Очертанията на войната: Затишие пред буря и колко голяма ще е тя
Путин като артикул
Изминаващата седмица несъмнено е една от най-странните от началото на спора в Украйна. От една страна новините, от разнородни по-разнообразни, пристигаха от всички направления и като че ли не ни даваха да си поемем мирис. Поредна съветска ракетна офанзива против Киев, ответна украинска офанзива с дронове против Москва, нов пробив на съветски националисти в Белгородска област, нов пакет оръжейна помощ за Украйна от Съединени американски щати, среща на европейските водачи в Молдова на която Зеленски естествено бе в центъра на вниманието, задълбочаващ се вътрешен спор на по-ниските етажи на властта в Русия, в който на напред във времето още веднъж изпъкнваха Пригожин и Кадиров, комплициране и даже суматоха измежду основните съветски лица на пропагандата и какво ли още не от този жанр. От друга страна, доста от дълго време в чисто военно отношение не е имало толкоз „ постна “ от към интензивност седемдневка. Сякаш самите бойци, сражаващи се от двете страни на фронтовата линия, си бяха взели отмора, с цел да наблюдават какво се случва към тях. Разбира се, това не е по този начин, по-скоро става въпрос за затише пред стихия , и то огромна, която по-всичко проличава следва да се случи в близко време.
Ако от всичко гореизброеното избера най-главното и го обобщавам в една дума то тя би била отрезвяване. В съветското общество, което всеобщо и от доста години се намира под въздействието на „ военния “ опиат, последователно настава отрезвяване. Дори и в средите на най-крайните Z-патриоти малко на брой са тези, които не престават да се самозаблуждават, че „ всичко върви по проект “, че това е „ специфична военна интервенция “ а не действителна война, че „ загуби няма “ и най-много че Путин е най-умният и най-далновидният и знае какво прави. Думите на Пригожин за най-малко 40 хиляди загуби при завладяването на Бахмут подействаха като кофа ледена вода на мнозина, които до тогава сляпо се доверяваха на това какво им приказват по тв приемника, а многочислените фрагменти оповестени в мрежата от жителите на трансформиралата се към този момент в перманентна военна зона Белгородска област извади от летаргията значително от тези, за които войната до момента беше „ някъде там, в Украйна “. За похлупак на всичко, в излъчващите се онлайн основни пропагандни излъчвания и водещи и посетители все по-често показват подозрения за способността на Русия да завоюва войната, признава се силата на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и даже се чуват гласове за това до каква степен изобщо е рационално Путин да продължава да бъде държавен глава. На този декор баш-вагнеровецът Пригожин, който не крие политическите си упоритости, продължава да натрупа известност и дори е почнал да основава свои териториални структури по места. Негов най-гласовит конкурент, колкото и да е необичайно, не е никой от кремълските велможи, а различен стабилен съвременен феодал – Кадиров – който от доста години прави каквото си изиска в Чечня. Историята ни учи, че вътрешни междуособици по време на война са явен признак за слаба и най-много отслабваща централна власт. Много постоянно те са предвестници на протести, революции, преврати и даже революция. В съответния случай евентуалните развръзки са толкоз доста, че няма смисъл да ги изреждам. Каквото и да стане от тук насетне ще бъде много забавно от медийна позиция, а и няма подозрение, че ще влезе в учебниците по история.
Въпросът на който изрично нямам отговор е накъде се е запътило „ отрезвяващото “ се съветско общество. През изтеклите дни се нагледах на много клипове на уплашени, оплакващи се и дори плачещи дами и девойки от Москва, Белгород и никому незнайното до скоро Шебекино. Това което ги обединяваше, бе ясно изразеното възприятие на боязън, неустановеност и липса на каквато и да е отбрана от централните управляващи. И до момента в който за московчани въздушните офанзиви са меко казано неприятна оригиналност, то за белгородчани, и изключително за жителите на Шебекино артилерийските и ракетните обстрели са всекидневие и най-много еженощие.
На фотографията: Хора чакат в бомбоубежище в Шебетино по време на обстрел в Белогородска област - 31.05.23
Снимка: БГНЕС
От тук насетне следва резонният въпрос – кое е терористична офанзива и кое е легален отговор? И по какъв начин да разграничим така наречен законни цели от нелегитимните? И най-много би трябвало ли да съчувстваме на хора, които не престават морално и дори материално да поддържат експанзията в Украйна? Защото множеството от изказалите се (и изплакалите се) призоваваха Путин и управляващите не да прекратят безумната експанзия, а да унищожават опасността, т.е. да изтласкат ЗСУ толкоз далеко, че техните тежки оръжия да не могат да поразяват повече съветска територия. Напълно разумно, украинците злорадстваха и реплики от рода на „ по този начин ви се пада “ бяха най-безобидната част от техните мнения. Трябва ли и ние, изключително тези от нас които откровено не харесват настоящето ръководство в Кремъл, обаче, да злорадстваме? Или пък при всички условия би трябвало да останем правилни на хуманните правила и наложително да проявим състрадание? Защото през април 2022 година, т.е. почти месец откакто светът разбра за съветските зверства в Буча, анкета извършена измежду жителите на Шебекино демонстрира, че 72% от тях твърдо поддържат провеждането на Специалната военна интервенция. И в последна сметка, не е ли Путин логически избор на едно общество трайно инфектирано от враждебен империализъм и фикс идея за личното си великолепие? Защото можеше да се споделя Петров, Иванов или Шемякин и отново да прави и да приказва същите неща. И изобщо допустима ли е (в дълготраен план) депутинизация на публичното схващане в Русия?
