Русия се конкурира със САЩ и в Африка
" Путин се включва в битката за Африка след унижението на Съединени американски щати В Близкия изток ", по този начин катарската телевизия " Ал Джазира " разяснява извършената в края на октомври в Сочи среща на върха Русия-Африка. " Путин преди малко направи почетна обиколка на успеха в Близкия изток. Сега той се обръща към Африка ", установи телевизия Си Ен Ен. " Русия, която беше водач измежду поддръжниците на придвижването за избавление в цяла Африка, се завръща на континента в цялостния смисъл на тази дума ", добави и английският в. " Таймс ".
В тези оценки проличава и почит, само че и опасения от Русия. С какво ли срещата в Сочи и въобще африканската политика на Кремъл провокира сходни реакции? На 23-24 октомври срещата в черноморския град събра представители на всичките 54 страни от Африка, а 43 от тях бяха показани на най-високо ниво. Във форума участваха и 8 огромни африкански обединявания и организации. Той имаше и двама съпредседатели - с изключение на домакинът Владимир Путин, другият съпредседател бе египетският президент Абдел Фатах ас Сиси. В Сочи бяха подписани 92 контракта, споразумeния и меморандуми за 1 трилиона рубли ($15.6 млрд). Подписаните документи са засягали високите технологии, превоза, добива на потребни изкопаеми и геоложки прочувания, вложения и банкиране. Съгласувани са и взаимни планове в нефтодобива, енергетиката, развиването на инфраструктурата, основаването на предприятия в Африка, сферата на сигурността, която е значима за прекомерно нестабилния континент.
Но на срещата не се е говорило единствено за бизнес и покупко-продажби. Форумът е имал и политическа устременост, в случай че се съди по признатата заключителна декларация. Русия и Африка се договориха " да противодействат дружно против политическия диктат и валутния шантаж в интернационалното търговско-икономическо съдействие, да пресичат устрема на обособени страни да си присвояват изключителното право да дефинират целесъобразността и допустимите параметри на законното взаимоотношение сред другите страни ".
Русия в действителност се завръща в Африка, само че със стабилен имиджов задатък, насъбран от руските времена. На този континент още си спомнят приноса на Москва в битката му за самостоятелност, а по-късно помощта й за новите самостоятелни страни да стъпят на краката си. След африканската пауза на съветската външна политика при Елцин в началото Москва продължи да поддържа африканските страни " от разстояние " - на разнообразни конгреси (не единствено за Африка или с африканско участие) тя се обявяваше за демократизация на интернационалния живот, поддържаше устрема на африканските страни да повеждат независима политика, зачиташе и дефинирания от тях принцип " африкански решения за африканските страни ". А когато към този момент пристъпи към директни контакти, не обвързваше предлаганите взаимни планове с политически условия или с мъчно търпими стопански и търговски искания. В края на ХХ век даже опрости руския дълг на някои африкански страни в размер на $20 милиарда. Спрямо пък други задлъжнели страни като Мадагаскар, Мозамбик и Танзания в този момент тя ползва схемата " дълг против развиване " по силата на междуправителствени съглашения. Отделно от това Русия е решила да даде на Египет заем от $25 милиарда за построяването на четирите реактора на АЕЦ " Дабаа ".
Всъщност съветската страна към този момент работи на африканския пазар. Тя добива злато и елмази в богатата на тези първични материали Централноафриканска република. Руски компании добиват потребни изкопаеми и в Зимбабве, на която доставят и торове. " Роснефт " се занимава с рандеман на газ в Мозамбик, РУСАЛ получава боксити от Гвинея. Освен това Русия е най-големият снабдител на оръжия в Африка, нейният дял по този индикатор за интервала 2013-2017 година доближава 39 %. Значителна част от оръжията бяха за Северна или арабска Африка, където ислямският радикализъм е сериозна опасност. Именно там през 2018 година бяха продадени съветски оръжия за $2,4 милиарда. Като цяло за времето 2006-2018 година размерът на съветската търговия с африканските страни на юг от Сахара е повишен с 336% на 100. Но Путин показа в Сочи, че стокооборотът на Русия със страните от Африка може да се усили двойно до $40 милиарда годишно.
Като цяло описът на главните съветски ползи включва планове в областта на мирния атом, добива на петрол и газ, на скъпоценни камъни и минерали, доставка на торове, машиностроене и оръжейната търговия. В изявление за ТАСС министърът на индустрията и търговията Денис Мантуров добави още сфери - доставка на слънчеви колектори и развиване на вятърната енергетиката в Намибия, основаването на индустриални зони в южната част на Африка, по западното и източното й крайбрежие, първоначално в същата тази Намибия, а също и в Мозамбик.
