Брутално! Диана Русинова: При инцидент звънят и казват: "Вашето дете загина, елате да го разпознаете!"
Публикуваме изявление с началника на Европейския център по транспортни политики Диана Русинова , обещано пред
- Г-жо Русинова, оферирате поредност от издигнати кръстовища по улица “Гурко ”, което да спре опцията за насърчаване на високи скорости там. Но има доста такива улици в София и страната, с какво ще помогне това?
- Нека се абстрахираме от съответния случай в събота вечерта, а и от столицата въобще, тъй като тя е едно изключение - прекомерно гъстонаселен град е. Твърдя, че въобще по улици с подобен профил – дребни, свързващи трети клас улици и булеварди, скоростта не може да се лимитира с легнали служители на реда, нито даже с повдигнати пешеходни пътеки. Защото би трябвало да повдигнете четири пешеходни пътеки, които образуват квадрат, а в карето сред тях се получава нещо като дупка. А въпреки всичко би трябвало да има отводняване. По принцип има една рискова зона 5 метра преди и след пешеходната пътека, в която има огромна възможност лидерът и пешеходецът да не се видят. Това се заобикаля, когато цялото кръстовище се повдигне и съвсем се слее с тротоара.
Нашата нормативна процедура го разрешава и то към този момент се прави в София и някои други градове. Повдигнатите кръстовища може да се вършат от различен материал: каучук, унипаваж или асфалт, и може да са в червен цвят.
Ние не просто предлагаме това да се направи на три места на улица “Гурко ” - би бил на ниска цена пиар. По-важното е, че би трябвало да се оправим с пияните и дрогираните на пътя.
- Но по какъв начин? Не опира ли до нрав?
- Ако не сме го възпитали в фамилията този нрав, откакто човек е минал 30-те, няма по какъв начин занапред да му го създадем. Държавата би трябвало да предложи букет от ограничения, които да се ползват в другите случаи.
Нашата организация още предходната година изготви съответни оферти. Едното е да се направи обучителна стратегия за хората, които първи оповестяват на близки те на починали при пътни катастрофи за случилото се. Сега знаете ли по какъв начин се случва? Обажда се един чиновник и споделя: “Вашето дете почина при пътен случай , елате да го разпознаете ”. Брутално е!
Дори за участниците в пътни случай и, които са били единствено ранени, следва голям пост контузия тичен стрес, за който даже няма основана клинична пътека. А има доста страшни случаи – деца изгубват двамата си родители и баби и дядовци в една и съща злополука или родители губят и двете си деца. Изцяло на страната е работата да сътвори методика, по която да се работи с такива хора, трябват психолози, а и финансово да се обезпечи този развой.
Дори с хората, които отиват да разчистват пътя след случай като част от служебните им отговорности, никой не работи. А да видиш човек, разчленен на части, повярвайте ми, няма по какъв начин да не ти се отрази на душeвността. Не знаете след десетина години накъде ще избие тази психическа контузия .
Колкото до шофирането след приложимост на алкохол и опиати, в случай че ви заловен, в този момент наказването за това е лишаване на брошура та за 6 месеца и пращане на психотест и автокурс. За страдание, тези психотестове станаха като вадене на здравно при персонален доктор – обикаляш разнообразни медицински експерти и всеки ти поставя щемпел.
А алкохол измът е болест, която се лекува. Трябва да преминеш курс на лекуване и здравно лице да удостовери, че към този момент си кадърен да притежаваш брошура . За това също би трябвало да се направи клинична пътека.
- Какво се случва в този момент?
- Хващат те, вземат ти брошура та, минаваш курсовете и отново имаш сви дете лство. Примерът с лидера, който с над 2 промила алкохол умъртви 15-годишно дете на пешеходна пътека, е тъкмо подобен – той към този момент един път е хващан с алкохол . Има доста такива случаи и аз се чудя по какъв начин се намират юристи, които настояват, че не било потвърдено, че тъкмо алкохол ът е забавил дейностите на лидера.