Ситуацията на фронта след Бахмут
На фронта действително не се случва нищо запаметяващо се. От много време не е било толкоз „ безшумно “. Причините за това са две – ЗСУ и съветската войска. Първата, явно, е на финалната права в подготовката на огромното контранастъпление, за което приказват всички. Според разнообразни авторитетни задгранични източници, украинците са получили всичко (или съвсем всичко), което са поискали, с цел да могат преминат в нахлуване. Високопоставен американски военачалник дори открехна малка врата към една от най-строго защитаваните военни секрети заявявайки, че в Киев към този момент му били посочили някои елементи от идната офанзива и той бил в действителност впечатлен. По всичко проличава, че сега военачалник Залужни (главнокомандващият ЗСУ) и щабът му изкусуряват последните „ дребни елементи “.
Именно в подобен миг на малко мъртвило, когато можем най-малко за малко да си поемем мирис преди вниманието ни още веднъж да бъде въвлечено във вихрушката на събитията, може да бъде оценен целият план на Залужни да отбранява Бахмут до тогава до момента в който има и най-малката опция за това. Защото едно е да подготвяш контраатака, когато съперникът ти те притиска отвред и се чудиш коя дупка на фронта да запушиш по-напред и напълно друго е да се готвиш за нахлуване при релативно успокоение и на-вече когато си съумял да изтръгнеш самодейността от ръцете на врага.
Самото „ изтръгване “ на самодейността стана последователно, като че ли дори незабележимо, откакто ден след ден украинците нанасяха тежки загуби в жестоките улични боеве на атакуващите ги на талази руснаци. Бахмут, Соледар, Маринка, Авдеевка и Ухледар незабелязано се трансфораха в гробници на съветската офанзивна мощност, в мочурище в което войските на Путин безусловно затънаха. И всичко това се случи тъй като по остарял руски бит в Кремъл загърбиха основополагащия принцип на военното изкуство („ Унищожи армията на съперника! “) и се концентрираха напълно върху завладяването на някакви си полуразрушени градчета, с цел да има с какво да се похвалят по малкия екран. Само за Бахмут от съветска страна бяха дадени най-малко 40 хиляди жертви (а евентуално и повече), които в случай че разделим върху завоюваната повърхност ще получим едно от най-кървавите сражения в човешката история.
Към огромните триумфи на военното управление в Киев несъмнено би трябвало да причислим и обстоятелството, че съумя да запази деликатно подготвяните стратегически запаси да не бъдат „ смлени “ в месомелачката Бахмут. Вероятно Залужни и офицерите му нееднократно са се изкушавали да хвърлят в багра грижливо подготвяните щурмови бригади, само че в последна сметка те си останаха в тила дружно с получените с цената на толкоз дипломатически старания танкове „ Леопард “ и „ Челинджър “ и в този момент ЗСУ разполага със пресен ударен „ пестник “, който в най-скоро време ще се стовари с цялата си мощност върху окупаторите на незнаен към момента сектор на фронта.
Като заговорихме за прохлада е време да обърнем внимание и на другата причина за относителното успокоение на фронта – съветската войска. В момента тя наподобява на боксьор, който са изнесли от кръга след тежък мач и по-късно са проснали на пода на съблекалнята, където му изливат кофи с вода, бият му плесници, сервират към носа му амоняк и изобщо върху него се правят всички тези добре познати процедури целящи да го върнат в схващане. Най-лошото което обаче може да се случи на една войска не е провалянето, загубите или неизпълнението на поставените задания, а загубата на самодейността. А сега въоръжените сили на агресора се минали към защита по целия фронт, т.е. са изгубили освен локалната (тактическа) самодейност, само че и световната, т.е. стратегическата. От тук насетне те единствено ще се оглеждат и ослушват дали започващият обстрел не в същина началото на шумно обявената огромна украинска контраатака.
А че нейната подготовка е към този момент към края си можем да съдим даже и по обстоятелството, че през последните 2-3 седмици станахме очевидци на н евиждана по своите мащаби война против съветската логистика както в непосредствена непосредственост до линията на фронта, по този начин и в дълбокия съветски гръб. Тази логистична война има към този момент и своята нова „ звезда “ – английските крилати ракети със самолетно базиране Storm Shadow , които носят бойна глава натъпкана с съвсем половин звук експлозиви. „ Сянката на бурята “ (както би трябвало да се превежда наименованието на ракетата) се оказа изключително ефикасна против солидни административни и промишлени здания обичайно употребявани за военни бази и казарми. И най-важното – всеки удар на „ сянката “ се нанася в комфортно селекциониран миг, когато тези здания са цялостни. Така бе взривено зданието на тогавашната академия на Министерство на вътрешните работи в Луганск (с незнаен брой пострадали), както и два обекта в Мариупол, които погребаха под руините си надлежно към 200 и 250 съветски военнослужещи.
