Проф. Костов каза какво се случва с тялото след преболедуван COVID-19
Пулмологът проф. Коста Костов разкри какво тъкмо се случва с тялото и кои органи са най-вече наранени, след преболедуване на COVID-19.
Изследването му е оповестено на уеб страницата
Той изясни и за какво при някои хора лекуването продължава толкоз постепенно и предизвести, че могат са се получат увреждания, които да останат трайни.
Ето и част от неговото проучване:
Органната симптоматика след COVID-19 се владее най-вече от дихателната система, сърцето и нервната система, само че въпреки и по-рядко са наранени също бъбреците, черния дроб, панкреса, слезката, даже кожата и лигавиците,
евентуално последица от директната инвазия на вируса в тъканите, изразеното инфектиране, имунологичен дисбаланс, зародилата цитокинова стихия и нарушаванията в кръвосъсирването с следващи тромбоемболии при най-тежко протеклите случаи на заболяването.
Независимо от дребния брой пациенти с остатъчни здравословни проблеми на фона на всички инфектирани и десетократно повече неоткрити, заради безсимптомно протичане, здравните системи по света ще бъдат изправени пред предизвикването да се оправят с този проблем при стотици хиляди пациенти в целия свят.
В България, този дял към този момент са няколкостотин, само че при по-продължително и по-агресивно протичане на епидемията е допустимо да станат няколко хиляди.
Трябва да се има поради, че остатъчни соматични и функционални проблеми се откриват и при леките форми на COVID-19 и същите могат да просъществуват за нескончаем интервал от време, нарушавайки качеството на живот на преболедувалите.
Макар белият дроб да се визира първи от заболяването, при доста пациенти той не е най-засегнатият орган и това ни дава право да дефинираме заболяването не просто като респираторна болест, а като систематична болест.
Да не забравяме също, че пациентите с по-тежко протичане ще останат за друг интервал от време с друго изразен дисбаланс на имунната система и с нараснал риск за възпаление с други патогени.
Кардиоваскуларни последици
Миокардното увреждане (кардиомиопатия) се обективизира клинично с увеличеното равнище на тропонин в серума при по-тежките случаи на COVID-19. При пациенти инфектирани със SARS-C0V-2 се записват възпалителни промени в миокарда и миокардит, протичащи постоянно с аритмия.
Данни от магнитен-резонанс на сърцето при 100 пациенти на осъществен 71 ден след преболедуване от COVID-19 демонстрират, че при 78% има засягане на сърцето, а при 60% процесът на засягане на миокарда е още деен.
Миокардит и миокардни възпалителни промени, са регистрирани посредством магнитен-резонанс и при 12 (46%) от 26 елитни американски спортисти, в границите на 12-53 дни след възпаление със SARS-C0V-2, само че минали през инфекцията без симптоми11. Тези данни основават опасения за бъдещо повишаване случаите на сърдечна декомпенсация, изключително при по-възрастни и пациенти с съпътстващи заболявания, минали през инфекцията.
Неврологични последици
Увреждането на нервната система става след вирусната пенетрация в нервната тъкан, както и от директната инвазия от вируса на неврони. До този миг най-честите неврологични остатъчни промени, които се записват при боледувалите от COVID-19, са главоболие, зашеметяване и хемосензорна дисфункция (аносмия и агезия).
Инсултът е рядка демонстрация в острата фаза на инфекцията, само че в следострия интервал, до 2-3 месеца след боледуване се следят случаи на енцефалит, припадъци, значими промени в настроението, комплицираност, паметови и когнитивни нарушавания, физически дискомфорт, следени и при предходните коронавирусни пандемии12.
В едно изследване на английски откриватели, които употребяват когнитивен въпросник при към 84 000 участници, откриват забележителен размер когнитивни нарушавания даже при пациенти, които са минали през инфекцията леко, без зной и без друга остатъчна симптоматика.
Това построява хипотезата, че COVID-19 има систематичен резултат върху когнитивните функции13. Има опасения, че COVID-19 покачва риска от развиване на болест на Паркинсон и болест на Алцхаймер.