- И макар тази война по пътищата се чуват гласове, че за българина е огромен проблем да му лишават колата даже когато става дума за хванатите пияни и дрогирани.
- Скандално е такова мислене. Когато човек седне зад кормилото пийнал, той заплашва освен себе си или спътниците си, а всеки различен участник в придвижването, който волно или несъзнателно се озове наоколо. А единствено за един месец, откогато се заприказва за тази законодателна мярка, с близо хиляда са намалели случаите на хванатите да карат с алкохол . Което ме навежда на мисълта, че това е ефикасна мярка и ще би трябвало да отстояваме тя в действителност да се гласоподава. Защото у нас всеобщо се счита, че чаша вино или бира няма да покажат нищо на дрегера.
И тази мярка напълно не се взема под натиска на улицата, както настояват някои. По-скоро въпросът е за какво я вземаме чак в този момент, когато си отпътуваха толкоз доста хора.
- Вас постоянно ви търсят във връзка инфраструктурни проблеми на сигурността. Показахте неотдавна чудноват знак, за който трябват минути планиране, с цел да схванеш какво тъкмо значи (виж фотосите по-долу ). Натъквате ли се постоянно на такива неща?
- В нормативните документи има доста ясни инструкции по какъв начин би трябвало да наподобяват пътните знаци. Дори за указателните табели към тях има избрани условия. В Шумен скоро се натъкнахме на указателна табела към знак за преимущество, която представляваше нещо като цялостен кръг, наподобяващ цел. Отидох в общината да им покажа по какъв начин би трябвало да наподобява, и бях потресена от равнището на комисията. Има хиляди такива безумия из страната. Трябва да знаете, че този, който поддържа пътя, дава отговор и за знаците по него. Ако е в обитаемо място, собственик е общината, отвън тях отговорност носи пътната организация.
Но знаците са единствено едната част на казуса, същото е и с маркировката, мантинелите и въобще всички детайли на пътната сигурност. А в дъното на този проблем е събитието, че у нас няма самостоятелен надзор на пътната сигурност. Общината примерно си прави нещо, само че полицията не ѝ се меси. Ние, неправителствените организации, направляваме, само че постоянно никой не ни слуша.
- Нали има одити по пътна сигурност, вършат се публични поръчки и за новопостроени, и за ремонтирани пътища?
- Тези одити се вършат на равнище план и по-късно да се види дали, когато новият или ремонтираният път е влезнал в употреба, не са настъпили проблеми за сигурността. У нас няма обаче одити за пътна сигурност на съществуващи пътища. Нямаме инспектори по пътна сигурност, които да ревизират непрестанно пътищата, улиците и пътните уреди. А това е нужда, тъй като трафикът всяка година се трансформира. Това е мултидисциплинарна компетентност, инспекции се вършат от разнообразни типове експерти, като всеки от тях ще забележи разнообразни проблеми.
Преди години бе изработен опит от Държавната организация по пътна сигурност да се вкара в законодателството ни европейската инструкция, която урежда тези инспекции. Но след това в наредбата към нея бяха направени доста взаимни отстъпки. Един образец: бе написано, че светлоотразителността на маркировката се ревизира, като инспекторът минава два пъти през нея и я осветява с фарове – един път през светлата част на денонощието и един път през тъмната. А то си има уреди, които мерят светлоотразителността, и тя би трябвало да се побира в избрани стандарти. Безумие е да я осветяваш с фарове, без даже да напишеш в наредбата с какви: с LED светлини ли, с халогенни ли?
- Поддържането на пътищата у нас ли е слабото място?
- То също е доста значимо – почистването на водосборните шахти, рязането на растителността, когато лимитира видимостта, почистването от камъчета. Едно такова камъче, в случай че влезе в гумите на колата пред вас, при доста висока скорост ще го запрати право върху предното ви стъкло и може да го пукне и даже строши.
Миналата година пуснахме на нашия уебсайт фотография, която демонстрира специфични машини за разчистване на мантинели. Беше огромен възторг и никой не повярва, че и у нас се употребяват. А те са били употребявани единствено от една компания.