Вероятно някои от вас ще се запитат по какъв начин украинците реализират такава акуратност, при изискване че ракетите се изстрелват от най-малко 200 км разстояние. А също и по какъв начин схващат по кое време в постройките има личен състав. На първото бих дал отговор с увещание, че Storm Shadow принадлежи към класа на високоточните оръжия и предстои на точно ориентиране по електронен път. Не инцидентно и цената на една ракета е подобаваща (около 2 милиона брит. лири). Що се отнася до второто, то отговорът е елементарен – във всички окупирани територии ЗСУ разполага със свои информатори (реално - напряко гъмжи от тях) и по този начин в Киев във всеки един миг знаят какво се случва на тъкмо несъмнено място. Руснаците, по остаряла своя традиция, незабавно стартира да се хвалят по какъв начин към този момент са свалили надали не десетки Storm Shadow, само че най-вероятно това са единствено хвалби, тъй като преди дни украинският министър на защитата Резников съобщи, че всички изстреляни ракети на 100% са поразили задачите си.
Към логистичната война се отнасят и офанзивите против други значими съветски обекти. В началото на седмицата с дрон бе ударен следващ съветски нефтопреработващ цех в региона на Краснодар, близо до кримския мост. (Това се случи единствено дни откакто по централната съветска телевизия устатият военачалник Гурульов се похвали, че рафинерията била охранявана като „ непристъпна цитадела “.) В петък, 2 юни, пък бяха изумени съоръжения в пристанището на Бердянск, евентуално още веднъж с ракети Storm Shadow.
Дори и незадълбочен взор върху някоя карта демонстрира, че всички атакувани обекти, били те бази, хранилища, пристанища или фабрики, се намират в един относително незначителен регион наоколо до Азовско Море, което навежда на мисълта къде най-вероятно ще се организира бъдещото контранастъпление на ЗСУ.
Ракетно безумство
И в случай че удари против обекти, обслужващи войскови елементи се смятат за нещо изцяло задоволително и дори разумно по време на война, то нищо сходно не може да се каже за непрекъснатите офанзиви, най-много съветски, против обитаеми места и жилищни региони, на които ставаме очевидци през последните дни.
Те освен се смятат за неуместни от човешка позиция, само че и чисто юридически попадат в категорията на военните закононарушения. И все пак, се организират още веднъж и още веднъж, с някаква напряко ужасяваща цикличност. Целта им, несъмнено, е пределно ясна – да се пречупи духът на елементарните жители, да се пречупи волята и търпението им, да се накара да принудят управниците си коленопреклонно да молят за мир. Историята, обаче, демонстрира, че така наречен тероризиращи офанзиви, рядко, да не кажа съвсем в никакъв случай, не са достигали задачите си. Англия не се огъна пред Хитлер нито през 1940 година, когато той я атакува с талази от бомбардировачи, нито през 1944 г, когато непрекъснато я атакуваше с ракетите-бомби Фау-1 и Фау-2. Така ще бъде и в Украйна в наши дни, където никой няма желание да пада на колене.
„ Ракетната “ седмица на Путин стартира в ранните часове на понеделник, 29 май, когато против Украйна от разнообразни точки бяха изстреляни до 40 крилати ракети и 35 дрона. Украинската Противовъздушна отбрана смъкна, надлежно 37 и 29 от тях. От тогава насетне всяка нощ, а от време на време и денем, руснаците пускаха някаква композиция от дронове и ракети, като всякога тяхната численост и поредност варираха. По всичко проличава, че обезверено търсят някакви пролуки в украинската противовъздушна защита, само че все не съумяват да ги намерят. Особено впечатлява успеваемостта на ПВО-то в региона на Киев, където като се изключи два дрона всичко останало бе свалено. Изключителен триумф бе реализиран в дребните часове на 1 юни когато комплексът „ Пейтриът “ унищожи всичките 10 ракети „ Искандер “ стремглаво приближаващи се към украинската столица, седем от които бяха „ невъзможните “ за прихващане балистични.
Напълно разумно, работата на бранителите на украинското небе провокира единствено удивление и възторженостти по целия свят, както от елементарни хора, по този начин и от видели две и двеста военни специалисти. Разбира се, още веднъж имаше жертви и опустошения и то не поради директни попадения, а поради частите на свалените ракети, които валят като същински железен дъжд от горната страна. Не мина и без следващият конфликт сред Зеленски и кмета Кличко, чийто корени би трябвало да се търсят още в месеците преди войната. Конкретен мотив за следващия „ рунд “ даде които изгубиха живота си просто тъй като бомбоубежището, в което се опитваха да се укрият, се оказа залостено. Още същия ден Зеленски на два пъти обществено атакува Кличко (единият път сбито съобщи, че „ ще последва нокаут “), а прославеният боксьор на собствен ред упрекна районната администрация. В дълготраен проект въпросът с бомоубежищата бе решен с разпоредба те да бъдат отворени непрекъснато, а конфликтът сред двамата авторитетни мъже евентуално ще продължи на президентските избори следващата година. И до момента в който все още вторият мандат на Зеленски наподобява в забрадка вързан, то в случай че политическите упоритости на Кличко най-малко малко се приближават до спортните му преди време, то аз няма да сбъркам като предвиждам, че след време точно той ще се възкачи на „ трона “ в Киев.
