Публикуваме откъси от лекцията на Михаил Лабковски, който твърди, че

Публикуваме фрагменти от лекцията на Михаил Лабковски, който твърди, че по-голямата част от нашите психически проблеми водят своето начало от детството ни. Своите проблеми би трябвало да решаваме сами, а на децата да се постараем да не прехвърляме нашите лични неврози, поучава психологът.

1. Много хора смятат себе си за интроверти, само че те не постоянно са били такива. Просто в детските години те са се опитвали да споделят с родителите си своите секрети и тогава са разбрали, че те не интересуват никого (чули са реплики като „ в този момент нямам време за това ”, „ остави ме намира ” и „ не ме занимавай с нелепости ”). Оттук се появява и навикът в тези хора всичко да се претърпява вътрешно, появява се и убеждението, че те са сами, а техните проблеми на в никакъв случай не са нужни.

2. Чувството за сигурност, което би трябвало да получи детето в първите години от живота си, е най-важното изискване за неговото бъдещо психическо здраве и за живот без неврози.

 Но за каква сигурност може да приказваме, когато родителите са непредсказуемо нападателни или предсказуемо отрицателни? При тях всичко постоянно е неприятно. Атмосферата в фамилията е атмосфера на пагубни упования. Всеки миг нещо неприятно би трябвало да се случи. Да паднеш, да се контузиш, да се натровиш, да умреш от зараза, „ ще те блъсне камион и ще те размаже по асфалта ”, няма да те одобряват в университета – ще работиш като склададжия в магазин.

 Ето ги – това са „ дребните ” душевен контузии! Причината за тяхната поява не е наложително в изгарянето с ютия или в инцеста. Негативните забележки травматизират по-дълбоко, тъй като се повтарят непрекъснато. Знаете ли, има европейски мъчения – удари с пръчка, побой, а има и китайски – когато гъделичкат с перо обездвижен човек, до момента в който той не се побърка. Тук разликата е тъкмо такава.

3. По-голямата част от психотравмите се случват във възрастта от 3 до 5 години.

4. Еднократните психотравми са когато: са оставили детето в тъмна стая и то се е изплашило; то се заляло с гореща вода; мама и баща са се развели; погребението на баба и други нормални житейски истории, в това число и насилието – психическо, физическо, полово.

5. Съществуват повтарящи се душевен контузии, когато детето живее измежду невротици, които всеки ден страдат и се държат нападателно, непредвидимо, несигурно и т. н. Или когато в детската градина тормозят и наскърбяват детето, т.е. когато имаме повтаряща се обстановка.

6. Не всички деца реагират по един и същи метод на психическите контузии. Едно дете може да има по-силна душeвност, а друго – по-слаба. При някои даже и огромна покруса не остава диря, а други хора се травматизират за цялостен живот от гибелта на едно котенце.

Веднъж ми се наложи да изяснявам на 7-годишно дете както е това бракоразвод, с цел да му оказа помощ да се оправи с психическата контузия. Питам го:

- Кой клас си?

- Първи.

- Харесва ли ти някое от девойките?

- Да. Лиза.

- А в детската градина ходил ли си? Там ли се срещна с Лиза?

- Не, там си имах Лена.

- А къде е тя в този момент?

- Нали ви споделям! Аз към този момент отивам на учебно заведение, от кое място да знам къде е Лена?

- Ето, виждаш ли. А татко ти би трябвало цялостен живот да живее с майка ти, по този начин ли?

И тук той престана да плаче, прекъсна визитацията, излезе при своите родители, които го чакаха в коридора и сподели: „ Разбрах всичко, да тръгваме... ”

7. Стабилност, комфорт, доверие – ето това би трябвало да получат на първо място децата от своите родители. Ако държанието на родителите е нападателно, в случай че те унижават, подлагат на критика детето, то в него, несъмнено, изчезва доверието към живота като цяло и към хората в частност. Имам една другарка, която споделя напряко: мразя хората. Прибира котки, кучета. И е ясно за какво: животните в никакъв случай не са я предавали, а татко и я е предал.

8. Много хора страдат от отзивчиви проблеми: за тях е мъчно да отидат при различен човек, да му кажат нещо, да му споделят своите мисли и страсти и като резултат за тези хора е мъчно да се осъществят житейски. А за какво? Ами тъй като те като четиригодишни са отивали при пияната си майка и тя недвусмислено се е изказвала за неуместността на детския въпрос и за неуместността на самото дете в този свят. И е направила това доста пъти. Сега детето е тридесетгодишно и излиза наяве, че на него и през разум не му минава да има доверително отношение с който и да било.

9. Психическите контузии образуват на първо време възприятие за боязън и паника, което се демонстрира във уплахи, под паника офанзива и съмнение към хората.

10. Ако съпоставим цялостно само че невротично семейство, и семейство без татко, то от психическа позиция второто е изрично за предпочитане.

11. Да, корените на доста проблеми се крият в детството. Но родителите са такива, каквито са. Те са ви отглеждали по този начин, както умеят. Вие не може да ги измененията, би трябвало да променяте себе си! – да пренапишете детския сюжет, да излезете от него.

 Ако не желаете вашите деца да имат душевен контузии, дръжте се по този начин, че те да не се опасяват от вас, тъй че посредством вас да усетят доверие към живота. Бъдете, в случай че не паралелно с тях, то най-малкото налични, да могат постоянно да ви се обадят, да споделят нещо, да ви попитат. А в случай че детето ви споделя нещо, старайте се да не го прекъсвате, да не давате препоръки, а просто да го изслушвате.

12. Ако вие сте неспособни да се доверявате; в случай че не умеете да изразявате възприятията си; в случай че сте прочувствено подтиснати („ Не мога да се влюбя ”, „ Не усещам нищо ”); в случай че не можете да се реализирате нито в фамилията, нито в професията; в случай че не желаете (или се страхувате) да имате деца; в случай че имате податливост към депресии и т. н., допустимо е всичко това да са последици от детска психическа контузия.

За мен е значимо вие да знаете, че не би трябвало цялостен живот да се разплащате за своето нещастно детство. И че съвсем всичко е поправимо.

Превод от съветски език: Александър Василев

Инфо: www.sci-hit.com