Не е въпросът единствено до парите, самите публични поръчки за настоящ ремонт и поддържане на пътищата би трябвало да се създадат почтено.
С пътните маркировки се получи по този начин, че компаниите, които завоюваха поръчките, направиха това с по една стотинка под оптималната цена. Те ще получат 200 млн. лева през идващите няколко години и ние ще следим деликатно какво тъкмо вършат. Защото пътнотранспортните катастрофи през зимата и при неприятни метеорологични условия значително се дължат и на неприятната или напряко изчезнала маркировка.
- Когато органите разказват пътен случай, съответно ли правят оценка същинското положение на пътя?
- Сигурна съм, че полицията прави всичко, което е по силите ѝ, само че при тях има една рутина, дори известна доза блян да свършат по-бързо случая. Наблюдавали сме фрапантни описания, в които безусловно не можеш да схванеш действителната конюнктура на пътя, на който се е случил случай ът. Изобщо не обръщат внимание да вземем за пример дали растителността към него е изрязана и има добра видимост. А това в някои случаи може доста да подведе проверяващите
Катастрофата с Лютви Местан е типичен образец за такова заблуждение. Правили сме особено изследване на този случай и установихме, че там някой през нощта след злополуката е чертал пътна маркировка, косили бяха шубраци, почистиха платното от пясък и дребни камъчета и даже начертаха стоп линия на второстепенния път, каквато по време на злополуката не е имало.
- Доколкото помня, Местан излизаше от вторичен път на Т-образно кръстовище.
- С колата си той излизаше от едно село и навлизаше в това кръстовище на основен път Русе - Маказа. По нашите правила, с цел да няма ограничаване на скоростта на тези, които се движат по основния път, на тези, които стопират на знака “Стоп ”, с цел да излязат на него, би трябвало да се обезпечи видимост в продължение на по 280 метра вляво и вдясно. Прочетох делото от корица до корица и се оказа, че лидерът, който идва от Кърджали, е карал със 125 км в час, а по наши калкулации излизаше, че е карал със 173 км в час. Реалната видимост там е 83 метра. При такава скорост тези метри се изминават за 3 секунди.
Най-фундаменталното нещо обаче е, че на това място видимостта, която би трябвало да се обезпечи на излизащия на пътя, е била едвам към 5 метра вместо 280. Има безапелационни доказателства, че там през нощта са рязани храстите. Ние купихме видеоматериали от малките екрани и като сравнихме запечатаната на тях картина с това, което е било на идващия ден, ясно се вижда, че този път е бил наведен в нормите незабавно след злополуката. Между другото, скоро минах оттова и тези отрязани шубраци, които са пречели на видимостта, не престават да стоят захвърлени и да съхнат в профил на пътя. Съдът обаче изрично отхвърля да прегледа тази операция на ситуацията (б.а. - делото сега е върнато в първична фаза заради пенсионирането на съдията).
Лютви Местан дали е нарушил законите по принцип, дано го проверяват и съдят, само че за този случай виновността му е противоречива. А най-лошото е, че по същия метод действаха на едно друго близко кръстовище по същия път, на което предходната година почина едно момиче. Един шубрак трансформира тотално картината. Да, той би трябвало да се отреже, само че ние би трябвало по безусловно неоспорим метод да потвърдим кой е бил прав и кой крив в един пътен случай .
- Миналата седмица имаше поразителен случай на разпра, довела до гибелта на водач на тир, който прегази дете. Редно ли е въобще да минава тежкотоварният трафик през обитаеми места и какво може да се направи против това?
- Има доста случаи, а това не трябва да се позволява. Извеждането на тежкотоварния трафик от обитаемоте места е идея за нашата организация. Преди години един човек ни писа от великотърновско село, обезверен от подобен трафик. Тогава направихме видеоклип – няколко индивида от нашата организация, облечени в светлоотразителни жилетки, стоим на пешеходната пътека, която е до локалното учебно заведение, и на вятъра се опитваме да спрем със знаци камионите. А това беше единствената пешеходна пътека в центъра на селото. Ние като страна доста от дълго време трябваше да проектираме пътища, които да изведат този трафик и от най-малкото село, и да намерим финансиране.