Когато няма действителни триумфи в тоталитарна страна, то на напред във времето излизат мнимите. Така бе в Русия и този път. След като нито една от техните ракети изстреляни по посока на украинската столица не доближи задачата си, то бе наложително да се измислят въпреки всичко някакви „ попадения “. За следващ път „ някакъв “ си там „ Кинжал “ бил улучил „ Пейтриът “ (нищо че последният не е някакво си единично произведение, а цяла сложна система, чиито пускови установки се намират на много километри една от друга). Черешката на тортата, обаче, бе „ новината “ обявена персонално от Путин за това по какъв начин бил изумен „ щабът на военното разузнаване на Украйна “. Услужливи пропагандатори на „ сочна “ държавна прехрана дори прецизираха, че измежду починалите имало 36 натовски офицери (!!!!!), измежду които цели „ 22 офицера на английското разузнаване, 8 офицера на френското разузнаване и 2 офицера на немското разузнаване “. В случай, че се чудите до каква степен е вярна тази информация още от в този момент ще ви кажа, че в нея няма и грам истина. Първо, както към този момент беше упоменато нагоре, НИТО ЕДНА съветска ракета не е достигнала задачата си в Киев в последно време. Второ, местонахождението на постройката на военното разузнаване е добре известно на киевчани и от там дори разпространиха фрагменти по какъв начин тя си е цяла-целеничка. Освен това съм убеден, че толкоз офицери на задгранични разузнавания биха се събрали в едно помещение единствено в случай че се организираше конгрес. Или пък оргия.
Миналата седмица към този момент дискутирах въпроса с съветската пропагандна машина. За момента не бих желал да се връщам към него, само че въпреки всичко ще кажа още една-две думи по тематиката. Например, че Москва в последно време избълва толкоз доста неистини, че освен народонаселението, само че дори пропагандистите с най-голям сан към този момент им имат вяра. Т.е. налице е някаква групова шизофрения, при която мозъкът на обособения човек може да действа, единствено в случай че продължава да създава нови и нови небивалици. Започвам също да се тормозя, че тъй като фабриката с лъжите работи от толкоз от дълго време, то може да се окаже че казусът към този момент не е единствено психически, само че и генетичен.
Новата действителност
Украинският отговор на серията от терористични офанзиви не закъсня и бе много по-решителен от различен път. Първо във вторник, 30 май, Броят им варираше според от източника – от 8 (в съветските публични медии) до 25-30 (в обществените мрежи). Въпреки, че дроновете действително не провокираха никакви вреди (повредени бяха фасадите на три жилищни сгради) и не предизвикаха жертви (двама души потърсиха здравна помощ) те сътвориха толкоз доста безпорядък и суматоха в многомилионния град, че московчани сигурно няма да не помнят скоро въпросния вторник. Руската страна побърза да разгласи случилото се надали не за непровокирана офанзива против цивилни, само че действителната цел на дроновете бе друга – казармите на нищожно, от военно позиция, инженерно отделение в покрайнините на столицата. По една „ случайност “ то се намира близо до основната резиденция на Путин в богаташкото предградие Рубльовка. Ако търсим някакво прикрито обръщение, то то би звучало примерно по този начин: „ Можем да се доберем до теб, Путин, и до всички вас. Това бе единствено пробна офанзива. Следващият път ще бъде доста по-сериозно. “
Два дни по-късно, на 1 юни, частите на въоръжената съветска съпротива за следващ път пресякоха границата на Украйна с РФ в Белгородска област, като този път напреднаха към града не от югозапад, а от юг. Лоялните на Путин сили би трябвало към този момент да са по-подготвени, само че за следващ път се оказаха неспособни отхвърлен набега. Неголемият (до 100 души), само че въоръжен до зъби отряд се придвижи с съвсем светлинна скорост на север и бе спрян едвам когато доближи покрайнините на 40 хилядния град Шебекино. Моментално се завърза престрелка, като и едните и другите руснаци не си поплюваха и интензивно използваха тежки оръжия. В резултат на престрелката тук и там пламнаха здания, пострадаха до 12 от локалните поданици, градската администрация стартира да изгаря документи, а на практика целият град бе заставен да се изтегля по бързата процедура.
Обикновено в такива моменти на сцената внезапно се появяват мародерите. Така беше и този път. Под съпровода на детонациите и картечните откоси феновете на непознати движимости и имущество нахлуваха необезпокоявано в празните жилища и магазини и отнасяха със себе си всичко, което им хареса.
Трудно е да се каже по кое време за финален път известният най-много с макаронените си произведения незначителен град е преживявал нещо сходно. През Втората Световна Война? През Гражданската? Още повече въпросителни, обаче, провокира реакцията, или по-точно – отсъствието на такава у съветските публични управляващи. А от началото на Специалната Военна Операция са минали едвам някакви си 463 дни.