Емоционални последици
Месеците на изолираност доведоха до трайни промени в прочувственото положение на пациентите. Увеличиха се случаите с чувство за самотност и изолираност, безизходност, физически дискомфорт, безпокойствие, безсилие, физическо привършване, които могат да бъдат систематизирани с термина „ синдром на хроничнa умора” (chronic fatique syndrome),
който оставя хора с хронични прочувствена неустойчивост и физически недостиг, който не им дава опция за пълноценна работа.
Боледувалите от COVID-19 са с нараснал риск от развиване на остатъчна меланхолия, страхови преживявания, неустановеност, посттравматичен стрес и корист с токсични субстанции14. Младите пациенти са по-предразположени към прочувствени последици, в сравнение с пациентите >60 години10,15.
Белодробни последици
Белият дроб е най-близкият прицелен орган по пътя на вируса и всички патогенетични процеси провокирани от SARS-CoV-2 се разиграват най-тежко в белодробния паренхим, който се трансформира в тяхна витрина – тежък алвеолит, провокиран от имунологичния дисбаланс и цитокиновата стихия, ендотелна увреда в съдовете, тромбоемболии, деструкция на алвеоло-капилярната мембрана, вторични бактериални инфекции и прочие
В една студия, проследяваща 55 пациенти с COVID-19 на трети месец след изписването от болница, 64% (35) имат към момента признаци, а 71% (39) имат към момента рентгенологични промени с характерност на огнищна фиброза и интерстициални уплътнения, които могат да се свържат с персистиращата симптоматика и функционални промени, персистиращи при 25% от пациентите, изразяващи се с понижен дифузионен капацитет16.
В друга студия с 57 пациенти, при 30 (53%) от тях се записват промени в дифузионния потенциал 30 дни след изписване от болница. Функционалните промени в белия дроб вървят при част от ппациентите с кардиологичните остатъчни промени и това усложнява в допълнение техния функционален статус17.
Разбира се, данните сочат, че с времето една част от остатъчните промени се резорбират и процентът на наранени пациенти спада.
Някои от остатъчните увреждания се дължат на лечебните интервенции, например интубация, само че по-голямата част са непосредствено следствие от вирусната експанзия.
Изследването му е оповестено на уеб страницата
Той изясни и за какво при някои хора лекуването продължава толкоз постепенно и предизвести, че могат са се получат увреждания, които да останат трайни.
Ето и част от неговото проучване:
Органната симптоматика след COVID-19 се владее най-вече от дихателната система, сърцето и нервната система, само че въпреки и по-рядко са наранени също бъбреците, черния дроб, панкреса, слезката, даже кожата и лигавиците,
евентуално последица от директната инвазия на вируса в тъканите, изразеното инфектиране, имунологичен дисбаланс, зародилата цитокинова стихия и нарушаванията в кръвосъсирването с следващи тромбоемболии при най-тежко протеклите случаи на заболяването.
Независимо от дребния брой пациенти с остатъчни здравословни проблеми на фона на всички инфектирани и десетократно повече неоткрити, заради безсимптомно протичане, здравните системи по света ще бъдат изправени пред предизвикването да се оправят с този проблем при стотици хиляди пациенти в целия свят.
В България, този дял към този момент са няколкостотин, само че при по-продължително и по-агресивно протичане на епидемията е допустимо да станат няколко хиляди.
Трябва да се има поради, че остатъчни соматични и функционални проблеми се откриват и при леките форми на COVID-19 и същите могат да просъществуват за нескончаем интервал от време, нарушавайки качеството на живот на преболедувалите.
Макар белият дроб да се визира първи от заболяването, при доста пациенти той не е най-засегнатият орган и това ни дава право да дефинираме заболяването не просто като респираторна болест, а като систематична болест.
Да не забравяме също, че пациентите с по-тежко протичане ще останат за друг интервал от време с друго изразен дисбаланс на имунната система и с нараснал риск за възпаление с други патогени.
Кардиоваскуларни последици
Миокардното увреждане (кардиомиопатия) се обективизира клинично с увеличеното равнище на тропонин в серума при по-тежките случаи на COVID-19. При пациенти инфектирани със SARS-C0V-2 се записват възпалителни промени в миокарда и миокардит, протичащи постоянно с аритмия.
