Как Путин губи Запада, но се бори за Африка
Путин губи Запада, само че не се отхвърля от Африка. Засега той печели този континент, в който като че ли няма друга "суперсила ".
През 2019 година Владимир Путин съумя да събере водачи от 40 африкански страни на огромно събитие в Сочи. Една от задачите беше да се показва, че Русия още веднъж е главен състезател на континента.
Тогава събитието пристигна пет години след противозаконната анексия на Крим, която отблъсна част от западните сътрудници на Москва, a нa изток не стихваха разнообразни спорове. В тази обстановка съветският президент се обърна към Африка. Той се опита да възобнови част от връзките, изграждани по времето на Съветския съюз.
Според анализатори тогавашните дейности на Путин са се увенчали с триумф, основно тъй като Русия е съумяла да показва, че не е изцяло изолирана. На няколко места като Централноевропейската република (ЦАР) Москва се трансформира в снабдител на оръжия, а частни съветски компании помогнаха на управляващите в битката им с размирен групи.
Питун видя, че в Африка има вакуум от наличие на суперсила
„ Африка представляваше интерес, тъй като той (Путин бел. ред.) видя вакуум от наличие на суперсила там. Това беше плодородна почва за създаване на съюзи и даже зависимости към Москва “, споделя Шон Макфейт, старши анализатор към Атлантическия съвет, който се занимава с частни военни планове в Африка.
С началото на войната в Украйна последствията за Кремъл не са свързани единствено с опълчването от Запада. Руската инвазия към този момент провокира рецесия с храната в Африка, а в това време западните наказания и тежките загуби на фронта слагат под подозрение опцията за доставка и вложения във въоръжението на африканските страни.
Заедно с това се нарушава и сигурността на редица други покупко-продажби в енергийния и минния бранш, а Западът стартира да гледа на Африка като на място, от което може да получи опция на съветските газ и нефт.
Как глобите скапват връзките
След като Русия атакува Украйна, нейната стопанска система и част от водещите ѝ предприемачи бяха изолирани от Запада и от някои азиатски страни. Заедно с това беше спрян и съветският достъп до голям брой технологии. Това въздейства и на задачите на Кремъл в Африка.
Според старшия откривател във Виенския център за разоръжаването Хана Ноте, африканските страни стартират да се съмняват във опциите на Русия да „ обслужва и поддържа стратегически технологии, било то за армията или за нуклеарните централи “.
Москва е най-големият снабдител на оръжие за континента, а съветската „ Росатом “ има подписани покупко-продажби за построяването на нуклеарни централи.
Въпреки това, по думите на Джоузеф Сийгъл, който е откривател в американския Център за стратегически изследвания,Русия даже ще удвои напъните си на африканския континент поради все по-голямата изолираност от Запада.
Освен това Москва ще постави старания за унищожаването на всички модели на ръководство, които са близки до демократичната народна власт и ще търси обезпечаването на наличие в стратегически пристанища в Северна Африка и на Сомалийския полуостров.
Москва влага в акции за дезинформация или във военни наемници
„ Това, в което Москва влага, е релативно на ниска цена като акции за дезинформация или военни наемници, само че все пак реализира значими резултати “, сподели Сийгъл за Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Авторитарните водачи и нестабилното ръководство
Русия е добре посрещана в Африка и поради неустойчивостта в по-голямата част от страните, които са ръководени от властнически водачи. Москва дава тъкмо това, от което ръководещите имат потребност, с цел да се задържат на власт – оръжие, наемници, дезинформация и интервенция в изборите.
В същото време условията на Запада за вложения са свързани със усилването на демокрациите и правосъдните системи - нещо, което за руснаците не е от голяма важност. В декларацията, която беше подписана през 2019 година в Сочи за руско-африканските връзки, не се загатват нито думата „ народна власт “, нито изразът „ човешки права “.
Войната в Украйна и неналичието на храни към този момент докара до проблеми в няколко страни, част от които би трябвало да проведат избори като Ангола, Кения и Либия.
Африканските водачи се тормозят от войната. Това може да бъде прочетено в едно посещаване, което не беше необятно отразено. На 23 февруари, ден преди началото на нашествието на Русия, водачът на Судан ген. Мохамед Хамдан Дагало хвърча до Москва за среща в Кремъл. Дагало беше поел властта в страната след боен прелом през октомври и в профил преходното държавно управление, което управляваше след свалянето на властническия президент Омар ал-Башир.
Руските частни военни организации са дейни в Судан от 2017 година, когато помагаха точно ал-Башир да се удържи на власт.
През май делегация от Мали също посети Москва.
Руските наемници
ЦАР, Мали и Судан, където Русия търсеше опция да сътвори военноморски бази, са единствено част от африканските страни, в които се срещат съветски наемници. Данни от американски мозъчен концерн през 2019 година показват, че в Африка работят 25 интервенции на наемници, свързани с Москва.
Руски наемници работят в ЦАР, Мали, Судан и други страни
Най-известни, несъмнено, са „ Вагнер Груп “. Американското разузнаване заяви, че близкият до Путин Евгени Пригожин е индивидът, който координира нейната активност с формалните управляващи, както и с възможните клиенти. Путин и Пригожин неведнъж са отхвърляли изказванията за връзки сред тях и „ Вагнер “.