Изминаващата седмица несъмнено е една от най-странните от началото на спора в Украйна. От една страна новините, от разнородни по-разнообразни, пристигаха от всички направления и като че ли не ни даваха да си поемем мирис. Поредна съветска ракетна офанзива против Киев, ответна украинска офанзива с дронове против Москва, нов пробив на съветски националисти в Белгородска област, нов пакет оръжейна помощ за Украйна от Съединени американски щати, среща на европейските водачи в Молдова на която Зеленски естествено бе в центъра на вниманието, задълбочаващ се вътрешен спор на по-ниските етажи на властта в Русия, в който на напред във времето още веднъж изпъкнваха Пригожин и Кадиров, комплициране и даже суматоха измежду основните съветски лица на пропагандата и какво ли още не от този жанр. От друга страна, доста от дълго време в чисто военно отношение не е имало толкоз „ постна “ от към интензивност седемдневка. Сякаш самите бойци, сражаващи се от двете страни на фронтовата линия, си бяха взели отмора, с цел да наблюдават какво се случва към тях. Разбира се, това не е по този начин, по-скоро става въпрос за затише пред стихия , и то огромна, която по-всичко проличава следва да се случи в близко време.
Ако от всичко гореизброеното избера най-главното и го обобщавам в една дума то тя би била отрезвяване. В съветското общество, което всеобщо и от доста години се намира под въздействието на „ военния “ опиат, последователно настава отрезвяване. Дори и в средите на най-крайните Z-патриоти малко на брой са тези, които не престават да се самозаблуждават, че „ всичко върви по проект “, че това е „ специфична военна интервенция “ а не действителна война, че „ загуби няма “ и най-много че Путин е най-умният и най-далновидният и знае какво прави. Думите на Пригожин за най-малко 40 хиляди загуби при завладяването на Бахмут подействаха като кофа ледена вода на мнозина, които до тогава сляпо се доверяваха на това какво им приказват по тв приемника, а многочислените фрагменти оповестени в мрежата от жителите на трансформиралата се към този момент в перманентна военна зона Белгородска област извади от летаргията значително от тези, за които войната до момента беше „ някъде там, в Украйна “. За похлупак на всичко, в излъчващите се онлайн основни пропагандни излъчвания и водещи и посетители все по-често показват подозрения за способността на Русия да завоюва войната, признава се силата на ЗСУ (украинските въоръжени сили) и даже се чуват гласове за това до каква степен изобщо е рационално Путин да продължава да бъде държавен глава. На този декор баш-вагнеровецът Пригожин, който не крие политическите си упоритости, продължава да натрупа известност и дори е почнал да основава свои териториални структури по места. Негов най-гласовит конкурент, колкото и да е необичайно, не е никой от кремълските велможи, а различен стабилен съвременен феодал – Кадиров – който от доста години прави каквото си изиска в Чечня. Историята ни учи, че вътрешни междуособици по време на война са явен признак за слаба и най-много отслабваща централна власт. Много постоянно те са предвестници на протести, революции, преврати и даже революция. В съответния случай евентуалните развръзки са толкоз доста, че няма смисъл да ги изреждам. Каквото и да стане от тук насетне ще бъде много забавно от медийна позиция, а и няма подозрение, че ще влезе в учебниците по история.
Въпросът на който изрично нямам отговор е накъде се е запътило „ отрезвяващото “ се съветско общество. През изтеклите дни се нагледах на много клипове на уплашени, оплакващи се и дори плачещи дами и девойки от Москва, Белгород и никому незнайното до скоро Шебекино. Това което ги обединяваше, бе ясно изразеното възприятие на боязън, неустановеност и липса на каквато и да е отбрана от централните управляващи. И до момента в който за московчани въздушните офанзиви са меко казано неприятна оригиналност, то за белгородчани, и изключително за жителите на Шебекино артилерийските и ракетните обстрели са всекидневие и най-много еженощие.
На фотографията: Хора чакат в бомбоубежище в Шебетино по време на обстрел в Белогородска област - 31.05.23
Снимка: БГНЕС
От тук насетне следва резонният въпрос – кое е терористична офанзива и кое е легален отговор? И по какъв начин да разграничим така наречен законни цели от нелегитимните? И най-много би трябвало ли да съчувстваме на хора, които не престават морално и дори материално да поддържат експанзията в Украйна? Защото множеството от изказалите се (и изплакалите се) призоваваха Путин и управляващите не да прекратят безумната експанзия, а да унищожават опасността, т.е. да изтласкат ЗСУ толкоз далеко, че техните тежки оръжия да не могат да поразяват повече съветска територия. Напълно разумно, украинците злорадстваха и реплики от рода на „ по този начин ви се пада “ бяха най-безобидната част от техните мнения. Трябва ли и ние, изключително тези от нас които откровено не харесват настоящето ръководство в Кремъл, обаче, да злорадстваме? Или пък при всички условия би трябвало да останем правилни на хуманните правила и наложително да проявим състрадание? Защото през април 2022 година, т.е. почти месец откакто светът разбра за съветските зверства в Буча, анкета извършена измежду жителите на Шебекино демонстрира, че 72% от тях твърдо поддържат провеждането на Специалната военна интервенция. И в последна сметка, не е ли Путин логически избор на едно общество трайно инфектирано от враждебен империализъм и фикс идея за личното си великолепие? Защото можеше да се споделя Петров, Иванов или Шемякин и отново да прави и да приказва същите неща. И изобщо допустима ли е (в дълготраен план) депутинизация на публичното схващане в Русия?