Данни от магнитен-резонанс на сърцето при 100 пациенти на осъществен 71 ден след преболедуване от COVID-19 демонстрират, че при 78% има засягане на сърцето, а при 60% процесът на засягане на миокарда е още деен.
Миокардит и миокардни възпалителни промени, са регистрирани посредством магнитен-резонанс и при 12 (46%) от 26 елитни американски спортисти, в границите на 12-53 дни след възпаление със SARS-C0V-2, само че минали през инфекцията без симптоми11. Тези данни основават опасения за бъдещо повишаване случаите на сърдечна декомпенсация, изключително при по-възрастни и пациенти с съпътстващи заболявания, минали през инфекцията.
Неврологични последици
Увреждането на нервната система става след вирусната пенетрация в нервната тъкан, както и от директната инвазия от вируса на неврони. До този миг най-честите неврологични остатъчни промени, които се записват при боледувалите от COVID-19, са главоболие, зашеметяване и хемосензорна дисфункция (аносмия и агезия).
Инсултът е рядка демонстрация в острата фаза на инфекцията, само че в следострия интервал, до 2-3 месеца след боледуване се следят случаи на енцефалит, припадъци, значими промени в настроението, комплицираност, паметови и когнитивни нарушавания, физически дискомфорт, следени и при предходните коронавирусни пандемии12.
В едно изследване на английски откриватели, които употребяват когнитивен въпросник при към 84 000 участници, откриват забележителен размер когнитивни нарушавания даже при пациенти, които са минали през инфекцията леко, без зной и без друга остатъчна симптоматика.
Това построява хипотезата, че COVID-19 има систематичен резултат върху когнитивните функции13. Има опасения, че COVID-19 покачва риска от развиване на болест на Паркинсон и болест на Алцхаймер.
Емоционални последици
Месеците на изолираност доведоха до трайни промени в прочувственото положение на пациентите. Увеличиха се случаите с чувство за самотност и изолираност, безизходност, физически дискомфорт, безпокойствие, безсилие, физическо привършване, които могат да бъдат систематизирани с термина „ синдром на хроничнa умора” (chronic fatique syndrome),
който оставя хора с хронични прочувствена неустойчивост и физически недостиг, който не им дава опция за пълноценна работа.
Боледувалите от COVID-19 са с нараснал риск от развиване на остатъчна меланхолия, страхови преживявания, неустановеност, посттравматичен стрес и корист с токсични субстанции14. Младите пациенти са по-предразположени към прочувствени последици, в сравнение с пациентите >60 години10,15.
Белодробни последици
Белият дроб е най-близкият прицелен орган по пътя на вируса и всички патогенетични процеси провокирани от SARS-CoV-2 се разиграват най-тежко в белодробния паренхим, който се трансформира в тяхна витрина – тежък алвеолит, провокиран от имунологичния дисбаланс и цитокиновата стихия, ендотелна увреда в съдовете, тромбоемболии, деструкция на алвеоло-капилярната мембрана, вторични бактериални инфекции и прочие
В една студия, проследяваща 55 пациенти с COVID-19 на трети месец след изписването от болница, 64% (35) имат към момента признаци, а 71% (39) имат към момента рентгенологични промени с характерност на огнищна фиброза и интерстициални уплътнения, които могат да се свържат с персистиращата симптоматика и функционални промени, персистиращи при 25% от пациентите, изразяващи се с понижен дифузионен капацитет16.
В друга студия с 57 пациенти, при 30 (53%) от тях се записват промени в дифузионния потенциал 30 дни след изписване от болница. Функционалните промени в белия дроб вървят при част от ппациентите с кардиологичните остатъчни промени и това усложнява в допълнение техния функционален статус17.
Разбира се, данните сочат, че с времето една част от остатъчните промени се резорбират и процентът на наранени пациенти спада.
Някои от остатъчните увреждания се дължат на лечебните интервенции, например интубация, само че по-голямата част са непосредствено следствие от вирусната експанзия.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