- Г-жо Русинова, оферирате поредност от издигнати кръстовища по улица “Гурко ”, което да спре опцията за насърчаване на високи скорости там. Но има доста такива улици в София и страната, с какво ще помогне това?
- Нека се абстрахираме от съответния случай в събота вечерта, а и от столицата въобще, тъй като тя е едно изключение - прекомерно гъстонаселен град е. Твърдя, че въобще по улици с подобен профил – дребни, свързващи трети клас улици и булеварди, скоростта не може да се лимитира с легнали служители на реда, нито даже с повдигнати пешеходни пътеки. Защото би трябвало да повдигнете четири пешеходни пътеки, които образуват квадрат, а в карето сред тях се получава нещо като дупка. А въпреки всичко би трябвало да има отводняване. По принцип има една рискова зона 5 метра преди и след пешеходната пътека, в която има огромна възможност лидерът и пешеходецът да не се видят. Това се заобикаля, когато цялото кръстовище се повдигне и съвсем се слее с тротоара.
Нашата нормативна процедура го разрешава и то към този момент се прави в София и някои други градове. Повдигнатите кръстовища може да се вършат от различен материал: каучук, унипаваж или асфалт, и може да са в червен цвят.
Ние не просто предлагаме това да се направи на три места на улица “Гурко ” - би бил на ниска цена пиар. По-важното е, че би трябвало да се оправим с пияните и дрогираните на пътя.
- Но по какъв начин? Не опира ли до нрав?
- Ако не сме го възпитали в фамилията този нрав, откакто човек е минал 30-те, няма по какъв начин занапред да му го създадем. Държавата би трябвало да предложи букет от ограничения, които да се ползват в другите случаи.
Нашата организация още предходната година изготви съответни оферти. Едното е да се направи обучителна стратегия за хората, които първи оповестяват на близки те на починали при пътни катастрофи за случилото се. Сега знаете ли по какъв начин се случва? Обажда се един чиновник и споделя: “Вашето дете почина при пътен случай , елате да го разпознаете ”. Брутално е!
Дори за участниците в пътни случай и, които са били единствено ранени, следва голям пост контузия тичен стрес, за който даже няма основана клинична пътека. А има доста страшни случаи – деца изгубват двамата си родители и баби и дядовци в една и съща злополука или родители губят и двете си деца. Изцяло на страната е работата да сътвори методика, по която да се работи с такива хора, трябват психолози, а и финансово да се обезпечи този развой.
Дори с хората, които отиват да разчистват пътя след случай като част от служебните им отговорности, никой не работи. А да видиш човек, разчленен на части, повярвайте ми, няма по какъв начин да не ти се отрази на душeвността. Не знаете след десетина години накъде ще избие тази психическа контузия .
Колкото до шофирането след приложимост на алкохол и опиати, в случай че ви заловен, в този момент наказването за това е лишаване на брошура та за 6 месеца и пращане на психотест и автокурс. За страдание, тези психотестове станаха като вадене на здравно при персонален доктор – обикаляш разнообразни медицински експерти и всеки ти поставя щемпел.
А алкохол измът е болест, която се лекува. Трябва да преминеш курс на лекуване и здравно лице да удостовери, че към този момент си кадърен да притежаваш брошура . За това също би трябвало да се направи клинична пътека.
- Какво се случва в този момент?
- Хващат те, вземат ти брошура та, минаваш курсовете и отново имаш сви дете лство. Примерът с лидера, който с над 2 промила алкохол умъртви 15-годишно дете на пешеходна пътека, е тъкмо подобен – той към този момент един път е хващан с алкохол . Има доста такива случаи и аз се чудя по какъв начин се намират юристи, които настояват, че не било потвърдено, че тъкмо алкохол ът е забавил дейностите на лидера.
- И макар тази война по пътищата се чуват гласове, че за българина е огромен проблем да му лишават колата даже когато става дума за хванатите пияни и дрогирани.