Ситуацията на фронта след Бахмут
На фронта действително не се случва нищо запаметяващо се. От много време не е било толкоз „ безшумно “. Причините за това са две – ЗСУ и съветската войска. Първата, явно, е на финалната права в подготовката на огромното контранастъпление, за което приказват всички. Според разнообразни авторитетни задгранични източници, украинците са получили всичко (или съвсем всичко), което са поискали, с цел да могат преминат в нахлуване. Високопоставен американски военачалник дори открехна малка врата към една от най-строго защитаваните военни секрети заявявайки, че в Киев към този момент му били посочили някои елементи от идната офанзива и той бил в действителност впечатлен. По всичко проличава, че сега военачалник Залужни (главнокомандващият ЗСУ) и щабът му изкусуряват последните „ дребни елементи “.
Именно в подобен миг на малко мъртвило, когато можем най-малко за малко да си поемем мирис преди вниманието ни още веднъж да бъде въвлечено във вихрушката на събитията, може да бъде оценен целият план на Залужни да отбранява Бахмут до тогава до момента в който има и най-малката опция за това. Защото едно е да подготвяш контраатака, когато съперникът ти те притиска отвред и се чудиш коя дупка на фронта да запушиш по-напред и напълно друго е да се готвиш за нахлуване при релативно успокоение и на-вече когато си съумял да изтръгнеш самодейността от ръцете на врага.
Самото „ изтръгване “ на самодейността стана последователно, като че ли дори незабележимо, откакто ден след ден украинците нанасяха тежки загуби в жестоките улични боеве на атакуващите ги на талази руснаци. Бахмут, Соледар, Маринка, Авдеевка и Ухледар незабелязано се трансфораха в гробници на съветската офанзивна мощност, в мочурище в което войските на Путин безусловно затънаха. И всичко това се случи тъй като по остарял руски бит в Кремъл загърбиха основополагащия принцип на военното изкуство („ Унищожи армията на съперника! “) и се концентрираха напълно върху завладяването на някакви си полуразрушени градчета, с цел да има с какво да се похвалят по малкия екран. Само за Бахмут от съветска страна бяха дадени най-малко 40 хиляди жертви (а евентуално и повече), които в случай че разделим върху завоюваната повърхност ще получим едно от най-кървавите сражения в човешката история.
Към огромните триумфи на военното управление в Киев несъмнено би трябвало да причислим и обстоятелството, че съумя да запази деликатно подготвяните стратегически запаси да не бъдат „ смлени “ в месомелачката Бахмут. Вероятно Залужни и офицерите му нееднократно са се изкушавали да хвърлят в багра грижливо подготвяните щурмови бригади, само че в последна сметка те си останаха в тила дружно с получените с цената на толкоз дипломатически старания танкове „ Леопард “ и „ Челинджър “ и в този момент ЗСУ разполага със пресен ударен „ пестник “, който в най-скоро време ще се стовари с цялата си мощност върху окупаторите на незнаен към момента сектор на фронта.
Като заговорихме за прохлада е време да обърнем внимание и на другата причина за относителното успокоение на фронта – съветската войска. В момента тя наподобява на боксьор, който са изнесли от кръга след тежък мач и по-късно са проснали на пода на съблекалнята, където му изливат кофи с вода, бият му плесници, сервират към носа му амоняк и изобщо върху него се правят всички тези добре познати процедури целящи да го върнат в схващане. Най-лошото което обаче може да се случи на една войска не е провалянето, загубите или неизпълнението на поставените задания, а загубата на самодейността. А сега въоръжените сили на агресора се минали към защита по целия фронт, т.е. са изгубили освен локалната (тактическа) самодейност, само че и световната, т.е. стратегическата. От тук насетне те единствено ще се оглеждат и ослушват дали започващият обстрел не в същина началото на шумно обявената огромна украинска контраатака.
А че нейната подготовка е към този момент към края си можем да съдим даже и по обстоятелството, че през последните 2-3 седмици станахме очевидци на н евиждана по своите мащаби война против съветската логистика както в непосредствена непосредственост до линията на фронта, по този начин и в дълбокия съветски гръб. Тази логистична война има към този момент и своята нова „ звезда “ – английските крилати ракети със самолетно базиране Storm Shadow , които носят бойна глава натъпкана с съвсем половин звук експлозиви. „ Сянката на бурята “ (както би трябвало да се превежда наименованието на ракетата) се оказа изключително ефикасна против солидни административни и промишлени здания обичайно употребявани за военни бази и казарми. И най-важното – всеки удар на „ сянката “ се нанася в комфортно селекциониран миг, когато тези здания са цялостни. Така бе взривено зданието на тогавашната академия на Министерство на вътрешните работи в Луганск (с незнаен брой пострадали), както и два обекта в Мариупол, които погребаха под руините си надлежно към 200 и 250 съветски военнослужещи.