Разбира се, икономическото завръщане на Русия в Африка се дължи и на глобите на Запада против Москва, наложени след 2014 година поради украинската рецесия. Кремъл бе изправен пред потребността да потърси нови бизнес благоприятни условия за компенсиране на вредите от глобите. И Африка е в действителност добра опция, счита се, че нейният пазар има огромен капацитет за напредък. По данни на Световната банка през 2018 година от 10-те най-бързо разрастващи се стопански системи 6 са били африкански. В съветския щемпел към този момент бе посочена прогнозата на Брукингския институт за двойно повишаване на африканската промишленост идващото десетилетие. Ускореното пък увеличение на популацията значи и интензивен напредък на потребителския пазар. Не инцидентно око на Африка са хвърлили освен Съединени американски щати и Китай, само че Индия, Турция, страните от Персийския залив, Япония, Южна Корея, Израел, Бразилия.
Разбира се, завръщането на Русия в Африка е задвижено и по политически аргументи. Близо до мозъка е, че Москва търси нов терен на въздействие, с цел да затвърди още повече статута си на световен състезател. В добавка към този мотив Кремъл се надява, че доближаването му с африканските страни ще му разреши да ускори въздействието му в Организация на обединените нации, където позициите му с Африка по редица въпроси, по-специално против комерсиалните войни и налагането на едностранни наказания, постоянно съответстват, както видя организация РИА " Новости ".
Струва си да се означи, че съветското завръщане в Африка, бе определено в много подобаващ миг. Европа се е вторачила в себе си поради Брекзит, мигрантите и вътрешните си разтърсвания. " И макар деветте пътувания на президента Макрон в Африка, нито едно от тях нямаше статута, политическото въздействие и икономическите вероятности на настоящия самит в Сочи ", разяснява английският в. " Таймс ". Същото издание напомня, че един път американският президент Доналд Тръмп бе окачествил огромна част от Африка като лайняни страни (shithole countries). Както означават специалисти, вложението в африканската стопанска система става все по-рисковано за Запада поради непрекъснатите въоръжени спорове, политическата неустойчивост в обособените страни. Въпреки че финансовите му запаси са надалеч повече от тези на Русия. Тя обаче дръзва да влезе в отворилата се ниша.
А с какво Русия притегля " черния континент "? В Сочи " спектърът от ползи на африканските сътрудници се оказа прекомерно необятен ", установи РИА " Новости ". Мароко се интересувало от съоръжение за своя рафинерия, Ангола от развиване на железопътния превоз и основаването на взаимен комплекс за произвеждане на амоняк и карбамид за $1,2 млрд, Република Конго от строителство на нефтопродовод, Руанда от строителство на център за нуклеарна просвета и технологии.
Русия обаче е привлекателна за Африка и по аргументи, които не са свързани единствено с бизнеса. Да, сега тя занапред се завръща на този континент, до момента в който Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай от дълго време са там, а и няма финансовия запас на Евросъюза да вземем за пример. Но в една своя тирада някогашният към този момент консултант на американския президент по националната сигурност Джон Болтън окачестви Русия (също и Китай) като " велики страни и съпернички ", които в Африка " разчитат да получат конкурентно преимущество пред Съединени американски щати " - тоест въобще пред Запада. Двете страни в действителност имат несъмнено преимущество - и това е методът им. От признатата в Сочи декларация стана ясно, че Москва няма да прибягва до напън, закани и шантаж по отношение на суверенните държавни управления в Африка. В изявление за ТАСС преди срещата Владимир Путин увери, че страната му, няма да следва Запада в устрема му към изпомпване на свръхпечалби, към експлоатиране на континента без оглед на обитаващите го хора и на екологичните опасности. В едно изречение той разказа по какъв начин ще работи страната му: " Готови сме не към преразпределяне на благосъстоянията на континента, а към конкуренция за съдействие с Африка ". Добавете към това, че Русия не слага условия за приватизация или орязване на обществени стратегии при разпределяне на заеми, не притиска африканските страни с ултимативни и трудноизпълними условия при взаимните планове. Приема също като своя идея опълчването им против политическия диктат, валутния шантаж или против опитите на Съединени американски щати да дефинират по какъв начин да си взаимодействат страните по света.