- Скандално е такова мислене. Когато човек седне зад кормилото пийнал, той заплашва освен себе си или спътниците си, а всеки различен участник в придвижването, който волно или несъзнателно се озове наоколо. А единствено за един месец, откогато се заприказва за тази законодателна мярка, с близо хиляда са намалели случаите на хванатите да карат с алкохол . Което ме навежда на мисълта, че това е ефикасна мярка и ще би трябвало да отстояваме тя в действителност да се гласоподава. Защото у нас всеобщо се счита, че чаша вино или бира няма да покажат нищо на дрегера.
И тази мярка напълно не се взема под натиска на улицата, както настояват някои. По-скоро въпросът е за какво я вземаме чак в този момент, когато си отпътуваха толкоз доста хора.
- Вас постоянно ви търсят във връзка инфраструктурни проблеми на сигурността. Показахте неотдавна чудноват знак, за който трябват минути планиране, с цел да схванеш какво тъкмо значи (виж фотосите по-долу ). Натъквате ли се постоянно на такива неща?
- В нормативните документи има доста ясни инструкции по какъв начин би трябвало да наподобяват пътните знаци. Дори за указателните табели към тях има избрани условия. В Шумен скоро се натъкнахме на указателна табела към знак за преимущество, която представляваше нещо като цялостен кръг, наподобяващ цел. Отидох в общината да им покажа по какъв начин би трябвало да наподобява, и бях потресена от равнището на комисията. Има хиляди такива безумия из страната. Трябва да знаете, че този, който поддържа пътя, дава отговор и за знаците по него. Ако е в обитаемо място, собственик е общината, отвън тях отговорност носи пътната организация.
Но знаците са единствено едната част на казуса, същото е и с маркировката, мантинелите и въобще всички детайли на пътната сигурност. А в дъното на този проблем е събитието, че у нас няма самостоятелен надзор на пътната сигурност. Общината примерно си прави нещо, само че полицията не ѝ се меси. Ние, неправителствените организации, направляваме, само че постоянно никой не ни слуша.
- Нали има одити по пътна сигурност, вършат се публични поръчки и за новопостроени, и за ремонтирани пътища?
- Тези одити се вършат на равнище план и по-късно да се види дали, когато новият или ремонтираният път е влезнал в употреба, не са настъпили проблеми за сигурността. У нас няма обаче одити за пътна сигурност на съществуващи пътища. Нямаме инспектори по пътна сигурност, които да ревизират непрестанно пътищата, улиците и пътните уреди. А това е нужда, тъй като трафикът всяка година се трансформира. Това е мултидисциплинарна компетентност, инспекции се вършат от разнообразни типове експерти, като всеки от тях ще забележи разнообразни проблеми.
Преди години бе изработен опит от Държавната организация по пътна сигурност да се вкара в законодателството ни европейската инструкция, която урежда тези инспекции. Но след това в наредбата към нея бяха направени доста взаимни отстъпки. Един образец: бе написано, че светлоотразителността на маркировката се ревизира, като инспекторът минава два пъти през нея и я осветява с фарове – един път през светлата част на денонощието и един път през тъмната. А то си има уреди, които мерят светлоотразителността, и тя би трябвало да се побира в избрани стандарти. Безумие е да я осветяваш с фарове, без даже да напишеш в наредбата с какви: с LED светлини ли, с халогенни ли?
- Поддържането на пътищата у нас ли е слабото място?
- То също е доста значимо – почистването на водосборните шахти, рязането на растителността, когато лимитира видимостта, почистването от камъчета. Едно такова камъче, в случай че влезе в гумите на колата пред вас, при доста висока скорост ще го запрати право върху предното ви стъкло и може да го пукне и даже строши.
Миналата година пуснахме на нашия уебсайт фотография, която демонстрира специфични машини за разчистване на мантинели. Беше огромен възторг и никой не повярва, че и у нас се употребяват. А те са били употребявани единствено от една компания.
Не е въпросът единствено до парите, самите публични поръчки за настоящ ремонт и поддържане на пътищата би трябвало да се създадат почтено.