Вероятно някои от вас ще се запитат по какъв начин украинците реализират такава акуратност, при изискване че ракетите се изстрелват от най-малко 200 км разстояние. А също и по какъв начин схващат по кое време в постройките има личен състав. На първото бих дал отговор с увещание, че Storm Shadow принадлежи към класа на високоточните оръжия и предстои на точно ориентиране по електронен път. Не инцидентно и цената на една ракета е подобаваща (около 2 милиона брит. лири). Що се отнася до второто, то отговорът е елементарен – във всички окупирани територии ЗСУ разполага със свои информатори (реално - напряко гъмжи от тях) и по този начин в Киев във всеки един миг знаят какво се случва на тъкмо несъмнено място. Руснаците, по остаряла своя традиция, незабавно стартира да се хвалят по какъв начин към този момент са свалили надали не десетки Storm Shadow, само че най-вероятно това са единствено хвалби, тъй като преди дни украинският министър на защитата Резников съобщи, че всички изстреляни ракети на 100% са поразили задачите си.
Към логистичната война се отнасят и офанзивите против други значими съветски обекти. В началото на седмицата с дрон бе ударен следващ съветски нефтопреработващ цех в региона на Краснодар, близо до кримския мост. (Това се случи единствено дни откакто по централната съветска телевизия устатият военачалник Гурульов се похвали, че рафинерията била охранявана като „ непристъпна цитадела “.) В петък, 2 юни, пък бяха изумени съоръжения в пристанището на Бердянск, евентуално още веднъж с ракети Storm Shadow.
Дори и незадълбочен взор върху някоя карта демонстрира, че всички атакувани обекти, били те бази, хранилища, пристанища или фабрики, се намират в един относително незначителен регион наоколо до Азовско Море, което навежда на мисълта къде най-вероятно ще се организира бъдещото контранастъпление на ЗСУ.
Ракетно безумство
И в случай че удари против обекти, обслужващи войскови елементи се смятат за нещо изцяло задоволително и дори разумно по време на война, то нищо сходно не може да се каже за непрекъснатите офанзиви, най-много съветски, против обитаеми места и жилищни региони, на които ставаме очевидци през последните дни.
Те освен се смятат за неуместни от човешка позиция, само че и чисто юридически попадат в категорията на военните закононарушения. И все пак, се организират още веднъж и още веднъж, с някаква напряко ужасяваща цикличност. Целта им, несъмнено, е пределно ясна – да се пречупи духът на елементарните жители, да се пречупи волята и търпението им, да се накара да принудят управниците си коленопреклонно да молят за мир. Историята, обаче, демонстрира, че така наречен тероризиращи офанзиви, рядко, да не кажа съвсем в никакъв случай, не са достигали задачите си. Англия не се огъна пред Хитлер нито през 1940 година, когато той я атакува с талази от бомбардировачи, нито през 1944 г, когато непрекъснато я атакуваше с ракетите-бомби Фау-1 и Фау-2. Така ще бъде и в Украйна в наши дни, където никой няма желание да пада на колене.
„ Ракетната “ седмица на Путин стартира в ранните часове на понеделник, 29 май, когато против Украйна от разнообразни точки бяха изстреляни до 40 крилати ракети и 35 дрона. Украинската Противовъздушна отбрана смъкна, надлежно 37 и 29 от тях. От тогава насетне всяка нощ, а от време на време и денем, руснаците пускаха някаква композиция от дронове и ракети, като всякога тяхната численост и поредност варираха. По всичко проличава, че обезверено търсят някакви пролуки в украинската противовъздушна защита, само че все не съумяват да ги намерят. Особено впечатлява успеваемостта на ПВО-то в региона на Киев, където като се изключи два дрона всичко останало бе свалено. Изключителен триумф бе реализиран в дребните часове на 1 юни когато комплексът „ Пейтриът “ унищожи всичките 10 ракети „ Искандер “ стремглаво приближаващи се към украинската столица, седем от които бяха „ невъзможните “ за прихващане балистични.
Напълно разумно, работата на бранителите на украинското небе провокира единствено удивление и възторженостти по целия свят, както от елементарни хора, по този начин и от видели две и двеста военни специалисти. Разбира се, още веднъж имаше жертви и опустошения и то не поради директни попадения, а поради частите на свалените ракети, които валят като същински железен дъжд от горната страна. Не мина и без следващият конфликт сред Зеленски и кмета Кличко, чийто корени би трябвало да се търсят още в месеците преди войната. Конкретен мотив за следващия „ рунд “ даде които изгубиха живота си просто тъй като бомбоубежището, в което се опитваха да се укрият, се оказа залостено. Още същия ден Зеленски на два пъти обществено атакува Кличко (единият път сбито съобщи, че „ ще последва нокаут “), а прославеният боксьор на собствен ред упрекна районната администрация. В дълготраен проект въпросът с бомоубежищата бе решен с разпоредба те да бъдат отворени непрекъснато, а конфликтът сред двамата авторитетни мъже евентуално ще продължи на президентските избори следващата година. И до момента в който все още вторият мандат на Зеленски наподобява в забрадка вързан, то в случай че политическите упоритости на Кличко най-малко малко се приближават до спортните му преди време, то аз няма да сбъркам като предвиждам, че след време точно той ще се възкачи на „ трона “ в Киев.