Африканските страни схващат, че Русия (пък и Китай) зачитат суверенитета им и се стремят към равноправно партньорство, въпреки и да търсят облагите и изгодите от бизнеса си с тях. И това към този момент в действителност е едно конкурентно преимущество пред Съединени американски щати. Русия (пък и Китай) може да тласнат Африка към незападен модел на развиване и в този смисъл опасенията на Болтън и други като него са обясними.
В тези оценки проличава и почит, само че и опасения от Русия. С какво ли срещата в Сочи и въобще африканската политика на Кремъл провокира сходни реакции? На 23-24 октомври срещата в черноморския град събра представители на всичките 54 страни от Африка, а 43 от тях бяха показани на най-високо ниво. Във форума участваха и 8 огромни африкански обединявания и организации. Той имаше и двама съпредседатели - с изключение на домакинът Владимир Путин, другият съпредседател бе египетският президент Абдел Фатах ас Сиси. В Сочи бяха подписани 92 контракта, споразумeния и меморандуми за 1 трилиона рубли ($15.6 млрд). Подписаните документи са засягали високите технологии, превоза, добива на потребни изкопаеми и геоложки прочувания, вложения и банкиране. Съгласувани са и взаимни планове в нефтодобива, енергетиката, развиването на инфраструктурата, основаването на предприятия в Африка, сферата на сигурността, която е значима за прекомерно нестабилния континент.
Но на срещата не се е говорило единствено за бизнес и покупко-продажби. Форумът е имал и политическа устременост, в случай че се съди по признатата заключителна декларация. Русия и Африка се договориха " да противодействат дружно против политическия диктат и валутния шантаж в интернационалното търговско-икономическо съдействие, да пресичат устрема на обособени страни да си присвояват изключителното право да дефинират целесъобразността и допустимите параметри на законното взаимоотношение сред другите страни ".
Русия в действителност се завръща в Африка, само че със стабилен имиджов задатък, насъбран от руските времена. На този континент още си спомнят приноса на Москва в битката му за самостоятелност, а по-късно помощта й за новите самостоятелни страни да стъпят на краката си. След африканската пауза на съветската външна политика при Елцин в началото Москва продължи да поддържа африканските страни " от разстояние " - на разнообразни конгреси (не единствено за Африка или с африканско участие) тя се обявяваше за демократизация на интернационалния живот, поддържаше устрема на африканските страни да повеждат независима политика, зачиташе и дефинирания от тях принцип " африкански решения за африканските страни ". А когато към този момент пристъпи към директни контакти, не обвързваше предлаганите взаимни планове с политически условия или с мъчно търпими стопански и търговски искания. В края на ХХ век даже опрости руския дълг на някои африкански страни в размер на $20 милиарда. Спрямо пък други задлъжнели страни като Мадагаскар, Мозамбик и Танзания в този момент тя ползва схемата " дълг против развиване " по силата на междуправителствени съглашения. Отделно от това Русия е решила да даде на Египет заем от $25 милиарда за построяването на четирите реактора на АЕЦ " Дабаа ".
Всъщност съветската страна към този момент работи на африканския пазар. Тя добива злато и елмази в богатата на тези първични материали Централноафриканска република. Руски компании добиват потребни изкопаеми и в Зимбабве, на която доставят и торове. " Роснефт " се занимава с рандеман на газ в Мозамбик, РУСАЛ получава боксити от Гвинея. Освен това Русия е най-големият снабдител на оръжия в Африка, нейният дял по този индикатор за интервала 2013-2017 година доближава 39 %. Значителна част от оръжията бяха за Северна или арабска Африка, където ислямският радикализъм е сериозна опасност. Именно там през 2018 година бяха продадени съветски оръжия за $2,4 милиарда. Като цяло за времето 2006-2018 година размерът на съветската търговия с африканските страни на юг от Сахара е повишен с 336% на 100. Но Путин показа в Сочи, че стокооборотът на Русия със страните от Африка може да се усили двойно до $40 милиарда годишно.
Като цяло описът на главните съветски ползи включва планове в областта на мирния атом, добива на петрол и газ, на скъпоценни камъни и минерали, доставка на торове, машиностроене и оръжейната търговия. В изявление за ТАСС министърът на индустрията и търговията Денис Мантуров добави още сфери - доставка на слънчеви колектори и развиване на вятърната енергетиката в Намибия, основаването на индустриални зони в южната част на Африка, по западното и източното й крайбрежие, първоначално в същата тази Намибия, а също и в Мозамбик.