С пътните маркировки се получи по този начин, че компаниите, които завоюваха поръчките, направиха това с по една стотинка под оптималната цена. Те ще получат 200 млн. лева през идващите няколко години и ние ще следим деликатно какво тъкмо вършат. Защото пътнотранспортните катастрофи през зимата и при неприятни метеорологични условия значително се дължат и на неприятната или напряко изчезнала маркировка.
- Когато органите разказват пътен случай, съответно ли правят оценка същинското положение на пътя?
- Сигурна съм, че полицията прави всичко, което е по силите ѝ, само че при тях има една рутина, дори известна доза блян да свършат по-бързо случая. Наблюдавали сме фрапантни описания, в които безусловно не можеш да схванеш действителната конюнктура на пътя, на който се е случил случай ът. Изобщо не обръщат внимание да вземем за пример дали растителността към него е изрязана и има добра видимост. А това в някои случаи може доста да подведе проверяващите
Катастрофата с Лютви Местан е типичен образец за такова заблуждение. Правили сме особено изследване на този случай и установихме, че там някой през нощта след злополуката е чертал пътна маркировка, косили бяха шубраци, почистиха платното от пясък и дребни камъчета и даже начертаха стоп линия на второстепенния път, каквато по време на злополуката не е имало.
- Доколкото помня, Местан излизаше от вторичен път на Т-образно кръстовище.
- С колата си той излизаше от едно село и навлизаше в това кръстовище на основен път Русе - Маказа. По нашите правила, с цел да няма ограничаване на скоростта на тези, които се движат по основния път, на тези, които стопират на знака “Стоп ”, с цел да излязат на него, би трябвало да се обезпечи видимост в продължение на по 280 метра вляво и вдясно. Прочетох делото от корица до корица и се оказа, че лидерът, който идва от Кърджали, е карал със 125 км в час, а по наши калкулации излизаше, че е карал със 173 км в час. Реалната видимост там е 83 метра. При такава скорост тези метри се изминават за 3 секунди.
Най-фундаменталното нещо обаче е, че на това място видимостта, която би трябвало да се обезпечи на излизащия на пътя, е била едвам към 5 метра вместо 280. Има безапелационни доказателства, че там през нощта са рязани храстите. Ние купихме видеоматериали от малките екрани и като сравнихме запечатаната на тях картина с това, което е било на идващия ден, ясно се вижда, че този път е бил наведен в нормите незабавно след злополуката. Между другото, скоро минах оттова и тези отрязани шубраци, които са пречели на видимостта, не престават да стоят захвърлени и да съхнат в профил на пътя. Съдът обаче изрично отхвърля да прегледа тази операция на ситуацията (б.а. - делото сега е върнато в първична фаза заради пенсионирането на съдията).
Лютви Местан дали е нарушил законите по принцип, дано го проверяват и съдят, само че за този случай виновността му е противоречива. А най-лошото е, че по същия метод действаха на едно друго близко кръстовище по същия път, на което предходната година почина едно момиче. Един шубрак трансформира тотално картината. Да, той би трябвало да се отреже, само че ние би трябвало по безусловно неоспорим метод да потвърдим кой е бил прав и кой крив в един пътен случай .
- Миналата седмица имаше поразителен случай на разпра, довела до гибелта на водач на тир, който прегази дете. Редно ли е въобще да минава тежкотоварният трафик през обитаеми места и какво може да се направи против това?
- Има доста случаи, а това не трябва да се позволява. Извеждането на тежкотоварния трафик от обитаемоте места е идея за нашата организация. Преди години един човек ни писа от великотърновско село, обезверен от подобен трафик. Тогава направихме видеоклип – няколко индивида от нашата организация, облечени в светлоотразителни жилетки, стоим на пешеходната пътека, която е до локалното учебно заведение, и на вятъра се опитваме да спрем със знаци камионите. А това беше единствената пешеходна пътека в центъра на селото. Ние като страна доста от дълго време трябваше да проектираме пътища, които да изведат този трафик и от най-малкото село, и да намерим финансиране.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