Когато няма действителни триумфи в тоталитарна страна, то на напред във времето излизат мнимите. Така бе в Русия и този път. След като нито една от техните ракети изстреляни по посока на украинската столица не доближи задачата си, то бе наложително да се измислят въпреки всичко някакви „ попадения “. За следващ път „ някакъв “ си там „ Кинжал “ бил улучил „ Пейтриът “ (нищо че последният не е някакво си единично произведение, а цяла сложна система, чиито пускови установки се намират на много километри една от друга). Черешката на тортата, обаче, бе „ новината “ обявена персонално от Путин за това по какъв начин бил изумен „ щабът на военното разузнаване на Украйна “. Услужливи пропагандатори на „ сочна “ държавна прехрана дори прецизираха, че измежду починалите имало 36 натовски офицери (!!!!!), измежду които цели „ 22 офицера на английското разузнаване, 8 офицера на френското разузнаване и 2 офицера на немското разузнаване “. В случай, че се чудите до каква степен е вярна тази информация още от в този момент ще ви кажа, че в нея няма и грам истина. Първо, както към този момент беше упоменато нагоре, НИТО ЕДНА съветска ракета не е достигнала задачата си в Киев в последно време. Второ, местонахождението на постройката на военното разузнаване е добре известно на киевчани и от там дори разпространиха фрагменти по какъв начин тя си е цяла-целеничка. Освен това съм убеден, че толкоз офицери на задгранични разузнавания биха се събрали в едно помещение единствено в случай че се организираше конгрес. Или пък оргия.
Миналата седмица към този момент дискутирах въпроса с съветската пропагандна машина. За момента не бих желал да се връщам към него, само че въпреки всичко ще кажа още една-две думи по тематиката. Например, че Москва в последно време избълва толкоз доста неистини, че освен народонаселението, само че дори пропагандистите с най-голям сан към този момент им имат вяра. Т.е. налице е някаква групова шизофрения, при която мозъкът на обособения човек може да действа, единствено в случай че продължава да създава нови и нови небивалици. Започвам също да се тормозя, че тъй като фабриката с лъжите работи от толкоз от дълго време, то може да се окаже че казусът към този момент не е единствено психически, само че и генетичен.
Новата действителност
Украинският отговор на серията от терористични офанзиви не закъсня и бе много по-решителен от различен път. Първо във вторник, 30 май, Броят им варираше според от източника – от 8 (в съветските публични медии) до 25-30 (в обществените мрежи). Въпреки, че дроновете действително не провокираха никакви вреди (повредени бяха фасадите на три жилищни сгради) и не предизвикаха жертви (двама души потърсиха здравна помощ) те сътвориха толкоз доста безпорядък и суматоха в многомилионния град, че московчани сигурно няма да не помнят скоро въпросния вторник. Руската страна побърза да разгласи случилото се надали не за непровокирана офанзива против цивилни, само че действителната цел на дроновете бе друга – казармите на нищожно, от военно позиция, инженерно отделение в покрайнините на столицата. По една „ случайност “ то се намира близо до основната резиденция на Путин в богаташкото предградие Рубльовка. Ако търсим някакво прикрито обръщение, то то би звучало примерно по този начин: „ Можем да се доберем до теб, Путин, и до всички вас. Това бе единствено пробна офанзива. Следващият път ще бъде доста по-сериозно. “
Два дни по-късно, на 1 юни, частите на въоръжената съветска съпротива за следващ път пресякоха границата на Украйна с РФ в Белгородска област, като този път напреднаха към града не от югозапад, а от юг. Лоялните на Путин сили би трябвало към този момент да са по-подготвени, само че за следващ път се оказаха неспособни отхвърлен набега. Неголемият (до 100 души), само че въоръжен до зъби отряд се придвижи с съвсем светлинна скорост на север и бе спрян едвам когато доближи покрайнините на 40 хилядния град Шебекино. Моментално се завърза престрелка, като и едните и другите руснаци не си поплюваха и интензивно използваха тежки оръжия. В резултат на престрелката тук и там пламнаха здания, пострадаха до 12 от локалните поданици, градската администрация стартира да изгаря документи, а на практика целият град бе заставен да се изтегля по бързата процедура.
Обикновено в такива моменти на сцената внезапно се появяват мародерите. Така беше и този път. Под съпровода на детонациите и картечните откоси феновете на непознати движимости и имущество нахлуваха необезпокоявано в празните жилища и магазини и отнасяха със себе си всичко, което им хареса.
Трудно е да се каже по кое време за финален път известният най-много с макаронените си произведения незначителен град е преживявал нещо сходно. През Втората Световна Война? През Гражданската? Още повече въпросителни, обаче, провокира реакцията, или по-точно – отсъствието на такава у съветските публични управляващи. А от началото на Специалната Военна Операция са минали едвам някакви си 463 дни.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