Според Сийгъл „ Вагнер “ оперира не просто като наемническа група, само че и като средство за „ изнудване “ и за увеличение на съветското политическо въздействие в Африка. Част от групировката са голям брой чиновници от съветското контраразузнаване.
Самият Пригожин пък е заинтригуван от вероятните доходи от енергийни и минни концесии, които получава в страните, в които се подвизават „ Вагнер “.
Да си купиш съдружници
Русия не съумя да убеди огромна част от света в това, което твърди, че цели в Украйна. Кампанията ѝ обаче се радва на триумфи в Африка.
Твърдението на Путин, че войната е предварителна защита против „ експанзията на НАТО “ досега работи добре измежду африканците, настояват анализатори.
Това се видя също и по време на гласуването на Общото заседание на Организация на обединените нации, с което беше наказана съветската инвазия в Украйна. Малко над 50% от африканските страни поддържаха декларацията, до момента в който това направиха към 80% от страните от останалата част на света.
Гласовете в интерес на Русия в Организация на обединените нации са част от задачите, които Путин си слага за въздействието в Африка. Бившият консултант по сигурността в администрацията на Доналд Тръмп Джон Болтън непосредствено упрекна Москва в това, че продава оръжия против гласове в Организация на обединените нации през 2018 година
А може ли да има раздор
Евентуалният раздор сред Африка и Русия ще може да се види през ноември, когато Путин ще организира втората си огромна среща с водачите от континента. Западът евентуално ще окаже напън над африканските водачи да се откажат от поканата в опит да овладее съветското въздействие на континента.
През ноември се чака втората огромна среща на Путин с водачите на Африка
Според професора по интернационалните връзки в Държавния университет Насарава в Нигерия Джидефор Адибе решението на африканските водачи ще зависи от това „ какви моркови ще им предложат Русия и Запада “.
„ Те няма да заемат позиция преди да видят цената и изгодата от приемането или отхвърлянето на поканата “, сподели още Адибе.
В същото време и американският президент Джо Байдън ще бъде хазаин на среща с африканските водачи по-късно през годината. Проблемът с американската страна е, че представителите на демократите и републиканците в Конгреса и въобще в администрацията на Белия дом, не приоритизират тематиката, обвързвана с Африка.
„ Твърде постоянно на Африка се гледа повече като на място за състезание, в сравнение с като на дестинация за създаване на партньорства по отношение на съвместен интерес “, споделя Джоузеф Сийгъл.
През 2019 година Владимир Путин съумя да събере водачи от 40 африкански страни на огромно събитие в Сочи. Една от задачите беше да се показва, че Русия още веднъж е главен състезател на континента.
Тогава събитието пристигна пет години след противозаконната анексия на Крим, която отблъсна част от западните сътрудници на Москва, a нa изток не стихваха разнообразни спорове. В тази обстановка съветският президент се обърна към Африка. Той се опита да възобнови част от връзките, изграждани по времето на Съветския съюз.
Според анализатори тогавашните дейности на Путин са се увенчали с триумф, основно тъй като Русия е съумяла да показва, че не е изцяло изолирана. На няколко места като Централноевропейската република (ЦАР) Москва се трансформира в снабдител на оръжия, а частни съветски компании помогнаха на управляващите в битката им с размирен групи.
Питун видя, че в Африка има вакуум от наличие на суперсила
„ Африка представляваше интерес, тъй като той (Путин бел. ред.) видя вакуум от наличие на суперсила там. Това беше плодородна почва за създаване на съюзи и даже зависимости към Москва “, споделя Шон Макфейт, старши анализатор към Атлантическия съвет, който се занимава с частни военни планове в Африка.
С началото на войната в Украйна последствията за Кремъл не са свързани единствено с опълчването от Запада. Руската инвазия към този момент провокира рецесия с храната в Африка, а в това време западните наказания и тежките загуби на фронта слагат под подозрение опцията за доставка и вложения във въоръжението на африканските страни.
Заедно с това се нарушава и сигурността на редица други покупко-продажби в енергийния и минния бранш, а Западът стартира да гледа на Африка като на място, от което може да получи опция на съветските газ и нефт.
Как глобите скапват връзките
След като Русия атакува Украйна, нейната стопанска система и част от водещите ѝ предприемачи бяха изолирани от Запада и от някои азиатски страни. Заедно с това беше спрян и съветският достъп до голям брой технологии. Това въздейства и на задачите на Кремъл в Африка.
Според старшия откривател във Виенския център за разоръжаването Хана Ноте, африканските страни стартират да се съмняват във опциите на Русия да „ обслужва и поддържа стратегически технологии, било то за армията или за нуклеарните централи “.
Москва е най-големият снабдител на оръжие за континента, а съветската „ Росатом “ има подписани покупко-продажби за построяването на нуклеарни централи.
Въпреки това, по думите на Джоузеф Сийгъл, който е откривател в американския Център за стратегически изследвания,Русия даже ще удвои напъните си на африканския континент поради все по-голямата изолираност от Запада.
