна финансова и търговска система, която е отделена от Запада – нещо, което сега е още по-неотложно предвид санкциите срещу Русия“, каза Алекс Вайнс, ръководител на африканската програма в Chatham House, имайки предвид широкообхватните мерки, наложени от западните страни след инвазията на Русия в Украйна миналата година.
„И Африка става важна в това, тъй като Русия търси нови партньорства“, добави Vines.
Руски официални лица казаха, че Путин на срещата на върха ще разгледа въпроса за храните и торовете, както и ще проведе двустранни дискусии с африканските лидери.
Но на това събитие ще присъстват само 17 африкански държавни или правителствени ръководители в сравнение с 43, присъствали на срещата на върха през 2019 г., което кара Русия да обвинява „намесата“ от Запада.
На срещата се очаква да бъдат подписани редица културни, хуманитарни и технологични споразумения, като участниците също трябва да приемат резолюция.
„Основно внимание ще бъде отделено на перспективите за по-нататъшно развитие на отношенията между Африка и Русия с акцент върху нашата помощ за националното суверенно развитие на африканците, осигуряване на справедлив достъп до храна, торове, модерни технологии и енергийни ресурси“, каза тази седмица съветникът по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков.
Война в Украйна
Двудневното събитие се провежда само седмици след като бунтът на групата Вагнер повдигна въпроси относно бъдещето на руските наемни сили.
През последните години Вагнер беше смятан за ключов компонент в усилията на Русия да разшири влиянието си в Африка. Въпреки това, неуспешният бунт на Вагнер срещу висшето военно ръководство в Москва на фона на разногласия относно военните усилия в Украйна предизвика дълбок разрив между групата и руската държава.
Външният министър Сергей Лавров и ръководителят на Вагнер Евгений Пригожин оттогава направиха отделни изявления, като и двамата предполагат, че групата ще продължи да действа в части от Африка, но не е ясно под чий контрол.
Известно е, че войските на Вагнер са били активни в редица страни, включително Централноафриканската република, Либия, Мали и Судан. Държавните глави на всички тези страни, с изключение на засегнатия от войната Судан, са потвърдили присъствието си на срещата.
В Санкт Петербург също се очаква африканските лидери да бъдат по-настоятелни в дипломатическите си усилия за намиране на решение на войната в Украйна – конфликт, който до голяма степен се възприема на континента като вътрешен европейски въпрос, който обаче има по-големи последици, включително върху страните в Африка.
Миналия месец представители на шест африкански държави посетиха както Русия, така и Украйна в опит да посредничат във войната, но техните предложения бяха до голяма степен отхвърлени от двете страни.
Все пак анализаторите казват, че африканските лидери, които представляват най-големия блок в Генералния съвет на ООН, са пътували до Санкт Петербург, осъзнавайки нарасналия си геостратегически запас в лицето на нарастващата конкуренция между Русия и Съединените щати на редица фронтове.
„Африканските заинтересовани страни са все по-настроени относно това, което могат да предложат на света, и могат да избират за нарастваща гама от ухажори“, каза Ронак Гопалдас, директор на Signal Risk, африканска консултантска фирма за риск.
Целта им ще бъде да диверсифицират своите икономически и политически отношения за максимална стратегическа полза, като същевременно търсят осезаеми резултати отвъд козметични обещания, добави той.
„Африканските държави се опитват да бъдат кралетворци, вместо да бъдат хванати в друга прокси война“, отбеляза Гопалдас.
Редица от панелите на срещата на върха в Санкт Петербург се фокусират върху това, което Москва описва като руско-африканска споделена борба срещу „формите на нов колониализъм, наложен от Запада“ – разказ, който е централен в стратегията на Кремъл за събиране на подкрепа на континента зад военните му усилия в Украйна.
Лавров е пътувал осем пъти в Африка след пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари миналата година.
Но нарастващите геостратегически стремежи на Москва не се превърнаха в инвестиции в Африка.
На първата среща на върха Русия-Африка през 2019 г. Русия обеща да удвои търговията с африканските страни до 40 милиарда долара за пет години, но обемът на търговията между двете се спря на около 18 милиарда долара, като Африка внася почти осем пъти повече в сравнение с това, което Русия купува от континента миналата година.
Освен това Русия представлява само един процент от преките чуждестранни инвестиции, които отиват в Африка, показват данни на fDi Intelligence.
„Москва няма много какво да предложи“, каза Джоузеф Зигъл, ръководител на Африканския център за стратегически изследвания.
„Целта на Русия е символична; иска да покаже, че в съзнанието на много африкански лидери остава централна глобална сила, а не парий.“
Източник: Ал Джазира