Разбира се, икономическото завръщане на Русия в Африка се дължи и на глобите на Запада против Москва, наложени след 2014 година поради украинската рецесия. Кремъл бе изправен пред потребността да потърси нови бизнес благоприятни условия за компенсиране на вредите от глобите. И Африка е в действителност добра опция, счита се, че нейният пазар има огромен капацитет за напредък. По данни на Световната банка през 2018 година от 10-те най-бързо разрастващи се стопански системи 6 са били африкански. В съветския щемпел към този момент бе посочена прогнозата на Брукингския институт за двойно повишаване на африканската промишленост идващото десетилетие. Ускореното пък увеличение на популацията значи и интензивен напредък на потребителския пазар. Не инцидентно око на Африка са хвърлили освен Съединени американски щати и Китай, само че Индия, Турция, страните от Персийския залив, Япония, Южна Корея, Израел, Бразилия.
Разбира се, завръщането на Русия в Африка е задвижено и по политически аргументи. Близо до мозъка е, че Москва търси нов терен на въздействие, с цел да затвърди още повече статута си на световен състезател. В добавка към този мотив Кремъл се надява, че доближаването му с африканските страни ще му разреши да ускори въздействието му в Организация на обединените нации, където позициите му с Африка по редица въпроси, по-специално против комерсиалните войни и налагането на едностранни наказания, постоянно съответстват, както видя организация РИА " Новости ".
Струва си да се означи, че съветското завръщане в Африка, бе определено в много подобаващ миг. Европа се е вторачила в себе си поради Брекзит, мигрантите и вътрешните си разтърсвания. " И макар деветте пътувания на президента Макрон в Африка, нито едно от тях нямаше статута, политическото въздействие и икономическите вероятности на настоящия самит в Сочи ", разяснява английският в. " Таймс ". Същото издание напомня, че един път американският президент Доналд Тръмп бе окачествил огромна част от Африка като лайняни страни (shithole countries). Както означават специалисти, вложението в африканската стопанска система става все по-рисковано за Запада поради непрекъснатите въоръжени спорове, политическата неустойчивост в обособените страни. Въпреки че финансовите му запаси са надалеч повече от тези на Русия. Тя обаче дръзва да влезе в отворилата се ниша.
А с какво Русия притегля " черния континент "? В Сочи " спектърът от ползи на африканските сътрудници се оказа прекомерно необятен ", установи РИА " Новости ". Мароко се интересувало от съоръжение за своя рафинерия, Ангола от развиване на железопътния превоз и основаването на взаимен комплекс за произвеждане на амоняк и карбамид за $1,2 млрд, Република Конго от строителство на нефтопродовод, Руанда от строителство на център за нуклеарна просвета и технологии.
Русия обаче е привлекателна за Африка и по аргументи, които не са свързани единствено с бизнеса. Да, сега тя занапред се завръща на този континент, до момента в който Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай от дълго време са там, а и няма финансовия запас на Евросъюза да вземем за пример. Но в една своя тирада някогашният към този момент консултант на американския президент по националната сигурност Джон Болтън окачестви Русия (също и Китай) като " велики страни и съпернички ", които в Африка " разчитат да получат конкурентно преимущество пред Съединени американски щати " - тоест въобще пред Запада. Двете страни в действителност имат несъмнено преимущество - и това е методът им. От признатата в Сочи декларация стана ясно, че Москва няма да прибягва до напън, закани и шантаж по отношение на суверенните държавни управления в Африка. В изявление за ТАСС преди срещата Владимир Путин увери, че страната му, няма да следва Запада в устрема му към изпомпване на свръхпечалби, към експлоатиране на континента без оглед на обитаващите го хора и на екологичните опасности. В едно изречение той разказа по какъв начин ще работи страната му: " Готови сме не към преразпределяне на благосъстоянията на континента, а към конкуренция за съдействие с Африка ". Добавете към това, че Русия не слага условия за приватизация или орязване на обществени стратегии при разпределяне на заеми, не притиска африканските страни с ултимативни и трудноизпълними условия при взаимните планове. Приема също като своя идея опълчването им против политическия диктат, валутния шантаж или против опитите на Съединени американски щати да дефинират по какъв начин да си взаимодействат страните по света.
Африканските страни схващат, че Русия (пък и Китай) зачитат суверенитета им и се стремят към равноправно партньорство, въпреки и да търсят облагите и изгодите от бизнеса си с тях. И това към този момент в действителност е едно конкурентно преимущество пред Съединени американски щати. Русия (пък и Китай) може да тласнат Африка към незападен модел на развиване и в този смисъл опасенията на Болтън и други като него са обясними.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