Освен това Москва ще постави старания за унищожаването на всички модели на ръководство, които са близки до демократичната народна власт и ще търси обезпечаването на наличие в стратегически пристанища в Северна Африка и на Сомалийския полуостров.
Москва влага в акции за дезинформация или във военни наемници
„ Това, в което Москва влага, е релативно на ниска цена като акции за дезинформация или военни наемници, само че все пак реализира значими резултати “, сподели Сийгъл за Радио Свободна Европа/Радио Свобода.
Авторитарните водачи и нестабилното ръководство
Русия е добре посрещана в Африка и поради неустойчивостта в по-голямата част от страните, които са ръководени от властнически водачи. Москва дава тъкмо това, от което ръководещите имат потребност, с цел да се задържат на власт – оръжие, наемници, дезинформация и интервенция в изборите.
В същото време условията на Запада за вложения са свързани със усилването на демокрациите и правосъдните системи - нещо, което за руснаците не е от голяма важност. В декларацията, която беше подписана през 2019 година в Сочи за руско-африканските връзки, не се загатват нито думата „ народна власт “, нито изразът „ човешки права “.
Войната в Украйна и неналичието на храни към този момент докара до проблеми в няколко страни, част от които би трябвало да проведат избори като Ангола, Кения и Либия.
Африканските водачи се тормозят от войната. Това може да бъде прочетено в едно посещаване, което не беше необятно отразено. На 23 февруари, ден преди началото на нашествието на Русия, водачът на Судан ген. Мохамед Хамдан Дагало хвърча до Москва за среща в Кремъл. Дагало беше поел властта в страната след боен прелом през октомври и в профил преходното държавно управление, което управляваше след свалянето на властническия президент Омар ал-Башир.
Руските частни военни организации са дейни в Судан от 2017 година, когато помагаха точно ал-Башир да се удържи на власт.
През май делегация от Мали също посети Москва.
Руските наемници
ЦАР, Мали и Судан, където Русия търсеше опция да сътвори военноморски бази, са единствено част от африканските страни, в които се срещат съветски наемници. Данни от американски мозъчен концерн през 2019 година показват, че в Африка работят 25 интервенции на наемници, свързани с Москва.
Руски наемници работят в ЦАР, Мали, Судан и други страни
Най-известни, несъмнено, са „ Вагнер Груп “. Американското разузнаване заяви, че близкият до Путин Евгени Пригожин е индивидът, който координира нейната активност с формалните управляващи, както и с възможните клиенти. Путин и Пригожин неведнъж са отхвърляли изказванията за връзки сред тях и „ Вагнер “.
Според Сийгъл „ Вагнер “ оперира не просто като наемническа група, само че и като средство за „ изнудване “ и за увеличение на съветското политическо въздействие в Африка. Част от групировката са голям брой чиновници от съветското контраразузнаване.
Самият Пригожин пък е заинтригуван от вероятните доходи от енергийни и минни концесии, които получава в страните, в които се подвизават „ Вагнер “.
Да си купиш съдружници
Русия не съумя да убеди огромна част от света в това, което твърди, че цели в Украйна. Кампанията ѝ обаче се радва на триумфи в Африка.
Твърдението на Путин, че войната е предварителна защита против „ експанзията на НАТО “ досега работи добре измежду африканците, настояват анализатори.
Това се видя също и по време на гласуването на Общото заседание на Организация на обединените нации, с което беше наказана съветската инвазия в Украйна. Малко над 50% от африканските страни поддържаха декларацията, до момента в който това направиха към 80% от страните от останалата част на света.
Гласовете в интерес на Русия в Организация на обединените нации са част от задачите, които Путин си слага за въздействието в Африка. Бившият консултант по сигурността в администрацията на Доналд Тръмп Джон Болтън непосредствено упрекна Москва в това, че продава оръжия против гласове в Организация на обединените нации през 2018 година
А може ли да има раздор
Евентуалният раздор сред Африка и Русия ще може да се види през ноември, когато Путин ще организира втората си огромна среща с водачите от континента. Западът евентуално ще окаже напън над африканските водачи да се откажат от поканата в опит да овладее съветското въздействие на континента.
През ноември се чака втората огромна среща на Путин с водачите на Африка
Според професора по интернационалните връзки в Държавния университет Насарава в Нигерия Джидефор Адибе решението на африканските водачи ще зависи от това „ какви моркови ще им предложат Русия и Запада “.
„ Те няма да заемат позиция преди да видят цената и изгодата от приемането или отхвърлянето на поканата “, сподели още Адибе.
В същото време и американският президент Джо Байдън ще бъде хазаин на среща с африканските водачи по-късно през годината. Проблемът с американската страна е, че представителите на демократите и републиканците в Конгреса и въобще в администрацията на Белия дом, не приоритизират тематиката, обвързвана с Африка.
„ Твърде постоянно на Африка се гледа повече като на място за състезание, в сравнение с като на дестинация за създаване на партньорства по отношение на съвместен интерес “, споделя Джоузеф Сийгъл.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